:: Добре дошъл CommonCrawl [Bot] (Бот)
Нападнати са депутати, Зоран Заев се появи окървавен, ранени са поне 10 полицаи, спецчасти атакуваха, ЕС и САЩ осъждат насилието, Борисов следял тревожен
Турската брегова охрана евакуира 78 руски военни
Марешки не се отказва от имунитета си и иска парламентарна комисия
След напускането на ЕС Великобритания няма да има същите права, предупреди канцлерката
Трябва ли да се премахне двойното гражданство?
Да
Не
Нямам мнение
Резултати
СТАТИСТИКИ
Общо 328,215,642
Активни 394
Страници 19,564
За един ден 1,302,066
Колумнисти
Отиди на страница:
Предишна Страница 3 от 32 1 2 3 4 5 Следваща »
По повод един от всекидневните вече атентати - на истанбулското летище, телевизионна репортерка запита оцелял при терористичния акт свидетел какво е изпитал. Нямаше да му обърна особено внимание, защото попретръпнахме от тази "глобализация на палестинщината" през последните години, ако човекът не беше отвърнал искрено и малко странно. Въпросният мъж - случаен млад турист - датчанин ли, холандец ли, не помня вече, рече: "Помислих си, е как ...
Старите, грозните и злите прецакаха младите, умните и красивите - горе-долу така си превеждам избрани коментари по социални мрежи и медии относно най-обсъжданото събитие в света през последните дни. Разбира се, изказват го не със същите точно думи. Но почти. Тези словесни упражнения са базирани върху статистическите данни, които показват как за излизането на Кралството от ЕС са гласували главно възрастните и консервативно мислещите британци, ...
С половин ухо слушам и с едно око гледам поредния мач, докато бит и семейство ме дърпат към други, неспортни и недиванни дестинации. Връхлитат ме разни имена, най-често албански - Блерим Джемайли, Адмир Мехмеди и т. н. Фиксирам екрана и се оказва, че отборът не е на Албания, а на Швейцария. Срещу швейцарските албанци ритат здраво главно негри и араби - поне по имената и цвета на кожата съдя. Негрите и арабите са французи, играят за Франция. Швейцария ...
За да пият вода, човеците дълбали скалата упорито, продълбали я до 79 метра дълбочина. Кладенец тесен и дълбок като трахеята на дявола, ако има такова нещо, разбира се. Не знам дали си го представяте добре. С какви инструменти е ставало, какво въже е нужно за до долу, как бавно се спуска и навива, колко души чакат горе кофата, кой пие пръв, кой втори, кому не стига и трябва кофата да се спуща и тегли наново...

Бам! Уредникът на музея в Провадия ...
Кандидати за попълване на оределите ни армейски редици имало от Северозападна България само, а от другаде нямало, рече наскоро наш военен експерт. Най-трудно било да се намерят служболюбиви момци (и моми) от региона на Черноморското крайбрежие. Човекът обясни защо - тези от Северозапада нямали работа и пари; тези от морето имали - хотели, ресторанти и други услади, та не им се служело.

Армията, като всичко в този наш уникален живот, е пълно ...
Понеже наскоро отмина празникът 24 май, около който както винаги се интензифицира културно-мероприятийното клъбене, се зачудих какво бъдеще чака т. нар. "културно съзидание". Една от многото посетени от мен като зрител (и понякога участник) прояви беше литературно четене на поета Георги Константинов, организирано от издателя Анго Боянов в Националната библиотека. Поетът прочете вдъхновено, както винаги, нови и стари стихове, беше се събрала ...
А не ми се ще да е така. Но отминалият в събота песенен конкурс на "Евровизия" (в който жизнерадостната Поли Генова ни зарадва с класиране - хвала) е изтъкано от парадокси мероприятие на разкъсван от идейна безпътица континент. Тук тази смешна дума "мероприятие", от която инак се свеня, ми си вижда на място. Възникнал като идея "за преодоляване на континенталното разделение", конкурсът "Евровизия" би следвало да е донемайкъде важен и "спояващ" ...
Докато гледах как Денят на Европа се бие с Деня на победата по света и у нас, се сетих за Йоселиани. Преди десетина-петнайсет години маститият режисьор представи свой филм в София, преди това се състоя среща с него. Отар Давидович дойде в НДК понаквасен, в настроение, обедини двете теми по чудодеен начин. Живеещият във Франция майстор първо наруга съветската империя, сетне се присети за новата родина и също я накълца - за лицемерие и буржоазен ...
Четох една кримка преди време как ЦРУ с помощта на лазер от спътник в Космоса манипулира мюсюлманско сборище и пали жертвено животно в нозете на човек, призван да бъде последният мюсюлмански месия - Махди. Тълпата ахва от чудото - следват екстаз, революции и нови интриги. Книжката така се и казваше - "Махди".

Спомних си за това, докато по телевизора ми разказваха за чудото на прословутия благодатен огън и как тъкмо "мюсюлманска стража" ...
Тези дни доста попътувах из страната и често мярках по билбордове усмихнатото лице на прилично изглеждащ мъж под мотото "Красотата е мисия". Нито го познавах, нито знаех какво има предвид, но спътниците ми ме осведомиха. Преди имал други билбордове с жена а ла Pin-up картичка и предизвикателния надпис "Прекалено съм красива, за да работя".

Доста пари е дал за реклама този мъж, помислих, но това са обикновени неща в света на бизнеса и рекламата ...
Един френски хуморист мюсюлманин се опита да направи опит за провокативно политическо обобщение след терористическия акт срещу "Шарли Ебдо" и набралото популярност Je suis Charlie. Той подхвърли свой лозунг: Je me sens Charlie Coulibaly - "Чувствам се Шарли Кулибали". Лозунгът се оказа не остроумен, а нелеп. Въпросният хуморист М'бала М'бала н'ам си кой после обясняваше нещо за неправилно разбиране и всемирно обобщение с препратки към Големия космически взрив, ...
Самоназначилите се левенти са полупразни глави, които в някакъв етап от полупразния си живот са изпитали екстаз от възможността да контролират и плашат други хора
Поляците имаха иронизиращо тях си прозрение: "Полякът е готов да умре за родината си, но не и да работи за нея". Не е вярно, разбира се, но е находчиво. Ние можем да кажем: "Българинът е готов да върже кого ли не, стига да падне някоя пара и родината да се възхити". Също не е вярно, но е актуално.

Дискусията за "доброволните дружини" и свинските опашки разбуни родината и далеко прехвърли границите ни благодарение горделивия фотоотчет на "ловците". ...
Онзи ден в един автобус с радио подслушах, без да искам, как коментират хората призива на омбудсмана Мая Манолова да съберем по 20 лева за пенсионерите. "Бе не е лошо, ама колко са двайсет лева, за кое по-напред?" - рече бабка, а сприхав мъж около 40-те изпсува и обяви, че му е писнало да му искат пари за какво ли не, па сега и за "пенсиите". Последва кратка дискусия досежно предположението, че повечето "пенсии" са червени и че в тая държава няма ни ...
Един-единствен път съм ходил в затвора - не по заслуги; по работа. Трябваше да пиша статия и след съответните разрешения и чакане влязох в този дом, където, ако се вярва на поета, можеш да попаднеш "на хора" и да станеш човек. Аз попаднах на доста затворници, които, след запознанството и беседите, се оказаха главно шофьори по професия и наркотрафиканти по допълнително занятие и присъда. Българи, чужденци, всякакви. Не че бях разочарован, просто ...
Между многото упражнения на тема "ислямски тероризъм" най не харесвам интерпретации от типа на: "Брюксел (респективно Ню Йорк, Мадрид, Париж, светът и много други места) вече не e същият след случилото се." Някои интерпретатори у нас като че преживяме уплахата, усилваме ахканията като балкански тонколони на страха, вопием към службите за сигурност, че не хващат брадатия камикадзе още в мисълта му за кариера на шахид. Всъщност Ню Йорк, Мадрид, ...
Питаха ме наскоро за значението на литературата в днешни дни и им казах откровено - тя загуби битката. Ама защо, каква битка?... - ще поясня. Битката, макар че този милитъри термин една ли е най-подходящ, бе за това - списователите да са съвест на времето, неудобен катализатор на въпроси, внезапен камък в блатото на привидното удобство. От съвременния писател - не говоря само за българските му аналози, се иска преди всичко да е находчив и шлифован ...
Всички палаткаджии, които познавам, са потискащо акуратни хора. Аз не съм такъв - не съм палаткаджия тоест. (За акуратността си не ща да се разпростирам, без това е често обсъждана вкъщи.) По-долу ще допълня някои неща по тези си наблюдения, но сега искам да кажа, че готвените промени в Закона за туризма, който така възбуди къмпингарите, не са само от грижа за екокомфорта ни. Един от мотивите за предвижданите солени глоби в проектозакона спрямо ...
В "Писма до римския приятел" Йосиф Бродски пише, "ако си роден в империя случайно, / по-добре живей в провинция крайбрежна."

Така че как империалист? Империята, съветската, го прокуди, а преди това го заточи, дори го вкара в лудница за известно време. После Бродски емигрира в САЩ и получи Нобелова награда за литература. Въпреки това мъртвият поет (почина през 1996 г.) днес, двайсет години след смъртта си и четвърт век след написването на стихотворението ...
Не мисля, че идиотите на пътя у нас са повече, отколкото другаде. Мисля, че са повече, погледнато общо статистически, болезнено тревожните хора, включително тези с волан в ръцете.

Видя ми се някак неадекватна кампанията, започнала срещу охранителите, след като четирима такива биха шофьор на софийското околовръстно след скандал на пътя. Не ме разбирайте погрешно - бабаитите с палки на пътя са зло, те заслужават мерки, съд и присъди. Но ...
Bellum omnium contra omnes (война на всички срещу всички, лат.) е основен постулат във философията на Томас Хобс. Според него човеците гледаме с по-малко усилия да получим повече блага и не ни пука, че е за сметка на ближния. Така сме били устроени просто. Няма да ви занимавам с философията на Хобс, той има достатъчно подробни анализатори, между които много поддръжници и още повече критици. Само ще вметна, че се сетих за него по магистрала "Струма" и при ...
Предишна Страница 3 от 32 1 2 3 4 5 Следваща »
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД