:: Добре дошъл CommonCrawl [Bot] (Бот)
Луис ван Гаал се завръща при "лалетата" като съветник
Поне 2/3 от автобусите от Турция не тръгнаха, благодарение на нас, смята лидерът на ОП
Вече оценил на 60 млн. долара авторските си права за две книги заедно с Мишел
В Москва и Петербург са задържани над 600 души
ГЕРБ и Патриотите могат да направят самостоятелно мнозинство
Журналистиката не е престъпление, прекратете репресиите, зове "Амнести Интернешънъл“
Подкрепяте ли идеята "Европа на 2 скорости"
Да
Не
Нямам мнение
Резултати
СТАТИСТИКИ
Общо 323,510,053
Активни 1,549
Страници 81,501
За един ден 1,302,066
Колумнисти
Отиди на страница:
« Предишна Страница 30 от 30 28 29 30
Покрай смените на властта, още в предизборните месеци, пък и после, докато се натъкмят списъците с големи и по-малки началства, опитното око долавя как някои "пера" се затаяват, изчакват, или пък сипят неопределености, двусмислици и просъници всевъзможни, за да не си помисли някой, че "вземат страна".

Защото, веднаж взета една страна - нищо не й струва после точно тя да се окаже погрешната.

Това важи не само за автори безхарактерни, плахи ...
И пак за Словото и Делото. Това едва ли има край...

Всеки път, когато словото послужи, за да бъде назована някоя от гадориите на живота, в самия живот възникват объркване и пукотевица. Всички, които дотогава с очите си са виждали какво произтича в действителността и по някаква си своя причина са го търпели или дори одобрявали, изригват бурно несъгласие срещу произнасянето му на глас. Открай време словото възмущава обществото, а делото ...
Общоизвестният ми навик да се припознавам ми изигра поредния си номер. Предпазливо не поздравих една дама, която страхотно ми заприлича на Виолета В. Благоразумието ми надви изкушението да й кимна. За отмъщение дамата се хвърли на врата ми и гласовито ме навика посред "Славейков": кьорав ли съм, или пък съм си вирнал носа?! Книжарите, минувачите и просяците се загледаха с интерес. Но до бой все пак не се стигна.

Бе самата Вили, необяснимо, ...
От известно време думичката "професионализъм" като че излиза от мода. Все по-непопулярна става и самата й същност. А когато трябва да се заеме висока служба, да не говорим за министерски или кметски пост, тя бива публично инкриминирана. Оспорват я, отхвърлят я и я зачертават самите претенденти, техните партии, поддръжници и клакьори. Нищо, че дори най-близкият опит, дори вчерашните драми и неволи в държавата, които няма как да са вече забравени, ...
Дори от екрана не отричат, че боклукът е в настъпление. Това доскоро се подхвърляше някак преносно; сега ни се съобщава съвсем буквално.

Първото намеква, че в живота ни напират и го превземат маса нискокачествени съвременници - необразовани, безнравствени, негодни. Това е боклукът във властта.

Другото предупреждава, че боклукът в изначалния му смисъл - на смет, отпадък и зловоние - затрупва столичния град. Това е боклукът от кофите ...
Като дошло време наборът му да постъпи на служба, повикали и момчето на ковача Иванчо Пеперудата да отбива воинския си дълг. Писарят от общината натоварил новобранците на две конски каруци и ги повел към Плевен, където да ги предаде в казармите на прославения 4-ти пехотен полк. В ония времена изпращането на войници не било тъй сърцераздирателно и драматично, каквото го знаем от по-късни епохи, та ковачът излязъл, както си бил очернен и с ...
Политиката открай време е зона на гумените усмивки и въпреки това избирателят открай време се хваща. Кълве. И кълве най-вече на усмивката. Захилената физиономия най-добре стои и на плакат, и на екран. Сега, пред последното преборване на общинския килим, кандидатите се усмихват съвсем предпазливо и когато успеят да се вживеят в образа, се държат сериозно, дори начумерено. Особен повод за усмивка няма: които и да спечелят в столицата и по места, ...
Веднъж извикали генерал Владимир Стойчев в ЦК или дори още по-нагоре да го мъмрят. Може да е било за делата на олимпийския комитет, може и за друго. Генералът бил човек нестандартен, уж си знаел мястото в йерархията, а все пак... изпъквал. Това дразнело актива и този път също му обърнали внимание да се съобразява. Старият олимпиец дигнал рамене: все пак бил единственият български генерал, зад чийто гръб имало спечелена война. Някой от Голямото ...
« Предишна Страница 30 от 30 28 29 30
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД