:: Добре дошъл CommonCrawl [Bot] (Бот)
Стокхолм похарчи близо 5 милиона долара покрай операцията
УЕФА даде служебна победа на сърбите, но същевременно им отне три точки
Кой трябва да управлява страната?
- Коалиция ГЕРБ - БСП
- Коалиция ГЕРБ - ДПС
- ГЕРБ да управлява с правителство на малцинството
- Коалиция ГЕРБ - Реформаторски блок - Патриотичен фронт
- Никой, да отиваме пак на избори
Резултати
СТАТИСТИКИ
Общо 216,504,883
Активни 999
Страници 79,737
За един ден 235,726

Защо не се отказва ваксина за тетанус

Болестта причинява страшни гърчове, а заразеният остава в съзнание
На почти всеки се е случвало да потърси лекарска помощ заради рана от удар, порязване, охлузване. Първото нещо, което лекарят прави освен обработката на раната, е да предложи ТАП за тетанус. По принцип пациентът има право на избор, но е най-добре да не отказва инжекцията. Защо?

Тетанус е



една от най-тежките инфекциозни болести



Тя се причинява от бактерии - клостридиум тетани, които отделят силно токсично вещество (екзотоксин), увреждащо нервната система и червените кръвни телца.

Тетаничната бактерия и нейните спори са широко разпространени в природата. Те попадат в почвата чрез изпражненията на тревопасни животни - бактерионосители. При нараняване с нарушаване целостта на кожата бактериите проникват в човешкия организъм. Заболяването по-често се среща при децата. При около 1/3 от случаите пациентите не са потърсили веднага лекарска помощ, тъй като раната е била повърхностна.

Попадналият в организма причинител се размножава, като отделя силния екзотоксин, той достига до мозъка и нарушава предаването на импулсите до мускулите. Това предизвиква появата на мускулни гърчове. В някои случаи те могат да бъдат толкова тежки и продължителни, че да причинят скъсвания на мускули и сухожилия или счупване на кости. Освен това се засягат и сърдечният и дихателният мозъчен център. Постепенно дишането се затруднява, става повърхностно,



заболелите изпитват силен задух



Първите симптоми на болестта настъпват обикновено от 6 до 14 дни след инфектирането. Ако инкубационният период е по-кратък, значи болестта ще протече по-тежко. В началото се появява спазъм или гърч на дъвкателната мускулатура със силно стягане на челюстите. Говорът и дъвченето се затрудняват извънредно много. По-късно гърчовете обхващат и мимическата мускулатура на лицето и други мускулни групи - на краката, на ръцете, шията, гърба. Заради характерната мимика, която придобива болният, заразата е наречена "смееща се болест".

След това настъпват гърчове и на гръбначната мускулатура. По време на тетаничен гърч тялото е опънато дъговидно и само главата и петите служат за опора. Тетаничните гърчови пристъпи отначало са по-редки и по-краткотрайни, но постепенно се засилват и стават по-продължителни. Това вече е тетаничен статус. Болният е в пълно съзнание, което прави гърчовете още по-мъчителни.

Тетанус се лекува в инфекциозни болници или отделения. На пациента се инжектира противотетаничен серум, дават му се болкоуспокояващи и упойващи медикаменти - фенобарбитал, реланиум, противогърчови лекарства, релаксаторни препарати. Раната се обработва допълнително. Осигурява се пълен покой в тъмно помещение. При тежки случаи болните се включват на апаратно дишане.

Прогнозата е сериозна. Според медицинските данни болестта има



фатален край при 50% от възрастните



и 90% от новородените.

Затова у нас имунизацията на новородените с комбинираната ваксина дифтеткок и реимунизациите през 10 г. са задължителни. При нараняване профилактично се прилага тетаничен анатоксин - ТАП при имунизирани лица, ако от последната имунизация са изминали повече от 6 месеца. ТАП не се слага само при доказана силна алергия или ако пациентът е пил много алкохол. При неимунизирани лица в такива случаи освен ТАП се прилага и противотетаничен серум.
22546