Камино - до края на Земята

Интернет издание

Актуализиран на: 09.6.2006 г. 23:44:54

10.6.2006 г.

Туризъм

Търси в броя

ТУРИЗЪМ

Великите пътища

Вътрешността на катедралата с олтара по време на тържествената меса.

Николай Генов, снимки: Авторът

В полунощ пристигам до величествената катедрала на един от най-красивите испански градове Сантяго де Компостела. Осветена от мощни прожектори, тя стои като забит в небето кристал. Добре я познавам от книгите, но я намирам необикновено тайнствена. Открай време този импозантен храм е цел на едно от най-големите поклонения за католиците. Виждам около себе си хора с раници и тояги, на които са вързани малки кратунки. На вратовете им висят големи бели миди. Такава е "униформата" на изминалите Камино, или Пътя на Сантяго. Познават се и по "бойния вид", който придобиват по дългия маршрут. Неколцина са легнали по гръб на земята и съзерцават статуята на Светия апостол Яков върху величествената фасада.
Сантяго или Свети Яков - рибарят, брат на Йоан Кръстител и един от най-ревностните последователи на Христос, е загинал като мъченик за духовното утвърждаване на вярата. През 44 г. цар Ирод го екзекутирал. Наричали го още Синът на гръмотевицата, защото си позволявал да спори дори със Спасителя. Според вярващите неговите ученици Атанас и Теодор пренесли тялото му с лодка през Средиземно море от Ерусалим. Погребали го в галисийска земя, но точното място било забравено. Чак през 813 г. го намерил отшелникът Пелагиус. Звезда му показала пътя, а оттам дошло и името на бъдещия град, построен на това място - Кампус Стелле, или

Градът на звездата

Обясняват го и с латинската дума сompostum (погребение).
Някога за римляните провинция Галисия била Финис Терае, или Краят на земята, защото я приемали за най-западната й точка. Днес тя е в границите на Кралство Испания и има свой език, своя култура, обичаи и традиции.
Сутринта отново съм при катедралата. Нареждам се на дългата опашка, която се вие през площада, преди да влезе вътре, където е гробницата на светеца. Запъхтени пристигат и десетина велосипедисти. Те са въртели педалите неколкостотин километра от Франция през Северна Испания дотук. Изтощени, но щастливи, че ще получат сертификата, удостоверяващ, че са изминали Пътя.
Пътят на Сантяго е "институционализиран" като поклоннически още през ХII в. от кастилските и арагонските монарси. Станал популярен с испанската дума Камино. От векове е утъпкван от

короновани особи и бедняци,

от праведници и грешници. В средните векове дори сформирали орден от кастилски рицари, който подпомагал и закрилял пилигримите. Тези, които поемали по Камино, вярвали, че който го измине, получава пълна индулгенция за греховете си. Данте Алигиери нарекъл всички, извършили поклонението, "единствените истински поклонници."
Особено достойни са тези, които са извървели Камино пеш. Затова от векове по дългия 800 км магически маршрут се точи безкрайна върволица поклонници. Смята се, че той минава точно под Млечния път и отразява енергията на звездите над него.
Първите писмени сведения за маршрута са от Х в., но мнозина вярват, че пилигрими са вървели по Камино много, много преди това. Сред многобройните легенди, свързани със светостта на Пътя, особено важна е онази, която разказва, че в една от църквите по трасето му в продължение на два века бил

съхраняван Светият Граал -

приеманият за "мистерия № 1" в католическия свят потир от Тайната вечеря.
В началото на Х в., по времето на крал Алфонсо III, на мястото построили църква. Малко след нейното завършване тя била разрушена от маврите. През 1077 г. решили да изградят нова и за ръководител на строителството бил избран известният по онова време строител Бернар Стария. Сто години след построяването на катедралата арх. Матео започнал нейното преустройство. Бароковата външна украса, която смайва със своето великолепие, била добавена чак през ХVII-ХVIII в.
Историците считат, че папа Сикст IV признал поклонението в Сантяго де Компостела за равно с това до Божи гроб и Рим от чисто прагматични подбуди. Открай време посещенията в светия Ерусалим били рисковани и затруднявани от безкрайните войни за неговото завладяване, а това пък пораждало опасения от отслабване на религиозния дух на вярващите.
И приключението Камино, което днес изглежда просто интересно, в миналото е криело и доста рискове. За да дойдат до Компостела, хората изминавали дълъг и опасен

800-километров път

Въпреки "прихващащите" ги от място на място "официални" свещеници и издадените специално за целта пътеводители и карти, те често били нападани от разбойнически банди и мародерствани от търговците на храна и лодкарите, които ги превозвали през многото реки по маршрута. Мнозина превърнали поклонението в бизнес.
Дали Камино изпълнява и днес своята роля за Христовата вяра, както в миналото, е трудно да се каже. Във всеки случай е безспорно значението му за хората, които са привлечени от духовните измерения на живота, независимо на кой Бог се молят. Всяко лято от различни европейски градове и от местата, където може да бъде прекосен Ламаншът, международна армия поклонници от всички краища на света потегля на необикновеното пътешествие. За да могат хората от различни краища да стигнат до Сантяго, Камино днес се осъществява не само по класическия, а по още 5 главни маршрута - Френския, Северния, Виа де ла Плата, Португалския и Английския.
Приема се, че Камино е изминат успешно от всеки поклонник, извървял пеш поне 100 км, или изминал с велосипед 200 км. Има и фанатици, които мъкнат със себе си огромни кръстове или преодоляват цялото разстояние, влачейки се по земята. На разположение на пилигримите е цяла мрежа пътни заслони и хижи за нощуване. Повечето от тях са строени през Средновековието и предлагат нощувка при спартански условия в общи спални за 2-3 евро. Изминалите Пътя получават писмено удостоверение в Сантяго де Компостела. Неслучайно носят на вратовете си миди, върху които е изрисуван кръстът на св. Яков. Предание разказва, че някога първият поклонник, който трябвало да прекоси буен планински поток, получил свише указание за брод от подредени мидени черупки. Така те станали "запазена марка" на Камино.
Огромната популярност на Пътя е причина през 1987 г. ЮНЕСКО да го причисли към своя списък на Световното културно наследство. И смайващата със своите размери и изящество катедралата на Сантяго де Компостела е паметник под специалната защита на ЮНЕСКО. Часове наред съм наблюдавал как тя променя "настроението" си в зависимост от времето. При дъжд е огромна, мрачна и недостъпна, а слънцето я оживява и развеселява. Неописуема е всяка година на 25 юли, когато в деня на Св. Яков е пикът на поклонението.
Главната фасада, богато орнаментирана в бароков стил, е на площад "Обрадойро". Между двете 70-метрови кули се извисява фигурата на св. Яков като поклонник, заобиколен от своите ученици. Тук е удивителната Врата на славата, покрита с изящни релефи и скулптури. Сред тях се откроява образът на Исус Христос. Около него са четиримата евангелисти, а над тях - ангели с корони от тръни по главите. Най-отгоре са изобразени 24-те музиканти, които според Апокалипса стоели върху Небесния трон. В краката на Христос е Свети Яков. Някои казват, че под него е майсторът-архитект Матео. Има поверие, че ако удариш главата си 3 пъти в него, ще придобиеш поне малко от гениалността му. В действителност обаче под Сантяго е изобразен Самсон, а маестро Матео е от другата му страна. Повечето поклонници за по-сигурно бият чела и на двете места.
В средата на главния олтар, покрит с гравирани сребърни листове, е многоцветната скулптура на апостол Яков, изработена през ХIII век. Опашката от хора води още от площада към това място в катедралата, нагоре по стълба в задната част на олтара, до гърба на седящия светец. Всеки поклонник го прегръща. Някога разменяли за секунди короната на светеца с обикновените си шапки.
По друга стълба слизам надолу в криптата. Там в масивна сребърна урна са

мощите на Сантяго

и двамата му ученици. При особено тържествени случаи от най-високия централен купол на катедралата се спуска огромен сребърен полилей. Горящите му свещи изпълват храма с благовоние. Разказват, че през 1588 г. по време на религиозна служба, когато осветявали Непобедимата армада, въжето на полилея-кандило се измъкнало и за малко той да премаже хората в храма. Това било прието като изключително лошо предзнаменование, довело до разбиване флота на един от най-могъщите владетели на Европа Филип II.
Над скулптирания балдахин, покриващ главния олтар на катедралата, се намира знаменитата, приета днес за скандална фигура на апостол Яков, яздещ кон. Както при свещената си война "Ал джихад" мюсюлманите се обръщат към Аллах, така и християните, които воювали някога по тези земи с мюсюлманските нашественици, призовавали Свети Яков. Постепенно от милостив и жертвоготовен защитник на бедните, той се превърнал във воин. Легенда разказва, че на 23 май 844 г. се появил сред бял облак, яхнал бял кон и с меч в ръка. Помогнал на благородника Рамиро I от Астурия да победи маврите в битката при Клавихо, като посякал безмилостно много врагове. Поради това често е наричан и изобразяван като "матаморос" - убиец на маврите. Наскоро Би Би Си и испанските медии съобщиха, че властите в Сантяго де Компостела се опасяват статуята да не провокира
ислямски фундаменталисти
Чуха се и гласове за нейното демонтиране.
Сантяго де Компостела стана особено популярен след 1999 г., когато беше възстановено празнуването на т.нар. "Света година" - всяка година, в която рождената дата на апостол Яков 25 юли се пада в неделя. Такава беше 2004-а, а следващата ще е 2010.