|
Светослав Терзиев
Европейският съд за правата на човека задължи вчера България да промени Закона за специалните разузнавателни средства, защото в сегашния си вид той нарушава основното човешко право на личен живот. Пловдивската Асоциация за европейска интеграция и човешки права и адвокатът Михаил Екимджиев осъдиха вчера държавата, че със закона ги прави потенциални жертви без правна защита срещу възможно подслушване и следене.
Те няма да получат обезщетение за нематериални вреди, но ще вземат 1000 евро за съдебни разноски. "Всеки гражданин може от днес да заведе дело направо в Страсбург, че държавата нарушава правата му", коментира пред "Сега" адвокат Екимджиев.
България има три месеца, за да обжалва решението пред Голямата камара на съда. Ако не го направи, трябва в същия срок да докладва пред Комитета на министрите на Съвета на Европа какви действия е предприела да промени закона.
Законът от 1997 г., който е поправян четири пъти, има вроден дефект, защото дава право на вътрешния министър да разрешава и да контролира използването на специални разузнавателни средства (СРС). Освен това той не дава никаква възможност на невинните граждани да научат, че са били следени. За разлика от тях изправените пред съд имат възможност да разберат, че са били обект на СРС. Факт е, че министърът трябва да иска разрешение от съдия за използване на СРС, но след това не е длъжен да му се отчита, нито да му дава гаранции, че събраните данни са унищожени, ако не са послужили за повдигане на обвинение.
Решението на Страсбург е удар не само по Народното събрание заради дефектния закон, но и по Конституционния съд, който в делото си №17 от 1997 г. не забеляза негова несъвместимост с конституционното право на защитен личен живот. Вина има и Върховният административен съд, произнесъл се два пъти през 2003 и 2004 г., че гражданите нямали право да знаят дали са подслушвани.
Европейският съд сравнява известните данни за подслушването на хора в 8-милионната България (10 000 издадени разрешения през 1999-2001 г.) и Великобритания, където при 26 млн. телефонни поста е имало само 400 издадени разрешения за 10 години (1969-1979 г.). Той стига до извода, че "системата за тайно следене в България е, меко казано, свръхизползвана, което може да се дължи на неадекватните предпазни мерки в закона".
Цитираните данни за България са от единствената по рода си проверка в МВР, извършена от прокуратурата. Тя започна, след като през 1999 г. главният прокурор Никола Филчев заяви, че е подслушван. Тогава бяха установени наистина шокиращи данни и изключителна неефективност при използването на СРС. От цитираните 10 000 разрешения само 267 били използвани за нуждите на наказателния процес, а от тях едва 100 са влезли в съдебна зала. "Почти в 98% от случаите материалите са били негодни", обяви тогава прокуратурата. Проверката заключи, че в службите на МВР се концентрира огромно количество информация, която няма отношение към непосредствената дейност в борбата с престъпността. Бяха препоръчани кардинални промени в закона за СРС, но те така и не бяха приети.
Преди 4 години избухнаха нови скандали с подслушване. Тогава стана ясно, че има записи на разговори на правосъдния министър Антон Станков и разработка срещу бившия шеф на контраразузнаването и настоящ депутат от ДСБ Атанас Атанасов. Направена бе специална парламентарна проверка. Създадена бе и подкомисия за контрол на специалните служби. Отново бяха установени драстични нарушения и пак бяха предписани много изменения в закона за СРС, но и те не се реализираха.
Последните препирни около СРС са от последните седмици, след като в публичното пространство излязоха данни от подслушвани телефонни разговори и записани SMS съобщения на шефа на "Фронтиер" Красимир Георгиев към министри, зам.-министри, магистрати.
 |
|
|
