:: Добре дошъл CommonCrawl [Bot] (Бот)
В документа се разглеждат неразкрити убийства, смърт по време на арести, престъпления от омраза, изтезания в затворите
Причината е снеговалеж на Острова
Светослав Стойков бил пострадал сериозно
СТАТИСТИКИ
Общо 359,783,591
Активни 378
Страници 13,637
За един ден 1,302,066
Колумнисти
Отиди на страница:
Предишна Страница 3 от 32 1 2 3 4 5 Следваща »
Беше мъж със старателно лансирано достойнство, сдържан сред иначе приказливата наша среда, склонен и да разговаря, но повърхностно, необвързващо, близо до представите за светска беседа на крак. Или беше обяснимо предпазлив, или възможностите му бяха до там. Носеше се на стъпка след последната мода, строго според възрастта си, винаги изрядно и без да е конте. Имаше достъп до по-известните имена в държавата и до десетки, а може и стотици по-малко ...


Още ли се помни трагедията в тръбата "Ечемишка"? Споменава ли се още? Пак добре, вече шести ден - почти рекорд. Явно в междувластието хватката върху медиите се е поразхлабила и може да оставят подобни новини да отзвучават естествено... като в природата. Паднала лампа в тунела. Както пада гръм в полето - когото улучи... Но такива гръмотевици никога не улучват поединично. Ударени сме повече хора, поразени сме, смаяни и отвратени. Но, както всеки ...
На 12 юни 2009 година в "Нерви и утехи" сме регистрирали един, нека го наречем, езиков гаф: във влаковете на метрото женският глас, който ръководи слизането и качването, най-безочливо обявява: "Фнимание, вратите се затварят". Няма грешка: "Ф-ф-ф-нимание". Днес, 2 февруари (или феф-ф-фруари?) 2017 г., невидимата говорителка продължава да предлага същото ф-ф-фонетично изпълнение. Сякаш някой ф-ф-фатално ф-ф-фаща човека за гушата, би казал Алеко. Тогава метрото ...
Подобни истории могат да разказват повечето писатели от времето, когато тази професия се смяташе за тясно свързана с българския живот и на всеки автор се гледаше като на изразител и изповедник на този живот и на съвременника, който го обитаваше. Писателят беше всенародно притежание и не бяха малко желаещите да го коландрят по свой си тертип: да го посещават, да го черпят или обратно, да му дотягат с критика или с хвалби, да го обикват и дори ...


Погледът назад не винаги е добра идея. Но - магнетична. Познавам железни хора, които не го правят. И други, които само това правят. Как едните този магнит не ги хваща, а другите неизменно залепват за него е въпрос, чийто отговор вече няма значение. Вероятно първите се страхуват, че като се върнат там, ще останат. А другите, наопаки, връщат се с надежда да останат. Миналото е нашето огромно Вчера, което сме си разпределили в човечеството и ...
Не съм сняг, че да ви изненадам. Затова ще карам в традицията на "Нерви и утехи". На същото това място и на почти същата дата, на 18 януари 2008 г., съм отпечатал дописка за зимните премеждия на държавата и народа. В такива случаи може да се прибегне до трика с непреходното значение: препечатва се старият текст, вместо да се пише нов. Не го правя не защото той няма да ни свърши същата работа, а защото е малко двусмислено: хем явление от прехода, хем ...
Валежът от честитки през изминалите седмици едва не затрупа човешкия живот. Странно колко време отделят сериозните хора да съставят вежлив и съдържателен текст и колко малко внимание му отдаваме, когато го получаваме. Това е, защото пълним картички, имейли и есемеси с прекрасни баналности, все копнеяни и недостижими, а човек си бленува нещо интимно, незначително по общоприетите мерки и, много често, съвсем тайно. Който улучи тази тайна, ...
В края на годината отец Красимир обикновено идва от своята енория в Пловдивско да обнови, както той го нарича, работното си облекло прeд Рождество. Не че богослужебните му одежди много се износват, но има потребност нещо да подмени, нещо да добави. Всъщност да се поглези. Отсяда у брат си Владо до Римската стена, а на кафе се срещаме (задължително) срещу пейката на Славейковците. Краси е мой запален читател още от времето, когато беше начинаещ ...
Внучката ми в Малта следи бавните пеперуди на снега, който вали в големия телевизор. Аз я гледам също в пряко предаване, само че по скайпа. Сверявам снеговете - онзи в телевизора и тукашния зад прозореца. Еднакви са. Всъщност това е един и същи сняг. Детето се взира в софийския по "Булсатком" и се озърта за баба си и дядо си: предишния път го гледаше миналата Коледа, това бе снегът в "Младост 2" и фамилията бе в комплекта си, всички около нея. Нослето ...
Навършиха се 120 години от рождението на писателя Георги Ст. Георгиев. Така обикновено, сухо и някак служебно започват статийките, с които се отбелязват подобни годишнини. Щом са минали планини от време, трябва от самото начало да се обясни на потомците кой е човекът, какво е създал и извършил, защо си спомняме за него. Тръгвам и аз с тези думи, но съзнавам, че от това задачата ми не става по-лесна. Писал съм неведнъж за този озадачаващ околните ...
И в наши дни да не харесваш самотата е лош вкус, а да се оплакваш от нея - добър тон.

Но и обратното.

Самотата е традиционен предмет на литературна злоупотреба. Въвлечена е в безброй симулации, особено в поезията. И никой не се гнуси от този грях. Може би защото е великодушна. Не отмъщава, не наказва. Освен когато самата тя ни се дава като наказание за други грехове.

Някои я споменават като затвор, като тъмница за душата. "Осъден на ...
Миналото изплува в най-различни форми, завръща се в непредполагани лица. Отговорите на въпроси, които си задаваме днес, нерядко се нуждаят от превод. Много често тези отговори се появяват, преди въпросите да са още прошепнати в днешния живот. Даже си мисля, че в това минало има обяснение за всичко, независимо дали е върху зид или папирус, в острие или мънисто, амфора или мотика. Времето запазва безброй отломъци от човешкото присъствие само ...
Преди петнайсетина години от чужбина нахлуха компания ентусиасти, издокарани в тениски с надписи "Срамувам се от вас!". На крилете на своя срам те завзеха мястото на онези, от които се срамуваха и бързо свалиха симпатичната си униформа. Изглежда така здравата я изцапаха във властта, че бе невъзможно да я изперат. Или пък просто осъзнаха, че този текст придоби смисъл на самопризнание: уж, че те се срамуват пред нас за онова, което чрез тази ...
Всеки път при редките ни срещи в последните години от живота си вуйчо ми Нейко заръчваше да потърся стара снимка от някаква отдавнашна животновъдна изложба в миналото. Споменаваше дядо ми, неговия баща и някаква крава, която били завели, вероятно да се... състезава. Минаваше деветдесетте, не беше се съвсем оправил от инсулта и трудно сглобявах мъчителната му реч. Както тези дни разбрах - и погрешно. Мислех, че това е спомен за дядо ми от участие ...
Около деня на майка ми свикнах да правя нещо дребно, наречено на нея. Обикновено ще почерпя, ще изненадам някого с дребен подарък, услуга или друг някакъв жест, ще напиша нещо, по някакъв начин свързано с живота й или просто да напомни за нея. Наричам го ден на майка ми (18.Х), защото на него тя е родена, на този ден почина и на него е родила брат ми Любомир. Това - да дойде и да си отиде на една и съща дата, винаги ме е карало да мисля, че е била изпратена ...
На чужденец му откраднали автомобила от паркинга пред някогашния хотел "Балкан". Човекът избухнал и почнал да крещи на портиера. Къде се намират те? Къде гледат? Да му задигнат колата насред стария континент! И всякакви още възмущения с намеци за последствия. Портиерът хладнокръвно го слушал и когато онзи изпуснал въздуха, му посочил към тогавашния магазин "Явор" или, по днешному, към метростанция "Сердика". В София трябва да се внимава, обяснил ...


ЯПОНСКА КУТИЯ

Прахът на писателя Труман Капоти бил продаден на търг в Лос Анджелис. За останките на автора на "Хладнокръвно" наддавали купувачи от Русия, Германия Китай, САЩ и Южна Америка. Победила оферта от 45 хиляди долара. От смъртта на писателя през 1984 г. те били частна собственост. Собственичката им починала през миналата година и това й притежание било изнесено за продан.

У нас новината се яви лаконично, очевидно от един ...
Когато тази тема се завъртя, мислех, че до петък всичко ще приключи. Но минаха пет пъти по петък - не би. Не утихва, не отлита. Хорото в Пловдив си остава. (То тъй и през столетията става.) Все така насред града и все така нежелано. Нерегламентирано някак, разбираш ли...

Когато Хорото реши да се завърне след дълго изгнание от прашните залички на кварталните читалища и гимнастическите салончета, то го направи там, където е родено: на мегдана. ...
С помощта на телевизията реката на времето сменя цветовете си по-бързо от всякога. Но не като в приказката: черната вода, после синята, после жълтата. В нашата река жълтата вода се редува с мътната и много бързо го правят. В днешната река генералът от паметника в Добрич едва ли ще напои коня си - чистотата й не може да се гарантира. Страстите около това завръщане след век отсъствие карат обществото да го посрещне със смесени чувства.

Впрочем ...
Многозначително съвпадение всяка година задължително затъмнява едно знаменито събитие в българското обществено съзнание. Обикновено в началото на септември медиите се концентрират (заслужено) върху годишнината на Съединението. И скромно, като че формално, се отбелязва годишнината от войната в Добруджа. Много от тях дори я пропускат. Така се случи и и със стогодишнината от славните битки през огнения септември на 1916 г. Чаках да видя ...
Предишна Страница 3 от 32 1 2 3 4 5 Следваща »
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД