|
Мартин Колев
ТИ СИ ГРАДЪТ 1
ти си градът
разбирам
уличните табели
се вплитат в косата ти
всяко сресване
оставя бездомници
всяко сънено вдишване
връща метрото до спирка едно
"умоляваме пътниците да слязат"
от късните ти прибирания
през локви музеи и стопове
в такта на триумфален колтрейн
до аларма забавена девет минути
свивам се сутрин
гориш като фурна
за да омекна
да ме омесиш
какъвто ти скимне -
плувец пътник птица
започвам деня без памет
ти си градът
ЕКЗОДУС
излизам изпод сянката ти
обръсвам се с ножчета хайку
изстисквам от кожата твоето
изписвам се из стаята,
докато избледнея,
защото целият език е твой
не мога да опиша и запетая
с изщракване на врата си
смачквам те като комар,
забравил, че кръвта е моя
новите ми ризи не носят
следа от настъплението
резка от изкачването
мирис от дрямката ти
никога не ме направи мой
* * *
Бременна котка яде остатъци
под бялата пейка.
До люлките пресипнало небе
пуска колкото за една настинка.
Малки спретнати близначки
взаимно се червисват до полуда.
Стотинки, лист и бирени капачки
от новия ми джоб изпадат.
Пораснах от навика
да се влюбвам нощем.
* * *
точно за една секунда
обаче от онези,
докато зениците пресъхнат
в зелено
тайните, с разсипано вино
мога да си намеря име
да се превърна в дирижабъл
и да се блъсна в слънцето.
ще си остана тихо сърцебиене,
което никого не бива да събуди.
Мартин Колев е роден в Бургас през 1989 г. Завършил е училище с преподаване на испански език. Понастоящем следва психология в СУ "Св. Климент Охридски".
Публикувал е в "Родна реч", сп. "Море", антология "Градът на бъдещето", електронно издание "Литернет" и др. Печелил е различни литературни отличия в конкурси за поезия. Подготвя своята първа книга.
|
