:: Добре дошъл CommonCrawl [Bot] (Бот)
Адвокати: Парите са дадени да се бележат, преди да е поискан подкупът
Тенисистът спаси два мачбола, преди да елиминира Малек Жазири на 1/8-финалите
Премиерът щял да предложи държавата да поеме финансовите разходи при евентуален съдебен процес
33% от желаещите да гласуват търсят нова партия
СТАТИСТИКИ
Общо 377,966,467
Активни 1,655
Страници 118,798
За един ден 1,302,066
Колумнисти
Отиди на страница:
Страница 1 от 33 1 2 3 Следваща »
В този балкан април е студен, нощите са мразовити. Пристигнах късно, отключих къщата. Върху леглото имаше куп завивки, а печката беше заредена. Гостоприемството тук е истинско, отговорно. Студът беше предвиден. Но в кибрита върху полицата имаше само една клечка. Засмях се: кой ще се справи с едното драсване? Но аз си имам техники за огъня. Пък и нямаше вятър в къщата, вятърът беше отвън, чувах го. Огледах се за свещ. Запалих и я поднесох към ...
"Ако съм прописал песни - каза ми веднъж Тончо Русев, - това е било по някакво скрито съображение на съдбата." Този разговор се е състоял преди точно двадесет години, по време на едно интервю, което съм отпечатал през март 1998-а в списание "Европа 2001". Толкова красиво, мистично и нестандартно ми се е видяло това обяснение тогава, че съм го сложил за заглавие на интервюто. Сега, когато той се оттегли от собствената си съдба, мога само да я поздравя ...
Темата ми бе възложена съвсем като на шега от приятелите в кафенето срещу пейката на Славейковците. И това (че е на шега) не е съвсем вярно, защото точно с такива теми шега не бива. Особено със събитията, които ги пораждат. Тя бръмчеше из въздуха, лютеше в съзнанието на обществото, провираше се в разговорите и се настаняваше в тях. Темата за бягството от Софийския централен затвор, която медиите коментираха редовно, но като че без ентусиазъм. ...
Усмивката е знаме на човека. Защо не - и знаме на живота!
Снимка: Pixabay

Дъщерята на Кольо Градския завела момиченцето си за Цветница в Солун. Фамилията има предистория по онези места и тя отишла с малката да се черкуват в катедралата "Свети Димитър", ходили по гости и по сладкарници, фотографирали се на воля с телефоните и незабавно пращали снимки на дядо и баба в София. По време на тая скромна фиеста детето замислено попитало: дали не ...


Какви сърдити седмици напоследък! Каква сърдита природа, каква разлютена Баба Марта, вече на стълбището към пролетта. Каква кибритлия опозиция, какви навъсени управници. Какво настръхнало гражданство, какви изнервящи новини - и местни, и световни...

Изтощени от търпение, ето ни пред Деня на шегата. Беше си ден на лъжата открай време, но го прекръстиха. При социализма човек за човека нали беше другар, приятел и брат - как така човек ...
Миналия петък изпуснах приказка, че и днес ще се върнем към историята, исках го много тогава. Това го правим твърде често напоследък, историята ни занимава не пряко - как е тя творена във вековете, с дела, подвизи и престъпления, а косвено - как е записвана, преиначавана, цензурирана и злоупотребявана. Поводите за тези брожения около българската история са повече от пресни: училищните програми в гимназиите и острият демарш на руския патриарх ...
Светъл за народа ден, националният празник и този път не мина без раздор. Това зрееше отдавна, откакто фигуранти на българската политическа сцена започнаха да формират държави освободителки в епоха, когато тези държави не са съществували. От всекидневната ревизия на историята тези юнаци преминаха към ревизия на... географията. На картата на деветнадесети век те начертаха страни, които щяха да се появят едва през двадесетия. Такова семе ...
Хубав е март - какъвто и да се случи. Винаги нестандартен, пълен с изненади, непокорен нито на живака, нито на барометъра. Със снегове и с минзухари, с черни облаци, от които дъждът мие ясното слънце. Може би най-младият месец в годината, кой знае защо наименуван като баба. Препълнен от очакване, даже и да си си наумил нещо друго, пак на очакването се отдаваш. Сякаш и светът е в някакъв начален стадий: дърветата още в цвят, любовната тръпка (мяука) ...
Попаднах на този сняг съвсем неволно. Доктор К. ме прилъга да пия антибиотик, не си наредих графика, както трябва, и ми се падна един прием в полунощ. За всеки случай, каза той, но кой не знае, че обявят ли те за болен, болестта се настанява в теб. Дочаках да свършат последните новини. Изтърпях и най-красивите синоптички да си предскажат снега. Още като ги гледах по къси ръкави и по презрамки, разбрах, че няма шега - студовете са на прага. Тези момичета ...


СЕМЕЙНИ ОГЛЕДИ

Някъде през осемдесетте години Роженския манастир над Мелник след дълъг ремонт го видяхме облечен в тъмножълто дърво, с нов покрив и нападнат от любопитни. Обичах да ходя в градеца тогава и няколко пъти се качвах по стръмната пътека, посядах пред гроба на Яне Сандански или на пейка край самата обител. Мястото бе хубаво за размисъл и себеразглеждане, още нямаше и помен от страстите и стълкновенията, които по-късно ...
Начумерен възрастен инженер отдавна искал да ме срещне някъде. Това не е рядкост - читател да търси да види автора на живо. Приех скромно изражение и се приготвих вяло да отклоня някоя и друга похвала. Познах само едно: че човекът е читател на "Нерви и утехи". Другото бяха упреци, несъгласия, които той искал да ми каже в очите. Смяташе, че клеветя миналото и че изопачавам истината. Бързо разбрах, че възбудата му идва от споровете около новата ...
Твърди се, че най-високият стол в държавата е този на парламентарния председател. Понеже страната била парламентарна република, та затова. Пусна я в обращение тази версия именно един такъв председател, комуто полицаят на входа на телевизията бе пропуснал да отдаде почести като за държавен глава. Започна комично, после стана грубо и неадекватно. Друг председател от стълбите на Народното събрание нахока протестиращи срещу мизерията си ...
В последното десетилетие от обозримото ми писателско минало все по-често си спомням една снимка, която, по проклетия си навик да пропускам или губя, напразно опитвам да намеря и да я представя на родолюбивия читател. Тя се появи в столичен вестник във времето на митингите, на трескавото сплотяване около лумналата в народа мечта за демокрация, на простодушните демонстрации за принадлежност към бъдещето, които хората изразяваха, обзети ...
Докато се взирахме в екраните и във вестникарските страници, за да вникнем и веднъж завинаги да запаметим защо в страната няма и помен от корупция, в една столична болница се разигра христоматиен епизод от българското здравеопазване.

Известният на източните квартали неуморен бонвиван и донжуан Кръстан П. получил странно замайване при ставане от масата със сутрешното кафе. Нозете му омекнали, ръката му изтръпнала. Повърнал, с извинение. ...
Намерих този текст под пакет машинописна хартия в дъното на шкафа. Някога, в първата позорна и гладна криза, в писателския съюз изневиделица пристигна помощ от австрийски литератори. Късметлии между нас получиха торбичка с хартия, кафе и пачка индиго. Пий кафе и пиши! Хартията беше японска, с водни знаци, дожаля ми да я използвам за дописки, оставих я за особени случаи, за "представителни нужди". Такива поводи просто не се явиха и тя остана ...


"Татко - пита детето, - това на дървото сини сливи ли са?"

"Да - отговаря бащата, - сини сливи, синко."

"Тогава защо са червени?" - продължава разпитът.

"Защото са зелени!" - тросва се родителят.

Преживял съм тази невинна хумореска с две поколения деца в семейството. Забавна е повече за възрастните, отколкото за тях. Малките го схващат веднага: червени, защото са зелени. Големите, уж наясно, почват със страшна сила да се чудят: откъде-накъде ...
За да не се замисляме, когато се отричаме от миналото си, ние сякаш сме автоматизирали този безрадостен акт и рядко се обръщаме назад. Дали пък за да не се натъжаваме при спомена за онова, което сме загърбили? Защото в забравата, като в крипта, може да се открият незаслужено отритнатите дела и достижения на предците, блясъците на нашето българско Някога и на нашето българско Вчера. Не съм убеден, че не можем да намерим там пример и подтик, ...
Сигурен бях, че имам почти готов коледен разказ. Откакто съм в "Нерви и утехи", свикнах с този "жанр" (май не е точно жанр, но нищо) и драговолно изпълнявам коледния си дълг. Понякога, като се натъкна в друго време на добра, човечна и окриляща история, внимателно си я отделям за броя преди Рождество. Случва се междувременно да я забравя, напрягам се да я уловя отново, после тя пак се връща и винаги навреме, за да сваря да я разкажа, както съм го намислил. ...
Едно размишление ме изненадва доста често в последно време - трудно ми е да определя дали ме застига, или ме пресреща. Изненадва ме, защото този неизбежен, а и вълнуващ за всеки артист въпрос ме е посещавал през целия ми път, но никога като стихотворение. Имал съм го в мисълта си неведнъж, не толкова чак драматичен, но винаги неизтощимо любопитен. Никога не съм се застоявал при него, инстинктът ми подсказваше, че едно задълбаване в това може ...
Тази история ми е разказвана от стария (още тогава) криминалист Ж.П. Говорехме си колко лесно и нехайно на един човек могат да бъдат отнети невиновността и свободата. По-късно я засичах в печата, където се предаваше като куриоз от криминалните разследвания отвъд океана. Руснаците по време на перестройката я разказваха разточително, почти сладострастно - може би за да компенсират тогавашното си бурно увлечение по Америка. Мярна ми се и в ...
Страница 1 от 33 1 2 3 Следваща »
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД