|
Людмила Петрова**
Съзряването на гражданското общество в годините на прехода бе белязано с бум от неправителствени организации, проекти и инициативи. Значителна част от тях бяха насочени към ромската общност. Този процес на "огражданствяване" на ромските проблеми обаче може да се оцени двояко. От една страна, общественият дебат за ромите доведе до засилване на някои негативни стереотипи към тях, но от друга - до създаването на реални общностни инициативи, които са първа крачка към промяната на обществения статус на ромите в страната от десетилетия насам. Пример за последното е създадената с помощта на ромската общност и приета от правителството през пролетта на 1999 г. Рамкова програма за равноправно интегриране на ромите в българското общество. Един от основните акценти в нея е преодоляването на образователната сегрегация и институционалната дискриминация в образованието. До момента обаче това политическо споразумение между ромите и институциите все още не намира своето адекватно решение дори на ниво стратегия.
По статистически данни на донорите у нас сега има около 700 роми, получавали стипендии за висше образование. Паралелни проучвания на СОРМД сочат, че реалният брой на тези студенти е поне два пъти повече. Въпреки това и този брой е твърде малък и подхранва аргумента на множество институции за "неучастието" на ромите в управлението - поради "кадрови дефицит".
Връзката между неучастието на ромите в управлението и техния нисък образователен статус, разбира се, е очевидна. За съжаление гражданските организации, работещи в сферата на образованието, през последните 5 години не са предложили никакви практически мерки за решаването проблема. От студентите роми, които имат реалната възможност да реализират на практика интеграционните намерения на ниво държавни институции и местни власти, не се интересува никой, включително академичните институции. А тъкмо от тази група скоро може да се роди новият ромски елит, който да поеме отговорността за бъдещето на своята общност. Ето какво пречи на развитието и професионалната реализация на младата ромска интелигенция:
- липса на целенасочена политика от страна на държавата и вузовете;
- силен недостиг на финансова подкрепа за студентите роми, както и добра организация за получаването на наличната такава;
- липса на информация за съществуващите възможности за академично и професионално развитие на студентите роми;
- липса на център, обединяващ студенти роми, където те да обменят идеи и да работят заедно в професионални екипи;
- липса на допълнителни специализации и квалификации за студенти роми;
- отсъствие на познание у студентите роми за историята и културата на техния етнос.
Ангажираността на българските учебни заведения е важен фактор за успешната реализация на националната стратегия на страната за интеграция на ромите в българското общество. Провеждането на кандидатстудентски курсове от вузовете за подготовка на млади роми, придружени от мотивационна и разяснителна кампания в ромска среда, ще даде шанс на много от тях да получат висше образование. И то без квоти и привилегии на какъвто и да е било признак. Крайно време е да се осъзнае, че колкото повече роми получат, и то качествено, висше образование, толкова по-интегрирана ще е ромската общност в българското общество.
----
* Рубриката е подготвена от Студентско общество за развитие на междуетническия диалог (СОРМД) с подкрепата на програма МАТRА/КАР на посолството на Кралство Холандия в България.
** Студентка по политически мениджмънт в СУ "Св. Климент Охридски".
 |
|
,
|
