|
Около 500 хиляди човешки същества са напоили с кръвта си арената на римския Колизеум - най-големия амфитеатър в античността, построен през първото столетие от новата ера от император Веспасиан и синовете му Тит и Домитиан.
20-вековният Колизеум е инженерно и архитектурно чудо и символ едновременно на римското величие и жестокост.
След залеза на империята Колизеумът е изоставен. Бил е крепост през Средновековието, източник на строителни материали, вдъхновение за художници, място за поклонение на християните. В днешни дни е предизвикателство за археолозите и сцена за много събития и шоу-програми.
Колизеумът е съграден като подарък за римските граждани, тъй като единственият амфитеатър по това време - построеният през 29 г. пр. н. е.,
е бил вече тесен за населението на столицата.
Тит открива амфитеатъра със стодневни игри - най-популярни сред римляните са били ловните игри и битките между гладиатори. Управляващата класа в Рим е бил задължена - от закона и от очакванията на хората, да организира игри. Всъщност кървавите игри са били от огромно значение за римското общество и са били регулирани със закони.
Целият район около Колизеума е бил подчинен на игрите - Домитият строи четири затвора, където гладиаторите се обучават. Построени са специални сгради и за бистиариите, чиято задача е на арената да се бият с диви животни.
Спектаклите за римляните са били безплатни - част от правата на гражданите са били да участват в угощения, плащани от богатите и известните, и да се наслаждават на игри в цирка или амфитеатрите.
Зрителите в Колизеума са сядали според ранга, класата
и пола си. Императорът е имал своя мраморна ложа на първия ред.
Сенаторите са сядали край него - на местата с най-добрата видимост.
Следващите по атрактивност седалки са били за богатите и влиятелните,
зад тях са се нареждали обикновените мъже, а за жените от
простолюдието са оставали най-лошите места - най-горе.
Игрите са започнали в прослава на боговете, но много бързо са загубили религиозния си привкус и е останало само зрелището, често кърваво.
Сред най-популярните са битките между гладиаторите, битки между животни, разкъсване на криминални престъпници от животни, сражения между хора и зверове, "военноморски игри", при които арената е била наводнявана. Разбира се, сред игрите са били и класически драматизации на митологични истории.
Гладиаторите са били обучени криминални престъпници или военнопленници. Но нерядко и граждани, търсещи слава, са излизали доброволно на арената и често са понасяли тежки последствия за амбициите си. Случвало се е император да нареди на стражите си да хвърлят на арената някой от публиката, за да се бие до смърт. Император Комодус пък нееднократно се е бил лично и естествено винаги е побеждавал, тъй като винаги са му избирали слаби противници. Той е прототип на злобния император от филма "Гладиатор", носител на "Оскар".
Някои гладиатори са успявали със смелостта си да откупят свободата си. Ако боецът е успявал да спечели симпатията и любовта на публиката в римския Колизеум, с възгласи, тропания и ръкопляскания гражданите са изисквали от императора да възнагради гладиатора със свобода.
Управниците на Колизеума са докарвали животни за борба на арената от Африка и Индия - свирепи лъвове, тигри, леопарди, слонове, хипопотами и носорози. Животните са били държани в клетки точно под дървения под, където са се състояли битките. За допълнителна възбуда на зрителите, вратите са били маскирани в дървения под. И изведнъж те са се отваряли, оттам е връхлитал дивият звяр, готов да нападне всеки на арената. В днешни дни дървеният под не съществува и посетителите на Колизеума могат да видят системата от подземни стаи и коридори.
Римският амфитеатър служи като арена за игри в продължение на четири века и половина, претърпявайки много промени. През 217 г. високите етажи пламват от гръмотевица. Няколко земетресения - през 442, 470 и 847 г., също допринасят за разрушението му. Последната известна гладиаторска борба е била през 404 г., а последната борба на зверове - през 523 г. Всъщност постепенно се променя и вкусът на публиката, но основната причина за края на игрите са военната и финансова криза в западната част на империята, както и множеството чужди нашествия.
През VIII и IX век амфитеатърът е бил напълно изоставен.
 |
|
|
