:: Добре дошъл CommonCrawl [Bot] (Бот)
БСП обаче ще гласува "против" в парламента
Управителят на НЗОК сравни здравната система с развален автомобил, който се бута по склона
Вдовицата на Джон Ленън спечели дело в Хамбург
На траурната церемония на ненадминатия шампион се очаква и Ердоган
Двамата със съпругата му излетяха за визитата от Саудитска Арабия
Става част от платформата за Български манифест на Европа на "Да, България", ДСБ/Нова Република, Зелените, ДЕОС.
СТАТИСТИКИ
Общо 356,718,480
Активни 1,181
Страници 105,188
За един ден 1,302,066
Колумнисти
Отиди на страница:
Предишна Страница 2 от 31 1 2 3 4 Следваща »
Някои дългове човек ги трупа цял живот, а се сеща да плаща накрая. Рядко остава време да се разчистят именно те. Като всички борчове и те обрастват с лихви, които годините понякога опрощават. Остава обаче ядката на дълга, която тежи върху съзнанието и съвестта. Започват и трагичните изненади - искаш да платиш, но няма на кого. Човекът се е оттеглил от този свят. Досещате се, че не става дума за дългове материални и финансови. Тях в повечето случаи ...
Войводата Михаил Попето не харесал името на новия си четник. Самият този мъж не бил обикновен - изпратили го да "стажува" кратък срок, преди сам да получи чета. Бил здрав, стегнат и разумен и освен това - фелдфебел от българската армия. Името Черньо Пеев не допаднало на Попето и той начаса го прекръстил. От името и презимето съчинил фамилията Чернопеев, а за собствено избрал Христо. (Христо Ботев бил любим герой и поет из българските чети в ...
Поетът В.И. ми се оплака от поета Ст.В. Когато му се обажда със или без причина (а му се обажда почти всеки ден), колегата В. неизменно го пита: "Написа ли си вече стихотворението за днес?". Това изнервя И., защото той отдавна не е писал стихове, музата му, изглежда, старее заедно с него и също като него забравя. А и може би с възрастта е станала по-предпазлива, подбира вдъхновенията и не ги сипе като на младини. Дразни и това, че В., по всичко личи, ...
С възрастния мъж, който ме извика по име в двора на Александровската болница, не бяхме се срещали. Каза, че ме е познал "по спомени". Не бързах в този ден и имах време да съм любезен. Седеше в количка до прясно боядисана пейка, по-късно призна, че се изкушил да подиша миризмата. Не изглеждаше човек с подобни нестандартни желания, приличаше само на болен и много стар човек. И не приличаше, а беше. Очаквах да чуя защо ме извика, но направо нямаше ...
Понякога през почивния ден в малкото ресторантче на последната спирка се отбива архитект П.П. За вас той ще бъде П.П., а за мен е Павката П., изгубен другар от детинство, сега вече свил криле и успокоил в София неспокойния полет на живота си. Изрядко успявам да го засека и още по-рядко той ми разказва за любимите си сгради, които е строил в Европа и в Изтока. Но това са разкази откъслечни и неохотни, според мен той запълва огромните паузи по време ...
Писателят Васил Цонев си беше ексцентричен, шокиращ в хрумванията си и в делата си, та странното му желание да улесни популярността на българските литератори нито ентусиазираше, нито дразнеше обществото на ранния социализъм. Това бе, може да се каже, една от най-невинните му идеи: да пише по вестниците за несправедливото подценяване на тогавашните автори. По будките, възмущаваше се той, могат да се купят картички с портретите на певци и ...
За най-глупав скандал на седмицата в бирария "Мариана"* обявихме гневния изблик на стария активист Манолов, плод, както се оказа, на банално недоразумение, породено от възрастови смущения на слуха и от някои несъвършенства на демокрацията. На масата течеше разговор за мезета и разядки и обикновено мрачният подполковник Стоилов разказваше за изчезналия вече сорт люта червена капия, любимо мезе на каруцарите и рибарите от неговия силно ...
Бяха ме прилъгали да журирам един конкурс за любовна поезия - ей така, за хубавите очи на собственичката. В онези години всичко беше накриво и наопаки, та и конкурсите си имаха собственици. Регистрираха ги на килограм, омайваха спонсори, раздаваха награди и димяха с розов пушек в очите на литературния свят. Не беше лош бизнес впрочем, само че не трая дълго. Живяха тези странни предприятия десетина сезона, после се разнесоха в небесната шир. ...
Приближаването на Първи май, емблематичната дата от миналото, не вълнува гражданството. Добавят се съботата и неделята, но за свикналия на периодични кратки ваканции българин три дни вероятно изглеждат малко. А вълненията около самия предмет на този празник, свободния и съзидателен човешки труд, отдавна са се разнесли в небесната шир. Трудът отдавна не е всепризната енергия на живота, в него никой не се кълне, а и малцина вярват. Отношението ...


Не е било заради реколтата, а повече за да се видим, да се разходим и да се наприказваме. Тончо Русев ме покани да оберем ябълките му край Горно Камарци. "Оберем" е твърде предизвикателен глагол, самонадеян глагол е, особено когато го изричат някакви интелигенти. Хем бяхме млади още, мъже в сила и работни, но когато си тръгнахме, огромните ябълкови дървета стояха като непокътнати. Бяха мощни, клонести, стари сортове, оведени от плод. Вкусът ...
Понякога цената ни като народ скача за кратко и ни обещават всевъзможното - кой каквото се сети. Но идеите им не са особено свежи, нито разнообразни. Открито се крадат едни други, плагиатстват и се надлъгват без умора, окото им не мига. Ще кажете: творческа свобода, размах на въображението - и без това нищо от това няма да се изпълнява. Но не, едни и същи уловки за електората: пенсии, заплати, образование, здраве. Хем изречени с апломб, хем смотолевени ...
Претенциозна дама, която очевидно обича да я слушат, намери за остроумно да сравни предсрочните избори с преждевременно раждане. На маса такова сравнение не е напълно на място, влязохме в пауза, неловка. Вероятно защото бяхме шокирани от собствените си асоциации. Или защото за тези избори на никого не му се говори. Тези избори мнозина искат да ги забравят, може би най-силно избирателят. На различни сили им харесва да го държат в предизборен ...
Има нещо двусмислено в закона - сложили са ден за размисъл, но не са пояснили дали в дните и седмиците преди него е разрешено да се мисли. Например, ще бъдем ли в нарушение, ако започнем още от днес? И дали подлежи на преследване размишлението за властта и за избора, несанкционирано от партиите и законодателството? След вота е ясно, там всеки размисъл е вече наказание. И след всеки вот - заслужено. Но как става така, че на всички избори успяваме ...
По Заговезни от Лиеж се завърна Герман Ковачев, внук на преводачката Марта Ковачева, която някои паметливи литератори ще си спомнят без усилие. Когато като млад поет подпирах дърветата около "Бамбука", Александър Миланов ме запозна с тази очарователна старица, която любезно ми поиска няколко стихотворения; имала нещо предвид. Марта правеше подстрочници от българска поезия и ги пращаше на своя приятелка от Сорбоната. Казваха, че някои ...
Не мислех, че празникът Трети март ще отеква толкова време - от петък до петък. Нямаше и причина, особено пък сега, пред избори. Ярмомелката на надприказването премила всичко, а подвигът и саможертвата са сантименти, бъдещето - демагогия и пропаганда. Но ето че денят се оказа слънчев, ведър и вдъхновяващ, както бе свободно и заредено със свобода морето от българи,разпростряно под шипченския паметник. Сто хиляди души - писаха вестниците. Млади ...


Денят на Освобождението този път идва почти като изненада. Държавата е предизборно преплетена и настръхнала, дори в "Нерви и утехи" планът за този петък бе съвсем различен: на кого му е днес до освободени и до освободители, до памет и до забвение. Но в такива времена памет е синоним на съвест, а съвестта трябва да се следва...дори и пред избори. Освен това, оказва се, 3 март е и международен ден на писателите - още една причина човек да съблюдава ...


КАЛЕНДАР И ДАТА

Слави Петрунов ме запозна с вуйчо си, известен гинеколог от П. Лъвици от софийския хайлайф се записвали за аборти при него. (Точно заради аборти бе и изселен от София в П.) Заведе ни на обяд в бирхалето на "България", поръча богато и каза да си поискаме още каквото ни се дояде, с едно условие - да се храним бавно.

Слави ме бе предупредил, че освен с щедростта си, докторът е прочут и със своята разсеяност. Като се понаядохме, ...
Беше мъж със старателно лансирано достойнство, сдържан сред иначе приказливата наша среда, склонен и да разговаря, но повърхностно, необвързващо, близо до представите за светска беседа на крак. Или беше обяснимо предпазлив, или възможностите му бяха до там. Носеше се на стъпка след последната мода, строго според възрастта си, винаги изрядно и без да е конте. Имаше достъп до по-известните имена в държавата и до десетки, а може и стотици по-малко ...


Още ли се помни трагедията в тръбата "Ечемишка"? Споменава ли се още? Пак добре, вече шести ден - почти рекорд. Явно в междувластието хватката върху медиите се е поразхлабила и може да оставят подобни новини да отзвучават естествено... като в природата. Паднала лампа в тунела. Както пада гръм в полето - когото улучи... Но такива гръмотевици никога не улучват поединично. Ударени сме повече хора, поразени сме, смаяни и отвратени. Но, както всеки ...
На 12 юни 2009 година в "Нерви и утехи" сме регистрирали един, нека го наречем, езиков гаф: във влаковете на метрото женският глас, който ръководи слизането и качването, най-безочливо обявява: "Фнимание, вратите се затварят". Няма грешка: "Ф-ф-ф-нимание". Днес, 2 февруари (или феф-ф-фруари?) 2017 г., невидимата говорителка продължава да предлага същото ф-ф-фонетично изпълнение. Сякаш някой ф-ф-фатално ф-ф-фаща човека за гушата, би казал Алеко. Тогава метрото ...
Предишна Страница 2 от 31 1 2 3 4 Следваща »
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД