:: Добре дошъл CommonCrawl [Bot] (Бот)
Нямало държава, която да не благодари на България за оградата с Турция, твърди тя
Москвя пък очаква Анкара скоро да разреши вноса на руско говеждо, патешко, пилешко и пуешко месо
Вътрешният министър: Това са синдикати, винаги искат нещо
СТАТИСТИКИ
Общо 352,879,571
Активни 946
Страници 65,353
За един ден 1,302,066
Колумнисти
Отиди на страница:
« Предишна Страница 39 от 40 37 38 39 40 Следваща
Отмина 9 май, денят на победата над Хитлер, и това ме подсети, че пропуснах филма "Контакт" по книгата на Карл Сейган.

Знаете сюжета:

Извънземният разум уловил сигнала на първото телевизионно предаване, преценил, че сме дорасли за контакт, натоварил сигнала с информация на две поднива и го реизлъчил към нас като палимпсест*. Сигналът пътувал над половин век, докато отиде и се върне, и когато радиоастрономите го уловили, какво да видят ...
Политическата коректност беше ето каква:

Фердинанд направил парк и го нарекъл на Борис - Борисовата градина. Борис направи Симеоновата градина на името на царчето.

Като се възцари внесената от изток политическа коректност, Борисовата стана Парк на свободата. Половината още съществува, останалата я заграбиха и застроиха. На Симеоновата й дигнаха оградата и с нея оградиха резиденцията в "Лозенец"; половината дървета ги изсякоха ...
Декарт го правел край камината. Дидро - в градината на Пале Роял и в библиотеката на руската императрица. Но философстването се правеше и по кафенетата. Сартър и други гуру философстваха в Lipp, Flore и Les Deux Magots.

- Allons по един категорически аперитив.

- Какво?

- Не си ли чел Кант?

- И да съм чел, не мога да...

- И другите не могат. Nique leur mere.

Отидох, пих шоколад, после коняк. Не мисля, че това е аперитив, но съм категоричен, че сипваха ...
Маго се наричат онези порцеланови грозничета, които приличат хем на китаец, хем на маймунка. Дали е живял мандарин на име Маго е спорно.

За кафене Двата грозника (Les Deux Magots) ще разкажа в моята колонка, която излиза в сряда; тези днешни редове са нещо като аперитив.

Аз поддържам тази колонка от години. Започнах я под наслов "Хайде да помислим". След изборите през 2001 г. започнах да губя надежда това да стане и я преименувах на "Писмо от ...
Ако Попа, както наричат паметника на патриарх Евтимий в София, можеше да погледне в свое дясно, щеше да види ъгъла, където е киното. Но едно време той щеше да види там три чинара и под тях масите и виенските столове пред "Хладна почивка". Кръчмата беше на първия етаж на двуетажната къща и по стените й имаше рисунки от нейните чести посетители Божинов, Венев и Бешков. На втория етаж имаше стаи за наематели. Те гледаха към задния двор с вишните, ...
Ей, какви дъждове у нас! Като в "Дъждове" от Луис Бромфийлд. Само че в неговия роман, като почнеха мусоните, англичаните ги хващаше щръклицата, която те наричаха амок, а пък аз гледах да хвана новините за поредната индопакистанска война. Болестите вземаха повече жертви от войната и повече отколкото по времето на Бромфийлд, когато там не било толкова пренаселено и лодкарите пак гребели прави, тласкайки греблото с крак и пак викали Уапа-дапа-данг ...
Студентите в Гьотинген се шегували как един статистик си сменил професията и се похвалил: вече не боравя с числа и съм 17 процента по-щастлив.

След Гьотинген и след едно репресиране преди 1944 и второ след 1944 г. баща ми продължи да настоява, че щастието не, ала икономиката и нейните продължения (политиката и войната) се измерват с числа.

През Втората световна война на всеки хиляда американци загинаха 2,9, за британците промилът е 8, за ...
В Мадрид, на площад Еспаня са статуите на Дон Кихот и Санчо Панса. Зад тях, отгоре гледа Сервантес, изваян реалистично, което е смешно: ние не знаем как той е изглеждал; единствените му два портрета са загубени.

Повечето испанци не са чели Дон Кихот; знаят го от комиксите и мултфилмите. Някои са с хепиенд: селянката от Тобосо се превръща в прекрасната Дулсинея.

Утре и в другиден в Софийския университет ще отбележат 400 години от първото ...
Нино завеща своето немалко състояние за български журналистически приз. Призът - иди, че разбери защо - още не е учреден.

На Нино гледаха като на пришълец, понеже бе живял в Париж и работил в парижкия печат. Там пробил, понеже имаше брилянтно перо - нищо, че го видях да пише не с перо, не и на машина, а с огризка от дюлгерски молив, който държеше непохватно, сякаш началната учителка е забравила да му каже как се държи молив.

В БТА Нино ...
През пролетта на 2005 имаше рекорди:

- Лейбъристите спечелиха рекорден за тях трети мандат;

- Песента Show me the Way to Amarillo водеше рекорден брой седмици в класацията на Би Би Си;

- Българите извиха около "Александър Невски" хоро за рекордите на Гинес;

- В Люксембург подписахме договор с ЕС и чухме химна на Европа рекорден брой пъти, включително изпълнен от народни певици и на дудук;

- В Деня на победата Москва посрещна рекорден ...
Швейцария ли? Я вижте как се е раззеленила българската гора! Хайде на крос в парка!

Но в кой? Южния го оглозгаха. Част от него отхапаха тоталитаристите за правителствена болница, друга част - демократите за техните строителни далавери; трета част - посолският комплекс на САЩ.

На фасадата му е нарисуван препускащ кон като мустангите на Ремингтън.

Роналд Рейгън държеше в Овалния кабинет една малка пластика. Четиримата каубои на ...
Джонатан Суифт никога не бил пътувал извън острова, но написал "Пътешествията на Гъливер". В страната на лилипутите Гъливер видял две партии. Едната искала да изяде яйцата рохки, чупейки черупката откъм тъпата й страна. Другата искала същото, но чупейки черупката откъм острата й страна. И Хърбърт Спенсер казвал такива работи за природата човешка, но, понеже бил философ и зам.главен редактор на "Икономист", не чрез приказки за яйца,

Има ...
Рядко виждах Ивайло Петров през 90-те, когато той прекарваше по-голямата част от годината в къщичката си край Балчик. През 60-те го виждах всеки ден; тогава той живееше на етажа над нас на ул. "Латинка" и Цариградското шосе. А когато чух, че умрял, спомних си го такъв, какъвто той беше през 40-те, когато още не беше направил име и му викахме Студента.

Студента живееше под наем в дома на оперния баритон Събчо Събев на ул. "Николай Николаевич", където ...
Търсих - и намерих - три хубави новини (лошите сами ще ни намерят).

1. Умря Сол Белоу. В това няма нищо хубаво, но е хубаво, че имаше един толкова добър еврейско-американски писател и че в България ние го превеждахме и го издавахме в тиражи, които го смайваха. И го продавахме под тезгяха, ако знаете какво означава това, а ако не знаете, няма смисъл да ви обяснявам.

2. Онзи ден американците осъдиха на 9 години един спамаджия - компютърен натрапник, ...
Боян Атанасов, дипломат на царство България, бе живял в няколко европейски столици. Години след това жена му Фео вадеше някой стар костюм на Боян да го износи и преди да го даде на химическо чистене вадеше от джобовете му листчета: от едната им страна написан израз на един език, на обратната страна - на друг. Навремето, останел ли за минутка незает, Боян вадел листче от единия джоб, прочитал го от едната страна, после от другата и го пъхал в ...
През 1939 Салвадор Дали направил колажа "Фройд в полиморфна перверзия или българското дете, ядящо плъх". По ризката на детето се стича кръвта на плъха, чернеещ се като петно с формата на брадата на д-р Зигмунд Фройд. За колажа си Салвадор Дали използвал снимка на... българския Симеончо.

После, през 1943 Салвадор Дали нарисувал картината "Геополитикус" ("Geopoliticus observing the Birth of the New Man"): съдбата показва на детенцето Геополитикус земния глобус като ...
Преди девети в кината "Феникс" и "Пачев" имаше евтини дневни прожекции и те бяха претъпкани от правостоящи, когато даваха "Знакът на Зоро". На предните редове бяха ваксаджийчетата с четки и съндъчета. Те барабаняха с четките по сандъчетата и крещяха "Давай, Зоро!" преди шпагата (дали не беше камшикът?) на Зоро да изсвисти, оставяйки кърваво "Z" върху ниското чело на Лошия. А когато Лошия, аха-аха да издебне Зоро в гръб, те крещяха "Паи се, Зоро! Зад ...
Джим Герсън беше адвокат на Анджела Дейвис. Забележително постижение за човек, който започнал като преследвач на линейки (ambulance chaser). Паркирал пред клиниката за бърза помощ и тръгнела ли за някъде линейка, завъртал стартера и я преследвал до местопроизшествието. Разпитвал очевидци, записвал имена, после предлагал на пострадалия да заведе иск.

В клуба на журналистите на ул. "Граф Игнатиев", след няколко канички лопушанско, започнах да ...
Преди 60 години Втората световна война клонеше към края си. Ябълките цъфнаха преждевременно в песента "Катюша", която чакаше своя червеноармеец. Цъфтяха и в песните на трио Ендрюз систърз "I'll be with You in Apple Blossom Time" и "Don't sit under the Apple Tree", която се прочу като "либералното момиче", понеже думите й бяха "Няма да сядаш под ябълковото дърво с друга освен с мен!"

Заедно с "Лили Марлен" това бяха хитовете през военните години. Либералното момиче бе по-популярно ...
Като подминеш Военния клуб и пресечеш "Раковски", там - преди Руската църква имаше двуетажно кафене, в което се събираха художници, писатели, журналисти. След войната и бомбите американците го възстановиха и го превърнаха в книжарница.

Сега там има трева и пейки. Има и претенция да се построи бизнесцентър. Претенцията ми звучи като евреина в "Картини от една изложба", където Мусоргски повтаря една и съща нота точно 10 пъти.

Руската ...
« Предишна Страница 39 от 40 37 38 39 40 Следваща
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД