 |
|
Сред забележителностите на града е и бившият йезуитски колеж.
|
|
ДЕСИ ТОДОРОВА, Снимки: Авторката и архив
Стане ли дума за Чехия, всеки заговорва за прекрасната Златна Прага. Че градът е изключително красив и привлича милиони туристи всяка година, спор няма. Но Чехия е още прочутият с колекцията си от исторически оръжия замък "Конопище", известният с минералните си води и филмовия фестивал Карлови Вари, центърът на чешкия кристал и бижутерия Либерец и, разбира се, готическият град-музей Кутна Хора. Кой би предположил, че отстоящото на 60-ина километра от Прага градче може да конкурира по брой посетители популярни в цял свят дестинации като Карловия мост, Астрономическия часовник или Храдчани? Оказва се, че е напълно възможно. А причините за огромния интерес не са една и две.
--------------
Кутна Хора е известен не само като град-музей, но и като втория по значение в Бохемия след Прага. Неслучайно е попаднал в списъка на ЮНЕСКО за световно и културно наследство. Сред забележителностите на града са прочутите сребърни мини, открити през XIV в., както и изобилието от великолепни готически и барокови паметници, сред които най-силно блести катедралата "Света Варвара". И не на последно място - тук се намира уникалната по рода си и комай единствена в цял свят църква, чийто интериор е изработен от човешки кости и черепи. На думи звучи доста зловещо, но първото живо съприкосновение с този шедьовър буквално спира дъха.
Който мисли, че до Кутна Хора се стига трудно, определено греши. Достатъчно е да сте в Прага, да имате желание и един ден време. Този ден ще мине толкова неусетно, че на връщане ще сте с усещането като да сте пропуснали още куп важни за разглеждане неща. Пътят до градчето, намиращо се в Югоизточна Чехия, не е магистрала, но пък е доста
по-добър от нашите първокласни шосета
Минава през куп живописни места. Гледките се сменят постоянно. Редуват се гори, хълмове, поля със сърнички, езера със специално направени места за риболов. За селските къщи да не говорим - те са като картинки - в искрящи свежи цветове, потънали в зеленина и цветя. Така неусетно минават минутите и внезапно осъзнавате, че кулите, появили се пред очите ви, са на Кутна Хора.
Градчето е малко и може да го обиколите в рамките на ден, но само на бърз ход и за сметка на по-обстойното разглеждане на някои места. В самия център има малък площад, от който тръгват няколко разклонения. Всяко води към конкретна забележителност. Неизменно туристическата обиколка започва от пищната готическа катедрала "Света Варвара". Тя е разположена малко по-ниско от улицата и
първоначално човек вижда само покрива й
Но щом застане на прага на стълбите, които водят към подредената с флорални геометрични композиции градина пред централния й вход, осъзнава цялото великолепие на монументалния паметник.
Наричана още "Събор на Света Варвара", това е една от гордостите не само на Кутна Хора, но и на цяла Чехия. Според легендите Варвара била въведена в християнската вяра от своята кърмачка. Не щеш ли, за това научил баща й, който бил мюсюлманин. Той толкова се разгневил, че решил да устрои мнимо смъртоносно наказание за собствената си дъщеря. Замислил го бил като шегичка, колкото да й вземе страха. Идеята му била точно когато палачът посича момичето, той да се появи и благородно пред всички присъстващи да опрости греха й. За да изглежда по-достоверно, бащата не предупредил обаче палача за намерението си в последния момент да помилва "провинилата" се девойка.
За лош късмет около мястото за екзекуция се била събрала огромна тълпа и мъжът не успял да си пробие път, за да спре изпълнението на присъдата. Така
Варвара била провъзгласена за светица
Веднага щом влезете в катедралата, може да видите изящна фреска, изобразяваща именно този момент - на невинната смърт на младото момиче. Другата забележителност на храма са майсторските витражи. Откъдето и да ги гледате - и отвън, и отвътре, те са впечатляващи. От терасата в задната част на катедралния двор пък се открива невероятна гледка към цялото градче.
Кутна Хора е основана през XIII в. в близост до сребърни рудници. Залежите се оказали толкова богати, че в края на века тук се
добивало около 1/3 от среброто на Европа,
от което пък изсичали основните парични единици - сребърните грошове. Между другото, ако имате желание, може да влезете и в някоя от старите мини - естествено, с каска на главата, специално защитно облекло, фенер и екскурзовод. Ако пък страдате от клаустрофобия, изобщо не опитвайте това "развлечение" - изходът е умишлено избран през един от най-тесните и мрачни тунели.
В превод Кутна-Хора означава "разкопана планина". Вероятно името идва от рудниците. От 1996 г. градът е под закрилата на ЮНЕСКО. Освен да се насладите на красотата на неговите забележителности тук може да пробвате и чудесната местна кухня, която не отстъпва по нищо на тази в Прага, но е в пъти по-евтина.
Някои сравняват Кутна Хора с Прага. И не грешат. Тя действително е като умалено копие на чешката столица. Около площада са разположени множество кафенета, от него досущ като в чешката столица
тръгват тесни средновековни улички
със сгради с готически фасади. Историческият център е компактен. Освен "Света Варвара" задължително трябва да се посетят и църквата "Свети Джеймс", бившият йезуитски колеж, който се намира точно срещу "Света Варвара" и е от XVII в., както и женският манастир "Урсулинок", прочут с уникалните си стенописи и антикварните експонати. Той е бил неколкократно разрушаван. Последното му възстановяване е от края на XVII в. В началото на XVIII в. към него е направена пристройка, но през 1784 г. при поредните реформи е окончателно закрит. Към манастира има много красив "Събор на Дева Мария", основан през 1300 г. и издържан в романски стил. Смята се, че това е най-крупното и сложно съоръжение, което се е съхранило на чешка територия до наши дни. Представлява петкорпусно тяло с венец от седем кули.
Безспорният бисер в туристическата обиколка обаче е прочутата църква-костница. Тя се намира в Седлец и е
изработена от костите на 40 хиляди мъртъвци
Историята разказва, че в 1278 г. крал Отакар II Бохемски изпратил абат Седлец в Светите земи с дипломатическа мисия. Оттам той донесъл пръст от Голгота, която разпръснал в гробището на манастира. Така то добило статус на Света земя и станало изключително известно не само в Бохемия, а и в Централна Европа. За богатите и знатни чехи, поляци, баварци и белгийци било въпрос на чест да бъдат погребани именно тук. Гробището бавно се разраствало, но внезапно по време на чумата през XIV в. се наложило да бъде още повече разширено, за да приюти тленните останки на още хиляди души. Така мъртъвците в него станали 30 хиляди. Това е цифра от 1318 г., която е нараствала с всяка изминала година. През 1400 г. в гробището била издигната готическата църква "Вси Светии", която през XVIII в. била леко променена в бароков стил от Сантини.
След войните различни части от гробището постепенно започнали да се ликвидират. Костите от изпразнените гробове се трупали на
огромни пирамиди във формата на камбани
по ъглите във вътрешността на църквата. За тях отговарял полусляп монах. Между 1703 и 1710 г. обаче в свои ръце нещата поел дърварят Франтишек Ринт. Именно негова е идеята да украси с намиращите се вътре кости църквата. Кокалите и черепите били внимателно обработени, дезинфекцирани и избелени с хлорна смес, след което той започнал да ги нанизва в най-различни форми. Направил гигантски полилеи, свещници, чаши, герб на рода Шварценберг, арабески по стените и т.н. Най-впечатляващ е централният полилей, за направата на който са използвани всички налични кости в човешкото тяло. Идеята на Ринт била създаденото от ръцете му да напомня за временността на човешкия живот и неизбежната смърт.
За Кутна Хора може да се напише още много, но едно е вярно: тя е от местата, които човек неизбежно се заклева да посети още веднъж и още веднъж, и още веднъж...
 |
|
Гробището е добило статус на Света земя. В него е и прочутата църква-костница.
|
|
 |
|
Да ви напомня на Прага? Но е Кутна Хора.
|
|
 |
|
Разпятие от кости привлича погледите на посетителите в костницата..
|
|
 |
|
Прочутият каменен фонтан е издигнат в благодарност след като най-сетне бликнала вода в града.
Снимка: архив
|
|
|
