:: Добре дошъл CommonCrawl [Bot] (Бот)
Тереза Мей нямало да се въздържи да направи забележка на Тръмп, ако се наложи
Григор Димитров играе утре сутринта с Денис Истомин
Каква е вашата оценка за речта на президента Радев след клетвата в НС?
Отлична реч
Добра реч
Слаба реч
Нямам мнение
Резултати
СТАТИСТИКИ
Общо 314,364,456
Активни 573
Страници 2,341
За един ден 1,302,066
Колумнисти
Отиди на страница:
Предишна Страница 3 от 29 1 2 3 4 5 Следваща »
Някога на площад "Гарибалди" непознат гражданин ми препречи пътя. Лъснати чепици, панталони с остър ръб. И все пак някак... смачкан. Заби очи в мен:

- Калин Донков?

Гласът му бе строг и ехиден. Отговорих послушно:

- Да.

-Знаем, знаем...

Отмина почти победоносно. Знаел... Какво е знаел, питам се и сега. Знаел е кой съм? Или напротив - че не съм този, когото всички мислят, че съм? Но говореше в множествено число. Той ли знаеше или "те" ...
Двамина за малко да се сбият на екрана. Един други се наричаха лъжци и всеки отричаше твърденията на другия. А твърдяха съвършено противоположни неща. Според запознати в споровете имаше три възможности. Първо: единият да не казва истината. Второ: другият да не казва истината. Трето: и двамата да не казват истината. Вариант и двамата да я казват няма. Единият поне задължително ще е лъжец. Но кой - никога не се разбра. И никой няма да го изяснява. ...
В края на 2015-а имах рожден ден и приятелят ми Андон ме изненада с необикновен подарък: изразителен, завладяващ портрет на Васил Левски, който с нищо не бях заслужил. Портретът пристигна от Ямбол по куриерска агенция, а на другия ден Андон си смени телефона и така всичко около този подарък остана неизговорено, та имах причина за продължителен размисъл. Андон е художник, но и музикант, а също и забележителен винар. Творчеството му и в трите ...
По време на големия януарски сняг Венелин Йочев се обаждал да ме търси. Звънял няколко пъти в продължение на два-три дни и все нямал късмет да ме открие. Преди да се откаже, помолил: "Кажете, че го е търсил Венко Жестокия, нека той да ме намери."

Предадоха ми го точно и навреме, но се оказа, че нямам негов телефон. Старият пост, който задържахме, служи само да ни звънят разни много отдавнашни познати, запазили онзи номер. Ние рядко посягаме ...


София никога не бе любезна към мен и чувствата ни са взаимни. Но улиците й обичам. Усещам ги като част от своята капризна и болезнена обвивка, в която търся защита от остриетата и ръбовете на съществуванието. Най-близки приятели отдавна знаят: ако има лоша новина, кажете му я на Калин на улицата, там по-лесно ще я преглътне. По улиците на София съм написал повече стихотворения, отколкото където и да било в този живот. Улицата е и прекрасна ...
Пролетта поначало е време за ирония, но този път затоплянето подрани, а и ирониите са някак преждевременни. Става дума за бурите около новите учебни програми - никой не знае какви индиански хитрости ще приложат просветните номенклатурци, когато страстите поизветреят и как ще реализират своите обязаности и обвързаности. Добрият резултат досега е надигането на българските градове срещу тази оскърбителна "риформа" и безотговорното жонглиране ...
Като прелиствах страници от Симеон Радев заради някакви подробности, попаднах на няколко реда, в които той разказва, по-скоро споменава, любопитен епизод от времето на своята дипломатическа служба. Случката се разиграва преди повече от век и именно с това стъписва: нищо не се е променило в манталитета на българските управници, на имащите някаква власт и положение в охотата им да смесват личния свят на гражданина с неговото място в обществото. ...
Годината се завъртя и никой не може да я спре. По провереното правило, че лошата новина е вкусна около три дни, един старателен мъж е изчислил, че ще са достатъчни сто и двайсет и две такива новини, за да отметнем годината (високосна е). Ще има ли толкова в България? Отсега се вижда, че ще има и ще останат. Прочее, народната мъдрост не отмерва тридневната трайност непременно за лошата новина. Тя визира "всяко чудо". Но днес истинско чудо е добрата ...
Почиствам електронната си поща след наплива от коледни и новогодишни честитки. Трия, естествено, но и вадя адреси "за после", а освен това се и зачитам - има изобретателни, повдигащи духа пожелания, някои дотам остроумни, че събуждат закъсняла завист. И сега, когато ги прехвърлям едно по едно, откривам без изненада: тази година си пожелаваме мир, както не сме го правили от десетилетия. Нещо се е случило със света, нещо е надвиснало и всички ...
Тази зима очакването на снега кой знае защо бе по-напрегнато, но някак не тъй всенародно. На зимните месеци им хареса да се точат топли и слънчеви, на част от населението също му харесваше тази аномалия, не искаше да знае за глобалното затопляне, а го отдаваше на благоволението на телевизионните синоптици. Но дори онези, които се наслаждаваха на добронамерения климат и на спрените радиатори, сутрин тихо дръпваха пердето да разузнаят околността ...
Разглеждам това повече като куриоз, отколкото като сериозни закани. След "Нерви и утехи" от миналия петък вкъщи звънят груби мъжки гласове и един женски с дефектно "р". Ругаят ме (твърде общо, впрочем) за лоши чувства (само жената каза "гавра") към виден държавен и партиен лидер. А никакви лидери в колонката не се споменават - освен лидера на апахите Винету, чието име се мярка в текста. Които си спомнят, ставаше дума за народни мъдрости на американските ...
И на моята възраст писаното слово продължава да ме изненадва, отваря ми всевъзможни светове, поразява ме с човешки изповеди или просто ме връща към моя собствен живот, където в мислите си отдавна избягвам да се застоявам. С литературата общувам без възторзи, професионално критичен, много рядко податлив на нейните чарове. Попадна ли на страници обаче, които ме превръщат от писател в читател, отдавам им се охотно и с благодарност. Защото ...
Известен лекар обяснява нови открития на медицината. Заблуди, натрупвани и разпространявани със столетия, падат една по една. Даже е чудно колко много от тях падат и колко много остават, за да бъдат опровергавани и занапред. Болшинството от неговите разкрития посрещам с облекчение: научавам, че повечето от разпространените ограничения, които и така не съм спазвал, се оказват заблуди. Нямат значение за човешкото здраве, и най-вече за продължителността ...
Сядаме на масата край брега и още с първата чаша установявам, че това е реката, по която, ако човек има търпение...

- Ето я реката! - казвам на Юри. С общи усилия си припомняме великата сентенция: "Ако седиш достатъчно дълго на брега на реката, рано или късно труповете на твоите врагове ще минат покрай теб".

Приемаме, че това е просто един от безбройните варианти. Ако някой иска нещо по-добро, да потърси в интернет.

Аз лично бих махнал ...
Роза Д. живее в центъра на София, но два пъти седмично, в слънчев ден, все още можете да я видите пред кафето в "Младост"2. Има пациенти в квартала и използва това да поседи на открито и да завърже някой и друг разговор. Случва се да се засечем и да си подрънкаме на припек. Роза е рехабилитаторка, прави масажи по домовете, публиката й е стара, отбрана, и тя винаги е пълна с новини. В предългата си практика е разтривала снаги, крайници и дископатии ...
Обикнатият, а също и банален израз от вчера за проявяването на лентата на спомените, днес вече е неразбираем за младите хора. Пoвечето от тях просто не са виждали фотоапарат, който снима върху лента (филм), а процесът на проявяването й, както и всички останали тайни на тъмната стаичка, са им дълбоко непознати. В наши дни дори самият фотоапарат губи популярността си на незаменима семейна принадлежност - цялото домочадие снима с телефони и ...
Дано си спомняте от миналия петък историята за отбраната на Петрич - как било отблъснато гръцкото нашествие и как пострадалите от него петричани дарили парите от обезщетенията за строеж на гимназия в града. Преживели боеве, несгода и страдания, тези българи избрали да сложат в нозете на бъдещето не само горчивата плата за преживяното, но и своите чувства, своите надежди, както и дълбоката вяра, че науката е добрият избор за тях, за децата ...
Знам, че тази история е обидно слабо известна, но все пак длъжен бях да проверя. Препитах кръг от познати и приятели - писатели-автори на исторически четива, професори, учители (между тях и преподаващи история!), лекари, юристи, журналисти, ровичкащи в миналото, един депутат и един духовник. От всичките - няма да казвам колко, за да не ви натъжавам - само двама знаеха нещо за Петричкия инцидент от октомври 1925 г. Единият беше писателят Николай ...
Приятелката ми Жана се завърна от Истанбул приповдигната и заситена от пътуването. Бе скитала с карта в ръка от пукването на деня, бе снимала и записвала и бе подреждала видяното в паметта си и в паметта на компютъра. Особеното в случая бе, че тя не за първи път преброжда стръмнините на мегаполиса, нито пък възнамерява да е за последен. Просто туристическите програми в наши дни са недостатъчни за пътник с интереси като нейните. Впрочем, те ...
От поета Спас Антонов имам получени две-три писъмца, все по повод някогашни приеми в съюза на писателите. Търся ги сега, но както си му е редът, затрили са се някъде из къщи. Ще се покажат някой ден, когато няма вече да ми трябват. Спомням си, че бяха сдържани, с достойнство написани редове: старият поет търсеше подкрепа да получи справедливост при избора на нови членове. Не направих опит да помогна: при обтягащите ми се отношения с "Ангел Кънчев" ...
Предишна Страница 3 от 29 1 2 3 4 5 Следваща »
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД