:: Добре дошъл CommonCrawl [Bot] (Бот)
Спецпрокуратурата в Скопие повдигна тежки обвинения срещу Груевски и негови министри
Спонтанният протест след нападението над млади спортисти доведе до ареста на 9 души
Осем търговски камари излязоха с позиция за дълбока съдебна реформа
Той ще ги ползва като разменна монета, но все още не е ясно какво ще поиска, пише "Гардиън"
СТАТИСТИКИ
Общо 337,304,233
Активни 1,393
Страници 107,365
За един ден 1,302,066
Колумнисти
Отиди на страница:
« Предишна Страница 29 от 30 27 28 29 30 Следваща
Някакви чешмички посяха гняв в държавата. Идеята се оказа най-малкото непредпазлива. Не се "вписва" в първоначалните планове. Противоречи на оригиналния проект. Компрометира генералната алегория на прехода. И поставя под заплаха основната директива: четиридесет години през пустинята! Защото все пак остава четвърт век, нали!

А каква пустиня с чешмички по мегданите? Каква ти Сахара с течаща вода? И то само след три петилетки! Караул, саботаж!

А ...
От сума време пред очите ми се върти епизод от забравен филм. Карета прекосява нощен площад. Площадът е покрит със слама. Странникът в каретата е озадачен. Обясняват му: тихо, господине, маестро Верди умира...

Видя ми се подозрително. Подозрително красиво. Творецът си отива, а публиката сякаш настоява да остане в някаква негова опера. Публиката иска операта да продължи. Хрумване на разчувстван сценарист? Или просто изделие на собственото ...
От години искам да се отърва от своите филологически етюди. Но все нещо в речника на живота ни ме стряска или ужасява, все нещо съзирам или заподозирвам. По това какво в този речник се появява или изчезва, по това какво се там намества и размества опитвам да позная какво вече с нас е произтекло и какво още има да се случи. Едно съм установил със сигурност: думите идват и си отиват навреме - веднага щом се появи или изчезне онова, което назоваваме ...
Зад облепената с мокри листа витрина на едно кафене край Римската стена срещнах господин със слушалки на ушите. Господинът бе от онези познати, с които цял живот се поздравяваме, без да си изясним причината за това. Кимахме си по софийските улици, а два-три пъти, сблъскани лице в лице в автобуса, бяхме разменили по няколко думи за времето или нещо такова. Десетилетия го мислех за един състудент, с когото се бяхме случили на бригада в Поликраище. ...
Чух по радиото един професор да казва за друг професор: "Той беше прекалено честен, за да преуспее." Този професор ми беше стар приятел. Сега вече не знам дали ми е приятел. Просто прочел в един вестник какво съм написал по повод тези му приказки. И като никога се познал! Та толкова време вече гневът му не минава. Странното е, че и моят...

Възмути ме и ме унизи този опит за компромис между ценностите и действителността. По-точно: изплаши ме ...
Познавам достатъчно събратя, които при мисълта за цензурата захвърляха перото и се включваха в някое от многобройните писателски карета за белот. Аз не играя карти пък и цензурата ме възбужда. Открай време се надлъгваме с нея, неведнъж съм я правил за смях. Та и сега - ако се вторачи и ми спре някой текст, не мирясвам, докато не го отпечатам някъде. Днешната цензура обаче е много по-организирана и ловка. Това, с което ще ви занимавам, не мина ...
Имаше времена, когато изкарването на хляба не бе така изтощително важно и не изпълваше с тревога цялото човешко същество. А точно в годините, за които сега си спомням, хлябът пък съвсем беше излязъл от мода. Все тогава мимоходом, по съвсем друг повод, бях споменал в един вестник, че бащите ни са се борили за хляба, а ние - против хляба. Имах предвид, че всички се бяхме побъркали по диети за отслабване, в които по-вредно от хляба не фигурираше. ...
Няма как, ще се майстори ново правителство. Нов кабинет. Като погледнеш, това са множество кабинети. Министерски, на заместници, на всякакви началства. Винаги съм се питал: като влезе нов стопанин в такъв кабинет, сменя ли бравата, за да се предпази от нежелано проникване на предишни наематели? (Както например става след развод в семейството.) И като напуска, пази ли си стария ключ? И дали въобще е възможно новите ключове да стават на старите ...
Една от драматичните въпросителни на днeшната предизборна дата е: забранени ли са или разрешени кебапчетата в деня за размисъл? Това витае в общественото пространство, витае като най-обикновен мирис на скара и заостря интереса (а и обонянието) на местни и чужди наблюдатели. Всички са наясно, че ако само за ден се прекъсне тази топла и апетитна връзка с избирателя, това незабавно ще го отклони от урните и автоматично ще го пренасочи към суровата ...
Сетиха се за изкуството. Пред избори винаги си спомнят за изкуството. Сетиха се, че то владее сцената, и за да се качат или за да останат (на сцената), удариха го на изкуство. Вече десетилетия в България се приказва, че за изкуството трябват пари. (За изкуството трябват и много други неща, ама нейсе.) Изглежда, това се е запечатало в съзнанието на онези, които държат парите. И понеже парите са у тях, значи и изкуството им е в джоба. Но не всякакво, ...
В пицарията "Дон Домат" двама граждани пиеха бира и се надлъгаваха. Така хората си почиват от живота. На устата им беше парламентът: какво става сега там, когато чака нови наематели, ремонтират ли го, проветряват ли го или го дезинфекцират. Ще му сменят ли пак мокета или само ще го перат. И как ще се преборят с хлебарките, за които се говори, че нощем излизали по жълтите плочки и заплашвали движението. Като всяка беседа, породена от скука, и тази ...
Никак не му е било лесно на онзи юнак, дето пръв е изказал подозрението, че Земята е кръгла. Какви доказателства би могъл да представи на недоверчивите наши предци? Да им сочи Слънцето и месечината и да им изтъква колко са валчести небесните тела? Да им рисува как се подава корабната мачта иззад хоризонта? Това, което днешните акселератчета го глътват и смилат безпроблемно, за солидните, тежкотоварни светогледи на предходниците е било непостижимо ...
Видях бабите, наклякали по диагонал срещу Попа, да предлагат божур за продан. Божурът е цветето на Солунските братя. Излезе ли божурът - ослушвай се за "Върви народе, възродени". В детството ми из дворовете на Горни Плевен той беше забранен за късане до самия празник, сутринта на 24-и майките тържествено го изрязваха - с дълги дръжки, до пръстта - и го отнасяхме в училище. (Венците бяха оплетени от предния ден, но в тях божур не слагахме, защото ...
И да съм вярвал в дълбокомъдрия подтекст на простодушните човешки преживелици, то е било отдавна и за кратко. Това, което се случва с нас, дори когато ни раздрусва, рядко ни разкрива нещо ново. Обикновено скритият смисъл на нашите животонаблюдения се свежда до неща, които са ни отдавна известни и на които навреме и съвсем точно са ни учили. Ако трябва да бъдем честни: този смисъл въобще не е скрит. И житейският ни опит най-често се състои в ...
Имах едно началство, което припадаше пред купешките приказки и, като не ги разбираше особено, ръсеше ги в текстовете както се ръси шарена сол. Ей-така: нахвърля си дописката на не особено добър български език, надроби я, обърка я и после, както сам се изразяваше, я "инжектира за блясък". За тази "инжекция" избираше думи от едно тефтерче с надпис "Булгарплод". Присмивахме му се на шефа за тефтерчето, понякога му крояхме капани: пробутаме лъскава ...
Едно от наказанията на днешното време е пуснатият телевизор. Не можеш да избягаш от него, поне не всеки път. И като не можеш, оставяш се да те промиват умопомрачителните холивудски реплики: "нищо лично", "всичко е под контрол", "какво си мислиш, че правиш?" и пр. За слуха на широко скроения български зрител този набор от шаблони е нелеп и обиден. И все пак, и в него може да се открие нещо симпатично. Така, когато на екрана се разиграва някаква трагедия, ...
Дори не забелязахме, кога свикнахме да посрещаме хладнокръвно ужасите на престъпната среда и неизчерпаемите магарии на всевъзможните, нароили се като всеки път пред избори политически лица. Понякога ми се струва, че всичко това те го замислят и вършат само защото са разбрали, че кожата на гражданина е тъй нечувствителна, та трябва да я ръчкат с все по-хард инструменти или просто железа, за да му привлекат вниманието. (Даже е странно, че ...
Когато още в България никой не свиреше блус, лесният и достъпен за народа танц бе, разбира се, тангото. "Две напред - една назад": това е простата математика на движението и начинаещи ергенчета усърдно мърдаха устни, докато броят и вдървено изпълняват тази формула. Тангото беше предпочитаният танц за развитие на всеки флирт. Къде с настъпване, къде с притискане - страните почти винаги постигаха някакъв напредък. Магическото число на тангото ...
Помолих добър познат, професор и активист на политическа партия, високо началство в образованието, да се застъпи за дъщерята на стария ни учител от гимназията. Тя е вдовица на известен някога криминалист, един от най-добрите детективи на тогавашната милиция, смятан за гений дори в онези времена, когато славата се спускаше "отгоре" и беше разрешена само за хора от "кръга". Запомнил съм го с това, че беше от онези редки мъже, които си позволяваха ...
Когато му се наложеше да обоснове пред околните презрението си към политиката, дядо ми Павел разказваше епизод с някакъв народен представител от Плевенско. Забравил съм името му, естествено, но, ако добре си спомням, беше от селото на писателя Васко Жеков. Този депутат прекарал цял мандат (а може и два) в дрямка и безсловесност, та като взел един път думата, всички се натрупали да чуят какво ще рече. "Господин председател - казал народният ...
« Предишна Страница 29 от 30 27 28 29 30 Следваща
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД