:: Добре дошъл CommonCrawl [Bot] (Бот)
Бившият кмет на Трън, ударил дете с джипа си - оправдан
СТАТИСТИКИ
Общо 382,068,738
Активни 1,277
Страници 61,167
За един ден 1,302,066
Колумнисти
Отиди на страница:
« Предишна Страница 29 от 33 27 28 29 30 31 Следваща »
На екраните отново излезе съдебната драма от Триполи - този път като сериал. Всяка седмица - или през две - ще въртят по един епизод. Познатите лица се връщат по телевизорите - същите и все пак различни отпреди, дори не по-отчаяни, а просто безразлични. Не сме същите и ние, съчувствието и надеждите ни също са други, изразходвани и някак похабени. Изминалото време е разпръснало духа ни, упованието ни в неизбежната справедливост вече ни изглежда ...
Боричкането около президентските номинации може и да е вълнуващо за някого, но повече отегчава, отколкото да интригува. Работата е в това, че кандидатурите някак се сливат, не изпъкват, не се запомнят, а свалянето им от сцената и заменянето им с други не предизвиква нито одобрение, нито протест. Мяркат се някакви епизодици и, докато се качват - слизат. Партиите се одумват и чумосват една друга като стари моми и се надлъгват, че чакат принца. ...
За първи път разискванията за парното и досиетата се пускат "в пакет". Трябва нещо много да се е нагряло в държавата, за да ги задвижат едновременно. Тръпки побиват човека, като си помисли от какво толкова трябва да се отвлече вниманието на обществото, за да се изгърмят едновременно два такива фишека. Тези тръпки всъщност са онези тръпки (студени), които гражданинът изпитва всеки път при едното споменаване на топлофикацията. С тях, освен ...
Колкото повече напираме към портите на ЕС, толкова по-често излизат на светло далаверите с европейски пари. Симпатиите на европейците стремително се топят пред възможността съвсем скоро да се размесим с тях. Тази тръпка ги кара да се взират и като се взират - забелязват. Какво ли? Всичко онова, което ние отдавна не съзираме в самите себе си, защото сме обръгнали, а може би дори се и харесваме. Изплуват едно след друго и другите шокиращи полуразкрития, ...
Долавя се странна паника в държавата. Падна Шенген, паднаха и визовите режими в Европа, сега ще паднат и икономическите граници за българина. И много хора ще си вземат шапката. Ще идат да плащат данъци под чужди небеса. Иначе за какво друго ще се загрижи държава като нашата, та изведнъж реши да поеме раждането на своите здравно неосигурени гражданки? (Една читателка от форума пресметна жеста: 20 000 бебета по 500 лв. прави 10 000 лв.) Държавата обаче ...
На утрешния ден преди пет века завършва земния - и морския! - си път Христофор Колумб. Адмиралът на Морето Океан умира в леглото си, което е сензация само по себе си. След толкова премеждия над дълбините, по островите и бреговете на въображаемите Индии, след толкова сблъсъци и смъртоносни срещи в съдбата си той се оттегля по най-разпространения начин, достъпен за всеки мирен, благополучен гражданин.

Това е човекът, който в рамките на петнайсетина ...
Колкото и да се обмисля бъдещето, винаги има риск - казва художникът Ст., щастлив баща на абитуриентка, отличничка и купонджийка. Напоследък активно заговаря всички от компанията - и все на тази тема. Бъдещето на Радостинка ни свързва в единна телефонна мрежа. Такава треска през май друса хиляди семейства и приятелските им кръгове. Неправилният избор грози да се окаже фатален. Обсъжда се предпазливо, но и с някаква условност: детето може ...
Снощи някаква чужда телевизия показваше филм за края на Втората световна война: американци освобождават хитлеристки концентрационен лагер. Годишнината е тези дни и хората вадят кинодокументи, въртят ги. (Някои събития от последно време подсказват, че това би имало смисъл и у нас.) И както се смята, че тези кадри са омръзнали на зрителя, тъй може да се окаже, че за цяло поколение те ще са чисто нови, изненадващи, непознати. Днес милиони просто ...
В една такава седмица след Великден с Гена Димитрова си говорихме за смъртта. Ясно си спомням, че в къщата още имаше начервени яйца, както и парче козунак към чая. За смъртта Гена говореше спокойно, съвсем овладяно, но от друга страна, и някак жадно, което всички отлично разбираха: какво има Там и има ли нещо въобще не беше без значение за нея. Защото Там бе най-скъпият й човек и не бе възможно тя с душата си да не се стреми към него. Натам. Заобикаляхме ...
Днес е Разпети петък. Страстната седмица навлиза в своята кулминация. Според милиони вярващи, а и според нагласите на модерното време именно саможертвата е божественото, върховното в библейската драма. В миналото по това време двете телевизионни програми обезумяваха в усилията си да отклонят православния зрител от великденските богослужения. Измъкваха складираните за случая филми и видеозаписи на концерти, представления, модни ревюта, ...
Тези дни една дама, издателка и главна редакторка на списание, "което вече шеста година излиза всеки месец на български, руски и английски език", нападна в столичен всекидневник някакъв гражданин, който подхвърлил в публичното пространство твърдение, злепоставящо страната. Авторката споменава и други случаи, в които това в миналото направиха политици и държавници - някои от тях и в качеството си на народни избраници. (Това е вече преглътнато ...
Един юнак, когото иначе срещам всеки ден, неочаквано избухна по повод моята невинна петъчна колонка. Бил съм отпечатал нещо срещу него, но той го пропуснал, та му го показали със закъснение. Нищо не бях писал срещу него, но изглежда, доброжелатели го бяха идентифицирали зад някое от нехайните ми иносказания. По-лошото бе, че и той се бе познал - дотолкова, че нищо не можеше да го разубеди в подозрението, че става дума за него и за никого другиго. ...
Социолозите предпазливо известяват, че процентът на българите, изгубили вяра, че ще ни допуснат в ЕС, бързо расте. Студеният полъх откъм европейския бряг гаси оптимизма. Когато вече изглеждаше, че българският кораб е стигнал заветното пристанище и остава само да се плъзне в спокойните му води, изведнъж се появи опасение, че портът може и да не го приеме. Очаквахме команда за свиване на платната, очаквахме звън на котвена верига и - край. ...
Преводачката Златка П. ми показа последния обзор на балканската преса, който тя в края на всяка седмица изготвя за една неправителствена организация. Решила, че ще ми бъде интересно как някои съседи откликват на поредното водно злополучие в България. Защото в българските информационни средства могат да се срещнат предимно съобщения как в нивята край Одрин агите събират шарани от нашите язовири и гледат на север за още. Пък не било, излиза, ...
Видях силно засегнат господин елегантно да кърши ръце от екрана на процъфтяваща кабеларка. Казват, че там такива господа се появяват срещу солидна сума и че въпросите им се подбират по тяхно желание. Срещу този мъж в прокуратурата, в печата и къде ли още не бяха изсипани камион сурови обвинения в отвратителни злоупотреби - с материални, а този път и с морални ценности на обществото. Самото общество бе покрусено, още повече - объркано. Може ...
Откраднах си няколко дни уж да пиша, а всъщност да поспя и да помисля в едно градче, където в предишни времена всеки път съм успявал да побутна и нещо от писателската си работа. Дори през зимата животът тук е напълно по вкуса ми. Слагах високите ботуши и отивах да разрина снега. Всеки път печката избумтяваше още от първата клечка кибрит и силно съжалявах, че в празната обледена къща няма кой да ме види колко добре се справям. Всъщност бях дошъл ...
Eто го и Трети март. Петък. Празнува се всенародно и все пак различно. Които са свободни - празнуват свободата. Които не са - също я празнуват, в аванс. Които са на власт - те пък празнуват властта. Защото Трети март е денят, в който България попада под българска власт. По онова време тя е разглеждана като някаква ничия земя, която е могла да стане (или просто да остане) владение на всеки кандидат - според усмотрението на великите сили. Една от тях ...
Миналото, то се знай, не е на мода и в България. Напоследък няколко невинни опита да се възстановят събития или поне да се цитират думи, които са се оказали разрушителни за националния живот, бяха окачествени като дребнавост, злопаметност и отмъщение. Нищо, че тези събития и техните герои си стоят във вестниците от онези дни - днес не е добър тон да се споменават. Вече по-лесно можеш да посочиш кой е започнал Междусъюзническата война, отколкото ...
Още по времето на Елцин един разтропан арабин, български зет, ми разказа епизод от усиления бизнестуризъм, който тогава се разиграваше в развалините на СССР. В московски (а може да беше и киевски?) хотел го посетили неколцина мъже с военна стойка и предложили да му продадат ракети. Човекът беше дребен търговец, в момента спазарявал рибни консерви, но идеята го намагнетизирала - ракети в онези години можели да се препродадат с огромна печалба, ...
Очевидно дръзка и нестандартна учителка от прочута столична гимназия задала тема за съчинение на своите десетокласници. Нестандартно: защото днес "темите" вече не са на мода. Дръзко: понеже точно тази "тема" няма откъде нито да се назубри, нито да се препише. В такива случаи днешният ученик вдига ръце и дава празен лист. "А сега утихнаха и се умислиха, трудиха се до звънеца, дописваха в междучасието, като упоени - продължава да преживява необикновеното ...
« Предишна Страница 29 от 33 27 28 29 30 31 Следваща »
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД