|
Ясен Бориславов
Изглежда някак банално историческите корени на всички съвременни храни и готварски технологии да се откриват в праисторическата древност, в египетските папируси, в Библията или в Омировия епос. Като че ли точно за историята на дъвката подобно взиране в миналото би било безпредметно. Оказва се обаче, че не е така. Установено е, че древните гърци са дъвчели смола от мастиково дърво (с тази смола се прави истинското узо), за да си чистят зъбите, а може би и за по-приятен дъх. Маите в Южна Америка също дъвчели смола от различни растения, вероятно с подобна цел. Индианците в Северна Америка дъвчели смола от смърч и е твърде вероятно под тяхно влияние първите европейски заселници да са усвоили този навик, който няколко века по-късно щял да роди едно от знаковите изобретения на модерната цивилизация - дъвката.
Изглежда, верни на европейския обичай всяка чуждоземна новост да се преосмисли и усъвършенства, първите американци започнали да смесват смолата от смърч с пчелен восък. Все пак ранната история на дъвката за нас остава неясна и догадките в тази област са повече от неоспоримите факти.
Модерната история на дъвката започва към средата на XIX век в САЩ, където тя се превръща в пазарен продукт. Аналите на тази индустрия сочат, че през 1848 година
американецът Джон Къртис произвел първата дъвка
за пазара. Нарекъл я Pure spruce gum, което може да се разбира малко двусмислено, защото думата spruce може да означава както "смърч", така и "наперен", "спретнат". Изглежда тук някъде е вкоренена онази характерна напереност и онзи непукизъм, с който киното по-късно ще увековечи образа на младия човек, дъвчещ дъвка. Той винаги е изглеждал някак дистанциран от заобикалящия го свят.
През 1850 г. същият Джон Къртис започнал да продава парафинови дъвки, които бързо станали много популярни. Малко по-късно друг американец, зъболекарят Уилям Филип Симпъл от Охайо, патентовал дъвката в САЩ под името Improved chewing gum. Той явно е усещал, че това е продукт с голямо бъдеще в стоматологията, но истината се оказала много по-мащабна.
Голямата промяна или по-точно същинското раждане на новата индустрия станало през 1869 г., когато според различни източници бившият мексикански президент генерал Антонио Лопес де Санта Ана, след като бил изгонен от родината си, се установил да живее в Ню Йорк. Тук той пренесъл един тон суров латекс, добит от каучуково дърво (Hevea Brasiliensis). Това била отлична суровина за дъвка, която днес все още се използва, но трябвало някой да открие това нейно приложение и да го предложи на пазара. Генералът опитвал да убеди нюйоркския фотограф и изобретател Томас Адамс да купи гумата. Адамс след известни колебания приел, като възнамерявал да я използва за гумени изделия, но установил, че точно тази гума не се поддава на вулканизация. Докато изобретателят правел различни експерименти, мексиканецът с глупаво отегчен поглед го наблюдавал и от време на време дъвчел от суровината.
Тогава Адамс бил осенен от гениалната идея
Той приготвил част от естествения латекс в дози за дъвкане и ги предложил в една дрогерия за продажба. Година по-късно поръчките били толкова много, че Адамс, вече в амплоато си на изобретател, патентовал машина за производство на дъвки. Неговата първа дъвка била кръстена "Black Jack".
През 1880 г. друг американец, Джон Колган, измислил начин вкусът на дъвките да стане по-траен и по-приятен. Той пръв започнал да ги подслажда.
Днес някои историци са склонни да виждат в дъвката не просто важна съставка на американската култура, но и катализатор за развитието на търговията. През 1888 година в една от станциите на манхатънското метро била поставена първата машина за продажба на дъвки. По-късно практиката станала масова, а идеята за този вид търговия била приложена при десетки други продукти. Иначе казано, дъвката стои в основата на днешните автомати за продажба на кафе, чай, цигари, а вероятно и идеята за банкоматите е вдъхновена от този опит.
Дъвката за балончета, последният и най-висш стадий в развитието на тази индустрия, била измислена още през 1906 година, но става истински популярна едва през 20-те години на миналия век. Тогава в една американска компания за гумени изделия съвсем случайно направили повторно откритието и скоро му намерили блестящо приложение на пазара. В продажба била пусната знаменитата розовооцветена дъвка "Double bubble, bubble gum". Оттогава до днес
розовият цвят е най-често срещаният
при дъвките за балончета. Явно причините са до голяма степен естетически. Това е цветът, чрез който дъвчещият и методично произвеждащ балончета човек има най-малък шанс да остане незабелязан.
Защо точно дъвката за балончета се оказва особено важен етап в развитието на тази индустрия? Какво дава балончето на дъвчещия и околните? Отговорите трябва да се търсят в полето на социалната психология. Благодарение на балончето дъвкането се превръща в едно малко по-специално занимание. Чрез него дъвката напуска устата на дъвчещия и се превръща в комуникационен знак. Чрез балончето може да се изрази отношение към света, към околните, към урока по математика или литература. Надувайки голям розов балон, точно когато учителката по математика обяснява Питагоровата теорема, всеки юноша демонстрира, че вече се е издигнал над тези неща, че живее в свой автономен свят, където площта на който и да било ромб или тетраедър е периферен проблем.
Странно е, че американските учители, които някога наказвали учениците за дъвчене в час, сега раздават дъвки като награда за добро поведение. Това твърдят някои американски сайтове, посветени на историята на дъвката.
Друга странност е, че човекът е единственото същество, което дъвче дъвка. Опити с шимпанзета са установили, че след няколко минути маймуната или я изплюва на земята, или си я размазва в козината.
Впрочем това поведение на животното не би трябвало да изненадва, защото точно дъвката в устата на Homo sapiens често му придава замислен вид. Ако тя беше позната по времето на Декарт, неговата максима "Cogito ergo sum" (мисля, следователно съществувам) вероятно би изглеждала по друг начин -
"Дъвча, следвателно мисля."
Балончето в този случай прилича на сигнал за току-що произведена мисъл. Възможно е авторите на комикси, поставяйки мислите на своите герои в балончета, да са достигнали до това графично хрумване именно благодарение на дъвката за балончета.
След като в края на XIX век производителите се чудели как да подсладят дъвката, към средата на миналия век тенденцията тръгва в обратна посока. Тогава са изобретени дъвките без захар, както и освежаващите ментови дъвки, често препоръчвани като здравословни, защото почистват зъбите и намаляват стреса. Целта е била да се привлекат за каузата на дъвкането всички възрасти и явно тя е постигната. Днес средният американец предъвква около 300 дъвки годишно, което прави оборот от около 2 млрд. долара само в САЩ.
В момента дъвките се правят от захар, житен сироп, овкусители, омекотители и гума база. Последната суровина най-често е синтетична, но понякога се използва и естествен латекс, като онзи, който нюйоркският фотограф Томас Адамс купил от изгонения мексикански генерал Антонио Лопес де Санта Ана през 1869 г.
Въпреки огромното развитие на тази индустрия, невероятното разнообразие от вкусове и щедро рекламираните чудодейни свойства на нейните продукти все още има и непостижими неща. Оказва се, че не е възможно да се произведе дъвка с шоколадов вкус. Причината е, че какаовото масло прави латекса прекалено мек и лепкав. До това забележително откритие почти всяко всяко дете е стигало и само, след като е опитвало да дъвче дъвка заедно с парче шоколад.
България никога не е стояла далече от световните тенденции в дъвкането на дъвка. Познатата от недалечното минало българска дъвка "Идеал" беше мярка за детски комфорт, добро настроение и умерено щастие. От нея обаче не ставаха хубави балончета, което с днешна дата би могло да се тълкува като един от дефектите на предишния строй.
Текст към илюстрации:
1. Човекът е единственото същество, което дъвче дъвка.
2. Генерал Антонио Лопес де Санта Ана занася дъвката в САЩ.
|
