:: Добре дошъл CommonCrawl [Bot] (Бот)
От двата клуба, заявили интерес, само "ЦСКА-София" отговаря на условията
СТАТИСТИКИ
Общо 357,519,395
Активни 1,180
Страници 82,695
За един ден 1,302,066
Колумнисти
Отиди на страница:
Страница 1 от 32 1 2 3 Следваща »
Можеше да пропуснем този инцидент в парламента, забъркан от тогавашния му председател. "Нерви и утехи" все по-рядко се спира върху злободневието в заобикалящата ни политическа менажерия: скандалите и куриозите в нея са тъй изобилни, че не би останало време да се насочим към събития и стойности от истинския ни живот. Но там се състоя нещо толкова сериозно и конфузно, че ще трябва да се взрем и в него. При наглед невинна за стила в българския ...
Упрекват ме, че колонките ми не са никак поучителни и аз щастливо се съгласявам с това. Поучителните текстове не са моята страст, отегчават ме и ме дразнят. "Нерви и утехи" е място за споделяне, не за поуки. Не е зле в писменото слово да се открива зрънце мъдрост, но мъдрост и поука не са едно и също нещо. Поуката трябва да се търси в живота - дори такъв, какъвто ни се падна днес. А тук ще ви напиша нещо за книгите и за някои странности на тяхната ...
В памет на Д. Б.



Веднъж с възхитителния провинциален адвокат Д. се засякохме в подлеза пред университета. Познанството ни бе старо, предпазливо и донякъде тържествено. Във времето, когато се занимавах с позабравените днес "частни случаи", той бе млад прокурор в общинско градче и неведнъж осъмвахме над заплетени съдебни истории. Импонираше ми неговото търпеливо, едва ли не церемониално (не знам как другояче да го нарека) отношение ...
Две дами на слънчева маса до прозореца разглеждат снимки в мобилен телефон. Опитвам да мина ловко в невидимата за тях част на салона, но засмяната барманка ми подвиква по име: имало оставен някакъв плик за мен. Аз едва я чувам в монотонния шум на сладкарницата, но г-жа М. ясно засича повикването: модерните слухови апарати регистрират всичко в звуковата среда. Виждам я как тежко извърта тялото си към мен, въобразявам си, че чувам скриптенето ...
Към връзката с читателя през целия си живот съм се отнасял някак двусмислено и с присъщата ми извинителна небрежност. Принципно и осъзнато не отговарям на читателски писма, не се въвличам в изясняване на теми и обстоятелства, които веднъж съм написал и написаното съм отпечатал. В миналото това освен всичко останало бе и твърде трудоемко - помествах публицистиката си във вестници и списания, излизащи в немислими за днешната преса тиражи, ...
Някъде в написаното слово непрекъснато откриваме ръководни знаци за живота. Почти всичко, с което ще се сблъскаме и с което ще се борим като слепци, вече се е случвало, разиграло се е, приключило е, ако ни се предлага като на начинаещи, е само заради това, че не сме отгърнали страниците, където са и резултатите, и поуките от подобни случки. Можем да си въобразяваме, че ако познавахме добре световното книжовно наследство, историята на човечеството ...
По някаква случайност не пропуснах дъжда. Прозорецът беше отворен и на разсъмване го усетих да тупти по листата отвън. Едва по-късно, когато необичаен хлад се разходи из стаите, осъзнах, че това е точно той: "дъжда, последния на лятото и първия на есента". Не членувам както трябва, защото това е цитат от стихотворение, а в поезията, както знаете, волностите са позволени. И то каква поезия! Този дъжд, вънуващо първи и последен, вали в душите на ...
МАГАЗИН ЗА ВЪПРОСИ

Приятелят ми Малчо респектира с мъдрия си подход към действителността. Първо размисля, претегля и най-шокиращия факт или събитие и чак тогава включва емоциите - ако си заслужава. Не е човек безчувствен, просто иска да е справедлив. И успява. Прекара живота си като дипломатически служител, с години се губеше из Скандинавието, сега понякога слиза от скромната си наследствена къща в Драгалевци и ми определя среща в сладкарницата ...
Лазар Богомилов се е завърнал от тазгодишното си "късно" море и мрачен изтърпява суетнята около кафенето. Двете цветарници предлагат срещу заплащане цветя за първия учебен ден и семействата се зареждат с букети за събитието. Лазар е обърнал гръб на оживлението и кисел жуми срещу слънцето. Има места под чадърите, но той игнорира сянката - свикнал е на жега и й се наслаждава. По нашему - препича се. Но е без настроение, направо сърдит. Знам ...
Преди десетина години старият инженер Д.Д. стъписа сина си професор Вл.Д. с необикновено желание. Обсъждахме го тогава в приятелския кръг и никой не го подкрепи, макар и на думи. Дядото бе поискал да се отстранят старите мебели от апартамента и да се купят нови. Обяснението бе сложно, но и категорично. Да не го разстройва предстоящата раздяла с цялата обстановка и с отделните вещи, сред които бе протекъл животът му. Тоест да му бъде по-лесно ...
Боби Соло (Борислав Серафимов Солаков) дойде при мен с поздрави от прочутия адвокат Петър Корнажев. Поздравът трябваше да послужи като препоръка, макар с Корнажев по това време още да не се познавахме. Беше корифей в наказателните дела, пишеше в списания, издаваше книги, търсеше моралния и социалния разрез на престъпния живот. Четях го с удоволствие, а и той изглежда четеше моите "частни случаи", защото общи познати понякога ми резюмираха ...
Човек може да си помисли, че вашият автор е специализирал бостанджийство и затова така охотно излага познания и спомени за случки и сортовe, а понякога и за отделни любеници. Не е точно така, защото докато автентичният български бостан бе в разцвет, този автор бе още дете, а когато заякна за трудово участие и принос, мичуринката вече бе смляла и умъртвила богатството и традицията в този бранш. Улавям се, че съм писал твърде често по темата, ...
Няколко пъти се напрягах да разкажа това и неизбежно се отказвах. Действителните сюжети се съпротивляват на перото - много повече от измислените. Особено ако не са сюжети динамични, "екшън" и барутлия, а се отличават от грапавия фон на живота единствено със своята статистическа необичайност, с героичното и тихо несъгласие със съдбата. Присъствал съм на разговори за този писателски проблем - как неподатлива е действителността, когато трябва ...
Покойният професор Здравко Чолаков сочно и артистично се глумеше с езика на колегите си литературни критици, които без нужда и без мярка ръсеха чуждици, чието значение не винаги проумяваха. Съзнавайки, че тази болест е неизлечима, не му оставаше друго, освен да я легитимира, като я... подиграе. Забавно беше, а и млади бяхме, не се страхувахме да се смеем. Веднъж в редакцията влезе млад поет с кални обувки и Здравко любезно му посъчувства: "Ти ...
ЛЮБЕНИЦА

Било е отдавна, щом синът ми Георги трябва да беше пет-шестгодишен. Мотахме се по пазара край Римската стена и попаднахме на купчина дини - огромни, леко продълговати, обещаващи. Либийски, обясни, продавачът. Донесли семе от Либия и ги развъждат край Марица. Той казваше "любеница" и Георги озадачено се кокореше, думата му беше непозната. Домиля ми, имаше такива дини и в България, даже и всякакви други дини имаше преди, но кооперативното ...
Антон Кафезчиев, загадъчно и притеснително присъствие на софийския литературен харман, бе забележителен несретник и извънредно добра душа. В младостта си бе преживял трагедията на подземна катастрофа в някакъв рудник, а после, вече известен автор на проза, критика и публицистика, кошмарът се върна при него и срина съществото му. Бореше се с пропадането, пишеше и печаташе, дарбата му не се предаваше. Много са хората, които го обичаха, пазеха ...




Бях съвсем млад репортер и трябваше да осигуря някакви странички от двама-трима писатели за не помня вече каква годишнина или конгрес. Или пък по друг повод. Тогава се подразбираше, че писателите са тези, които следва да "откликват" на всевъзможните събития у нас и в чужбина. Обадих се на единия: така и така, ако може трийсет-четирийсет реда... Човекът любезно се засмя: на него трийсет-четирийсет реда му бил само преамбюлът! Произнесе ...
Изминала е повече от половин година, а дамата още ми е сърдита. Бил съм се отегчавал тогава, кипи тя. Забравил съм го, но сигурно говори истината. Тя си е скучна, ето и сега, няма-няма, пак ще се отегча.

Или ще се ядосам. Защото ме настъпва по болно място: силно мразя да съм виновен за неща, чиято причина не е у мен. Отдавна се нервирам, когато някой се мъчи да ми прехвърли отговорности, по право падащи върху самия него. Много чувства и отношения ...
Наслаждавам се на начина, по който животът съчетава събития, лица, цели епизоди, недокосващи се в действителността. Замахът му да ги свързва, понякога и от различни столетия, континенти и противоположни пластове на живота, не ни позволява да скучаем на тази земя. Поставя ги в непредполагани връзки, разкрива прилики и съвпадения, поднася ни отговори, които не сме и помисляли да търсим, или напротив - забърква вълнуващи тайнства. Въпросителните, ...
Странно, но дори обеднял и груб, днешният ни свят успява да се изнежи и трепери пред природата. Зимата и лятото прекарваме в нещо като военно положение. Жегата в края на юни паникьоса народонаселението и втрещи държавата. Хитрушите телевизионни синоптички почти сладострастно се надпреварваха в предупреждения и заплахи, лекари диктуваха забрани и наставления. Пътните експерти пророкуваха повсеместно разтапяне на асфалта, пожарни началства ...
Страница 1 от 32 1 2 3 Следваща »
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД