„Харолд и Мод“, Колин Хигинс

превод Владимир Германов, издателство „Кръг“

Това е първото произведение на Колин Хигинс, което той започва като сценарий за магистърския си труд, а по-късно то се превръща в роман, театрална пиеса и киносценарий. Темата е пределно позната – животът и смъртта; но подходът е толкова фрапиращ, че дори и сега предизвиква остра реакция у читателя, а какво ли е било първото впечатление в зората на 70-те?

Харолд и Мод са… отхвърляме очевидното „необикновени“, нелюбезното „ненормални“ и твърде общото „изключителни“. Те и двамата са продукт на своето общество, и в същото време е категорично невъзможно да се впишат в него. И макар че са различни като деня и нощта, точно като деня и нощта те са съвършено хармонични и естествено свързани.

Мод е на 80 години без една седмица. Преживяла е войни, катастрофи и загуба на обичан съпруг, впускала се е във ветроходни регати, пилотирала е самолет, участвала е във всички изпречили се на пътя й революции, познава изкуства и занаяти, краде коли за развлечение и се наслаждава на живота всяка секунда.

Харолд е на 18, презадоволен с всичко материално, което може да си пожелае, но той не желае нищо, не се интересува от нищо специално, няма приятели и приятелки, минал е всички мислими и немислими граници, за да привлече вниманието на майка си, и е обсебен от идеята за смъртта.

В романа се разказва или се споменава за поне 18 опита за самоубийство и са описани няколко погребения. Смъртта е любопитна, но нежелана за Харолд.

Мод обича смъртта, защото според нея тя е част от живота, а животът заслужава да го обичаме, независимо какво ни поднася.
Харолд се страхува от смъртта, Мод не се страхува от нищо. „Познатото познавам, непознатото искам да опозная. Освен това имам приятели – цялото човечество.“

Романът е съвсем кратък. Още от първата страница читателят е хвърлен насред фрапираща сцена, която обаче не фрапира никого от действащите лица. Също толкова рязко идва и финалът, който обаче е толкова обнадеждаващо-трагичен, все едно същият този читател е изритан със заръката – отивай и живей ВЕДНАГА. Това, което в началото звучи пресилено, твърде ексцентрично, с развоя на действието намира своето обяснение и естествените си основания.

„Харолд и Мод“ звучи като „Ромео и Жулиета“. Когато имаме история за мъж и жена, нормално е първата ни мисъл да бъде за любов, и понеже в случая здравият разум на мига отхвърля вероятността за нещо такова, то ако има любов, тя ще е невъзможна, точно както е в Шекспировата трагедия. Впрочем, Шекспир и Омир са цитирани неведнъж и в споменатите откъси има ключове за разбиране… Ключовете са много важни в тази история, и особено придружаващото ги писмо, което гласи: „Предай нататък.“ Това е вдъхновяваща история и възторжена прослава на пълноценния живот.