:: Добре дошъл CommonCrawl [Bot] (Бот)
Първата ни ракета Григор Димитров прие предизвикателството "Ледена кофа", след като бе номиран от физиотерапевта си и негов кондиционен треньор Рори Кордиал.
Интересни са и номинациите на хасковлията. На първо място той посочва не кого да е, а бившата номер едно в света и негова половинка Мария Шарапова. Другите двама предизвикани са тенис треньора Дарън Кейхил и президента на АТР Крис Кермод.
СТАТИСТИКИ
Общо 210,491,284
Активни 994
Страници 35,152
За един ден 235,726
Истинската история

Християнството в България е налагано сякаш по спешност

Археологическите следи от приемането на новата религия са малобройни, което е възможно само при стриктна държавна регулация на процеса
Снимки: БОРИСЛАВ НИКОЛОВ
Старобългарски нагръдни амулети (вляво - лице, вдясно - опако). Християнските символи по тях са били набързо добавяни чрез врязване в каменните калъпи за отливането им изглежда веднага след налагането на християнството. Така езическите по структурата си амулети с християнските прибавки са можели да служат на новопокръстените поне на първо време; IХ-Х в.; олово; диаметри: 1,6-2,25 см; Старобългарски металообработващ център в околностите на Велики Преслав (днес до с. Надарево, Търговищко); Национален исторически музей-София. В средата - Покръстването на княз Борис Михаил (864 г.); рисунка на л. 163 от Търновския препис на Манасиевата летопис, ХIV в.; Библиотека на Ватикана
Напълно справедливи са писмените извори за българската история след средата на IХ в. поне в едно - българският владетел Борис (852-889 и 893) се покръстил в строга секретност. Не е за чудене, че владетелят, който не спечелил нито една военна победа за България, "тайно и в дълбока нощ" изоставил и вярата на дедите си, и собственото си име, в добавка даже "обещал да се подчини на императора [Василий I]". Днес го именуваме и с езическото Борис повече за яснота. Що се отнася до подчинението на императора - няма грешка, доказват го и други извори. Та кой друг владетел би търпял менторския тон в писмата на чужд владетел или на чужд духовен водач (вж. Извори). Наистина, едва ли е възможно да си представим, че изпълненото с военни и всякакви други неуспехи първо десетилетие от управлението на княз Борис е отминало незабелязано за българския владетел, поне генетично наследник на славните си предшественици от Крумовия владетелски род (http://segabg.com/online/article.asp?issueid=2985§ionid=5&id=0001301).

Ще трябва да направим още едно бързо уточнение - за удобство ще назоваваме този български владетел с добилата популярност титла "княз", за да спестим сега дългите обяснения за титулатурата му до 864 г., още повече че вече е имало случай, в който този въпрос е бил обсъждан по-обстойно тук. А и не за това ни е думата сега . . .

Тайното покръстване на българския владетел често се споменава с най-различни обяснения, но днес ще ни интересуват не причините за приемането на новата религия, нито последствията за България, а само скоростта на налагането й, защото натам ни водят следите, запечатани под дебели пластове спечена пръст. Тези следи, когато са разчетени вярно, са непогрешими.

Археологическите останки от процеса на налагането на християнството в България са крайно малобройни, но всички те подсказват изключителната бързина, с която е трябвало да бъде наложена новата религия. Тази бързина може да е свидетелство само за стриктна държавна регулация на процеса. Археологическите следи от налагането на християнството като всеобща и задължителна религия в България изключват напълно каквато и да доброволност при осъществяването на операцията.



Обичайно се посочват три прабългарски светилища,



обърнати по спешност в първите три християнски църкви. Всички те са преобразувани архитектурно с възможно най-малък разход на време, труд и материали. Дворцовата църква в Плиска например претърпява толкова бърза метаморфоза от езическо светилище в християнска църква, че няма да е чудно, ако това също е станало "в дълбока нощ". За да се оформи новата култова сграда, е използван почти непокътнат вътрешният от двата вписани правоъгълника на езическото капище до така наречената Омуртагова тронна зала. Само абсолютно необходимите помещения за християнската църква са пристроени набързо - жертвеник за приготвяне на причастията в северната част на олтара и хранителница за съхраняване на църковни одежди и утвар - в южната. Пристроени били и три конхи от изток, с което е завършено изграждането на олтарната част на сградата. С това процесът на преобразуване на сградата изглежда завършил.

Княз Владимир-Расате (889-893) прави опит да върне старите езически култове, което предизвиква все още живият му баща княз Борис Михаил да го детронира и да въздигне друг свой син - бъдещия цар Симеон Велики (893-927). Тъй като Дворцовата църква претърпява още едно преустройство в езическо светилище именно при Владимир Расате, е невъзможно да се каже нещо повече за първо преобразяване на прабългарско капище в Дворцова църква, следите са заличени изглежда доста старателно. Второто преустройство на тази сграда в християнска църква е значително по-грижливо, макар отново да са използвани всички възможни зидове от капището за икономия на труд и материали.

Макар и не толкова протяжна, архитектурната история на останалите две прабългарски светилища - в Мадара и във Външния град на Велики Преслав, е също толкова показателна. Преобразуването на светилището във Велики Преслав ще ни е особено интересно, защото онагледява процеса по налагането на християнството извън столицата. Великопреславското светилище не е унищожавано, напротив, от него са използвани всички възможни части, за да се оформи християнска църква. Само в източната част на светилището се наложили по-съществени разрушения, за да се оформи, както и в Дворцовата църква в Плиска, олтарната част на новия храм.

Прабългарското светилище в големия езически култов център в Мадара (http://www.segabg.com/online/article.asp?issueid=3115§ionid=5&id=0001301)

създава повече проблеми на строителите. Ориентацията на капището не отговаря на изискванията на християнската църква, поради което се налага цялостното му разрушаване. Строителните материали, но не и цели части от езическата сграда, са използвани при строителството на църквата.



След 864 г. християнските символи стават централни в старобългарското изкуство,



но също и в предметите за лична употреба. Широко разпространените дотогава езически амулети, които днес се свързват предимно с културата на прабългарите, отстъпват място на амулети-апотропеи с християнски символи и тематика. Налагането на християнството в България, но не и на чисто външните му проявления, несъмнено е продължителен и труден процес, който може да се улови изглежда и по производствените практики.

Старобългарският металообработващ център до столицата Велики Преслав (днес до с. Надарево, Търговищко), откъдето произхожда една малка колекция от оловни амулети, добити при разкопките на Националния исторически музей там, може да хвърли обилна светлина върху процеса на подмяна на езическите култови предмети с такива, които съответстват на новата християнска религия. За тази малка колекция от 8 амулета впрочем също е характерна работа по спешност. Необходимостта бързо да се усвои производство на предмети за лична употреба с новите християнски символи дава като резултат дори използване на едни и същи каменни матрици, които само леко са модифицирани за новите нужди. Само с няколко врязвания са получени амулети, които са в стила на езическите, но с християнска символика. В този случай соларните символи претърпяват незначителна модификация на матрицата с изчертаването на кръстове. Само с леко движение на резеца чисто соларни символи се превръщат в "лъчезарен кръст" например.

Някои от езическите символи продължават да се показват върху изработваните амулети дори и през Х в., но на обратната страна на предмета задължително е изобразяван кръст. Бъдещи находки от втората половина на IХ в. може да потвърдят предположението за бързината, с която е извършено налагането поне на външните белези на християнството в България, а може и да го отхвърлят, кой знае . . .



Извори



"Същото откриваме, че е станало и с народа на българите. Защото и този народ, ако и да изглеждаше, че още преди това се е обърнал към благочестието и е преминал към християнството, въпреки това обаче още не е бил утвърден и установен в доброто и бил лесно разклащан и раздвижван подобно на листа от вятъра. Обаче поради честите увещания и бляскавите приеми, а още повече поради великодушните почести и дарове на императора [Василий I (867-886)] те се съгласили да приемат да се подчиняват на архиепископ и да се изпълни страната им с епископи . . . Българският народ изоставил бащините си обичаи и целокупно се отдал на Христа."

Из "Летопис" на Продължителя на Теофан, Х в.



"За това не само ти сам трябва да мислиш и вярваш така, но и подчинените си да ръководиш към същото истинско учение, за да ги упътваш към същата вяра и да не смяташ, че има нещо по-скъпо от това усърдие и грижа . . . И тъй, не ощетявай нашите надежди, които твоята склонност към доброто и послушанието ти дадоха повод да се появят. Нито пък показвай, че са били напразни трудът и старанията, които с радост предприехме за вашето спасение. Не показвай, че си започнал с усърдие да приемаш словата на божествената проповед, а ще завършиш усърдието си с леност . . . "

Из посланието "В какво се състои работата на един княз", изпратено от цариградския патриарх Фотий до княз Борис Михаил веднага след покръстването



"† През понти[фиката] на блаженопаметния папа Николай I в десетата година [=867 г.], в името на всемогъщия бог е осветена тази църква [във Велики Преслав] в присъствието на княза на българите Борис с целия му клир и народ".

Възпоменателен надпис на латински език от Велики Преслав, 867 г.



"Но и българите, народ варварски и христоненавистен, станаха толкова много наклонни към богопознание и питомност, че като се отказаха от отческите си бесове и оргии и отхвърлиха заблудата на елинското суеверие, по чуден начин се присадиха към християнската вяра . . . Нямаше още две години [от покръстването] . . . когато мъже злочестиви и отвратителни . . ., мъже от мрака изникнали (защото били рожба на западните страни) . . . се изхитриха да развратят българите и да ги отстранят от правите и чисти догми и от непорочната християнска вяра."

Из окръжно послание на цариградския патриарх Фотий от 867 г.
59
16939
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
59
 Видими 
15 Юни 2011 22:09
16 Юни 2011 00:39
Крум принася човешки жертви пред стените на Цариград през 813 г. Който се кефи на това, нека чуе вампирския вой от линка на Черния лебед и ще разбере прекрасно духът на отрицанието на Христос. Духът на Антихрист.
16 Юни 2011 01:44
Съгласен съм с автора за експресното налагане на християнството.
Такъв тип християнизиране по зашпове отгоре обикновено е повърхностно и про-форма.

Българинът днес, повече от вчера е затънал в езически мрак и ужасно си му личи, че не мисионери, а държавни бюрократи са го християнизирали.
16 Юни 2011 05:50
Тинко, като те чета оставам с впечатлението че христианството е някакво хубаво нещо, което сме побългарили.
16 Юни 2011 08:11
Бързането си има своето обяснение. Имало е дислоцирани войски по три граници, всеки момент е можело да започне война срещу България, ако Богорис не приемел християнството. Като жест е преотстъпена местност ЗАГОРЕ по личата благоскловия на патриарх Фотий.
16 Юни 2011 09:23
Хм, интересна дума "титулатура", я някой грамотен да ми я разясни!!
16 Юни 2011 09:37
Иван Петрински
16 Юни 2011 10:08
Преотстъпването на богатата област Загоре на победен владетел е доста странно. Никой император, та било и в името на християнството не би тръгнал да раздава най-плодородните области на империята!
16 Юни 2011 10:37
Аутсайдере, чети добре, по това време Борис е бил княз, т.е. България е била княжество в рамките на Империята.Така, че земите са си били във Византия, само сменили "областния"управител.
16 Юни 2011 11:14
Ех, Петрински, Петрински, не можа ли да намериш друга, по-малко предъвквана тема ? Християнството започва да се налага по нашите земи и то предимно сред славянското население, много преди официалното покръстване на българите. Така че за бързане и дума не може да става. Второ, Борис I не се е превърнал от жрец на Тангра с служител на Христа така изведнъж, от раз и под чужд натиск, а в резултат на дълго обмисляне. Като основните мотиви за това негово решение са два: обща вяра за славяни и прабългари и приобщаване на България към християнското семейство на европейските народи. Външният натиск не е бил упражнен за приемане на християнството, а дали това да стане по католически или източноправославен модел. Вторият модел е бил наложен със сила, под заплахата от византийско нашествие. Така че Борис е нямал възможност за избор.
16 Юни 2011 11:15
Покръстването на Борис е станало тайно, защото той много добре е съзнавал каква ще бъде реакцията на прабългарската аристокрация. С други думи необходимо му е било време, за да вземе мерки и овладее положението. Не случайно много преди него и Кубрат също е приел християнството и го е запазил в тайна до края на живота си. А колкото до превръщането на езическите капища в християнски храмове, то в това няма нищо ново и се е извършвало винаги при смяната на една официална религия с друга. Справка: храмовете на бога Слънце, по времето на Константин Велики, превръщането на св.София в джамия, превръщането на Черната джамия в св. Седмочисленици и т.н.. И то колкото по-бързо, толкова по-добре. Нова църква върху старо или набързо преустроено капище - за да има къде да се молят хората, а на кого? - иди ги питай. Най- вероятно всеки на своя бог. И то наум, за да е по-безопасно. Както правехме ние навремето на откритите партийни събрания
16 Юни 2011 11:39
Другаря Петрински е достоен ученик на рубладжията Златарски и цялата му банда историци - русофили и фанариоти. Борис, като всички нормални българи е бил покръстен една седмица след раждането си. Действията на княза не са свързани с никакво покръстване, а с изоставяне на арианството на българските епископи и тяхната самостоятелна, независима от Константинопол и Рим Охридска епископия т.н Прима Юстиниана и приемане на "чистото" православие на гръцките попове. И до ден днешен българския висш клир се гърчее и не смее да носи български монашески имена: Максим, Пахомий, Неофит, Калиник, Йоаникий и майната им райна. Петрински, пич, не става само с ядене ...
16 Юни 2011 12:15
Съвсем друго щеше да е, ако ДСО "Дунавска Славиния" още тогава беше турило будьоновката и вместо крстови, да бяха нацртали петокраки врз руните!
Борбата на Петрински с християнството продължава с неугасващ плам.
Между другото, наведените от (и пред) Петрински извори съвсем не опровергават категорично тезата, посочена от Куманистан.

Редактирано от - Forza NATO на 16/6/2011 г/ 12:27:05

16 Юни 2011 12:40
Представям си какъв сеир е било в църквите на Плиска и Велики Преслав непосредствено след покръстването. Как по време на литургии поповете каканижели на неразбираем гръчки и под око следели кой колко голяма вощеница е купил и колко златици е пуснал в менчето. И как достолепните боили, които доскоро са се кланяли на Тангра или на Перун, сега са се мъчели да се покажат по христиени и от гръчкия патриарх. Чинно коленичели и от престараване често бъркали дясната ръка с лявата, колчем се опитвали да се прекръстят. А в това време болярките не пропускали да огледат някоя кокона, нагиздена с червени или сини дрехи, според последната цариградска мода. Да не говорим за Великденските пости, когато в благочестивите им мисли се е прокрадвал постоянният страх, да не би слугите вкъщи да загорят печеното агне. С други думи било същото като след ..... само дето два синода е нямало. А и как можело да ги има, след като на трона седял не кой да е, а княза ювиги Борис Михаил, от Бога поставения на всите бoлгари владетел, да му даде Тангра да живее 100 години! А народа?..... ами народът и след покръстването си е бил се същия - болгаре сон племе храброу, склонни грабежу - както е написал по това време един хроникьор.

Редактирано от - Anastass Stasev на 16/6/2011 г/ 12:48:50

16 Юни 2011 13:11
Аутсайдере, чети добре, по това време Борис е бил княз, т.е. България е била княжество в рамките на Империята.Така, че земите са си били във Византия, само сменили "областния"управител.

ех, черно ми добиче, явно страсът от традиционните испански кориди ти е дошъл в повечко! А дали Борис е знаел, че е просто един областен управител? И дали се е сетил да отзове стражите по южната граница? А явно чиновниците в източната римска империя са попропуснали да минават за данъци? Ама пък може да изкараш, че Симеон е подкарал протесно шествие под стените на Константинопол да иска пенсионните добавки на баща си.
16 Юни 2011 13:26
"† През понти[фиката] на блаженопаметния папа Николай I в десетата година [=867 г.], в името на всемогъщия бог е осветена тази църква [във Велики Преслав] в присъствието на княза на българите Борис с "целия му клир и народ

Петрински, не е лошо да четеш отвреме-навреме и собствените си цитати. Знаеш ли кво значи "клир" ? Как и за колко време се създава клир? Или смяташ, че Борис си го е купил от константинополския "Кауфланд" на разсрочено плащане.
16 Юни 2011 13:56
И че българските земи не са християнски от 864г. пък много показателно говори факта, че от тези територии през ІІ Никейски събор през 787г. има излъчени християнски представители от християнски църкви:

«...Никета – най-светия епископ на Одрин, Константин, най-светия епископ на Котрагия ( явно става въпрос за територия подвластна на котрагите, които бяха упоменати още от VІІ в. като подвластни на Кубрат, който е упоменат като техен вожд - б.м.) Евстатий – най-светия епископ на Дебелт, Георгий – грешник, свещеник представляващ трона на Траянопол в Тракийска област, Теодор – Свети епископ на Българофига, Лев – епископ на Хераклея тракийска, Никифор – недостоен епископ на Дурацка провинция в Илирийска област, Йоан – недостоен епископ на Никея тракийска, Стратегий – недостоен епископ на Дардания, Анастасий – епископ на Никопол в Стария Епир, Лев – епископ на Месемврия....»

Ех Петрински, Петрински - не става само с четене на "проф." Божидар Димитров.
16 Юни 2011 14:21
Що се отнася до подчинението на императора - няма грешка, доказват го и други извори. Та кой друг владетел би търпял менторския тон в писмата на чужд владетел или на чужд духовен водач (вж. Извори).

Все пак едно от достиженията на историческия занаят от последните век и половина е критичното използване на изворите.
Подчинението на императора следва да бъде разбирано в строго византийски идеологически контекст (да оставим на страна кой е императорът и защо писателите от епохата на "Македонския ренесанс" приписват на основателя на Македонската династия заслугите на благодетеля му Михаил III, свален и убит от него). Византийската теократична доктрина приема василевса на ромеите като наместник на Христос, Епистимонарх - върховен блюстител на (православното) Християнство и Автократор - самодържец на всички (православни) християнски народи. Натиснете тук
С кръщението на българите Борис поставя държавата в системата на византийската държавност. В практически план, това подчинение не означавало много: само две години след кръщението си от византийски епископ, Борис се обръща към Рим, с което предизвиква пламенната и малко истерична енциклика на Фотий до източно християнския клир (867), а синът му Симеон води почти непрестанни войни с империята, въпреки отчаяните вопли на ромеите, че "синове се надигнали срещу бащите си". Нещо повече, Симеон използва тази византийска доктрина, за да предяви претенции за своето участие в реалното управление на Византия.
Що се отнася до "менторския тон в писмата на чужд владетел или духовен водач)" , Петрински или демонстрира невежество или разчита на невежеството на аудиторията. Визираното Фотиево писмо е типичен пример на един изключително популярен жанр в средновековието (не само християнското, но и в исляма) т.нар. "Огледало за князете". Това са политико-етични трактати, адресирани до владетелите, в които бил очертан иделизирания образ на средновековния владетел. Натиснете тук. Доста добре този въпрос е третиран от Лиляна Симеонова Натиснете тук В този смисъл, и "Князът" на Макиавели може да бъде причислен към жанра, както и известните в България "СЪВЕТИ КЪМ СИНА" на Фердинанд към Борис III. В случая "чуждият духовен водач" е Фотий. Писмото е писано в момент, когато Българската църква представлява мисионерска епархия на Константинополската патриаршия, та нейният върховен "духовен водач" си е бил Фотий. Интересно е, че папа Николай пък също използва един популярен жанр в средновековната литература - т.нар. "Responsa (отговори)", познати ни не само от папската практика (напр. Responsa на папа Григорий Велики до Августин от Кентърбъри), но и от рабиническата еврейска традиция. Формата е използвана и до ден днешен Натиснете тук. Това, което Петрински (подобно на огромното мнозинство от български изследователи) не отчита е, че в периода 864 - 870 г. България е третирана именно като мисионерска епархия и от гръцкото и от римското духовенство в страната. Тук аналогията с други, по-добре отразени в изворите, подобни етапи в християнизацията на Англия, Ирландия и "Германия"би могла да даде една доста по-близка до историческата реалност картина, включително и за същината на превръщането на езическите култови места в християнски.
Що се отнася до археологическата интерпретация, предложена тук, тя също е доста спорна, поне за онези, които са запознати с доста многобройните третирания на въпроса за "дворцовата църква" в Плиска от Павел Георгиев. Аз лично съм доста скептичен спрямо опитите за толкова точна хронология и на преустройствата на култовите сгради в периода на Покръстването и обвързването им с конкретни епизоди. Скепсисът ми е подкрепен от фрапантно противоречивите тези на археолозите, които в крайна сметка стигат до обосновка на предпочитанията си с откъслечни писмени сведения, извадени от техния контекст.

Редактирано от - бонго-бонго на 16/6/2011 г/ 14:29:15

16 Юни 2011 14:26
Абе каквито и глупости да си говорим тука, християнството си е гадно нещо (само ислямът май е по-гаден) и историческото погубване на един велик народ е започнало именно с насилственото му налагане от глупака и национален предател Борис Не знам кой си. Добре, че десетки хиляди истински, достойни българи са били опора на еретизма в цяла Европа в продължение на векове, та днес тя не е на дереджето на пърдящите към небето по-жалки дори и от нас сънародници...
16 Юни 2011 14:36
Как по време на литургии поповете каканижели на неразбираем гръчки и


Това отваря една огромна арена за дискусии. Според много антропологически изследвания, чуждостта на "свещения език" е силен стимул за вярата и мистиката в редица религиозни общости.
16 Юни 2011 15:02
Тогава не остава нищо друго, освен да бъде препоръчано на парламента да общува на латински. Ех, латинския от това сигурно ще пострада, но пък в замяна на това вярата в парламента ще укрепне
16 Юни 2011 15:03
Може би трябваше и ние българите да приемаме православната вяра от 9 до 11 век като сърбите, за да стане ясно на част от нашата интелигенция, че не е имало друг вариант, каквито и злини да е причинило това на "вярата на дедите ни".
Това е все едно днес да не признаваш принципите на Съвета на Европа и Хартата за правата на човека - може, ама надали.
16 Юни 2011 15:09
Християнството започва да се налага по нашите земи и то предимно сред славянското население, много преди официалното покръстване на българите. Така че за бързане и дума не може да става. Второ, Борис I не се е превърнал от жрец на Тангра с служител на Христа така изведнъж, от раз и под чужд натиск, а в резултат на дълго обмисляне.

Това безспорно е истина с уговорката за "предимно славянското население".
Няма съмнение, че в присъединените през 9ти в., територии (в българската историография те са винаги определяни като "населени със славяни" християнството е било доста силно. През 9ти век, във връзка с Омуртаг, чуваме за "беси християни", а пак към средата на века в житието на св. Еварес е описан "скитът" Йоан, който проповядвал в Одринските околности, който обаче бил наричан "черния"(заради расото си - според житиеписеца) на "езика на Българите". Естествено, редно е да припомним и известния случай с брата на Маламир. Очевидно християнството е имало силно влияние в България през 9ти век. Известните каменни надписи на българските владетели също го потвърждават косвено, като говорят за "от Бога владетели" без да уточняват за кой бог става дума, като по този начин адресирали различните религиозни нагласи на многоликите си поданици. Дори в известния надпис от Филипи, Пресиян, противопоставяйки "българи" на "християни", допуска, че и двете общности ще бъдат съдени от един и същи бог. Многозначителен е фактът, че надписът е поставен в християнска базилика.
Имаме данни, че Борис е възнамерявал да приеме християнството още в преписка за 862 г. , а непосредствено около самото кръщение на Борис(864 г.), папа Николай с радост коментирал по-ранно известие от Людовик Немски, че владетелят на българите възнамерявал да се покръсти. "Чуждият натиск" е бил по-скоро не толкова българите да станат хрисстияни, а да приемат християнството от Византия.
16 Юни 2011 17:19
Ето защо християнството никога НЕ Е било основната черта на народа в България. Било е в по-вечето случаи вяра на аристокрацията. Това което с меч идва бързо се изоставя и забравя.
Християнството скъса прабългарите от дълбоките ив историчиски корени и братя в Азия, направи ги послушни васали на византийците.
Ако Борис не беше наложил християнството с огън и меч, ослепявайки и убивайки първородния си син Владимир, сега България щеше да бъде коренно различна във всяко отношение.
Изменници на народа винаги ги е имало, има ги и сега и ще ги има в бъдеще...За съжаление е така..
16 Юни 2011 17:52
Това е все едно днес да не признаваш принципите на Съвета на Европа и Хартата за правата на човека - може, ама надали.

Не само това. Приемането на Християнството дава възможност на България да влезе в контекста на европейската културна традиция, да черпи от нея, да развие собствена интелигенция, която да развие , макар и ограничена, приемственост в българската история. До колко се е възползвала от тези възможноссти е отделен въпрос.
Аз лично дълбоко се съмнявам, че някакъв български етнос би оцелял от византийското, хеле па османското владичество, ако българите не бяха приели християнствотто като свободна държава и като следствие, не бяха приели писмеността на Кирил и Методий и техните ученици.
Сръбският паралел не е особено удачен, защото србите са подложени на два непрестанни източника на славянска християнска култура - от България и от Хрватско.
16 Юни 2011 18:32
Приемането на Християнството си остава най-светлия акт в цялата българска история въобще !
16 Юни 2011 19:07
Поздравления за автора !!! ..Надявам се, че ще има и други статии по темата . Оценките за покръстването на България трябва да се извършват на база резултатите . Благодарение на християнската вяра сме се съхранили като народ и държава . Ако вземете картата на Европа от 9-ти век ще видите колко много велики държави и народи/ не християни / ги няма през 21- ви век . Действията на василевса трябва да се разглеждат през мирогледа на средновековния християнски владетел . Разпространението , укрепването и съхранението на християнството е основна мисия на източноримската империя / по късно наречена Византия/ . Затова и вместо да бъде завладяна, България е била покръстена . Василевсът е бил считан за по голям брат, или духовен баща сред другите християнски владетели , и писмата му са били пълни с напътствия, укори или похвали . И пак се връщам на своята теза- нужно е по вече да се пише и се знае за България като част от ареала на византийската цивилизация и културна общност . Това е основна теза в нашата средновековна история , за съжаление, незаслужено затъмнена .
16 Юни 2011 19:08
Ако този свързан с предателство, кървища, насилие и унижения акт е „най-светлия“, какво да мислим за другите събития?
16 Юни 2011 19:42
Историята се пише от победителите . Някой знае ли къде се намират сега потомците на на аварския каганат ..?..В Дагестан заедно с останките на други народи създали някога велики държави . Дори потомците на великия Батбаян днес са един от многото народности в Русия .
16 Юни 2011 20:07
...Та кой друг владетел би търпял менторския тон в писмата на чужд владетел или на чужд духовен водач...

Веднага давам отговор - има, имааа...и за да не бъда упрекнат в голословие - (снимка: натиснете тук)

***
Лъжата, която прилича на истина, не е по- добра от истината, която прилича на лъжа - <Кабус Наме>
16 Юни 2011 21:03
"Не само това. Приемането на Християнството дава възможност на България да влезе в контекста на европейската културна традиция, да черпи от нея, да развие собствена интелигенция, която да развие , макар и ограничена, приемственост в българската история."

-------------------------
Каква европейска културна традиция през девети век бе Бонго? Те тогава Европата още не се е досвестила от тъмните векове, и културата една такава, че дза се чудиш да плачеш ли, или да се смееш... Пък и по-късно - там, където има мощни културни центрове, или друговерци, или нашите еретици (цяло преселение от България е било след историите на Теодосий и Евтимий) са се намесвали. Не култура, а дивотия и тъпота цари по това време в Европа. А и ако това му е била на Бориса голямата цел, то защо - православието?
16 Юни 2011 21:03
Затова и вместо да бъде завладяна, България е била покръстена . Василевсът е бил считан за по голям брат, или духовен баща сред другите християнски владетели , и писмата му са били пълни с напътствия, укори или похвали .

Съгласен съм, обаче, че българската средновековна история, а до известна степен и историята през османското владичество, не може да бъде напълно разбрана без византийския контекст. За жалост, от Паисий насетне този контекст се разбира предимно като войните, водени между двете страни.
В предходния период имаме не малко примери за опити на България да бъде завладяна - Константин Копроним и Никифор Геник. Само стотина години след Покръстването, източна България в действителност бива завладяна, а пред 1018 г. пада и Самуилова България.
Просто моментът е подходящ и от гледна точка на събитията в самата Византия и най-вече заради особеностите на императоската власт, на самия император и на регента му Варда в този определен момент. Михаил идва преждевременно на власт с помощта на Варда, след като извършва преврат и изпраща майка си Теодора в манастир. Макар и напълно в духа на византийските практики, и въпреки успешното управление на новото правителство, Михаил до голяма степен бил в сянката на великата си майка в едно отношение - православието. Теодора възстановява иконопочитаането в империята, което издига неимоверно нейният аворитет. Срещу преврата се обявява и тогавашният патриарх Игнатий, който бива сменен и заменен от миранина Фотий, издигнат за 6 дни в всички степени духовенството, за да може да заеме патриаршеския престол. Макар и блестящ интелектуалец, издигането на Фотий заплашва целостта на византийската църква и подкопава претенциите на императора за покровител на православието. Оттук иде и желанието за компенсиране на този (съществен за византийците) недостатък. Покръстването на българите като успех на Михаил III, Варда и Фотий засенчва дори бляскавата победа на генерал Петронас над арабите (863), която прави възможен военния натиск, осигурил приемането на християнството точно от Константинопол. То изпраща в забвение факта, че Михаил детронирал една светица, майка си, и отстранил един безспорно свят мъж от патриаршеското достойнство, за да управлява. В този контекст следва да бъде разглеждана и мисията на Кирил и Методий в Моравия. Още повече, както писах по-горе, имаме сведения, че Борис е обмислял покръстването още преди победата на ромеите в Азия, развързала им ръцете за натиск срещу българите.

Що се отнася до напътствията, укорите и похвалите, ромейските василеси самите са били обект (адресат) на подобни "огледала за князете", като се започне от най-великия Юстиниан I.
16 Юни 2011 21:05
Съгласен съм с Бонго. Тезата на автора е пресилена.

Кубрат определено е християнин, Тервел е християнин, има ревностни християни в семейството на самия Борис (и сам Омуртаг слага кръст на каменните си надписи). В първата половина на 9 в. България се разширява много на юг, обхваща нови славянски племена, които вече 250 години са под ромейска власт и са били отдавна християнизирани. По това време България става важен политически фактор в Европа и общува тясно с франкската империя и наследниците й.

По това време става и формирането на бълг. етнос с постепенното налагане на славянобълг. език. Бълг. (нашият) етнос е създание на езика, станал книжовен по това време и определен за официален в 893 г., на православието и на властта на бълг. владетели Борис, Симеон и Петър. Отстъплението от езика и от православието води до загуба на етническата характеристика.

Борис е според мене най-великият от бълг. средновековни владетели - взел е и е осъществил най-важните етноопределящи решения в историята ни. Борис е бил искрено набожен, както свидетелстват изворите (ромейски и западни) и загрижен за цялостната християнизация на живота в България. Не на последно място при него България май е и най-голяма по територия (при Симеон Велики започва загубата на Заддунавска България от маджарите).
16 Юни 2011 21:33
Каква европейска културна традиция през девети век бе Бонго? Те тогава Европата още не се е досвестила от тъмните векове, и културата една такава, че дза се чудиш да плачеш ли, или да се смееш...

И аз като чета горното не зная дали да плача или да се смея. 9ти век слага края на "тъмните векове". Има търсачки, енциклопедии - пишеш "каролингски ренесанс", "Македонски ренесанс" и четеш. Е, може би онова, което намериш там няма да се сравнява с високите стандарти на цивилизацията на сибирските степи, но все пак ...
16 Юни 2011 21:49
«...Никета – най-светия епископ на Одрин, Константин, най-светия епископ на Котрагия ( явно става въпрос за територия подвластна на котрагите, които бяха упоменати още от VІІ в. като подвластни на Кубрат, който е упоменат като техен вожд - б.м.) Евстатий – най-светия епископ на Дебелт, Георгий – грешник, свещеник представляващ трона на Траянопол в Тракийска област, Теодор – Свети епископ на Българофига, Лев – епископ на Хераклея тракийска, Никифор – недостоен епископ на Дурацка провинция в Илирийска област, Йоан – недостоен епископ на Никея тракийска, Стратегий – недостоен епископ на Дардания, Анастасий – епископ на Никопол в Стария Епир, Лев – епископ на Месемврия....»



Само остава да обясниш това ариански епископи ли са и ако са такива, що щат на събор, анатемосал (освен други неща) и арианството.
Разбира се има и нещо друго - част от балканските епископи (но не посочените) са "вдовстващи", сиреч титуляри на катедри, които не са действащи, но те продължават да ги представляват и резидират или в Константинопол или са приютени от епископите на катедрите под ромейска власт. В Нотициите имаме на няколко пъти сведения в тази насока, освен, разбира се, известното писмо на папа Григорий до епископите от Илирик, което ги съветвало да постъпят именно така.
16 Юни 2011 21:53
По времето на Борис (и по-късно, чак до 12-13 в.) Цариград е центърът на просветата, а е и по-близо от Рим. За съжаление на изток нещата се слагат исторически по друг начин. Империята остава, църквата е отдел на държавата, респ. всички новопосветени от нея народи и първо нашият, си правят отделна църква, която да изпълнява предимно политически, а не собствено религиозни, цели. Това ускорява формирането на бълг. етнос, но и лишава църквата от някои от функциите й на запад - да е противотежест на светската власт и обединител на народите и интелигенцията им.
17 Юни 2011 09:10
Уффф.. то бива, бива простотия.. отдавна не бях влизал, във форума "исторически" статии..
1.Християнството по Българските Земи след 4 в. е готско.. След известният поход на Теодорих, по нашите земи, остава част от готите.. та от къде и как ще има пеене на "гръцки попове" е тотал неясно??
2.Християнството по българските земи е съществувало, според "История на Църквата" на Макарий без прекъсване от 2-3 век, та до ден днешен..
3.Хора, обявени за българи по произход, например Сабиниан, щом са сановници в Империята-Магистър Милитум, например, НЕ МОЖЕ да не са християни..
4.Видно от събитията 513г. брожения и междуособици, започнали на религиозна основа (Виталиан се намесва, заради владиците Македоний и Флавиан)са с активно участие и на българи..
17 Юни 2011 09:13
Чичо Фичо.. за езикът.. Как аджеба става приемането на този славянски език и коя година?!Защо???!!
17 Юни 2011 10:13
И сега кво прайм, Фичо? Любимият ти Казимир Попконстантинов, известен на цяло югоизточно Търново, се оказа вчера обикновено ченге, доносник на Държавна сигурност и явочник. Язък му за набожността или пък не, а?!
Другият ти любимец, когото цитираш под път и над път - Павел Георгиев, е от същия отбор ша знайш.
Да ти имам кумирите, Фичо.

Редактирано от - Chreston на 17/6/2011 г/ 10:22:24

17 Юни 2011 12:00
Аха, додохме си на думата. Готите, а ? А какви са готите бе, Самуиле. Я виж Бай Йордан какви ги е натворил през VI век.

"DE ORIGINE ACTIBUSQUE GETARUM"

А, готите май били гети. Нещо да си чУвал за тракийското племе гети?

Не знам дали латинския ти е първата любов, обаче в нета я има на английски и руски.
17 Юни 2011 12:36
Trans penem mihi est que Petrinsky discit
17 Юни 2011 12:42
Я да си спомним и дядо Страбон. Белким и Petrinsky научи нещо за родословието си.
"2 Прочие, елините са приемали, че гетите са траки. А гетите са обитавали от двете страни на Истър, както и мюзите, които също са траки и са еднакви с народа, който днес се нарича мизи. От тези мюзи произхождат също и мюзите, които днес живеят между лидийците, фригите и троянците. А самите фриги са бриги, тракийско племе, каквито са и мигдоните, бебриките, медовитините58, витините и тините, и, според мен, също така и мариандините. Всички тези народи, разбира се, напълно са напуснали Европа, но мюзите (мизите) са останали там. И Посидоний според мен е прав в предположението си, че Омир поставя мюзите в Европа (имам предвид тези в Тракия), когато казва:

После обърна очи лъчезарни в обратна посока,

вгледан далеч към родината на коневъдци тракийци"

17 Юни 2011 14:00
Виждам ги, какви са готите (то за тях 3 основни теории, и доста повече неосновни )! .. и отварям пак Макарий "История на църквата" и виждам, че има готска епископия.. и Първа Юстиниана има и Моравска (Мауруска) епископия, като обхващат Илирикум, Двата Епира, Дардания, Мизия Супериор и Мизия инфериор (това е чак до сегашната хървато-сръбска граница, за сведение) .. баш по нашите земи.. Да, до там е била България.. Които си съществуват от 2-век.. И се чудим, как навсякъде капища на Тангра, набързо са преоборудвани на църкви??? Открити капища на Тангра в Илирикум?! Бием рибата яко, благодарение на Петрински.. А за готите-гетите, и езикът, на "славянското море" има писано, ама кой да чете.. Ако се отвори и Симоката.. "българите, са... европейските мизи" и се види мизи и гети, дали не са им сродни езиците.. се разбира как така"прабългари" приемат "славянски" език.. ама кой да чете, кооооой..
17 Юни 2011 14:03
И отваряме и четем една дебела книга.. "русокосата и синеока.. гетска войска, топлеше скитския студ с Псалтира..".. и виждаме от кога гетите са християни.. И се лашкаме с тая баш дебела книга по празните къртуни.. барем нещо да запомним, и да не разсмиваме хората със "статии" Бе то Ганчо Ценов да се прочете на прима виста.. пак стига, а който е мераклия-може и Франко Хвойницки например, издадената във Виена книга.. "Урфила, покръстването и глаголическото писмо"..
17 Юни 2011 14:17
А някаква по-ясна представа как точно е изглеждал този Каролингски ренесанс?
Пък и сибирските степи... що не рече Антарктида поне?
Ако сравнят IQ-то на кравата на комшииите с това на мушкатото на леля ми, то кравата на комшиите е гений..
Култура чрез търсачките?!?!?
Що ли не взема да стана неврохирург, а?
17 Юни 2011 14:39
Разпространението, укрепването и съхранението на християнството е основна мисия на източноримската империя … Затова и вместо да бъде завладяна, България е била покръстена.
Основна мисия на коя да е държава е била, е и ще бъде запазване, а при възможност – и разширяване на владенията и. И ако за тази цел покръстването е по-изгодно от войната (по-малко разходи, по-трайни резултати), разбира се то се и предпочита.
Василевсът е бил считан за по голям брат, или духовен баща сред другите християнски владетели, и писмата му са били пълни с напътствия, укори или похвали.
На нахалните натрапници, които два века преди това си присвоили част от земята на държавата му, василевсът е искал да бъде баща само в един смисъл – да им такова майката.
17 Юни 2011 17:40
Има един верен съдник, за това кой е прав. Събитията след IXв. Богомилите... След около 150год. от покръстването -византийско владичество... След около 200год. турско робство... Всичко извършено набързо, тайно, насилствено води до този резултат.
17 Юни 2011 18:58
Българската народност в 9-10 в. се утвърждава така, щото ромейската власт в 11-12 в. не може да я разтури, а по-рано ромеите асимилирали лесно "славиниите" в средна и южна Гърция. Дори името "Варна" се запазва под ромейска власт, а не се връща старото име Одесос.

Но съжителството с развитата ромейска култура за съжаление налага на бълг. книжнина подражателството, често несмислената имитация като образец, вместо да търсят оригиналност. Дори рационалният патр. Евтимий е голям подражател на ромейското, използва архаични и копирани от гръцки думи и граматика, докато във Влашко по това време и по-късно разцъфтява влахобълг. книжнина на жив простонароден български език.
17 Юни 2011 22:37
Абе, да си кажа право, аз никак не съм убеден, че богомилството е свързано с начина на приемане на християнството. Нито има някакви осезателни местни езически реликти в богомилството (славянски или прабългарски), а и в областите на разпространение извън България няма паралел с приемането на християнството от Борис.
17 Юни 2011 22:39
рационалният патр. Евтимий

би ли обяснил в какво се открива разционализма на патриарх Евтимий и какво точно имаш предвид под "рационален"?
... Има непоказани мнения ...
Дай мнение по статията