:: Добре дошъл CommonCrawl [Bot] (Бот)
СТАТИСТИКИ
Общо 337,067,729
Активни 758
Страници 25,622
За един ден 1,302,066
Колумнисти
Отиди на страница:
Предишна Страница 3 от 32 1 2 3 4 5 Следваща »
От българите не стават добри слуги, затова водя словаци - отвръщал цар Фердинанд на хората, които му задавали въпроса защо си е довел две-три дузини словашки слуги, когато пристигнал да царува в България. Веднъж вече упоменах, че взех този факт от книгата на словашкия писател Антон Хикиш (Spomen si na cara - "Да си спомним царя") - не е превеждана у нас.

Тази констатация очевидно е отчасти валидна до днес, защото чувам мои заможни познати



да ...
Преди време написах едно не много прилично стихотворение. То започваше така:



Край будката с напомпаните цици

пасат магаре, куче и човек.



"Обаче куче не пасе" - рече ми кротко дядо Вълко, начетен пенсионер от един югозападен български град, където ходих на литературни изяви. Иначе беше харесал стихотворението. Аз, въодушевен и малко пийнал след рецитала, заразправях на дядо Вълко за метафори и хиперболи, но той, макар усмихнат, ...
Срещам се през последните двайсетина година с ученици от горните класове и студенти по разни поводи. Понякога лекционни, понякога приятелски, и дърдорим за литература. Направи ми впечатление, че учениците са някак по-бодри, по-оптимистични, по-любопитни, дори, колкото и да е странно, по знаещи от батковците и каките си по вузовете.

Това ми се видя чудно в началото, сега взех и да се умислям. И се допитах до няколко умни хора защо е така. ...
Ще ви разкажа три случки, а защо - защото ме накараха да се замисля над онова, което замислило и Гоген*. Дано накарат и вас. Преживени са от мен лично. Първата е от битието ми на ученик в малките класове - да съм бил втори-трети клас. Един ден нямахме уроци, защото учителката се беше разболяла, или пък нещо друго - забравил съм вече. Покани ни на игра у тях, да го наречем така - съученикът ни Гошко. Гошко живееше съвсем близо до училището, та беше ...
Понякога ходя за риба край едно от най-затънтените села в България със запомнящото се име Старопатица. То влезе в новините през последните дни поради порциите нелегални емигранти, които се промушват през западната ни граница като рибни пасажи през съдрана на много места мрежа.

Обичам риболова, защото, докато чакаш да клъвне, имаш време за гледане. И за мислене. При това - време в изобилие. Веднъж, зяпайки отсрещния бряг на язовира, зърнах ...
Преди няколко години ми се случи да се разговоря с високопоставен дипломат от чужда държава, посланик в София. Човек със самочувствие, свикнал да се възхищава на собствената значимост, отразена в чуждите очи, няма как от време на време да не опита да отрони по някой сентенциозен бисер. Този не направи изключение. Както ме беше уловил дружелюбно, след тирада за приятелството и правото, което е на негова и на страната му страна, той се взря ...
С известно, що ли, облекчение политици и анализатори установиха, че младежът Али Давид Сонболи, който застреля невинни хора в мюнхенския мол и размири баварската столица и света, не е пратен от ИДИЛ, а бил просто "неуравновесен" млад човек. Страдал бил хем от депресия, хем бил и хиперактивен, а съучениците му араби и турци го бъзикали и му се подигравали.

Невъзможно е човек да иронизира нескриваното облекчение от такива констатации, предвид ...
Бих могъл с лекота да пусна две-три саркастични стрели към г-н министър-председателя Борисов за маниера му на говорене по повод последните политически събития. След атентата в Ница и изказванията на френския президент Оланд за усилване на ударите срещу базите на терористите в Сирия и Ирак Борисов си позволи критика към подобни закани, защото усилвали тероризма и защото при бомбардировките гинели и невинни хора. След опита за преврат ...
Гледах не само финалния мач между Франция и Португалия оня ден, но и дали голямата португалска агитка и несъизмеримо по-голямата френска (все пак домакини) ще се сбият. Не видях и не чух за такова нещо освен дребни хулиганщини след мача. Станахме и телевизионни свидетели на огромното патриотично ликуване, обхванало иберийската страна, и на морето от съответните знамена по коли, сгради и площади. Ако галите бяха надвили, безусловно щяхме ...
По повод един от всекидневните вече атентати - на истанбулското летище, телевизионна репортерка запита оцелял при терористичния акт свидетел какво е изпитал. Нямаше да му обърна особено внимание, защото попретръпнахме от тази "глобализация на палестинщината" през последните години, ако човекът не беше отвърнал искрено и малко странно. Въпросният мъж - случаен млад турист - датчанин ли, холандец ли, не помня вече, рече: "Помислих си, е как ...
Старите, грозните и злите прецакаха младите, умните и красивите - горе-долу така си превеждам избрани коментари по социални мрежи и медии относно най-обсъжданото събитие в света през последните дни. Разбира се, изказват го не със същите точно думи. Но почти. Тези словесни упражнения са базирани върху статистическите данни, които показват как за излизането на Кралството от ЕС са гласували главно възрастните и консервативно мислещите британци, ...
С половин ухо слушам и с едно око гледам поредния мач, докато бит и семейство ме дърпат към други, неспортни и недиванни дестинации. Връхлитат ме разни имена, най-често албански - Блерим Джемайли, Адмир Мехмеди и т. н. Фиксирам екрана и се оказва, че отборът не е на Албания, а на Швейцария. Срещу швейцарските албанци ритат здраво главно негри и араби - поне по имената и цвета на кожата съдя. Негрите и арабите са французи, играят за Франция. Швейцария ...
За да пият вода, човеците дълбали скалата упорито, продълбали я до 79 метра дълбочина. Кладенец тесен и дълбок като трахеята на дявола, ако има такова нещо, разбира се. Не знам дали си го представяте добре. С какви инструменти е ставало, какво въже е нужно за до долу, как бавно се спуска и навива, колко души чакат горе кофата, кой пие пръв, кой втори, кому не стига и трябва кофата да се спуща и тегли наново...

Бам! Уредникът на музея в Провадия ...
Кандидати за попълване на оределите ни армейски редици имало от Северозападна България само, а от другаде нямало, рече наскоро наш военен експерт. Най-трудно било да се намерят служболюбиви момци (и моми) от региона на Черноморското крайбрежие. Човекът обясни защо - тези от Северозапада нямали работа и пари; тези от морето имали - хотели, ресторанти и други услади, та не им се служело.

Армията, като всичко в този наш уникален живот, е пълно ...
Понеже наскоро отмина празникът 24 май, около който както винаги се интензифицира културно-мероприятийното клъбене, се зачудих какво бъдеще чака т. нар. "културно съзидание". Една от многото посетени от мен като зрител (и понякога участник) прояви беше литературно четене на поета Георги Константинов, организирано от издателя Анго Боянов в Националната библиотека. Поетът прочете вдъхновено, както винаги, нови и стари стихове, беше се събрала ...
А не ми се ще да е така. Но отминалият в събота песенен конкурс на "Евровизия" (в който жизнерадостната Поли Генова ни зарадва с класиране - хвала) е изтъкано от парадокси мероприятие на разкъсван от идейна безпътица континент. Тук тази смешна дума "мероприятие", от която инак се свеня, ми си вижда на място. Възникнал като идея "за преодоляване на континенталното разделение", конкурсът "Евровизия" би следвало да е донемайкъде важен и "спояващ" ...
Докато гледах как Денят на Европа се бие с Деня на победата по света и у нас, се сетих за Йоселиани. Преди десетина-петнайсет години маститият режисьор представи свой филм в София, преди това се състоя среща с него. Отар Давидович дойде в НДК понаквасен, в настроение, обедини двете теми по чудодеен начин. Живеещият във Франция майстор първо наруга съветската империя, сетне се присети за новата родина и също я накълца - за лицемерие и буржоазен ...
Четох една кримка преди време как ЦРУ с помощта на лазер от спътник в Космоса манипулира мюсюлманско сборище и пали жертвено животно в нозете на човек, призван да бъде последният мюсюлмански месия - Махди. Тълпата ахва от чудото - следват екстаз, революции и нови интриги. Книжката така се и казваше - "Махди".

Спомних си за това, докато по телевизора ми разказваха за чудото на прословутия благодатен огън и как тъкмо "мюсюлманска стража" ...
Тези дни доста попътувах из страната и често мярках по билбордове усмихнатото лице на прилично изглеждащ мъж под мотото "Красотата е мисия". Нито го познавах, нито знаех какво има предвид, но спътниците ми ме осведомиха. Преди имал други билбордове с жена а ла Pin-up картичка и предизвикателния надпис "Прекалено съм красива, за да работя".

Доста пари е дал за реклама този мъж, помислих, но това са обикновени неща в света на бизнеса и рекламата ...
Един френски хуморист мюсюлманин се опита да направи опит за провокативно политическо обобщение след терористическия акт срещу "Шарли Ебдо" и набралото популярност Je suis Charlie. Той подхвърли свой лозунг: Je me sens Charlie Coulibaly - "Чувствам се Шарли Кулибали". Лозунгът се оказа не остроумен, а нелеп. Въпросният хуморист М'бала М'бала н'ам си кой после обясняваше нещо за неправилно разбиране и всемирно обобщение с препратки към Големия космически взрив, ...
Предишна Страница 3 от 32 1 2 3 4 5 Следваща »
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД