:: Добре дошъл CommonCrawl [Bot] (Бот)
Младите хора емигрират на Запад, а оставащото население застарява, констатира "Блумбърг"
Ако вие сте слаби, той ще се възползва от това, добавя френският президент
БСП твърди, че ГЕРБ водят координирана атака срещу президента Радев
Напрежението в търговската сфера и безпрецедентно високото равнище на световния дълг също влошават ситуацията, твърди МВФ
Прокуратурата си свърши перфектно работата, заключи шефът на КПКОНПИ
Гражданите недоволстват от пенсионната реформа в страната
СТАТИСТИКИ
Общо 377,402,822
Активни 746
Страници 2,649
За един ден 1,302,066

Енергетиката падна в капана на абсурдите

Може ли цените на комуналните услуги да бързат бавно и каква е ролята на регулатора*
СНИМКИ: БГНЕС
Председателят на КЕВР Иван Иванов разговаря с енергийния министър Теменужка Петкова по време на енергиен форум. Неговото ведомство е натоварено с регулиране на цените на ток, вода, газ, парно.
Регулаторните органи в България изглежда са обречени да си останат зависими. Това е краткото заключение от поведението на редица политици през последните месеци. Наскоро към тях се присъедини и омбудсманът. Последното предложение на обществения защитник е гражданите да получат възможност да обжалват в съда решенията на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) за пределните цени за доставка на топло- и електрическа енергия, природен газ и вода. Идеята е повече от абсурдна по най-малко две причини - неразбиране на ролята на регулатора в тези сектори, не само в България, но и по принцип, и проспиване на работата му, конкретно в България, до 2014 г.



Защо има регулатор?



Противно на широко разпространените схващания, че работата на регулатора е да осигурява гарантирана печалба на частни компании, неговата роля всъщност е доста прозаична. Тя произтича от вече остарялото разбиране, че енергийните и ВиК услуги представляват естествен монопол. При наличие на монопол е необходима адекватна регулация, която да не позволява той да злоупотребява с пазарната си сила. Това води до т.нар. регулаторна сделка, в която държавата гарантира определена възвръщаемост (с всички условности на това понятие) на компанията монополист, която на свой ред се ангажира да предоставя стоки и услуги при определени условия, например универсалност, непрекъснатост, качество и т.н. Казано накратко, регулаторът съществува, за да защитава клиентите, като им гарантира качествена услуга на приемлива цена.

Години по-късно вижданията за работата на тези сектори се променят и се установява, че производството и търговията на енергия и ВиК услугите всъщност не са естествени монополи и при тях може да бъде въведена конкуренция. Преносът и разпределението обаче се запазват като естествен монопол и продължават да бъдат регулирани. Моделът на вертикално интегрирани монополни компании, включващи производство, пренос, разпределение и доставки, постепенно се променя, а ролята на регулатора, естествено, се свива.

Този процес протича значително по-бавно в България, в сравнение с други страни, членки на Европейския съюз, тъй като все още се водят битки за освобождаването на пазара на едро (търговия с електроенергия от производители) и пазара на дребно (доставка на електроенергия до потребители), които са далеч от спечелени. В резултат на това наследство домакинствата все още получават топло- и електрическа енергия и ВиК услуги на регулирани цени, които се определят от КЕВР и, както вече отбелязахме, ролята им е да осигурят на потребителите услуги с определено качество на приемлива цена.



Каква щеше да е ситуацията, ако нямаше енергиен регулатор?



Ако енергетиката беше изцяло либерализиран сектор, то нямаше да има необходимост от регулатор, регулирани цени, а оттам и от това гражданите да могат да обжалват тези цени. Вместо сегашната ситуация, в която всяко домакинство, в зависимост от географското си разположение, автоматично е вързано за услугите на доставчик на топло- и електрическа енергия и ВиК услуги, всеки щеше да има избор коя компания да извършва съответните услуги и да сключи договор с нея. В тази хипотетична ситуация цената на услугите щеше да зависи не от регулатор, а от търсенето (броя на клиентите, техния профил, метеорологичните условия, платежоспособността и т.н.) и предлагането (конкуренцията при производството, преноса, разпределението и търговията). С други думи ситуация, която е близка до тази на пазара на телевизионни, интернет и мобилни услуги. Там всеки потребител си избира услуга и търговец, който да му я доставя; приема общите условия на компанията за качеството на услугата, включително планирани и непланирани прекъсвания; задължава се да плаща определена цена, методиката за изчислението на която не може да се атакува в съда, и т.н. Или пък избира да не плаща на никого и да не гледа телевизия.

Обикновено тук се намесват привидните защитници на потребителите с аргумента, че достъпът до и снабдяването с топло- и електрическа енергия и ВиК услуги всъщност не са услуги, а вид право и не могат да бъдат оставени на свободна конкуренция и трябва да бъдат регулирани! С други думи, за да предпази потребителите от злите сили на пазара, държавата въвежда регулации при пазарните взаимоотношения, което ни връща към историческата роля на регулатора в тези сектори. Изглежда иронично, нали - държавата чрез КЕВР регулира пазара, за да защити потребителите, но омбудсманът смята, че това не е достатъчно.

Впрочем миналата година Върховната административна прокуратура протестира пред Върховния административен съд срещу решението на КЕВР за цената на ВиК услугите, с което регулаторът е обвинен в неизпълнение на законовото си задължение и, обърнете внимание, в създаване на условия за изпълнение на договора за концесия между Столичната община и "Софийска вода" АД (!). Както писахме тогава, това е повече от абсурдно, защото обикновено действията на регулатора водят до подценяване на регулираните цени - заради ниската покупателна способност на потребителите. В резултат на това Националната електрическа компания например натрупва около 2 млрд. лв. неразплатени задължения, според резюме на доклад на Световната банка.

Накратко, гражданите продължават да получават регулирани услуги на цени, които не просто са по-ниски от пазарните, но и не покриват разходите за производство, пренос, разпределение и доставка. Въпреки това омбудсманът смята, че те не са обект на достатъчна защита. Това може да е пряк отговор на променената и подобрена работа на регулатора, която, естествено, трябва да доведе до леко повишаване на цените за граждани. Разбира се, този процес се извършва плавно, тъй като цената на комуналните услуги има определена социална поносимост. И тъй като дотук имаме две иронични обстоятелства, дали пък няма да се стигне и до трето и при първата жалба в съда срещу решение на регулатора да се окаже, че цената за граждани всъщност трябва да се увеличава значително по-бързо от предвиденото?



* Заглавията са на редакцията.
 Протестите за повишаването на цените на водата или тока неизменно се ориентират и срещу регулатора.
13
1775
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
13
 Видими 
03 Април 2018 21:05
Противно на широко разпространените схващания, че работата на регулатора е да осигурява гарантирана печалба на частни компании, неговата роля всъщност е доста прозаична. Тя произтича от вече остарялото разбиране, че енергийните и ВиК услуги представляват естествен монопол.

ъхъ, а новото разбиране е?
03 Април 2018 21:36
Този процес протича значително по-бавно в България, в сравнение с други страни, членки на Европейския съюз, тъй като все още се водят битки за освобождаването на пазара на едро (търговия с електроенергия от производители) и пазара на дребно (доставка на електроенергия до потребители), които са далеч от спечелени. В резултат на това наследство домакинствата все още получават топло- и електрическа енергия и ВиК услуги на регулирани цени, които се определят от КЕВР и, както вече отбелязахме, ролята им е да осигурят на потребителите услуги с определено качество на приемлива цена.

Тия битки ги водите само във въображенията си.
Трите пазара - топло- и електрическа енергия и ВиК немат нищо общо помежду си, освен че са регулирани.
Както и да е. Немаш никва представа за топлото и водата, немаш.
Оставям настрана и "дреболията", че клиентите на регулирания пазар се снабдяват с ток от крайните снабдители. Общественият доставчик, тоест НЕК, нема нищо общо с тех (крайните клиенти на регулиран пазар), а доставчикът от последна инстанция е фигурка, която играе с тех по изключение в случаите на чл. 95а от ЗЕ, за което му плащат 3% надценка.
Както и да е. Не познаваш Закона за енергетиката, не го познаваш.

Откъде накъде реши обаче, че некой бие крайните клиенти на регулиран пазар? Или че те се бият за нещо? Изобщо, че се водят "битки"?
Никви битки нема,
просто на масовите клиенти им е по-удобно и по-изгодно да са на регулиран пазар.
Кой потребител с 10-20-30 кВт е толко луд, че вместо едно просто снабдяване при общи условия, да сключва три договора: за доставка, за пренос по разпределителни мрежи (разпределение) и за балансиране? Па да открива доверителни сметки при координатора на балансиращата група, па секи петък, а в некои групи секи ден, да му праща графици на потреблението, да отчита сичко това, па накрая да плаща и за дебаланс?
Да създаде цело работно место у дома си срещу съмнителната изгода да икономише пет лева? Евентуално

03 Април 2018 22:20
Както писахме тогава, това е повече от абсурдно, защото обикновено действията на регулатора водят до подценяване на регулираните цени - заради ниската покупателна способност на потребителите. В резултат на това Националната електрическа компания например натрупва около 2 млрд. лв. неразплатени задължения, според резюме на доклад на Световната банка.

Тцъ, тцъ.
Колко били лоши потребителите.
А ние си живеем с илюзията, че а си задлъжнял, а са спрели тока.
Ама и тия от НЕК са виновни, щото пишат разни глупости в отчетите си. Пишат за 2 милиарда към Атомстройэкспорт, милярд и нещо към БЕХ, милярд без нещо към ТЕЦ и ТфЕЦ.
Добре, че е СБ да ни отвори очите. Аферим и машалла
04 Април 2018 08:52
С други думи ситуация, която е близка до тази на пазара на телевизионни, интернет и мобилни услуги. Там всеки потребител си избира услуга и търговец, който да му я доставя

Дребната разлика е, че мобилните услуги са безжични. Телевизионните и интернет -също в някои случаи. Представете си всеки доставчик на услуги да има собствени жици и трафопостове пред къщата/блока/ и ние да си избираме към кой да се вържем. Абсолютно невъзможно, нали. Т.е. географски ние сме вързани пак за някакъв естествен монопол.
Не е лошо винаги редакцията да пише коректно ФОНДАЦИЯ "Институт за пазарна икономика" вместо само ИПИ, което е пълното и точно наименование на продукта на Сорос.
04 Април 2018 09:15
гражданите продължават да получават регулирани услуги на цени, които не просто са по-ниски от пазарните, но и не покриват разходите за производство, пренос, разпределение и доставка

Каква къдрава глупост!
След като се оплаква, че пазар няма, авторът говори за пазарни цени...
конкуренция няма, но авторът знае какви са производствените разходи...
... и това на фона на скандала с ТЕЦ Варна?
Как да наречеш човек, който наукообразно оправдава геноцида над сънародниците си?
04 Април 2018 09:27
Energyx
04 Април 2018 08:52
"С други думи ситуация, която е близка до тази на пазара на телевизионни, интернет и мобилни услуги. Там всеки потребител си избира услуга и търговец, който да му я доставя"

Дребната разлика е, че мобилните услуги са безжични. Телевизионните и интернет -също в някои случаи. Представете си всеки доставчик на услуги да има собствени жици и трафопостове пред къщата/блока/ и ние да си избираме към кой да се вържем. Абсолютно невъзможно, нали. Т.е. географски ние сме вързани пак за някакъв естествен монопол.

Абе за възможно е възможно.
Слагаш си бутилки за компресиран природен газ и цистерна за вода, с тока е малко по-сложно, ама нищо не ти пречи да го правиш от КПГ, нали?
И ето ти свободен пазар.
Лошото на всеки свободен пазар е, че е като комунизма - добър е само тогава, когато друг ти плаща сметките.
04 Април 2018 10:49
дъртреалист
04 Април 2018 09:15

Да говорим като образовани хора. Имам предвид тебе и колегите от форума.
На пазаря, за простота гледаме само тока, има три групи участници и съответно три вида фактори: енергийни предприятия, потребители и търговци.
Как ценообразуват енергийните предприятия? Отваряме Наредба №1 от 14 март 2017 и четем. Разходи и приходи. КЕВР, при безбройните си други кусури, следи разходите да са необходими и признава само тях. Поради конюнктурните колебания разходите растат, но и пак поради тях понякога намаляват. Така или иначе, но разходите са плавни и предвидими.
Големият въпрос е потреблението. Ясно е защо - от него зависят приходите и съответно цените.То намалява по неколко причини: "геноцид", както сполучливо си се изразил; обедняване - в най-малка степен. Токът се пак е първа необходимост; енергийноефективни технологии и конкуренция.
Обратно на "пазарните" глупости, естествено-монополните пазари и в частност регулираните, са високо конкурентни. Разбира се, не става въпрос за малоумия като втори мрежи за ток, акумулатори и тем подобни "алтернативи". Конкуренцията е продуктова, между заменимите енергии, и бюджетна.

Оспорваната група са търговците. Но не поради смехотворните "обяснения" на ФИПИ, а по съвсем други причини. Типичният търговец в ЕС има две основни функции - едната е да предлага конкурентни енергийни продукти, а другата - енергоефективни услуги.
В България не изпълнява първата не заради неква "свободно-пазарна" мистика, а поради простичкия факт, че докато в ЕС достъп до природен газ имат 56% от домакинствата, а у нас - 3%. Какви продукти да им предложи търговецът на енергия, като просто нема мрежи за газ?
Законът за енергийната ефективност вменява на търговците отговорността за енергийните спестявания и ги задължава да предлагат енергоефективни услуги. Правят го малка част от тях. Защо? Ето истински проблем и за смислена статия, ама в момента немам свободни час-два да я напиша
Останалото го споменах. Може да сме бедни и зле управлявани, ама не сме чак откачени да плащаме излишния за мнозинството хора масраф на още сто и косур фирми. Като дойде комунизъмът или алтер егото му - напълно свободният пазар, ша видим
04 Април 2018 10:53
И за водата ли свободен пазар с много доставчици? И тва го има в много държави? Автор- смешник
04 Април 2018 11:33
tatyana1
04 Април 2018 10:53
И за водата ли свободен пазар с много доставчици? И тва го има в много държави? Автор- смешник

Има го в много пустинни и полу-пустинни държави.
Не виждам защо да не го постигнем и у нас?
С комунизма не направихме страната си пустиня, па белки стане със свободния пазар. Принципна разлика нема, както имах честта
04 Април 2018 16:38
Що не? АфторЪ видял, че в офиса има няколко доставчика на минерална вода, па решил че на всякъде може тъй. Само за отходните води ще трябват септични ями, за нуждите на свободния пазар.
04 Април 2018 17:19
Дребната разлика е, че мобилните услуги са безжични. Телевизионните и интернет -също в някои случаи. Представете си всеки доставчик на услуги да има собствени жици и трафопостове пред къщата/блока/ и ние да си избираме към кой да се вържем. Абсолютно невъзможно, нали. Т.е. географски ние сме вързани пак за някакъв естествен монопол.

Анализът е лаишки по други причини. Сравнително коректно е описано, че от веригата има брънки които не са монополни и е така. Доставката, в смисъл на отчитане на електромери, писане на фактури, събиране на пари и прочие видимо не е естествен монопол. Производството в смисъл на отделни централи също може формално да се разгледа като немонополно. Единственият формален естествен монопол са жиците и трансформаторите (преноса и техническата част от разпределението). Подобно е и за вода и парно.
Дивотията в такива "анализи" е, че ако не се отчита спецификата на тези услуги, пуснат се "на пазара" по модела на търговия с банички, ще настане апокалипсис и в крайна сметка всички ще изгубят - и монополите, и потребителите и данъкоплатците най-вече.
04 Април 2018 17:59
Дежурния
04 Април 2018 17:19
Анализът е лаишки по други причини. Сравнително коректно е описано, че от веригата има брънки които не са монополни и е така. Доставката, в смисъл на отчитане на електромери, писане на фактури, събиране на пари и прочие видимо не е естествен монопол. Производството в смисъл на отделни централи също може формално да се разгледа като немонополно.

Бележката ти е уместна.
Ако говорим за що-годе професионален пазарен анализ, трябва да се отчетат и вътресекторните монополи, като този в националния пренос на газ, за който ЕС ще ни поздрави с 400 милиона, и кръстосаното субсидиране, включително през емисиите, и непозволената държавна помощ, и схемичката за ограбване през ВЕИ, и преференциите при износа на ток, и ред други неща, които изкривяват пазара.
Ако говорим, де...
Нали не чакаме такъв анализ точно от ФИПИ
04 Април 2018 18:23
Тя произтича от вече остарялото разбиране, че енергийните и ВиК услуги представляват естествен монопол.


Уважаеми! Колко да е остаряло това разбиране? Да не говорим за това, кого пазят регулаторите. Щото е тайна, ама ще ти я споделя:
Пазят правителството.

Щото енергийните и ВиК услуги не са "еластични" и току-виж (незнам как се пише това), едни типове с вили и брадви превземат сградата на Министерски съвет ...
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД