:: Добре дошъл CommonCrawl [Bot] (Бот)
Каква е вашата оценка за мандата на Росен Плевнелиев?
Отличен /6/
Много добър /5/
Добър /4/
Среден /3/
Слаб /2/
Резултати
СТАТИСТИКИ
Общо 313,474,198
Активни 796
Страници 153,607
За един ден 1,302,066
Колумнисти
Отиди на страница:
Предишна Страница 2 от 29 1 2 3 4 Следваща »
Точно по обед от дъното на карето между блоковете в прокълнатата "Младост"2 се откъсна кълбо от светлина, мина високо над детската площадка, разблъска двете ризи, окачени на въжето, и избухна в стаята, където се залисвах с новините в интернет. Блясъкът ме изненада и ослепи, но изчезна след миг. Подир малко се повтори, после пак... И всичко това на кратки и неравни интервали, сякаш някаква хелиографна станция изпращаше точки и тирета: като извънредно ...
През иначе лекомислената ми младост, когато не обръщах внимание на напътствия и доброжелателни подсказвания за живота, получих един съвет, който спазих някак естествено, без да се напрягам. Даде ми го Емилиян Станев с някакъв безразличен тон, дори не разбрах, че говори сериозно. Беше класик, а аз начинаещ, цяло чудо бе, че губи време да ме учи на ум и разум. Щом съм се занимавал с поезия, рече, а ще си вадя хляба по вестниците, да гледам да не ...
Беше време, когато вестник "Вечерни новини" имаше привилегията единствен да публикува обяви от частни лица. Предлагаха се вещи, стаи под наем, автомобили - не знам коя ръка. Обикновено няколко, не повече от десетина такива съобщения, разположени на тясна вестникарска колонка. Изданието беше за гражданите на столицата, но се разпространяваше в страната и се разграбваше незабавно. Отдаваха го именно на тези рекламки от по няколко думи. В ...
На нашите нередовни срещи в кръчмата под кестена Фердо Чолаков традиционно носи прясноизпечени фъстъци, понякога и други ядки. Това е неговият принос в събиранията на оредялата ни групичка*, която напоследък плавно се изтегля от твърдия алкохол към пивото. Обикновено първите приказки на масата са именно за ядките - колко са едри този път, колко са ароматни и едва ли не топли и т.н. Първо захваляме на тях и на Фердо за тях и едва после преминаваме ...
Събитията, дори значимите, рядко избират кога да се случат. Понякога се струпват накуп, медиите не смогват да ги нищят. Така важният според нас инцидент със запетаята пробива информационната завеса едва днес и само в "Нерви и утехи". По времето, когато се е разиграл той, имаше шумни и многозначителни събития: Брекзит и футбол, обилна полицейска хроника (стрелби и грабежи), трагедията с гимнастичката. Те имаха широко място в информационното ...
Никога не въздишам над спомените - смятам, че това ме ощетява. Идеализирано, миналото се превръща в чалга. Трябва да го съхраняваме мъдро, с вкус. Ако случките и преживяванията ни от тогава днес излъчват друга светлина в делника, то е защото десетилетията са ги търкаляли в своите води и пясъци, шлифовали са ги така, че те заблестяват пред нас с главното свое ръбче. Това ги прави привлекателни дори когато са спомени, пълни със суровост и печал, ...
Позвъниха ми от една банка. Всъщност не от самата банка, а от нейно име. Банката ще издаде антология с любовна поезия и съставителят искаше разрешение да включи "Незабрава". Стихотворенията в тази антология ще се използват безплатно, а авторите ще получат екземпляр от изданието. Както се пее в една хубава песен от далечното минало, "този трик не е нов". Чрез такива издания банките си правят пиар, имидж трупат, рекламират се, а чрез рекламата ...
Поради нехайството ми да поддържам писателски архив, изхитрих се, когато се пресетя за нещо, да търся в интернет стари публикации - от себе си и за себе си. Това е пълно с изненади, обикновено ровиш за едно, а намираш съвсем друго. Но винаги нещо излиза, кога от полза, кога просто за куриоз. Тези дни се натъкнах на текст от известен днес колега (не го познавам, мисля, че сега работи в чужбина), в който, припомняйки случки от миналото, споменава ...
Случката е незначителна, но инак - напълно представителна. Обществото вече десетилетия си е забранило да мисли и да споменава за това. Нещо, което нявга бе правило за всеки сносно възпитан гражданин, днес е изчегъртано от кодекса за съжителството на поколенията. Самото му повдигане във всекидневието крие риск от враждебно освиркване. Този казус отдавна е свален от дневния ред. Погребан е. Прежален. Но може би тъкмо това ме изнервя.

На ...
Дъжд ни изненада в кафенето пред Народния театър, точно в паузата между двете най-сладки питиета. Изненада ни не самият дъжд, изненадата бе в това, че бе предвиден от синоптиците и че дойде точно в обещания час. Такъв потоп София не бе запомнила отдавна, преместихме се на сушина под шатрите и тревожно наблюдавахме как се покачва нахлуващата под брезентите вода. Млад, стремителен дъжд, озвучен и със сочни гръмотевици. Небето пилееше безразборни ...
Бях се заинатил да намеря вкъщи първото издание на "Калуня-каля". Помнех добре, че го купих навремето, но не бях сигурен дали съм го прочел. Като съдя по отзивите в наши дни, ако бях, трябваше непременно да съм запомнил.(Случва ми се и днес да купя книга и да я оставя "за после". Обаче други я затрупват и т.н.) Рових-рових, нищо не изрових. Пък и книги имам не само у дома. Безполезно беше да упорствам. Докато я търсех и се помайвах, тя навъртя няколко ...
Със Сандо Икономов ни свързва късно и любопитно приятелство. Може би той е единственият човек, който в последните години се е доближил толкова близо до мен. Всички, които са изпитали нужда да го направят, отдавна са се възползвали от това. Сандо има извинителна причина - работил е десетилетия в чужбина, строил е топлоцентрали и фабрики, инфраструктура и църкви. Нови познати погрешно го величаят Александър. Учтиво ги поправя: Сандо. Преди ...
Житейският опит няма цена, а и защо му е: не можеш да го купиш, не можеш да го продадеш. Банални заблуди ни се усмихват насреща съвсем като нови. Грешките ни възбуждат, притеглят ни магнетично - сякаш за първи път ще грешим. Това не е проклятие, не е съдба, това е животът... в България...

За кой ли път се надявахме, че след Страстната седмица, след Възкресението ще се събудим с превързани рани и утихнали души, ще потекат дни на сговор и помирение ...
Здравко Кисьов си отиде в (от) тази земя след труден и мъчителен финал, който за пореден път ни оставя пред въпроса: за какво може да бъде наказван един поет освен за изневярата към живота? Изневяра с... поезията. Тази изневяра продължава и след смъртта, а мъже като него, освен че все пак лягат в земята, всъщност си отиват от нея - в небето, в космоса, или в самата поезия. Поезията бе съдба и съдържание на неговото същество, бе, както лекомислено ...
Жената в края на тротоара не сваля очи от мене. Наблюдава ме търпеливо, сякаш ще ме рисува. Това за рисуването е просто разпространен израз, но явно си има причина. Освен дето ме разглежда, тя е и елегантна, напета, много свежа за възрастта си гражданка - ако възрастта й е такава, каквато си мисля. Следи какво правя, без да го прикрива и не крие неудоволствието си от това, което ще направя. А какво правя аз: ровя по джобовете си да намеря дребни ...
Икономическите размисли не са ми присъщи и нямам навик да им се отдавам. Това тук са по-скоро бегли подозрения, проблясъци на инстинкта за самосъхранение, догадки и очевидности, с които свикваме така, както свикваме с пейзажа. Всеки си има версия за онова, което го обгражда, както и за протичащото в този обиколен свят. По-любопитните имат и по повече версии, но рядко ги огласяват.

Понякога версиите от различен характер се пръкват в главите ...
Рядко спомен бива тъй отчетлив и подробен, както споменът ми за арабина Омар. Виждам три възможни причини. Първата - споменът е изключително детски. Втората - не е претрупан с подробности и с информация, няма много за възстановяване. Третата - не съм го извиквал този спомен отдавна (да се е случвало всичко един-два пъти), та е останал почти непокътнат.



Мяркаше се из Плевен след войната,



сърцато заваляше българския, приемаше ...
Не може да се напише всичко докрай, а и защо? Не ми харесва амбицията да се изцедят думите на един живот, струва ми се печално и за думите, и за живота. Иде пролетта (дойде дори) и светът се отвива, разкършва се, ще тръгва след нея. Някой близък ден ще намеря белезниците пред компютъра отключени и ще изхвръкна от пропитото с водка и кашлица зимно гнездо. Пролетта е време за летене, но само за птиците и само в поезията. ("Пролет" - "полет" - най-точната ...
Стоп кадрите на живота вече не ни интригуват. Децибелите растат, но не дразнят. Възмутените тиради, грубият звук на новините, стресът на черната хроника, политическите надлъгвания някак се изравниха, посивяха в съзнанието. Нито силата, нито честотата им намаляват, просто монотонността убива интереса, животът не дава паузи на съзнанието - дано обистри слух и поглед. Някога хората си водеха дневници. Беше шик занимание, по такива тетрадки ...
Някога на площад "Гарибалди" непознат гражданин ми препречи пътя. Лъснати чепици, панталони с остър ръб. И все пак някак... смачкан. Заби очи в мен:

- Калин Донков?

Гласът му бе строг и ехиден. Отговорих послушно:

- Да.

-Знаем, знаем...

Отмина почти победоносно. Знаел... Какво е знаел, питам се и сега. Знаел е кой съм? Или напротив - че не съм този, когото всички мислят, че съм? Но говореше в множествено число. Той ли знаеше или "те" ...
Предишна Страница 2 от 29 1 2 3 4 Следваща »
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД