|
Наскоро вестниците у нас публикуваха любопитна новина от света на културните растения. Врачанинът Красимир Каменов това лято отгледал в градината си в с. Мраморен десет уникални тикви, всяка с тегло над 100 кг. Всичките били от сорта "Атлантически гигант", а семената му изпратил приятел от Канада в писмо. Те по нищо не се различавали от нашенските тиквени семки, но плодовете се оказали смайващи.
Тиквата е добър пример за двузначността на символите, твърдят двама световнопризнати експерти - Жан Шевалие и Ален Геербрант ("Речник на символите", С., 1992 г.). Докато повечето европейски народи свързват плода на това растение с глупостта, за някои африкански племена тиквените семки са символ на мъдростта. Според митологията на народите от Северен Лаос първите хора излезли на бял свят от три огромни тикви, които божеството Пу Ланг-сонг пробило с нагорещено желязо.
Подобна идея за космоса във формата на тиква присъства и в някои китайски митове за сътворението. Според тях първосъздателят на вселената Пангу се самозародил в тиква (или кратуна) и живял в нея 18 000 години, докато сушата се отдели от водата. Така тя се оказала натоварена с функциите на Ноевия ковчег от Стария завет. Според някои даоистки вярвания тиквата е храна на безсмъртието, а по нейните лиани някога хората се изкачвали на небето, за да общуват с боговете. Нека добавим още, че пещите на средновековните алхимици най-често били с форма на кратуни, което добавя известен мистичен ореол около това иначе невзрачно и непретенциозно градинско растение, което често се крие по синори и край огради, за да не пречи на други по-важни земеделски култури.
С други думи, тиквата винаги може да поднесе някаква изненада - понякога приятна, друг път не, - поради което снизходителното отношение към нея е най-малкото прибързано. Да си припомним как точно в полунощ добрата фея превръща каляската на Пепеляшка в тиква. Така героинята внезапно се връща в суровия свят на реалността, представен в случая чрез образа на тиквата.
Архиварят Душко Добродушков от разказа "Печена тиква" на Елин Пелин стига до тежка душевна драма, след като отказва предложеното му парче ароматна печена тиква в дома на неговия началник. Уж за да прикрие селския си произход, той изважда на показ селската си стеснителност. Виновна е тиквата, с която на село хранят прасетата, но в дома на началника тя се преобразява в тест за интелигентност под формата на изкусително ястие. В началото на повестта "Свирепо настроение" от Радичков героят Петър Маринков и жена му коментират как нещо било нагризало тиквите. "И все най-хубавите", казва жената, на което мъжът отговаря, че "те всичките са свински". Т.е. тиквата не може да бъде хубава и отнесени към нея естетически категории като хубаво или красиво са непонятни и неприемливи. Така е в селския свят.
В кухнята са познати три вида тикви. Обикновената готварска тиквичка е характерна за късната пролет и лятото. Нейната родина е някъде в Азия. Другите два вида - голямата бяла тиква, позната още като "кестенка" или "свинска", и мускатната жълта тиква, издължена като цигулка, произхождат от Централна и Южна Америка. Те са сред първите културни растения, отглеждани от индианците. При археологически разкопки в Перу са откривани следи от културна тиква на близо 5000 години. В Европа е пренесена през XVI век и сравнително бързо е разпространена из целия континент. Първият европеец, който я докоснал, бил самият "велик адмирал на океанското море и вицекрал" Христофор Колумб. Когато през пролетта на 1493 г. той се върнал от първата си експедиция до Новия свят, подарил на кралица Изабела плодове и семена, донесени от новооткритите земи, сред които имало и тиквени семки. Какво точно е направила кралицата с това безценно богатство, историята не казва.
У нас тиквата минава за просто и непретенциозно ястие, но това отношение към нея е несправедливо. В този забележителен плод има нещо тайнствено и дори мистично, поради което в католико-протестантските култури той се е превърнал в задължителен атрибут на празника "Вси Светии". В нощта срещу първи ноември тиквените фенери внасят колорит и закачлива загадъчност около шумните улични компании. Изглежда, с приобщаването на България към ценностите на западния свят ще трябва леко да се коригира и отношението към тиквата. Тя го заслужава не само заради своите странни превъплъщения в митологиите, народните приказки и литературата, но и заради забележителния вкус на много от ястията, приготвени с нейно участие.
Супа от тиква със сирене
Продукти: 500 г бяла тиква, 120 г сирене, 30 г масло, черен пипер, сол, магданоз.
Добре почистената от семките и влакнестата част тиква се измива и се нарязва на малки кубчета. Залива се с гореща вода и след като се свари, се прибавят настърганото сирене, маслото и ситно нарязаният магданоз. Супата се посолява и се маха от огъня. Поднася се поръсена с черен пипер.
Супа от тиква с орехи
Продукти: 600 г тиква, 500 мл прясно мляко, 100 г орехови ядки, 50 г прясно краве масло, черен пипер, сол.
Обелената и почистена от семките и кората тиква се нарязва на парчета, залива се с гореща вода и се задушава до омекване. Пасира се и се прибавят смлените орехови ядки и прясното мляко. След 5-6 минути се добавя маслото, подправя се с черен пипер и се посолява.
Пълнена тиква
Продукти: 1 тиква (2,5 кг), 50 г масло, 750 г кайма, 150 г кромид лук, 30 г доматено пюре, 1 с. л. брашно, 200 г сметана, сол.
Тиквата се обелва и се срязва на две равни половини. Семената се почистват и се посолява. Лукът се нарязва на ситно и се запържва с каймата, половината от доматеното пюре и сол. Двете половини на тиквата се пълнят с плънката, добавя се отгоре малко масло, долива се вода в тавата и се пекат в умерена фурна, като от време на време се поливат с отделения сок. Преди сервиране сокът от печенето се сгъстява с леко запържено брашно, останалото доматено пюре и сметаната.
Тиквени кнедли
Продукти: 800 г тиква, 160 г брашно, 2 яйца, 80 г масло, 20 г галета, 80 г кашкавал, черен пипер, сол.
Тиквата се почиства, измива се на течаща вода, сварява се и още докато е гореща, се смачква на пюре с дървена лъжица. Прибавят се яйцата, по-голямата част от брашното, черният пипер и солта. Сместа се меси, докато започне да се отделя от ръцете. От нея се правят кнедли (пръчици, дълги 4-5 см), овалват се в брашно, пускат се във вряща вода и се варят в затворен съд. Щом изплават на повърхността, значи кнедлите са сварени. Изваждат се с решетеста лъжица и се отцеждат. Заливат се със сгорещено масло, размесено с галета. Сервират се горещи, като гарнитура към пържено или печено месо. Може да се поднесат и като самостоятелно ястие, поръсени с настърган кашкавал.
Десерт от тиква
Продукти: 1 кг тиква, 4 яйца, 150 г брашно, 30 г масло, 200 г захар, 400 мл мляко, половин ч. л. канела на прах.
Тиквата се обелва и се настъргва на едро ренде, след което се прибавя към загрятото масло и се задушава до омекване. Поръсва се с брашното, разбърква се и се държи на огъня още няколко минути. Към изстиналата тиква се прибавят захарта, канелата, млякото и яйцата. Сместа се разбърква добре, изсипва се в тавичка, намазана с масло, и се пече до зачервяване. Преди поднасянето десертът може да се поръси с пудра захар.
Страницата подготви: Ясен Бориславов
Текст към илюстрация
Дороти Дент, "Натюрморт с тикви"
|
