Кабинетът "Петков" е заложил динена кора на служебното правителство, одобрявайки в последния момент решение за преструктуриране на всички държавни предприятия. Решението е взето без публично оповестен анализ и е половинчато, защото за повечето предприятия всъщност не предлага ясна концепция. В същото време даденият срок за окончателно решение е кратък – до края на септември.
В момента в България съществуват 17 държавни предприятия, като повечето от тях са в сектора на транспорта. В списъка са НКЖИ, „Пристанищна инфраструктура“, РВД, предприятията в горския сектор, ПУДООС, управлението на язовирите и др. Тези структури са създадени по специален ред в Търговския закон, защото изпълняват едновременно и публични, и търговски функции. Основно изключение при държавните предприятия е, че не могат да изпаднат в несъстоятелност по общия ред, не отговарят и в пълна степен с имуществото си при възникване на дългове.
Смесването на функции при част от тези предприятия се приема за проблем и със закона за публичните предприятия бе даден срок за преобразуването им. Законът изисква предприятия с по-скоро публична функция да станат обичайни администрации, а онези с открито търговски функции да се преобразуват като търговски дружества. Никъде в закона обаче не пише, че трябва да се случи или едното, или другото – тоест някои пулични предприятия могат да запазят формата си. Крайният срок за това преструктуриране изтича в края на 2022 г., като МС следва да вземе решение след анализ на агенцията за публичните предприятия.
Не е ясно къде и кога е представян този анализ - има стар анализ от времето на ГЕРБ от 2021 г., в който обаче някои препоръки се разминават с взетото решение. На последното заседание на кабинета, водено от Асен Василев, вицепремиерът за ефективно управление Калина Константинова е обяснила, че по темата са работили работни групи. Те обаче успели да вземат решения само за 5 от общо 17 предприятия, които се предлагат с конкретно решение за преобразуване. Според решението на МС „Българският спортен тотализатор“ ще се преобразува от държавно предприятие в класическо търговско дружество. ПУДООС, предприятието за управление и стопанисване на язовирите, „Фонд затворно дело“ и „Българо-германския център за професионално обучение“ следва да се трансформират в обичайни администрации.
За останалите 12 държавни предприятия МС е дал срок до края на август да решат какво искат да бъдат – административни структури или търговски дружества. До края на септември МС трябва да вземе решение и за тяхното преобразуване. Самата промяна във формата на предприятията трябва да е факт не по-късно от 6 месеца след решението.
„Това е много проблемно решение. Изобщо не е ясно на какво стъпва то. От него излиза, че предприятията трябва да са или администрация, или търговско дружество. На практика формата държавно предприятие се анулира с решение на МС, докато си съществува в Търговския закон. Това е плод на погрешно тълкуване на закона“, коментираха пред „Сега“ експерти. „Специалният ред за създаване на държавни предприятия съществува неслучайно. Част от тези структури не могат да са нито държавна администрация, нито чисто търговско дружество. Никъде в новия закон за държавните предприятия не се казва, че тази форма вече е забранена“, коментират още специалисти.
Стенограмата от последното правителствено заседание не хвърля особена светлина върху правната страна на въпроса. Пред министрите Асен Василев е обяснил, че по силата на ERM II след края на годината специалният текст в търговския закон, на базата на който са създадени държавните предприятия, ще отпадне. В същото време Василев допълва, че отпадането на текста не означава, че вече създадени предприятия не могат да продължат да съществуват. Това обаче изобщо не било препоръчително. Василев е допълнил, че решението може да се остави за след изборите, но така държавата щяла да изпадне в безвремие и да е принудена бързо да преструктурира. Затова правителството предпочело да даде насоки на администрациите да почнат да мислят в тази посока, вместо да се губи време. "Няма такова нещо като автоматично отпадане на текстове, законът за публичните предприятия е факт именно заради ERM II и не премахва държавните предприятия като форма", не са съгласни експерти.
Всичко това е успяло да изненада и част от министрите от предходния кабинет. Бившият зам.-министър на земеделието Иван Христанов е обяснил, че решението не е пристигнало при тях за съгласуване и те отказват да го съгласуват. Христанов е обяснил, че горските предприятия към министерството нито могат да станат търговски дружества, защото рискуват всичко да бъде разпродадено, нито да бъдат преобразувани лесно в администрация, защото не разполагат с юристи, не работят с тарифи и не разполагат с капацитет за такава трансформация. От министерство на спорта също са възразили тотализаторът да стане търговско дружество, защото така няма да може да изпълнява публични функции и да отчислява обратно пари към държавата. Бившият спортен министър Радостин Василев дори е поискал тотализаторът да се извади от приложното поле на закона. Въпреки многото неясноти и резерви решението е гласувано с идеята все пак по темата да се работи.
РЕФОРМА
Години наред държавните предприятия и останалите държавни дружества, създадени по общия ред, са обект на критики за лошо управление, чести смени и кадруване, липса на прозрачност за постиганите резултати. Управлението на държавните предприятя беше ключов проблем по линия на желаното присъединяване на България към ОИСР. Така през 2019 г. бе приет отделен закон за публичните предприятия, който да подобри управлението им. Голяма промяна извън провежданите конкурси за част от членовете на бордовете няма.
