|
Галя Горанова
Според 1/3 от българите страната ни е спечелила от членството в ЕС, 34% не виждат промяна, а 21,5 на сто са категорични, че сме на загуба от влизането в съюза. Това сочат данни от изследване на Института по социология на БАН и НЦИОМ от 20 до 26 май. Резултатите бяха представени на конференцията "Членството на България в ЕС - равносметка през погледа на българите".
Според анализа на социолозите обаче преобладават застъпниците на тезата, че ЕС е предоставил нови възможности. Но това е довело до увеличаване на корупцията и престъпността. "Личната равносметка на българите е, че по-скоро са спечелили от членството в Евросъюза", заключи Лидия Йорданова от НЦИОМ.
Най-доволни от интегрирането ни в Европа са младите хора между 18 и 30 г., високообразованите, мениджърите в държавния и частния сектор, по-заможните жители на столицата. Сред онези 21,5%, според които България е изгубила от еврочленството, преобладават възрастните над 60 г., безработните и живеещите в мизерия.
Корупцията и престъпността са двата проблема, които безпокоят най-много гражданите на републиката в момента. От подкупната администрация се оплакват най-вече мъжете и активните хора между 50-59 г., както и частният бизнес в средните и по-малките градове.
Безработицата е изместена от друга по-голяма грижа - все по-задълбочаващата се пропаст между бедни и богати. Икономическото разделение вълнува предимно възрастните над 60 г. и бедните. Липсата на работа продължавала да е проблем само за хората с ниско образование, временно заетите, земеделските производители, хората в селата и ромите.
Едва 9,7% от анкетираните смятат, че за последната година и половина се е повишило жизненото равнище у нас. На толкова се изчислява и прослойката на богатите българи. Според 37,9 на сто няма промяна, а 49,8% твърдят, че са обеднели.
Огромното мнозинство от 89,8% посочват като най-важна задача пред държавата повишаването на стандарта на живот. На второ място поставят поддържането на висок икономически растеж. За 60 на сто по-важно от всичко е спазването на законите. После идват изграждането на инфраструктура (27,8%) и опазването на околната среда (20,2%).
Изводът на социолозите е, че през първата година от реалното ни членство промените вървят бавно и невинаги към добро, а българите постепенно осъзнават, че ЕС не е магическата пръчка, която ще реши автоматично всички проблеми. "Високите очаквания остават, но са отложени във времето - от 6 до 10 г. след приемането на България в ЕС", коментира ст. н. с. д-р Анна Мантарова от БАН.
|
