:: Добре дошъл CommonCrawl [Bot] (Бот)
За разпит са отведени трима предприемачи
По същото време Обама е в Берлин
Решението е взето, но ще бъде официално обявено утре на срещата на върха
Иначе бил мил и тя била изненадана какво е извършил
Дори лидерът на БСП намери изказването на руския президент за непреимливо
Високопоставен депутат твърди, че това било държавна политика, а те били над 1 млн.
СТАТИСТИКИ
Общо 332,294,924
Активни 1,133
Страници 97,436
За един ден 1,302,066
Колумнисти
Отиди на страница:
« Предишна Страница 29 от 30 27 28 29 30 Следваща
Познавам достатъчно събратя, които при мисълта за цензурата захвърляха перото и се включваха в някое от многобройните писателски карета за белот. Аз не играя карти пък и цензурата ме възбужда. Открай време се надлъгваме с нея, неведнъж съм я правил за смях. Та и сега - ако се вторачи и ми спре някой текст, не мирясвам, докато не го отпечатам някъде. Днешната цензура обаче е много по-организирана и ловка. Това, с което ще ви занимавам, не мина ...
Имаше времена, когато изкарването на хляба не бе така изтощително важно и не изпълваше с тревога цялото човешко същество. А точно в годините, за които сега си спомням, хлябът пък съвсем беше излязъл от мода. Все тогава мимоходом, по съвсем друг повод, бях споменал в един вестник, че бащите ни са се борили за хляба, а ние - против хляба. Имах предвид, че всички се бяхме побъркали по диети за отслабване, в които по-вредно от хляба не фигурираше. ...
Няма как, ще се майстори ново правителство. Нов кабинет. Като погледнеш, това са множество кабинети. Министерски, на заместници, на всякакви началства. Винаги съм се питал: като влезе нов стопанин в такъв кабинет, сменя ли бравата, за да се предпази от нежелано проникване на предишни наематели? (Както например става след развод в семейството.) И като напуска, пази ли си стария ключ? И дали въобще е възможно новите ключове да стават на старите ...
Една от драматичните въпросителни на днeшната предизборна дата е: забранени ли са или разрешени кебапчетата в деня за размисъл? Това витае в общественото пространство, витае като най-обикновен мирис на скара и заостря интереса (а и обонянието) на местни и чужди наблюдатели. Всички са наясно, че ако само за ден се прекъсне тази топла и апетитна връзка с избирателя, това незабавно ще го отклони от урните и автоматично ще го пренасочи към суровата ...
Сетиха се за изкуството. Пред избори винаги си спомнят за изкуството. Сетиха се, че то владее сцената, и за да се качат или за да останат (на сцената), удариха го на изкуство. Вече десетилетия в България се приказва, че за изкуството трябват пари. (За изкуството трябват и много други неща, ама нейсе.) Изглежда, това се е запечатало в съзнанието на онези, които държат парите. И понеже парите са у тях, значи и изкуството им е в джоба. Но не всякакво, ...
В пицарията "Дон Домат" двама граждани пиеха бира и се надлъгаваха. Така хората си почиват от живота. На устата им беше парламентът: какво става сега там, когато чака нови наематели, ремонтират ли го, проветряват ли го или го дезинфекцират. Ще му сменят ли пак мокета или само ще го перат. И как ще се преборят с хлебарките, за които се говори, че нощем излизали по жълтите плочки и заплашвали движението. Като всяка беседа, породена от скука, и тази ...
Никак не му е било лесно на онзи юнак, дето пръв е изказал подозрението, че Земята е кръгла. Какви доказателства би могъл да представи на недоверчивите наши предци? Да им сочи Слънцето и месечината и да им изтъква колко са валчести небесните тела? Да им рисува как се подава корабната мачта иззад хоризонта? Това, което днешните акселератчета го глътват и смилат безпроблемно, за солидните, тежкотоварни светогледи на предходниците е било непостижимо ...
Видях бабите, наклякали по диагонал срещу Попа, да предлагат божур за продан. Божурът е цветето на Солунските братя. Излезе ли божурът - ослушвай се за "Върви народе, възродени". В детството ми из дворовете на Горни Плевен той беше забранен за късане до самия празник, сутринта на 24-и майките тържествено го изрязваха - с дълги дръжки, до пръстта - и го отнасяхме в училище. (Венците бяха оплетени от предния ден, но в тях божур не слагахме, защото ...
И да съм вярвал в дълбокомъдрия подтекст на простодушните човешки преживелици, то е било отдавна и за кратко. Това, което се случва с нас, дори когато ни раздрусва, рядко ни разкрива нещо ново. Обикновено скритият смисъл на нашите животонаблюдения се свежда до неща, които са ни отдавна известни и на които навреме и съвсем точно са ни учили. Ако трябва да бъдем честни: този смисъл въобще не е скрит. И житейският ни опит най-често се състои в ...
Имах едно началство, което припадаше пред купешките приказки и, като не ги разбираше особено, ръсеше ги в текстовете както се ръси шарена сол. Ей-така: нахвърля си дописката на не особено добър български език, надроби я, обърка я и после, както сам се изразяваше, я "инжектира за блясък". За тази "инжекция" избираше думи от едно тефтерче с надпис "Булгарплод". Присмивахме му се на шефа за тефтерчето, понякога му крояхме капани: пробутаме лъскава ...
Едно от наказанията на днешното време е пуснатият телевизор. Не можеш да избягаш от него, поне не всеки път. И като не можеш, оставяш се да те промиват умопомрачителните холивудски реплики: "нищо лично", "всичко е под контрол", "какво си мислиш, че правиш?" и пр. За слуха на широко скроения български зрител този набор от шаблони е нелеп и обиден. И все пак, и в него може да се открие нещо симпатично. Така, когато на екрана се разиграва някаква трагедия, ...
Дори не забелязахме, кога свикнахме да посрещаме хладнокръвно ужасите на престъпната среда и неизчерпаемите магарии на всевъзможните, нароили се като всеки път пред избори политически лица. Понякога ми се струва, че всичко това те го замислят и вършат само защото са разбрали, че кожата на гражданина е тъй нечувствителна, та трябва да я ръчкат с все по-хард инструменти или просто железа, за да му привлекат вниманието. (Даже е странно, че ...
Когато още в България никой не свиреше блус, лесният и достъпен за народа танц бе, разбира се, тангото. "Две напред - една назад": това е простата математика на движението и начинаещи ергенчета усърдно мърдаха устни, докато броят и вдървено изпълняват тази формула. Тангото беше предпочитаният танц за развитие на всеки флирт. Къде с настъпване, къде с притискане - страните почти винаги постигаха някакъв напредък. Магическото число на тангото ...
Помолих добър познат, професор и активист на политическа партия, високо началство в образованието, да се застъпи за дъщерята на стария ни учител от гимназията. Тя е вдовица на известен някога криминалист, един от най-добрите детективи на тогавашната милиция, смятан за гений дори в онези времена, когато славата се спускаше "отгоре" и беше разрешена само за хора от "кръга". Запомнил съм го с това, че беше от онези редки мъже, които си позволяваха ...
Когато му се наложеше да обоснове пред околните презрението си към политиката, дядо ми Павел разказваше епизод с някакъв народен представител от Плевенско. Забравил съм името му, естествено, но, ако добре си спомням, беше от селото на писателя Васко Жеков. Този депутат прекарал цял мандат (а може и два) в дрямка и безсловесност, та като взел един път думата, всички се натрупали да чуят какво ще рече. "Господин председател - казал народният ...
Дори стремителното завихряне на събития в ранната пролет не може да измести интереса от ловкото жонглиране на сделки и интереси в етажите на властта. Всъщност, не точно ловко, доколкото няма-няма жонгльорите изпускат по някоя топка и тя се търкаля ли, търка-а-а-ля от вестник във вестник, от телевизия в телевизия. Всеки истински, а не политически циркаджия ще ви каже, че ловкостта омагьосва зрителя с бързината, но самото бързане проваля ловкостта. ...
Хареса ни да се изживяваме като космическо сираче и мировата скръб безспорно ни се услажда. Нация в прострация - това някак ни допадна. Бедността и неправдите на прехода извикаха чувства, които немалко човешки души едва успяха да удържат. Но хората все пак се окопитиха. Върнаха се при себе си. Останаха обаче на сцената едни юначаги, специализирали се да изобразяват изненада и гняв. Подвизават се едни автори кибритлии, които хокат всичко ...
Без дата, без следа?
Веднъж писателят Йордан Вълчев ми представи непознат мъж. "Запознайте се - рече, - това е поручик Кокаланов." Човекът се притесни, сякаш разпознат и заловен в нещо непозволено. Бяхме го срещнали пред старата антикварна книжарница на "Граф Игнатиев" и от това, а може би и от някои думи на Йордан по друг повод в паметта ми е останало, че "в мирния живот" Кокаланов беше букинист. Защото той обитаваше и още една, съвсем различна действителност, необикновения ...
Имаше един поет с лош късмет. Впрочем, поетът още го има, човекът си замина. Пишеше и превеждаше стихове в своята провинция, усмихваше се през очилата, дружелюбно примижаваше срещу живота. Критиците умираха да се упражняват с него. Ту нещо не му харесваха, ту го съветваха да пише по-малко, ту по-малко да чете. Причината беше съвсем банална: просто бяха установили, че писането срещу този поет не е свързано с неприятности. Той не беше в културната ...
Преди време в евтин софийски ресторант произлезе ей такъв скандал. Слабо пийнал неудачник резюмира поредното си потопяване към социалното дъно с глуповатото заявление: "Поне спя спокойно!" "Ти действително спа!", кипна също слабо пийналата му жена и го удари със солницата. Келнери и бодигард изведоха съпрузите на улицата и ги натириха да... спят.

Горе-долу това се случи и горе-долу тъй го бях описал тогава. Малко преди Зарезан, почти десетилетие ...
« Предишна Страница 29 от 30 27 28 29 30 Следваща
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД