|
Румян Русинов*
Знаем старата истина, че за да получим добър отговор, трябва да зададем правилно въпроса. Неправилно зададеният въпрос влече след себе си още по-неправилен отговор и съответно маса неприятности. Такъв е и случаят с въпроса за политиката към ромите. Той много често е задаван неправилно и звучи горе-долу така: как да се интегрират циганите? Този основен въпрос придобива различни измерения: как да ги отучим от маргиналния им начин на живот; докога циганите ще крадат и ще мързелуват; как да ги принудим да пращат децата си в училище; как да спрем неприятно високата им раждаемост? Всеки може да се досети какви са отговорите на така зададените въпроси. Ясно е обаче, че такива схващания не могат да бъдат основа за градивна политика.
За да получим правилните отговори, трябва и правилно да зададем въпросите. А за тази цел е важно да се смени изходната позиция, на базата на която възникват всички тези въпроси - че ромите са маргинална група, неспособна и нежелаеща да се интегрира. А изходната позиция, която предопределя задаваните въпроси и предлаганите отговори, в конкретния случай е възприемането на ромите не като "нормална" като всички останали общност, а като общност, която е изначално и тотално маргинализирана в обществото. Това е за жалост виждането на преобладаващата част от българското общество, това е публичният й образ в медиите, това е основата на държавната политика (доколкото има такава), както и на различни работещи по темата НПО-та, включително и в някои академични среди (напр. авторите на катастрофическите демографски прогнози).
Трябва ясно и недвусмислено да се каже, че
ромите не са маргинална група
и не трябва да се подхожда по този начин към тях. Този подход де факто ги сегрегира от обществото и предварително ги обрича да останат в така очертаното "гето", в границите на което пък се търсят решения на проблемите. Вярно е, че както и при всички останали народи, и сред ромите има прослойка, която не се е социализирала (частично или някъде почти напълно). И сред ромите има, разбира се, десоциализирали се слоеве - хора, ровещи в боклуците и просещи по улиците. Това за жалост е доминиращата представа в обществото за ромите. Но това не са ромите, а само част от тях. Може би отклоненията от общоприетите норми сред ромите да са процентно по-високи, отколкото при други общности, но в никакъв случай те не са определящи цялото.
Всъщност ромската общност (както и всички други) би могла да се раздели на три слоя. Разделението е условно и не поставя етикети.
Първият слой е ромският елит -
колкото и непривично да звучи на фона на общите представи за ромите. Той е доста разнообразен и специфичен - учители, лекари, акушерки, писатели, артисти, музиканти (поне тяхното съществуване никoй не отрича), елитни спортисти, трети сектор, бизнеселит, политически елит, студенти и кандидат-студенти (те са много, но за тях се знае малко) и т.н. Макрообществото на практика не знае за съществуването на първата група или доколкото знае, я смята за голямо изключение, защото не се вписва в общата представа за ромите.
От тази група публично се припознават като ромски елит и най- често се показват публично скандални фолкзвезди и някои представители на сенчестия бизнес. Първата група през последните няколко години има тенденция да се разширява, макар и с все още бавни темпове. Българският политически елит обаче все още няма цялостно виждане как да интегрира тази прослойка адекватно в институциите. А тя има огромен потенциал да добави още мощност в националното возило.
Втората прослойка е най-широката и би могла да се определи като
ромската "средна класа"
Преди промените тази прослойка беше и във фабриките и предприятията, и на полето, и във фермите, и по строежите. Въпреки по-лошия си образователен статус хората имаха поле за работа, макар и често по-малко квалифицирана. Въпреки че като цяло не бяха на социалното ниво на мнозинството, те не бяха аутсайдери, а част от общата социална структура.
При прехода тяхната обществена позиция се промени. След затварянето на заводите тези хора бяха първите изхвърлени на улицата. Едни успяват сега да намерят някаква работа, други - не. Но техният жизнен проект е ясен и целенасочен. Те искат да живеят интегрирано и да бъдат равноправна част от обществото. Някога са били такива и таят надежда, че отново ще бъдат. Или че поне децата им могат да бъдат равноправни участници в обществените процеси. Затова ги пращат в интегрираните училища, когато има такава възможност. Тези хора не живеят в коптори, а в нормални къщи. Друг е въпросът, че липсата на инфраструктура и канализация в махалите създава усещането за мизерия. Тези хора искат да бъдат уважавани от обществото.
Макар и в тежко положение сега, втората група е напълно спасяема. Тези хора може за невъоръженото око да изглеждат като маргинали, но сами не се смятат за такива. А това е най-важното условие за всяка бъдеща държавна политика. Те носят потенциала в себе си и нямат нужда някой да ги подбутва, а
само да им подаде ръка
Те нямат нужда някой да ги насилва да си пращат децата на училище. За успокоение на неомалтусианците ще отбележа и, че раждаемостта там отдавна е спаднала до нивото на средната за България. Много е важно държавната политика към тази прослойка да е такава, че да подкрепя техните стремежи да бъдат интегрална част от обществото. Т.е. при една адекватна политика, при едни разумни инвестиции в образованието, те са утрешната средна класа. Няма да тежат на социалните фондове и ще станат данъкоплатци.
Последната прослойка е тази, с която са свързани всички стереотипни представи. Това са хората, които мислят за
физическото оцеляване днес
Това е гетото, което виждаме често, когато телевизията иска да ни покаже "автентична" ромска картина. А такива картини, разбира се, могат да се видят и сред останалото население.
Тази група, макар и по-трудно, също е интегрируема, също е спасяема. Трябва обаче система от мерки от страна на институциите.
В годините на прехода, в резултат от липсата на политика - и в някои случаи на неправилна политика, третата група започна да се разширява, като "яде" от долните етажи на втората. Трябва обаче дебело да се подчертае, че политиката към ромите като към маргинали е пагубна и че ако се възприеме този подход, то описаната по-горе тенденция ще се развие и за период от 10-20 години голяма част от ромите от втората група наистина ще се маргинализират.
Неуспехите в интрегрирането обикновено не се обясняват с неправилните подходи на провеждащите политиката, а с негодността на ромите за интегриране. Така е най-удобно, а и публиката вярва.
Сега най-важното е държавата първо да артикулира съществуването на първата и втората групи, и после да планира и насочи адекватни интеграционни политики към слоевете от всяка от тях. Не трябва да се забравя и третата група, която макар и да е в много тежка ситуация, при една разумна политика също е "спасяема".
----------
*Румян Русинов е съветник на премиера Сергей Станишев по въпросите на ромската интеграция, зам.-директор на Международния ромски образователен фонд в Будапеща.
**Рубриката е подготвена от Студентско общество за развитие на междуетническия диалог, с подкрепата на програма МАТRА/КАР на посолството на Кралство Холандия в България.
 |
|
Много от ромите живеят в порутени къщи без канализация...
Снимки: Архив "Сега"
|
|
 |
|
... мнозина представители на ромския елит обаче обитават прогимназии.
|
|
|
