|
Ивайло Дичев
Голите тела на ограбените български автори и тържествения глас на самия министър на културата от телевизионните клипове пораждат многобройни дискусии във виртуалното пространство. Основният модус е насмешката: кой пък ще ви ограбва вас точно? И как точно се ограбва авторското право на един скулптор например? Блогърът "Каладан" предлага Министерството на културата да излезе от своя "извратен, далечен и измислен свят": той дори е измайсторил сам постери на чалга изпълнители, които наистина пиратството ограбва - Азис, Камелия и останалите, пак разголени, но по един малко по-различен начин.
Зад шегата тук се крие един много сериозен аргумент: проблем с авторското право има преди всичко комерсиалното изкуство. Онова изкуство, което следва да подкрепя една държавна културна политика, не само не следва да се бори за авторските си права, но тъкмо напротив - да се радва на всички начини, по които малкото му почитатели могат да се увеличат. Вярно, че министър Данаилов или зам.-министър Захариева са по-близо до комерсиалното, тяхна лична работа, но все пак хубаво е да не смесваме жанровете. Една акция за защита на авторското право би следвало да се води по-скоро от Министерството на вътрешните работи, не от това на културата. Ако има кражба, това е нарушение, което трябва да се преследва според закона. Обратно - Министерството на културата трябва да използва скромните си ресурси, за да дава на гражданите възможност за достъп до онези културни продукти, които не могат да оцеляват в пазарна среда: да дава, а не да взима,
да възпитава щедрост, не полицейщина
Мисля, че дебатът, който тече по мрежата, си заслужава вниманието на либералната общественост в тази страна. Нека първо вземем фактите. Огромната част от българските граждани днес са престъпници: те използват нелицензиран софтуер, теглят филми от мрежата, презаписват музика... Да не стигаме чак до марките на дрехите, които купуваме от Илиянци или на пазара в Димитровград. Подобно е положението в по-голямата част на планетата. Могат ли да бъдат вкарани в затвора всички? Бат' Бойко опита с няколко младежи и се отказа. Това, което може, е населението да бъде поддържано в извънредно положение - ако си нарушител, който се намира в чужда територия, ти живееш в постоянна несигурност, във всеки момент могат да те изхвърлят. Бизнесконкурентът може да инициира проверки на софтуера на фирмата ти, политическият ти опонент да те разобличи публично като крадец и т. н.
Трябва да се намери ново решение, свързано с новата културна ситуация. Във Франция например миналата година сериозно дебатираха закон, според който пиратството да се легализира, но тегленето на съответни продукти да се облага със сравнително малка такса, която ще се включва в абонамента към провайдъра. Така, казваха, функционира радиото: за всяко излъчване се събират някакви пари, които накрая се плащат на авторите. С други думи, законът се опитваше да преинтерпретира самата представа за творба в новия флуиден свят, където тя вече не е застинала вещ с етикет и цена, а поток, за който се плаща транзитна такса. Законът не мина, но си заслужава обмислянето. Особено в страна като България, където без крадените глобални продукти бедните граждани ще се озоват окончателно в Третия свят.
В мрежата се заражда дори етика на кражбата
- например въздържат се да качват български продукти. (Това може да е и поради страх от по-сериозно преследване, но пак заслужава внимание). Аргументират най-често възгледа, че размяната на файлове е форма на реклама, която след това увеличава търсенето на съответния артист и в последна сметка е в негов интерес. Според мен това със сигурност е вярно за младите и прохождащите. Обратно - за утвърдените и известните вероятно сметката е негативна. Какво излиза? Че охраната на авторското право е охрана на едни стари, вече утвърдени артисти, които се мъчат да капитализират колкото се може по-добре бившите си успехи?
Разбира се, като автор на текстове не мога да бъда противник на авторското право - то е начинът, по който една категория хора преживяват. Въпросът е в границите, формите, принципите. Не чувам например в Министерството на културата да са се загрижили за съдържателната страна на авторското право - за това, че даден вестник може да промени статията на журналиста до неузнаваемост, дадена строителна компания да построи сграда, която архитектът да не си познае, дадено име или лице да се използват без тяхното съгласие. Освен това политиката е комплексно нещо. Някак по-убедително би било и ако наред с охранителната акция на интелектуалната собственост течеше и обратната кампания, където виждаме
хора, които подаряват своите авторски права на публиката
- блогърите, които пишат без заплащане, артистите, които играят без пари, музикантите, които правят благотворителни концерти (за свое собствено оправдание мога да кажа, че съм предложил на студентите си многобройни книги и статии на сайта си).
Високият културен продукт е нещо, което се подарява и което носи престиж (този престиж после носи дивиденти). Но когато заплащате за всяка дума, която писателят ви праща, става нещо със самото художествено възприятие, в най-добрия случай то се превръща в чисто забавление, каквото обикновено предлага комерсиалната култура. Обратната страна на дара е кражбата - там където културата не се подарява, тя се краде и, струва ми се, гъделът от такова прекрачване на нормата, отмъкването, измамването е едно важно измерение в културното потребление на виртуална България. Може да е лошо, неправилно, нецивилизовано, но е така - младият човек обикаля виртуалните места в търсене на безплатни неща, които да види и чуе. Ако той живееше в една европейска страна, подобни места щеше да му предлага някаква министерска или градска политика. Като няма адекватна култура в реалността, ами ще я търси в други светове. И това е хубаво - значи, че някъде из тази страна все още мъждука живот.
Не бива да смесваме културния проблем на дребна България с развитието на глобалния капитализъм, където интелектуалната собственост започва да засенчва реалната по рентабилност и темпове на развитие. Впрочем, срещу тази нова форма на нематериален колониализъм и господство се борят алтерглобалисти от цял свят. Това, че ни натискат да плащаме за използването на продуктите на "Майкрософт", Супермен или "Макдоналдс" няма много общо с културата (и повече напомня отношенията ни с "Газпром" - ако може да плащаме по-малко, по-добре).
Ако говорим за българска култура, според мен първото нещо е
да се разграничи ясно комерсиална от некомерсиална
Към първата мерките трябва да са такива, каквито са и за насърчаването на всеки друг бизнес. Статутът на втората трябва да е различен, да напомня повече нестопанските организации (където не се натрупва печалба и се плаща само за работа, където се цели обществена полза...). Как ще разграничим първите от вторите? Ами много просто: некомерсиалната култура почва там, където авторите благодарят на програми и спонсори, които са ги подкрепили, и предлагат своите работи на широката публика, без да се пазарят за права. Не казвам без пари, а без заплащането да се превръща в драма, защото когато нещо си получил, трябва да си готов да дадеш. Има нещо, което авторското право ограбва, и това е усещането ни за адекватност: може би цялата прашна, музейна, родна култура е на път да бъде пометена от новите форми на виртуално потребление - а българските художествени лица продължават да се преживяват като Хари Потър!
За/от автора на http://www.ivayloditchev.cult.bg
 |
|
Пиратството наистина ограбва Азис - той е от комерсиалните певци.
Снимка: Блог на Каладан
|
|
 |
|
Скулпторът Георги Чапкънов стана едно от лицата на кампанията на Министерството на културата "Пиратството ограбва!". Как ли се ограбва авторското право на един скулптор?
Снимка: Архив
|
|
|
