|
Мирослава Христова-Дете
* * *
Чака ме с бутилка вино от вратата.
И с каквото още си поискам.
После ще пием кафе.
Цяла нощ.
За да можем на сутринта да сме будни.
* * *
Няма измъкване от червената боя
и от болките в лактите -
от непрекъснато пълзене
по стените
в опит да легна на тавана.
* * *
Крясъците на гларусите плашат,
застинали в часовете след полунощ.
Усещане за повтарящо се безсъние
с канелена наситеност.
Смътна телепатична връзка -
точката на пресичане
се осъществява в сънищата.
Не заспивам.
От сън на сън.
От сън на урок.
От урок на бира.
От бира на сън.
Няма храна.
Затова ям восък.
Мия чиниите в четири сутринта
с две черни тениски или блузи,
навлечени една върху друга.
Музиката топли.
Топлината звучи -
мярка за тишина.
В неделя плачеш -
дори и само защото утре е понеделник.
И пием бял чай.
Аз и моята вярна възглавница.
* * *
Стаята ми мирише на канела и студ
и със затворени очи напомня за
онези сутрини, когато
трепереща се измъквах от топлото легло,
за да затворя вратата на терасата,
смразявала ни цяла нощ.
Спя по тениска посред зима.
В хола също е студено
и оттам е канелената миризма.
Събираме всички прекрасни свещници
и аз ги снимам на пода.
* * *
Сега не спи, защото е нощ.
Вампирясва по без нощница.
Пуши гола на балкона.
Знам, защото съм сънувала.
Мирослава Христова-Дете е на 22 г. Завършила е Гимназията за романски езици "Г.С.Раковски" в Бургас със специалност френски език. В момента следва френска филология в Софийския университет. Още като ученичка написа роман - той се нарича "Възглавници". Автор е на стихове и разкази, като разказът й "Конкуренция в синьо" получи награда на наскоро проведена литературна конференция.
|
