 |
|
По времето на румънската кралица Мария дворецът се е казвал "Тихото гнездо". Той не е такова от 1997 г., когато започнаха свадите между Министерството на културата и Софийския университет кой каква територия да управлява. Тези градини вече попадат в управлението на МК. Не е ясно напролет кой ще ги поддържа.
Пресфото-БТА
|
|
ТАНЯ ПЕТРОВА
Китно парче държавна земя на брега на морето е на път (поне на думи) да минира началото на учебната година в най-стария български университет, да изкара на барикадата преподавателите му и да разклати едно правителство. И врагът отсреща е държавна институция - културното министерство. Културтрегери и интелектуалци - традиционно маршируващи в един отбор, този път се замерят с думи от рода на "мафиот в пасквил", "всеизвестен веселяк", "грабител", "слаб мъжкар", и още, и още. Някъде в ничията земя между враждуващите страни се е окопало едно правителство, взимащо тихичко решения след дългогодишна летаргия. И всичко това се случва в името на опазването на историческото и парковото наследство на България?
Отговорът, разбира се, е друг. Течащата години наред сага между Софийския университет и културното министерство за двореца в Балчик е война за пари и в нея неокаляни няма. Ако историята можеше да бъде преразказана накратичко - цел непостижима на фона на 13 съдебни дела и ежедневни емисии злоба, щеше да е прекрасен наръчник за отсъстваща държава, некадърност и най-обикновена алчност. Кой кого ограби и кое търкулна иначе тежкия камък на академичното недоволство?
Чия е тази земя?
И културното министерство, и Софийският университет се отнасят към спорните 196 декара земя като към бащиния, която някой иска да заграби. Всъщност "Дворецът" е публична държавна собственост и ако не бе защитена местност и паметник на културата, с малко повече въображение Министерският съвет можеше да я предостави за управление на военните, например.
Правителството застана на страната на Стефан Данаилов. Така министрите пренебрегнаха историческия факт, че през 1955 г. културното министерство е предоставило за управление на СУ 65 декара от имота - ботаническата му градина. Университетът запази правото да управлява едва 11,7 от тях, а останалите 183 декара останаха за ведомството на Стефан Данаилов. Всъщност още през 1998 г. правителството на Иван Костов с издаден акт за държавна собственост първо бетонира това разпределение на декарите в двореца.
А университетът и министерството доказаха безспорно през годините, че не желаят и не умеят да делят пари.
Залогът
Близо 1,5 млн. лв. годишен приход за 2006 г. Това е сумата, която запали дългогодишното приятелство между ректор и културен министър и стои зад съдебната сага около градината. Около 1,2 млн. от тях са от туристически такси и се делят поравно между СУ и културното министерство, защото от 2003 г. насам касите пред двореца са 2 и туристите плащат по 5 лева за едно и също нещо на двете институции. Останалите приходи са от нощувки в реставрираните от културното министерство вили на територията на комплекса, наеми на заведенията и друга стопанска дейност. И двете институции твърдят, че парите се изразходват в името на опазването на комплекса, но отправят взаимни обвинения в обратното. Така например от министерството обвиниха СУ, че харчи пари за провеждането на конни състезания в ботаническата си градина във Варна с награден фонд от 3000 лв., а от университета разказаха за неформални работни вечери на културния министър в Балчик.
След решението на кабинета СУ вероятно ще загуби това перо, защото ще има право да събира такса само за вход към своя малък терен. В момента на тези 12 декара има разсадник и стопански двор и на тях трябва да бъде разположена прословутата кактусова колекция. Надали турист, платил веднъж да разгледа парка към комплекса и самия дворец, ще плаща втори път вътре в него, за да види кактусите и останалите редки видове.
Сумата звучи смешно, но съизмерена с приходите от собственост и на културното министерство, и на университета, не е пренебрежима. Още повече, че двете институции демонстрират хъс да се борят докрай и за последната стотинка.
Така например Алма матер успя през 2005 г. да осъди министерството за 206 805 лв. Това са половината от приходите, събрани от хората на Данаилов от туристически такси в периода от 1.10.2003 до 31.12.2004 г. В същото време за този период пред комплекса вече са съществували 2 каси и СУ е прибирал своите 5 лв. на турист. Тоест в университета са отишли 75% от приходите. Министерството на културата реши да не остава по-назад и на свой ред да поиска 50% от изкараните междувременно от вуза пари. Така то спечели на първа инстанция дело за 189 870.69 лв.
Обикновена некадърност и(ли) големи апетити
Различни версии лансират СУ и културното министерство за настъпилия между тях разрив след годините на спокойно съществуване и поделяне на таксите в съотношение 50:50. Според СУ в корена на скандала е мегапроектът от времето на Божидар Абрашев за изграждане на Център за религии и култура на територията на двореца. Според министерството пък до развода със СУ се е стигнало заради немарлива работа от страна на ботаниците, липсата на отчет за какво се харчат парите, неугледния вид на градината. И двете версии, уви, са верни.
Колкото и Стефан Данаилов да се кълне, че на мястото няма да се строи абсолютно нищо, това трудно може да разсее съмненията след безуспешно водените от юристите му две срамни дела. Първото - срещу наложена от екоминистерството забрана за ново строителство на имота, второто - срещу обявяването му за защитена местност. Министерството загуби окончателно второто в началото на тази година, след като обжалва неуспешно, и то в рамките на мандата на Стефан Данаилов.
За състоянието на градината към момента, в който СУ и културното министерство тръгват да се съдят, пък са правени експертизи и заключението им е ясно - градината е окупирана от плевели, новите растения в нея са малко и безразборно садени, липсват отчети за работата на ботаниците, а културното министерство е било принудено да изплаща суми без фактури. Тоест това, че Алма матер е безспорно най-престижният университет у нас, не означава по презумпция, че в него не могат да се трудят не дотам вдъхновени служители.
Кой е прав на фона на всичко това и къде са погребани истината и справедливостта надали някой би се наел да съди. Може би картината щеше да е различна, ако министерство и университет бяха погледнали по-критично на самите себе си, вместо да се влачат по съдилища, а правителството не бе проспало скандала. Макар и закъсняло и вероятно неправилно, решението на кабинета поне слага край на рекета към туристите. Но по никакъв начин не гарантира, че във въпросните пустеещи в момента декари няма да се извисят хотели.
 |
|
В понеделник ботаниците започнаха да местят саксиите със 70-годишните кактуси в оранжерия на територията, отредена от правителството за университета. Растенията се прибират всяка есен, но сега това започна по-рано в знак на протест срещу кабинета. Догодина напролет те няма да бъдат разположени отново по алеите, защото това е територия на Министерството на културата.
Снимка: Булфото
|
|
|
