×

Здравейте, по повод новата страница на в. "СЕГА" ви молим да прегледате информацията, която сте въвели за вашия потребителски профил. При стартирането на новия сайт ще бъдат прехвърлени единствено потребителите, които са потвърдили имейл адреса си. Ще виждате това съобщение, докато не потвърдите вашата информация. Имейлът, който сте използвали за създаването на този потребителски профил е:

(Ако полето е празно, значи нямате въведен имейл адрес и при прехвърлянето на новата страница ще изгубите акаунта си.)


Потвърди по-късно Потвърди СЕГА
:: Добре дошъл CommonCrawl [Bot] (Бот)
Токио реагира гневно
Борисов предлага затваряне на всички граници в Европейския съюз
Новата инсталация ще плува в езерото Сърпентайн в Хайд парк
Нетаняху пред Путин и Помпео: Иран трябва да напусне Сирия
СТАТИСТИКИ
Общо 385,224,789
Активни 1,528
Страници 71,075
За един ден 1,302,066
ИНТЕРВЮ

Интелигенцията често е склонна към продажност

Но на голо достойнство не може да се оцелява безкрайно, твърди драматургът и писателят Елена Алексиева
Елена Алексиева
Елена Алексиева е драматург и писател. Автор е на 13 книги с поезия и проза, сред които сборниците с разкази "Читателска група 31", "Кой" и "Синдикатът на домашните любимци", както и романите "Рицарят, дяволът, смъртта", "Нобелистът" и др. През 2014 г. излиза сборникът й с пиеси "Ангелски огън", а през 2015-а и монодрамите й под заглавие "Жертви на любовта". Носител е на наградите "Хеликон", "Аскеер" и "Икар" за съвременна българска драматургия, както и на наградата на "Обществото на независимите театрални критици" в България. Под печат са двете й най-нови книги, романът "Книга на пророка" и "Приказките на господин Кабода". Живее в София, където работи като преводач на свободна практика. Нейни романи, разкази и пиеси са превеждани на френски, английски, испански, полски, унгарски, сръбски и др.

----

- Г-жо Алексиева, писането показва ли истинското лице, или понякога го прикрива?

- Ако човек иска да се скрие, писането е един от най-лошите и обречени на провал начини да го направи. Просто същината му не го позволява.

- Защо?

- Защото най-високото изкуство, най-чистото, онова, което действително има способността да променя, е честното изкуство. Останалото е декорация. В честното писане нищо не можеш да скриеш, камо ли себе си. Ако човек не е готов да се покаже в такава степен, тоест изцяло и без да се жали, по-добре да не се захваща. Никога от нищо не съм се крила, нито в писането си, нито в живота. Имам само едно лице и независимо дали го харесвам или не, то е всичко, с което разполагам.

- И в прозата, и в драматургията си се гмуркате в психологически дълбини. Там какво има - главно мрак ли?

- Дълбокото, независимо дали е в човека или извън него, винаги изглежда мрачно. То затова е и дълбоко. Трябва да се гмуркаш много дълго и търпеливо, за да се научиш да виждаш и други неща в него. И да не те е страх. А това се учи най-добре, когато започнеш от себе си. Аз не търся мрака у човека, търся неговата сложност, това е, което ме вълнува, а и не само мен. Тя не може да се определи така еднозначно. Всъщност мисля, че изобщо не подлежи на определяне.

- Споделяте, че основната тема на вашето писане е, най-общо казано, злото в разнородните му проявления. Възможно ли е злото да се изолира, да се отграничи от живота като цяло?

- Ако говорим в такива чисти и силно абстрактни категории като добро и зло, рискуваме да започнем да възприемаме света в някакъв лабораторен ракурс, много удобен и безсмислен. Няма абсолютно зло, както няма и абсолютно добро. Всичко си има обратна страна и е свързано едно с друго. Онова, което наричаме с тези абстрактни имена, са жизнени сили, от които и да искаме, няма как да се отървем. А и не бива. Всичко опира до познаване, до честност. Ако познаваш нещо, ако си достатъчно честен, за да приемеш, че по същия начин, по който съществува извън теб, то съществува и в теб, вече си направил съществена крачка. Не можеш да отграничиш, можеш само да ограничиш, а това е възможно единствено, когато знаеш с какво си имаш работа.

- Интелигенцията ни си има работа с политиците и обратното. Те като никога не са се обичали, но флиртът помежду им сякаш не спира да тече. Кой кого ще излъже?

- Имам особено и неласкателно мнение и за двете въпросни класи. Политическата я презирам, тъй наречената творческа интелигенция - също. Творецът, независимо в коя област се изявява, не е интелигенция.

- А какво е?

- Фигура, фигура на създател. Такова нещо "работя като творец" няма. В тоя смисъл кастата на творческата интелигенция за мен винаги е била непонятна и съмнителна. Има хора с различни професии, това не ги прави непременно творци. Що се отнася до флирта между тия две категории, той не е само тукашен и сегашен. Той е исторически и вечен и честно казано никога не ме е вълнувал особено. Тъкмо историята често е показвала присъщата на интелигенцията склонност към продажност. Знаем я и от собственото си минало и настояще. А политическа класа у нас няма, не е и имало. Има просто сбирщина от пропаднали персонажи, боричкащи се за власт.

- Можем ли да наречем писателя медиатор между доброто и злото?

- Не, би било смешно. Писателят не посредничи, той създава. Създава разказвайки, оголвайки, добирайки се със зъби и нокти до сложността на човека и света. Писателят не е някакъв воин на доброто, дори класиците, моралистите и те не са. Моралът на писането не е толкова прост и еднозначен, всъщност никой морал не е.

- Но преводачите са медиатори. Ето, вие се прехранвате с конферентен превод. Какви качества, освен доброто владеене на езика, трябва да притежава такъв преводач?

- Да, за преводачите съм съгласна. В крайна сметка посредничеството е същността на преводаческата професия, независимо за какъв вид превод става въпрос. А за качествата на конферентния преводач може да се напише цяла книга, поне дисертация със сигурност. На първо място е необходима психическа издръжливост. Тази професия, независимо колко лека и приятна изглежда отстрани, всъщност е изключително натоварваща и изисква справяне със значителни психологически, че и физически натоварвания. Нужни са бързи реакции, бърз ум, способност да реагираш мигновено според обстоятелствата. Често на преводача му се налага да покрива чужди гафове, че и да опира пешкира заради тях. Има и нещо, което не знам как точно да нарека, може би своего рода талант, което всъщност ти позволява изобщо да се захванеш с конферентен превод. Защото не всеки, който добре владее съответните езици, става за тази работа. И разбира се, едно от най-важните изисквания, и най-тежко за някои колеги, е да останеш незабележим през цялото време. Тъкмо защото си посредник. И защото, дори да те качат на сцена, тази сцена не е за теб и ти не си там, за да блеснеш с личностните си качества, а само да съдействаш с професионалните си такива.

- А защо да е тежко?

- Ами това не се преглъща лесно. Преводачът често се чувства недооценен и понякога има защо.

- Казвате недооценен... Преводите на художествена литература се заплащат много ниско. Защо е така и как би могло то да се преодолее?

- За съжаление не мога да отговоря, мога само да потвърдя печалния факт. Още по-парадоксално е, че в разговори с литературни преводачи от други страни, далеч по-развити и богати от нашата, чувам същото. Това е мъчително положение. Защото ако в превода може да се говори за творчество, то се проявява с най-голяма сила тъкмо в художествения превод. Има изключително талантливи преводачи, които не могат да си позволят да се посветят изцяло на призванието си или го правят с цената на големи материални лишения. А да превеждаш автор или произведение, което обичаш и влагаш в превода му ум и сърце, е изключително преживяване - такова впоследствие то става и за читателя. На това обаче издателят отговаря еднозначно: такива са тарифите, толкова плащаме. Затова и все по-често четем евтини преводи. Има една приказка сред преводачите - те ти плащат пет лева и ти им превеждаш като за пет лева. На голо достойнство не може да се оцелява безкрайно.

- Свидетели сме на "забързване на света", на цивилизационен галоп едва ли не. Но това важи и за конфликтите. Ето религиите пак като че кръстосаха шпаги. Какво ни очаква?

- Едно уточнение: галопът е научнотехнически, не и цивилизационен. Там, където моралът остава повърхностен, рудиментарен или изобщо липсва, за цивилизация не може да се говори. Това, че си купуваш гащи и домати през интернет, не те прави по-цивилизован. Светът не се е забързал, той си е все такъв, какъвто си е бил открай време. Измамното усещане идва не от скоростта му, а от неговата пренаселеност, от прословутата борба за оскъдни ресурси. Дали ще е маскирана като религиозна, идеологическа или другояче, тя си е все същата гадна и безмилостна битка за оцеляване. Не от Средновековието - от каменната ера човекът не се е променил, не е мръднал и крачка. Само дето се е размножил до невъобразими пропорции. Какво да ни очаква тогава? Още от същото. Повече и по-страшно. Така до края.

- Но има и хубави неща май - ето, предстои ви участие в тазгодишния Московски литературен панаир. Как гледате на политическото противопоставяне? Мислите ли за лидерите на света - Тръмп, Путин, Меркел, и ако да - какво?

- Московският панаир на книгата се очертава като едно хубаво и значимо преживяване. Надявам се всички поканени от българска страна да имаме възможност поне малко да насочим вниманието към нашата литература и култура като цяло. Колкото до Тръмп, Путин, Меркел и компания, не са в мислите ми всеки ден. От въпросната тройка известни симпатии, макар с резерви, бих могла да изпитвам единствено към Меркел. Освен това пропускате едно ключово име в поредицата - Бойко Борисов. Той също не присъства в мислите ми ежедневно, но допускам, че аз съм в неговите, поне ако съдя по вездесъщото му и трайно влияние върху моя бит като български гражданин. Колкото до политическото противопоставяне, то е неизбежно. По-страшното е, че отдавна вече не е само политическо. В момента противопоставянето е на живот и смърт. В днешния свят действат сили, за които и не подозираме. Когато разберем кои са, това вече с нищо няма да ни помогне. Ще е твърде късно.

18
1982
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
18
 Видими 
25 Август 2017 21:05
Какво умно момиче! Браво!
25 Август 2017 22:09
драматургът и писателят Елена Алексиева

По всичко личи, че драматургът е Елена, а писателят – Алексиева.
25 Август 2017 22:15
Интелигенцията често е склонна към продажност
не често, а по обикновение
25 Август 2017 23:44
Таа па на ква ми са прай?
26 Август 2017 01:06
Браво, Елена!
Никога не си ме разочаровала в нищо, нито като човек и колега, нито като автор - още от времето, когато започна със стихове. Жалко, че рядко дават думата на такива като теб (макар да сте само неколцина) и браво на "Сега" за интервюто
26 Август 2017 09:23

Добър и рядък избор. Има какво да каже Елена и го казва добре.
26 Август 2017 10:28
Цитат от Елена Алексиева:

"В днешният свят действат сили за които и не подозираме."

Не е така. Знаем кои са тези сили или по-точно кои са техните представители. Големият въпрос е друг - никой не знае кои от тези сили ще победят и кои ще загубят. И самите сили не го знаят и няма как да го знаят това.
Положението е същото като в навечерието на Втората световна война! Могъл ли е някой тогава да предскаже,че РЕГИОНАЛНАТА сила САЩ ще изиграе и победи всички и ще стане единствената Свръхсила?
26 Август 2017 12:46
Драматургът и писателят Елена Алексиева: Интелигенцията често е склонна към продажност

Писателката-драматург, без да подозира дори, се доближава до мнението на Владимир Илич:
Ленин об интеллигенции высказался так прямолинейно в письме Горькому А.М. от 15 сентября 1919 года:
«Интеллектуальные силы рабочих и крестьян растут и крепнут в борьбе за свержение буржуазии и её пособников, интеллигентиков, лакеев капитала, мнящих себя мозгом нации. На самом деле это не мозг, а говно».

Далее по тексту письма Ленин высказал различие между интеллигентиками и истинными интеллигентами: «Интеллектуальным силам, желающим нести науку народу (а не прислужничать капиталу), мы платим жалование выше среднего. Это факт. Мы их бережём. Это факт. Десятки тысяч офицеров у нас служат Красной армии и побеждают вопреки сотням изменников. Это факт». Очень интересно, что в этом отношении офицеров Ленин причислял к интеллигенции, попробуйте сейчас такое сказать творческой интеллигенции, порвут же. Как видим Ленин разделял интеллигенцию, на тех, кто обслуживает интересы капитала и на тех, кто несет знание простому народу, кто служит народным интересам. Вот по мнению Ильича, те кто служил капиталу, являются именно той субстанцией, которая выделяется в результате обменных процессов в организме человека.
26 Август 2017 14:28
Границите на човека! Колкото и да недоумяваме, те остават непостижими за ума ни…
26 Август 2017 20:40
Големият въпрос е друг - никой не знае кои от тези сили ще победят и кои ще загубят. И самите сили не го знаят и няма как да го знаят това.

Споко Глух, всичко си върви по план, планът е разписан по точки много отдавна и се изпълнява скрупульозно.
На това сега му викат "конспиративни теории"
Да не се стряскат глухите и слепите, каквито сме повечето обикновени хора.
26 Август 2017 21:57
Нищо лично към авторката, научих днес за нея.
Искам да кажа защо, според мен, няма голяма, съвременна, българска литература.

Абсолютната свобода на писателя е първото и най-важно условие за написването на значима книга.
Абсолютна означава, че писателят трябва да започва писането с ясното съзнание, че ще издаде сам и за своя сметка книгата и че му е напълно безразлично дали някой ще я прочете. И за секунда да не помисля дали някой ще я одобри или просто хареса.
Писателят е винаги сам. Никога няма да напише нещо стойностно, ако се озърта и чака някой друг, независимо кой - читател, критик, продуцент, зрител, да му казва какво и как да пише.
А водата, ако е вода, ще намери своя път. Ръкописите не горят.

На практика, писателят трябва да има доходи, които по никакъв начин не зависят от това, какво пише и дали изобщо пише. Уви, уви
26 Август 2017 23:07
От въпросната тройка известни симпатии, макар с резерви, бих могла да изпитвам единствено към Меркел. Освен това пропускате едно ключово име в поредицата - Бойко Борисов. Той също не присъства в мислите ми ежедневно, но допускам, че аз съм в неговите, поне ако съдя по вездесъщото му и трайно влияние върху моя бит като български гражданин.


Малеей...
26 Август 2017 23:07
От въпросната тройка известни симпатии, макар с резерви, бих могла да изпитвам единствено към Меркел. Освен това пропускате едно ключово име в поредицата - Бойко Борисов. Той също не присъства в мислите ми ежедневно, но допускам, че аз съм в неговите, поне ако съдя по вездесъщото му и трайно влияние върху моя бит като български гражданин.


Малеей...
26 Август 2017 23:10
Абсолютната свобода на писателя е първото и най-важно условие за написването на значима книга.
Абсолютна означава, че писателят трябва да започва писането с ясното съзнание, че ще издаде сам и за своя сметка книгата и че му е напълно безразлично дали някой ще я прочете.


Май само Гери-Никол отговаря на тези критерии. Ако иска да пропише разбира се...
26 Август 2017 23:28
"Толкова е късно,

че още малко и ще стане рано! "
27 Август 2017 00:58
Защото най-високото изкуство, най-чистото, онова, което действително има способността да променя, е честното изкуство.
Ето, такива се въдят тука. Ама по много. Справедливо е отбелязано в интервюто, че това е тежък проблем Количеството, не качеството. Свестните, умните и талантливите у нас са тъй много, че се настъпват. Като при това викат Опа! и продължават, сяк че нищо. Не забелязват другия талант, оладжа.
Всъщност забелязваме само талантите, които стигат до изява. Не всички, които са родени да редят мисли съобразно клетвата (по Бабел), пишат, както и не всички пишещи публикуват. Но и тия дето пишат също съумяваме да не ги забележим. Ето аз примерно не съм чела нищо от Елена Алексиева и съм се минала грозно. А тя пък май не е чела Димитър Ив. Шишманов и Стефан Бочев, щом твърди, че никога не сме имали политици. Щото тия двамата са и́ колеги по писане, освен дето са политици. Добре са писали, добре са си вършили дипломатическата работа, па са се и върнали в България, въпреки че са можели да отърват кожата. Добре забравени, разбира се.
А днес хора с качествата на Елена Алксиева си вадят хляба с полукаторжен труд. Но не е за жалене Елена! Тя е късметлийката, а Бойко Борисов е за мустаците, Путин е за перчема, Меркел пък за юбералеса.
27 Август 2017 11:03
Dax,

хората може и да си правят планове,но Оня отгоре им се смее! На плановете.

Човешките планове никога не постигат напълно целта си. Аз например,преди двадесетина години купих един апартамент,с мисълта,че ще остарея някога в него,но след десетина години се наложи да го продам,а наскоро купих друг апартамент на съвсем друго място от предишният. И вече не взимам на сериозно плановете,които изготвям. Ясно е,че ще трябва да се коригират и дори отменят.
27 Август 2017 15:11
Там, където моралът остава повърхностен, рудиментарен или изобщо липсва, за цивилизация не може да се говори. Това, че си купуваш гащи и домати през интернет, не те прави по-цивилизован.

Умна жена!
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД