:: Добре дошъл CommonCrawl [Bot] (Бот)
Документи се приемат до 7 ноември, а изпитите ще са през февруари догодина
Обиди като "Отивай в сибир" и "хлебарка" е модел, придобивал най-яркия си образ в лицето на ГЕРБ, твърди червената лидерка
СТАТИСТИКИ
Общо 352,828,137
Активни 360
Страници 13,919
За един ден 1,302,066
Истинската история

В средновековна България баните са високотехнологични съоръжения

Като могъща империя може да си позволи всяка технология, което вече съществува някъде
Банята, построена от сановника Ардабурий през 450-475 г., е представена като една от големите забележителности на ранновизантийския град Антиохия, провинция Сирия, в рамката на голямата мозайка с ловни сцени от Дафни, Музей на мозайките, Антакия.
Преходът между шумните и разгулни антични терми и срамежливите им средновековни наследници продължава няколко века. Непосредствено преди угасването на европейските обществени бани през ХI в. в тях цари такъв истински, непрекъснат и неподправен разврат, сякаш никой вече не си спомня обществените и хигиенните функции на тези съоръжения. Като обществени средища, баните се споменават дълго наред с публичните домове, например в прочутия антихристиянски трактат на император Юлиан "Към необразованите кучета".

Що се отнася до обществените бани, през IV в. те са смесени - за мъже и за жени. По тази причина в "Constitutio Apostolorum" е подчертано дебело - "омъжената жена не бива да се къпе в смесена баня", което очевидно често се е случвало. Неспирният разврат през III и IV в. със сигурност предизвиква яростно противодействие и е поне формален повод за проповядването и в митраизма, и в християнството на целомъдрие и въздържание. Трудно е да се говори за някаква съществена полза от тези проповеди, след като и най-видните църковни отци поддържат всякакви сексуални връзки. Все по същото време Сократ Схоластик ни е оставил възхищението си от епископ Сисиний. Този многоуважаван духовен мъж можело да бъде укоряван единствено поради това, че посещавал баните два пъти дневно. Когато го питали защо прави това, той отговарял троснато: "Къпя се по два пъти на ден, защото не ми стига времето да го правя три пъти."

Не само епископ Сисиний бил обсебен от магията на топлата вода. В своята "Църковна история" Евсевий Кесарийски (IV в.) споменава, че някой си Мелитон бил автор на възторженото произведение "За баните".

Обществени къпални има във всички византийски градове, а в Цариград и в останалите големи градове те са по няколко.



При това не всички бани са наследство от стари времена.



През 450-475 г. богатият Ардабурий построил великолепна обществена баня в Антиохия - един от най-големите градове в империята. Банята толкова впечатлила съгражданите му, че я намираме изобразена в рамката на голямата мозайка с ловни сцени от богаташкото антиохийско предградие Дафни. Изображението, което се е съхранило напълно, показва голяма постройка със сложна архитектура, с куполи и абсиди, с изискана украса. Банята на Ардабурий силно напомня запазените и до днес средновековни бани в Грузия, Армения и Средна Азия. Впрочем тези райони, поради относителната си затвореност и консервативност, пазят много от византийското наследство, при това не само в архитектурата, и за това тепърва ще се говори много.

Продължаващата интензивна експлоатация на обществените бани поне до края на първото хилядолетие без съмнение е възможно преди всичко поради запазените антични водоснабдителни съоръжения. Тяхното изграждане може да си позволи само Рим, който се интересува единствено от целесъобразността на един строеж и никога от дреболии като цената му. Естественото износване или умишленото повреждане на водоснабдителните съоръжения нанасят първия голям удар на обществените къпални. През 626 г. например, при аваро-славянската обсада на Цариград, е прекъснат големият Валентов водопровод, на който огромният град разчита за снабдяването си с вода. Тъй като парите все недостигат, водопроводът е поправен чак след век и половина, през 765 г. Поради изискващите се свръх скъпи ремонти много от водоснабдителните съоръжения на византийските градове започват да бездействат. Постепенно проблемът с водоснабдяването се превръща в основен за късновизантийските градове. Нови акведукти и водохранилища почти не се строят. Щастливи са жителите на градове като Солун, чието антично водоснабдително съоръжение остава действащо, или пък жителите на градове, които успяват да изградят достатъчно кладенци и водохранилища за дъждовна вода.

Новопостроените бани се появяват към обителите както в Цариград, така и другаде в империята. Появяват се и



строги технически предписания за строителството



дори на частните бани, които трябвало да са свободно стоящи и поне на 20-30 крачки от съседните сгради.

Баните в Средновековна България, които вече са повече от 15, са изключително сложни високотехнологични съоръжения. И това е естествено - България като могъща средновековна империя може да си позволи всяка технология, което вече съществува някъде. Във всяка от владетелските резиденции - дворците в Плиска, при днешното с. Хан Крум, на о. Пъкуюл луй соаре (на 20 км източно от днешна Силистра), във Велики Преслав - се изграждат разкошни бани, които винаги се състоят от два етажа. В приземието е котелното и подподовото отопление. Над котелното помещение се разполага парната баня, чиято цел е обилното изпотяване и разтваряне на порите на кожата. Следва измиването в топлото помещение, където има малък топъл басейн или вана. Последващото поливане със студена вода става в трето помещение. Към баните има още складови помещения и съблекални.

Първоначално в старобългарските бани от VIII и IХ в. строго се спазва античният принцип за редуване на топло и студено. В по-късните бани подподово започва да се отоплява и студеното помещение, стените и даже ваната в него. Последните нововъведения са характерни за баните на християнските владетели в Първото българско царство. Не искам да звуча тенденциозно, но спокойно мога да причисля изнежените ни владетели от края на IХ до началото на ХI в. към основните причини за упадъка на България от втората четвърт на Х в. насетне.

В късна Византия отново започват да се строят обществени бани, макар и със значително по-малки размери.

В обителските устави дните за къпане са строго разчетени. Според устава на цариградската женска обител Лива например за къпане са предвидени четири дни годишно. Що се отнася до честотата на къпане в късновизантийския период, ще трябва да се посочи и учудването на поета и летописеца Ефрем (ХIV в.), че император Исак II Ангел (1185-1195) имал навика "да използва баня много пъти в седмицата". От това сведение на Ефрем сме длъжни да направим заключението, че в късна Византия къпането веднъж седмично, или по-рядко, е било обществено приемливо.

В Средновековна България не са установени сигурно обществени бани поради изключително ниското ниво на проучване на подградията в средновековните ни градове. Изключение прави една обществена баня в подградието на средновековния Никопол (разкопки на Ек. Манова), която е, изглежда, погрешно датирана. Начинът на градеж и планът на банята ни позволяват да я предатираме във втората половина на ХIV в. - времето, в което и във Византия се възстановява строителството на малки обществени бани.

В малките селища в Средновековна България баните имат



архитектурния изглед на обикновеното жилище,



поради което не се локализират сигурно. Една баня се строи за няколко съседни къщи или дори за цялото село. Това е типичният за Източна Европа начин за решаване на хигиенния проблем. Точно такова описание срещаме за Русия в "Повесть временных лет" - най-ранният руски летописен свод от началото на ХII в. Така изглеждат и баните в казашките селища през ХVI в. У нас не е обръщано внимание на този аспект на средновековното всекидневие, но жилищата, в които се намира малко кухненска керамика, или изобщо тя отсъства, с огнище в средата, вместо пещ или печка, вероятно могат в някои случаи да се интерпретират именно като хигиенни съоръжения.

През цялото Средновековие процедурите в баните се смятат за силно лечебно средство и се препоръчват във всички лекарствени и лечебни справочници от Орибазий насетне. На затлъстелите се препоръчва, например след изпотяването в банята, да натрият тялото си с билкова смес от изсушена кора от цитрусови плодове, лупина и розмарин. Прекалено слабите пък трябвало да се натрият със смес от пъпеш, извлек от тиква, бобово брашно и изсушени и наситнени рози.

При къпане се използва сапун, който от IХ в. се внася предимно от Марсилия. Всъщност сапунът е май първата западноевропейска стока, която пробива на европейския пазар (разбирай днешна Източна Европа и териториите на Византия). Разбира се, съществува и местно производство, което обаче е по-скъпо. Производството на сапун е интензивно в цяла Южна Европа, но от края на XIV в. основен на европейския пазар е венецианският сапун. Средновековна България също произвежда и даже изнася известни количества сапун през ХIII-ХIV в. Изглежда, че у нас вносът на сапун е незначителен и е само за нуждите на аристокрацията и царския двор.
 Дворецът в Плиска след първата четвърт на IХ в. с означение на местоположението на дворцовата баня. Възстановка на арх. Ст. Бояджиев.
 Доставянето на водата е работа на жените през цялото Средновековие. На снимката Ц момиче, което носи съд с вода, мозайка от Големия императорски дворец в Цариград, втората половина на VI в.
9
10760
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
9
 Видими 
11 Декември 2008 00:41
Една интерсна и занимателна статия!
11 Декември 2008 04:29
Може да се каже, че разликата между гражданина /civil/ и не-гражданина е в отношението към водата. както и довеждащата и отвеждаща канализация.
Днес в РБългария, колко ли пречиствателни има?
/бях изял една буква рано-рано/

Редактирано от - Filosofa на 11/12/2008 г/ 05:02:24

11 Декември 2008 04:59
Баните у нас от 8-9 в. били само владетелски - проф. К. Попконстантинов от ВТУ търсеше (и откри това лято) баня в манастира на Св. Богородица (Караач теке) във Варна, за да докаже, че е строен от (и за) Борис I, чийто оловен печат е намерен там.

Иначе много българи до 20 в. вярваха, че къпането е вредно - хаби кожата.

Банското дело по нашите земи в древността обаче не било по-слабо застъпено от в Цариград. Варненските рински терми (снимка) са четвъртите по големина известни в Европа - след Каракала и Диоклециан в Рим и Трир. Сградата била 100 х 70 х 20 метра, почти колкото мол Варна. Според диплянките устройството й не позволявало да се къпят мъже и жени едновременно.
11 Декември 2008 07:33
Ех, чичо Фичо. Качи се на един трамвай (например 22 или 20) и ще видиш, че и до ден днешен много хора смятат така. Особено по-възрастните...
11 Декември 2008 10:40
Чичо Фичо
11 Декември 2008 10:44
Последните нововъведения са характерни за баните на християнските владетели в Първото българско царство. Не искам да звуча тенденциозно, но спокойно мога да причисля изнежените ни владетели от края на IХ до началото на ХI в. към основните причини за упадъка на България от втората четвърт на Х в. насетне.


Zнаех си аз, че затова са ни покорили византийците - изнежили сме се от къпане
11 Декември 2008 10:47
Кофти статия!
С много дебел намек - "Честита баня".
Таз година по Великден, догодина по-рядко...
11 Декември 2008 12:05
Сещам се една сцена от Шогун. Японката дърпа смърдящия Анджин сан за дрехите за да го изкъпе а оня не се дава и и вика "а не , аз съм се къпал преди да тръгнеме от Англия"... Разбира се това е векове по късно.
11 Декември 2008 16:43
Научихме, че хорато по тези земи обичали да се къпят. Имало много бани, в които хората се миели и правели и други работи. Може би, затова циганите са се заселили така масово тук, но определено не заради къпането, а заради другите работи, които се случвали и се случват по тези институции.

В следващата статия ще бъде интерсно да научим кога българите са се отучили от банята. Предполагам , че историята започва към средата на ХХ в, когато едно нечистоплътно племе завладява страната. От този период насам българинът е мръсен телом и духом.
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД