|
Галина Минчева
Днес в центъра на София, на малката улица "Гладстон", живеят потомците на Паисиевия брат - хаджи Вълчо. Лазар Хадживълчев е една от многото достойни фигури във фамилията. Той е биолог по образование. Това не му пречи да бъде цели 33 години певец-артист в ансамбъла на Българската народна армия. Пее и в храм-паметника "Св. Александър Невски". Работил е като началник-управление "Култура и вероизповедания" в столичното кметство. Лазар събира материали за новата история на Паисиевия род. Той допълва и родословното дърво, което обхваща 12 поколения и повече от 3000 души. Неговият син Димитър Хадживълчев, който е ученик в Музикалното училище "Любомир Пипков" в София, има невероятно за възрастта си влечение към българската история. Младият пианист познава добре миналото на Банско и на всички фамилии, които са влезли в родствени отношения с тяхната. От бащата и от сина разбирам, че Паисий е имал възможност да пътува с финансовата поддръжка на брат си Вълчо и с духовната подкрепа на вуйчо си, митрополит Серафим.
По майчина линия Паисий е от славния Кундев род
от Банско. Във фамилията има много издигнати личности с международно влияние. Серафим, който е брат на Паисиевата майка, е Нишки владика. Михаил Тодорович Герман - тачен дипломат в сръбския двор. Лазар Младенов пък стига до кардиналски сан във Ватикана и дълги години е папски библиотекар.
Мечтата на Лазар Хадживълчев е да възстанови със своите братовчеди старата къща на рода им в Банско. Тя, според него, трябва да придобие онзи вид, който е имала през Възраждането.
Когато Паисиевата история е изложена в Националния исторически музей Лазар, заедно със сина си Димитър и със съпругата си Яна се редят на дълга опашка, за да видят с очите си оригиналния ръкопис на своя роднина. Щом се прибират в къщи Хадживълчев споделя пред близките си, че е преживял най-щастливия си ден до него момент. Яна Хадживълчева е известна кардиоложка. Може би, защото познава добре човешкото сърце, тя казва: "Лазар и Димитър се притесняваха от срещата си с историята, тъй като имаха невероятното усещане, че се виждат с жив човек".
В старата банска фамилия дарителството се предава от поколение на поколение като най-ценно качество. Още братът на Паисий - хаджи Вълчо (около 1705-1766) е известен като ктитор на Хилендарския и Зографския манастир. Името му се споменава в епархиалните поменици и на двата манастира като техен благодетел.
Вълчо единствен от тримата братя оставя потомство
тъй като Лаврентий (Лазар) и Паисий (Петър) са монаси. Има баснословни легенди за богатството му. Той е уважаван търговец, има свои кантори от Виена до Кавала. Керваните му кръстосват цяла Европа. По техния път той строи ханове и мостове.
През 1756 г. хаджи Вълчо посещава Хилендарския манастир, чийто игумен е брат му Лазар с монашески име Лаврентий. Тогава той дава пари за обновяването на параклиса на обителта. На следващата година хаджи Вълчо прави щедри дарения и на Зографския манастир - обновява източното крило с жилищните помещения. През 1764 г. хаджията изгражда църквата "Свето Успение Богородично". В знак на благодарност той е изобразен и в двата манастира. Голям негов портрет е изографисан над олтара на параклиса "Св. Иван Рилски" в Хилендар. В кондиката на същия манастир се разказва за
друга голяма щедрост, проявена от фамилията
Лаврентий дава бащината си къща в Банско за метох. По-късно тя става начално училище, в което учителства Гоце Делчев.
От децата на хаджи Вълчо тръгва началото на рода, който в наши дни достига до 12-то коляно. Днес потомците на фамилията живеят главно в Банско и София. Някои са в чужбина.
Когато през 1878 г. избухва Кресненско-Разложкото въстание кметът на Банско - Димитър Хадживълчев дава убежище в града на четата на Баню Маринов, която е около 600 човека. В нея е и синът му Михаил. След като въстанието е потушено Димитър и децата му изгарят богатия семеен архив и бягат в Горна Джумая и Дупница. Михаил и братята му Иван и Лазар се връщат след амнистията в родния си град. Турците ги принуждават да напуснат отново Банско като ги вкарват в 80 000 гроша дълг. При пристигането си в София тримата братя живеят под наем у преселници от Македония, които са от видната фамилия Томалеви или Томалевски. С много труд и упоритост те се замогват и изплащат дълга си. Построяват си три еднакви къщи на улица "Гладстон", чийто архитект е австриецът Швамберг. Братята действат винаги заедно. Те
въвеждат нови и прогресивни за времето си технологии
Започват първи в България да произвеждат изключително здравата и функционална вита виенска мебел, като за целта канят да им гостуват изявени виенски и италиански майстори. Фирмата им "Братя Д. Л.Хадживълчови" първа въвежда лепените дървени листа в плоскостите, т. е. шперплата. Братята се занимават с производството на висококачествени сортови вина и печелят първите престижни медали за България от изложения в Европа. Такъв е медалът от 1907 г., получен на изложение в Лондон.
Верни на семейната традиция те правят през 1920 г. дарение от 60 000 лв. на Министерството на народното просвещение за подпомагане на просветното и културно дело в родния им град Банско.
В началото на миналия век братята купуват място зад Централната баня, изграждат улица и търговски здания от двете й страни. По-късно те подаряват мястото на софийската община. Това е днешната улица "Триадица". Виненият склад на Хадживълчеви е на улица "Искър" в собствения им "Златишки хан", където се е крил Левски. Днес на мястото на хана има гараж на Министерския съвет и на Народното събрание.
Подобно на дедите си Иван, Лазар и Михаил отиват на поклонение в Атон, където правят щедри дарения. Там ги посрещат с подобаващи почести - като потомци на големия благодетел хаджи Вълчо.
Синът на Лазар - Димитър, е първият от рода, който се занимава с хрониката на Хадживълчевци. Част от нея е описана още през 1923 г. в "Златна книга на дарителите за народна просвета". Благодарение на изследванията на Димитър и на проф. Йордан Иванов през 30-те години на 20-ти век се доказва, че Банско е родното място на Паисий. Димитър е и първият, който чертае родословното дърво. Той е адвокат и търговец, изключително ерудиран. До края на живота си пише драмата "Факленосецът от Атон", посветена на отец Паисий. Тя е в три части. Синът му Лазар получил от баща си печат с кръстосани пушка и сабя. Между тях пише: "Свобода или смърт". В кръга на печата има надпис: "Серски революционен окръг. Разложка околия." Лазар вече го е подарил на сина си Димитър, който има задачата да го изследва. Така в хадживълчовата фамилия, освен имената Лазар и Димитър, от баща на син се предава и задължението да се изследва историята на паисиевия род.
Текст към сканирана снимка:
Сем. Руска Томалевска и Димитър Л. Хадживълчев (баща на Лазар и дядо на ученика Димитър)
 |
|
Хаджи Вълчо (вдясно), брат на Паисий, е зографисан в параклиса "Св.Иван Рилски" на Хилендарския манастир
|
|
 |
|
Хаджи Вълчо (вляво) и сина му, изписани като дарители в Зографския манастир
|
|
 |
|
Лазар Хадживълчев показва снимки на родовата къща в Банско, която иска да възстанови
Снимка: Петър Ганев
|
|
 |
|
Димитър, Яна и Лазар Хадживълчеви в дома им в София
Снимка: Петър Ганев
|
|
 |
|
6. 2. 2001 Клан - сем. Хадживълчеви, потомци на Паисий Хилендарски
Репродукция: Петър Ганев
|
|
|
