:: Добре дошъл CommonCrawl [Bot] (Бот)
В Славянск бе открит масов гроб
Социалистите искат Орешарски да оттегли актуализацията на бюджета
ООН: Над 230 000 души са избягали от домовете си заради сраженията в Донбас
СТАТИСТИКИ
Общо 207,592,402
Активни 673
Страници 17,046
За един ден 235,726
Диалози

Сашо Дончев: Искам да ме управляват хора, които не мислят фискално и не мечтаят мандатно

Не спонсорите ще решат проблемите на културата и образованието, а 3 задължителни елемента: държавна политика, качествен продукт на пазарна цена и платежоспособно търсене на продукта, обяснява собственикът на "Овергаз" в разговор с читателите на "Сега"
Снимка: архив
Драги Сашо,

Ние тука, в Ямбол, знаем всичко онова, което правиш за родния си град. Като човек, който се занимава с вестници и книги, познавам и помощта ти за тъй наречената култура; особената ти отзивчивост пък към децата на Ямбол си е направо инвестиция в бъдещето. И в този смисъл е и въпросът ми към теб: остана ли поне едно сторено от теб добро НЕНАКАЗАНО?

С респект: Христо Карастоянов



Мило непознато другарче, прочети книгата "Аутопия: другият път към ада" на големия български писател и реконтраджия Христо Карастоянов. Там, на стр. 220, ред 22, ще намериш отговор на въпроса си. За тези, които не притежават книгата поради изчерпване на първото издание, ще го цитирам дословно: "Нямам представа."

Ти знаеш, че човек прави добро не заради някого, а заради самия себе си. Не меря резултатите от действията си с това дали са останали оценени или ненаказани, а с това дали ми помагат да бъда в хармония със себе си.

Аз обичам хората. Не мога да мразя и не знам дали това е така, защото ме е страх от тях или от Бога. Доверчив съм и често се намират хора, които злоупотребяват с това. Но съгласи се, че в крайна сметка е изключително предимство да дадеш на другия възможност да сгреши пръв!? Колкото до доброто, най-важното е то да е заразително. Особено във времената, в които живеем. А голямата ирония на живота е, че когато отговаряш на нечия молба или желание, никога не знаеш дали в крайна сметка си направил добро или зло на този човек.

С двойно по-голям респект: Сашо Дончев



По време на т. нар. "масова приватизация" вие оглавявахте приватизационния фонд "Наш дом". След приключване на кампанията вие бяхте избран за председател на новоучреденото акционерно дружество "Наш дом". С нашите пари "Наш дом" изкупи много оранжерии, консервни фабрики, земи за отглеждане на зеленчуци. По сведение на пресата всичко вървеше добре, но и до днес вносителите в този приватизационен фонд не получиха акции за внесените бонове и пари. "Наш дом" изчезна, няма свой офис и никой не знае къде да си потърси своите интереси. Какво стана, г-н Дончев? Кой присвои милионите вложения и се обогати на наш гръб? Хилядите вложители във фонда очакваме подробен отговор!

Ваня Борисова, София



Уважаема г-жо Борисова, да си акционер означава не само право на дивидент, а и отговорност. Акционерът трябва да се информира за състоянието на дружеството и при възможност да участва в общото събрание, където да задава въпросите си и да търси отговорност на директорите. Адресът, на който е регистрирано дружеството, никога не е бил променян и е "Филип Кутев" 5 в София. Адресът му за кореспонденция, където се намира и ръководството на холдинга, е: София, "Ангел Кънчев" 3, тел. 980-12-10. Последното общо събрание, обявено преди 2 месеца в централните вестници, се проведе на 30. VI. 2003 г. На него бяха отчетени приходи от продажби за 9,290 млн. лв., печалба от 45 000 лв. и инвестиции за над 1,846 хил. лв. Размерът на инвестициите обяснява защо все още не се решаваме да раздадем дивидент. Холдингът работи основно в сферата на селското стопанство и консервната промишленост и ако до 2007-а ние (вие, аз и останалите акционери) не модернизираме дейността му в съответствие с изискванията на ЕС, както и ако не разработим и наложим нови продукти, все едно че всичките ни усилия досега са били напразни.

Що се отнася до акциите, съгласно закона през 1998-а и 99-а премина кампанията за замяна на боновете с депозитарни разписки. Независимо от изтеклия срок в холдинга пазят разписките на всички, които не са намерили време тогава да си ги получат. И ако се обадите на посочения телефон, ще разберете какво да направите.



Г-н Дончев, от години насам слушам ваши изказвания и нито веднъж не съм забелязал да сте били доволен от управляващите, които и да са те в момента. Вие предимно се оплаквате, изисквате, молите за подкрепа, заклеймявате и т. н. Защо нито веднъж не взехте да отчетете нещо положително, нима битовата газификация, която изграждате, доникъде не е стигнала?

Адем Адемов, Горна Оряховица, по мейла



Да, г-н Адемов, недоволен съм! И вие сте недоволен. И другите около нас са недоволни. Разликата между нас е само в това, че повечето изразяват своето недоволство малко преди и най-вече в деня на избори, а аз започвам малко след като поредните са встъпили във властта. Защото, уважаеми г-н Адемов, безспорно важни са резултатите от едно управление, но още по-важни са пропуснатите възможности. Сигнализирайки за това, аз винаги съм се старал да помогна на управляващите. Друг въпрос е как те са възприемали моята критика или констатации. Но те, както сам сте се убедили, се сменят често. Вярвам, че някой ден ще дойдат на власт и такива, които няма да се обиждат. Те по всяка вероятност ще бъдат по-умни и мислещи, умеещи да "купят" всичко, което може да направи управлението им успешно. Нали към това трябва да се стреми всеки отговорен политик - да управлява успешно България в интерес на българските граждани.

А много ми се иска да похваля някой политик или чиновник и когато има повод, го правя. Но истината е, че в областта, в която работя - битовата газификация, - страната ни е на предпоследно място в Европа. А с похвали ще стигнем единствено до последното място.



Г-н Дончев, използвам случая да благодаря на вас и вашата фирма за огромната промяна, която внесохте в живота на моето семейство. Не искам да си напиша името нарочно, за да не навлека неприятности на някого - аз съм ваш клиент в Ямбол. Признавам, че битът ни коренно се промени и инсталацията на природен газ облекчи живота ни. Но не ви ли се струва, че цената, която плащаме за горивото, е твърде висока? Наскоро научих, че в Севлиево тарифите са съвсем различни, струва ми се около 10-15% по-ниски, отколкото в Ямбол. Кой ги определя и не може ли да се направи нещо в посока намаляването им?

Анонимен, по мейла



Въпросът ви наистина е много интересен. Той ми позволява да обясня, макар и съвсем повърхностно, колко много неща се крият зад една цена. Наистина домакинствата в Ямбол купуват природен газ за 510 лв./1000 куб. м, което прави 5.48 ст./кВтч, а в Севлиево цената на природния газ за домакинствата е 441.60 лв./1000 куб. м, което е 4.75 ст./кВтч. Но искам да ви обърна внимание на факта, че домакинствата в Севлиево плащат първоначална цена за присъединяване към газоразпределителната мрежа в размер на 1340 лв., а в Ямбол тази цена е 174 лв., или 7.7 пъти по-ниска. Едно средно домакинство в България потребява около 1500 куб. м природен газ годишно. Общо годишно домакинствата в Севлиево плащат за природен газ 102.60 лв. по-малко от домакинствата в Ямбол, но цената им за присъединяване е с 1166 лв. по-висока. Това означава, че домакинствата в Севлиево авансово са си платили разликата в цените на газа за повече от 11 години. А като се има и предвид, че годишната лихва върху платената авансово такса от 1340 лв. е повече от 134 лв., излиза, че само лихвата покрива тези 102 лева, които севлиевското домакинство плаща по-малко.

Различията в цените на газа се дължат на различните схеми на изплащане на присъединяването, които фирмите прилагат. Като по-мощна фирма "Овергаз" може да си позволи да не натоварва клиентите си с предварително плащане и да заложи над 10-годишен срок за възвръщаемост на направените за едно домакинство разходи.



Г- Дончев, по времето на т. нар. газова война в България надълго и нашироко бе обяснено, че посредниците между "Газпром" и "Булгаргаз" вдигат цената на природния газ. Миналата седмица стана ясно, че посредникът остава само "Овергаз", но цената на газа няма да падне. Как става това? Нали се намаляват посредниците по веригата, които вземат комисиони? Другият ми въпрос е свързан с газовия договор, подписан от Евгений Бакърджиев. Наистина ли той е възможно най-изгодният договор за България? Наистина ли цените на газа за България са едни от най-ниските в Европа? И ако е така, защо "Булгаргаз" непрекъснато иска да променя този договор?

Александър Карапетров, София, "Люлин", бл.304



Уважаеми г-н Карапетров, по време на т. нар. "газова война" се говореше един много странен език, поради което не само това с посредниците остава неясно. Искам веднага да кажа, че "Овергаз" не е посредник, а доставчик на руски природен газ за България. Такива доставчици са още "Булгаргаз" АД и WEEH. Цените, по които тези 3 фирми доставят руски природен газ в България, са съпоставими, дори тази на "Овергаз" на моменти е най-ниска. Онова, което не бе чуто или не стана ясно от фанфарите в тази "война", е, че през 1995 г. "Булгаргаз" купуваше от "Газекспорт" природен газ на цена $ 96.03/1000 куб. м. Тогава "Овергаз" подписа първия си договор с "Булгаргаз" за доставка на природен газ на цена $ 84.50/1000 куб. м. Договорената тогава цена е в основата и на днес действащата формула. Никой не е повлиял върху нейния размер. Така че в това отношение заслугите на г-н Бакърджиев са силно преувеличени. Заслугата за ниската (почти най-ниската) цена на природен газ за България е най-вече на "Овергаз" и "Газпром". Онова, което е безспорна заслуга на г-н Бакърджиев и неговия екип, е безвъзвратно загубената възможност за допълнителен транзит на руски природен газ в обем на 16.0 млрд. куб. м годишно. В паричен еквивалент това означава не по-малко от 85 млн. долара годишно.

Въпроса дали "Булгаргаз" иска нещо и какво е то, би следвало да отправите към тях.



Г-н Дончев, вие винаги се изказвате само по въпросите на енергетиката, а на мен ми е любопитно какво мислите по икономическата политика на правителството като цяло. Кои според вас са основните грешки, които допускат юпитата, и какви са основните им постижения? Подобри ли се средата за бизнес, както твърдят управляващите? Допитвал ли се е някой от управляващите (нямам предвид само това правителство) до вас по икономически въпроси?

Димитър Димитров, Бургас



Уважаеми г-н Димитров, вашият въпрос не позволява кратък отговор. За мен най-важен пропуск на всички правителства след 1989 г. е липсата на дългосрочна икономическа политика и на конкретни планове за икономическо и регионално развитие. Изключение в някаква степен прави правителството на г-н Костов, което разработи и прие такива планове (не коментирам тяхното качество), но ангажирано със себе си, не предприе нужните действия за тяхното изпълнение.

Без план не се управлява даже дюкян, а ние се опитвахме да управляваме държавата. Дошли на власт без собствени идеи и програми, министрите се нуждаеха от съвет. И възникна необходимостта от организации като т. нар. Съвет за икономически растеж. Може би и така може, но тогава чия ще е отговорността за провала? Мисля си, че сигурно е по-добре тези "съвети за..." да се организират преди избори и да помагат на политическите партии в написването на техните програми за управление. Тези програми не трябва да съдържат само празни политически фрази, а конкретни планове за икономическо и регионално развитие на България. Тогава кандидат-министрите (предполага се, че те са ръководили изготвянето на плановете за съответните отрасли) ще идват на власт подготвени и със собствен екип. Само така те ще могат да носят своята отговорност.

А мечтата ми е да ме управляват хора, които не мислят фискално (бюджет за бюджет) и не мечтаят мандатно.

Що се отнася до това дали някои управляващи са се допитвали до мен - да, допитвали са се. И тук важи с пълна сила както казаното по-горе за това кой носи отговорността, така и хубавият риторичен въпрос: "Аз ли криво им думах, те ли грешно ме разбраха?"



Уважаеми г-н Дончев, спомням си, че преди миналите местни избори всички кандидати за кмет в нашия град обещаваха да го газифицират. "Овергаз" направи дружество с общината, после го развали, появиха се някакви англичани, после някакви други чужди фирми, но в крайна сметка вече 4 години нищо не е направено на практика. Сигурен съм, че и наесен всички ще обещаят пак да ни газифицират. Защо става така? Уж има голям интерес, а никой не почва да работи. Това само реклама ли е, или има други пречки? Или пък някой прибира рушвети, а после се отмята от обещанията? Някой от вас искал ли е подкуп, за да ви разреши да работите в града?

Георги Матвеев, Пловдив



Уважаеми г-н Матвеев, още през 1993 г. "Овергаз" предложи на ръководството на община Пловдив осъществяването със съвместни усилия (при осигурено от "Овергаз" финансиране) на проект за газификация на града. Не знам каква е истинската причина, но до 1996 г. не успяхме да започнем изпълнението на този проект. В началото на юли 1996 г. влезе в сила законът за общинската собственост. По силата на този закон дейността "газификация" беше поставена в условията на концесионен режим. Правилникът за прилагане на този закон беше изготвен и одобрен в началото на 1998 г. Община Пловдив започна подготовката на процедура за провеждане на търг за възлагане на общинска концесия за дейността "газоснабдяване". Според мен само липсата на опит и желание за провеждане на коректна, прозрачна процедура доведе до ненужно протакане и забавяне. И когато почти всичко беше готово, влезе в сила нов закон - Законът за енергетиката и енергийната ефективност. От неговото влизане в сила (19 юли 1999 г.) до днес не е проведен нито един търг за издаване на лицензии. Причините са много - от некомпетентност през необходимостта да бъдат написани един куп (около 27) наредби, регламентиращи дейностите в областта на природния газ, до търсенето на подходящ (свой) кандидат. На мен не ми искат рушвет, защото съм известен, че не давам. Може би и затова по-трудно ми вървят работите.

Към момента ние сме единствените, купили тръжните книжа за газификация на регион "Тракия", в който се намира и Пловдив. Искрено се надявам да имаме силна конкуренция, за да могат пловдивчани да получат на ниски цени и в кратки срокове нещо, което те отдавна заслужават да имат.



Г-н Дончев, известно ми е, че спонсорирате издаване на книги, чух, че с ваша помощ се строи някъде параклис, въобще участвате във финансовото подпомагане на закъсалата ни (всякак) култура и духовност. Но не си спомням пресата да е гърмяла за такива ваши дейности. Ако сам сте избрали да се дистанцирате от този вид известност, шапка ви свалям! И все пак бих желал да науча още нещо за всичко това...

Пясъчко, от Скайфорума



Уважаеми Пясъчко, много е тъжно, че по българските земи има толкова много мъка и потребности. В рамките на скромните си възможности ние в "Овергаз" се стремим да помагаме с каквото можем. Огромното удовлетворение за нас е възможността да бъдем съпричастни с делото и творчеството на велики и талантливи българи. В интерес на истината от това общуване аз лично получавам толкова много, че в крайна сметка не е ясно кой на кого дължи. Ще продължим да го правим и занапред. Но сам разбирате, че не спонсорите ще решат проблемите на културата (това важи и за образованието), а други три елемента са абсолютно задължителни:

1. Държавна политика.

2. Качествен продукт на пазарна цена.

3. Платежоспособно търсене на този продукт.

А ако наистина разбирате и цените моето отношение към такъв род публичност, позволете ми да не развалям мнението ви за мен с ненужни думи.



Г-н Дончев, синовете ви ще наследят ли вашата професия, или имат други интереси? По какъв начин един млад специалист може да започне работа в "Овергаз"?

С уважение: Димитър Димитров, студент, София



Средната възраст на специалистите в "Овергаз" е малко над 30 години. Това означава, че непрестанно назначаваме млади хора. Те идват при нас след конкурси, които публикуваме в пресата. Синовете ми са сериозни момчета и никога не бих се намесил в техния професионален избор. Само се надявам, че крушата не може да падне по-далеч от дървото.



Г-н Дончев, какво е общото между газовия и медийния бизнес? Какви са предимствата и какви са неудобствата да имаш вестник като "Сега"? Има ли опити за натиск върху вас като издател да влияете върху редакционната политика на вестника? Много мои приятели смятат, че в "Сега" също се пускат поръчкови материали, аз самата съм имала съмнения по определени статии, които засягат бранша, в който работя. Вие можете ли да гарантирате, че в "Сега" няма поръчкови материали? И че ако не вие, то вашите съдружници във вестника не оказват натиск върху екипа му по определени въпроси?

Анонимен, по мейла



Твърде претенциозно от моя страна ще е да говоря за бизнес, който не разбирам. В анонсите на този разговор аз бях представян като издател, какъвто аз не се чувствам. През 1997-а Кънчо и Андрей ми предложиха да участвам с финансиране в един проект, който имаше за цел независим, деполитизиран и най-вече умен вестник. Както много хора знаят, в идеи, с които се ангажирам, но са извън моята сфера на компетентност, аз участвам само миноритарно независимо от дадените от мен средства. Единственото, което поисках, беше да изготвим и подпишем морални кодекси на издателите и на журналистите, работещи в "Сега", и на тяхна база да се изгражда редакционната политика. Тези кодекси би трябвало да съществуват и днес. От края на 1998-а съм извън управлението на вестника и единственото ми задължение към "СЕГА" АД е да присъствам веднъж годишно на общото събрание на дружеството.

Но не мога да не кажа, че страшно харесвам Скайфорума на вестника. С моите приятели понякога обсъждаме писаното от Дон, Наум, чичо Фичо, проф. Поповски, Петър Петров, Гънтри, Звън, Доктора, Грациан, Фани, Атила, Мунчо, БГ-идиота, Щирлиц, Буя, любимата ми Миряна Б. и много, много други. Не знам доколко тези хора осъзнават, че се превръщат в институция, по-важна и от партиите, но за мен и за много други те са хората, чиито мнения са лакмус за ставащото около нас.

За "Глобална България" и за "Гергьовден" - четете в следващия брой.
 
Инж. Сашо Дончев, съпругата му Ева и първородният им син Даниел.
 
Председателят на Асоциацията на общините Венелин Узунов и Сашо Дончев на кръгла маса за алтернативите за отопление на София. България е на предпоследно място в Европа по битова газификация.
 
Сашо Дончев и кметът Софиянски правят първа заварка на газификацията на Банкя през октомври 2001 г.
 
Сашо Дончев в президиума на Европейския делови конгрес. Това е международна неправителствена организация, включваща над 60 компании от 20 страни-членки на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа. "Овергаз" е единствената българска компания, която участва в организацията.
 
Сашо Дончев
5062