Една жена и един мъж, вплетени в токсична симбиоза, са героите в премиерния спектакъл "Свлачище" на Театрална работилница "Сфумато". Пиесата на младия автор Васил Балев за пръв път е забелязана в драматургичния конкурс на Нов български университет, има и номинация "Икар 2021". Постановката е на директора на Драматичен театър "Константин Величков" – Пазарджик, талантливия Григор Антонов, който от доста време не бе работил в столицата и поредният му режисьорски проект тук бе повече от дългоочакван. В ролите са двама актьори, които не се нуждаят от разточителни определения пред имената, говорещи сами за себе си достатъчно – Александра Василева и Свежен Младенов.
Нека наречем жанра мистерия. Персонажите са странни, с екстремна психика – те играят шантави ролеви игри, с които се изненадват един-друг и озадачават зрителя, като го хипнотизират в болезнен възторг, подобно танца на отровна змия. Например, той обявява съпругата си за починала, себе си – за опечален вдовец, и се опитва да убеди всички околни в истинността на тази ситуация, макар те да виждат пред очите си жената от плът и кръв. Или пък тя се преоблича в дрехите и самоличността на непозната клошарка и проси от него дребни и внимание, докато той я покани на вечеря в дома им в името на това, че напомня "покойната" му съпруга. И още, и още изобретения на трескави умове, на границата на душевния садо-мазохизъм. Може би има нещо в тази екстремна двойка от Лора и Яворов в "Нирвана" на Константин Илиев и още повече – от семейството от "Любовникът" на Харолд Пинтър. На моменти двамата, особено тя, излизат от "ролите", за да изкрещят гнева, който са събрали към другия, в реалния живот...
Колко е трудно да се обича понякога – заради всекидневната приспивна рутина. Или просто е трудно – поради спецификата на твоята и/или на партньора психика. И ти го правиш още по-трудно, поставяйки на изпитание връзката, за да постигнеш нещо много по-трудно: да я съхраниш. Парадокс… И трябва да настъпи някакъв страшен катаклизъм, да се задейства някакво вселенско свлачище, за да се хвърлиш към другия без стратегия и "опосредстване" за една обикновена и толкова човешка прегръдка. Свлачище е и самата любов – когато се събуди, е способна да помете всичко и всички.
Едва ли има по-подходяща за подобна роля от експресивната Александра Василева – актриса, която винаги може да направи странното и плашещото привлекателно като кристално езеро на дъното на пропаст. И от Свежен Младенов, който само привидно на сцената изглежда "нормален", но всъщност умее да плува в най-дълбоките води на непознаваемата човешка психика. Техните майсторски изпълнения придават плътност и добавят смисли към историята.
Сценографията е на Светослав Кокалов, костюмите – на Петя Стойкова, музиката – на Христо Намлиев. Следващите представления на "Свлачище" в Театрална работилница "Сфумато" са на 13 май от 19 и от 21 ч.
