|
Христофор Караджов, Лос Анжелис, специално за в. „Сега”
Иранският президент Махмуд Ахмадинеджад бе посрещнат с плакати "Хитлер е жив!" при пристигането си в "Кълъмбия Юнивърсити" в Ню Йорк в понеделник. Той се усмихваше дървено, докато университетският президент Лий Болинджър го представяше на студентската аудитория като "дребнав и жесток диктатор." След това Ахмадинеджад си каза приказката и отговори на въпроси, които нажежиха атмосферата в залата до червено. Болинджър заяви, че дори само появата на иранския лидер в американски университет е атестат за свободата на словото в Съединените щати. Същото каза малко по-късно в интервю по "Фокс Нюз" и президентът Буш. Нищо, че властите в Ню Йорк не пуснаха Ахмадинеджад да поднесе цветя на мястото на бившия Световен търговски център.
Всичко това заслужено беше отразено на първите страници на вестниците тук. Но една друга реч минава незабелязано из университетите тази есен. Сиймор Хърш, журналистът, който пръв написа за изтезанията в багдадския затвор "Абу Гариб", обикаля страната и се среща със студенти. Хърш, който навърши 70 тази година, има невероятно богат опит и може да отговаря с часове на различни въпроси. Списание "Джи Кю" наскоро го нареди на 26-а позиция сред 50-те най-влиятелни личности във Вашингтон. Друго популярно списание - "Ролинг Стоун", нарече Хърш "проклятието на Чейни", а бивш член на администрацията на Буш каза по Си Ен Ен, че той е
"най-близкото нещо, което американската журналистика има до терорист"
Хърш спечели наградата "Пулицър" през 1970 г. за репортажите си от Виетнам, по-специално за журналистическото разследване на клането в Ми Лай, при което американски войници избиват няколкостотин жени и деца. Той е известен и с други разкрития като секретните бомбардировки в Камбоджа и незаконните аудиозаписи, които Хенри Кисинджър прави на съветниците си. С две думи, дори и да смятаме Сиймор Хърш за пристрастен, защото той открито мрази Буш и компания, винаги е интересно да се чуе какво има да каже някой с неговото резюме.
Накратко основните му тези са:
- Американското правителство в момента продължава да чертае съвсем сериозно военни планове относно Иран. Тези планове, за които Хърш писа за пръв път преди година и половина в списание "Ню Йоркър", включват ограничени въздушни удари по ирански атомни обекти, както и диверсионни актове. Тъй като Техеран е силно заинтересован Ормузкият проток и Персийският залив като цяло да останат отворени заради износа на петрол, Вашингтон не се опасява от сериозна ответна реакция. Както казва Хърш обаче, това е много опасна илюзия, подобна на очакването, че иракчаните ще посрещнат американските танкове през 2003 г. с цветя.
- Американското обвързване с Израел е на път да причини наистина непоправими щети на имиджа на Америка по света. Според Хърш проблемът не е толкова в самата подкрепа за Израел, колкото в секретния и безкритичен начин, по който тя се осъществява. Журналистът - който е от литовско-еврейски произход - похвали нашумялата книга на двама професори от "Юнивърсити ъв Чикаго" и "Харвард" (по-любознателните могат да я потърсят на "Амазон" под John Mearsheimer and Stephen Walt, The Israel Lobby and U.S. Foreign Policy), която остро критикува американо-израелския съюз.
- Хърш казва, че
САЩ имат два възможни варианта относно Ирак:
Вариант А - "махаме се днес в полунощ", и Вариант Б - "махаме се в полунощ утре". Той обвинява демократите, че са клекнали в самото начало по въпроса за незабавно изтегляне от Ирак и сега не могат да се изправят със смислена алтернатива, докато Буш е научил само едно нещо от Виетнам - как да отрича очевидни истини до последно.
- Журналистът смята - и не е единствен, - че появата на т.нар. блогове е променила естеството на масовата комуникация в света. Дори много от блоговете да са пристрастни, да не кажем досадни, самият факт, че информацията може да се предава непосредствено от първа ръка към огромни аудитории без намесата на професионални журналисти, прави нещата доста по-непредвидими и премахва много от традиционните медийни ограничения.
Последната теза ми се струва особено интересна вероятно поради естеството на заниманията ми, а и защото е свързана със свободата на словото, част от която безспорно беше речта на Ахмадинеджад в "Кълъмбия".
Хърш обръща внимание на
обилието от блогове, които пишат за Ирак и Иран
Повечето са на арабски или фарси и по този начин по-малко достъпни за западната (и българската) публика, но има предостатъчно на английски и даже няколко на френски. Много от авторите са имигранти в Съединените щати или Западна Европа, но, както Хърш каза, някои (особено тези от Иран) се представят за имигранти умишлено, дори да тракат на лаптопа си от тераса в Техеран.
Аз препоръчвам на всеки заинтересован да ги прочете. Някои предоставят наистина безценна сурова информация, като например видеоматериали. Други прехвърлят към интересни "традиционни" публикации. Ето няколко адреса, дадени от Сиймор Хърш (всичките на английски, но лингвистично надарените могат да намерят връзки и към други блогове).
За Ирак: Багдадско съкровище на http://baghdadtreasure.blogspot.com/; Раед Джарар, http://raedinthemiddle.blogspot.com/; Запи, http://citycalledhell.blogspot.com/; Ал Гад, http://www.al-ghad.org/, Жив в Багдад, http://aliveinbaghdad.org/.
За Иран: Над стената, http://abovethewall2.blogspot.com/; Журналист(ка) от Иран, http://iranianjournalist.blogfa.com/; Иран нюсблог, http://irannewsblog.blogspot.com/; Джади, http://jadi.civiblog.org/; Пазарен репортаж, http://bazardispatch.blogspot.com/.
Списъкът може да бъде продължен от всеки, който си направи труда да се порови в интернет. Аз ще спра само с препоръчаното от уважавания г-н Хърш, който очевидно чете тези блогове и сигурно има причини за предпочитанията си.
Ще кажете, че те не са обективни - ами не са. Никой писач не е истински "обективен". Но си струва, като си жаден, да пиеш вода, ако не направо от извора, то поне по-нагоре по течението.
|
