:: Добре дошъл CommonCrawl [Bot] (Бот)
Размерът му се вдига на 2600 лв.
Полицаи обграждат сградата на парламента
Четирима работници са ранени
Връщане от НОИ към лична партида при сегашната структура е невъзможно, призна министър Калфин
Ако осигуреният реши да се върне в частен фонд, НОИ ще му върне парите без лихвите, казва Горанов
Съгласни ли сте парите за втора пенсия да могат да се пренасочват към НОИ?
Да
Не
Не мога да преценя
Резултати
СТАТИСТИКИ
Общо 221,597,626
Активни 1,160
Страници 64,635
За един ден 235,726
Седмицата

Книга за болните - лек против идиотизъм

Снимка: ББИА
Номинираните в категория "Библиотекар на годината" - Рени Велкова, Ирина Петрова, Веселина Спасова, Славка Шопова, настина заслужават поклон за своите усилия.
Ако не можете да си представите и разберете една библиотекарка, която работи 43 години в селско читалище, в читалището "Съзнание 1912 г." на село Михайлово, Врачанско; която винаги е получавала заплата далеч под средната, но пък още от дете участва като доброволец в строежа и ремонтите на същото читалище; която се хваща за платен преброител в съответните кампании, та с парите от тая плата да абонира читалището за "Държавен вестник"; която събира с характерна краеведческа наивност и тиха налудност приказки, поговорки и истории за селото си и помага в съставянето и издаването на книги за него; която учи малкото останали деца, като преди това е научила родителите им на песни и обичаи, и им помага да си пишат домашните; която май пописва стихове, организира и участва с такива като нея в самодейни прегледи и рецитали, посветени на Ботев и възрожденската поезия; която тътри до Михайлово по автобуси и влакове дарени книги от Народната библиотека "Св. св. Кирил и Методий"за библиотеката в читалище "Съзнание 1912 г.", тежащи повече от самата нея; която едва вдигнала се от легло и прескочила трапа, обикаля с колелото си болните баби и дядовци из селото и околните селца, за да им носи книги и да ги записва поредно за най-търсените, четени многократно и следователно хубави, а не само защото рядко някой купува или дарява "бестселъри"... Та ако не можете да си представите и да разберете всичко това, което съставлява живота на Ирина Петрова, болната, носеща книги на болните, съжалявам за откровеността, но сте идиоти. Или по-правилно - сме идиоти в първичното значение на думата, в значението на странящи от човешката общност люде, за които хора като Ирина изглеждат несвоевременни, някак смешно-героично в наивните им усилия да подобряват общите дела. Разбира се, ако изобщо се виждат - и хората като нея, и общите дела.

До тая седмица не знаех за съществуването й, макар да зная, че трябва да ги има, макар да познавам подобни на нея "общественици" в най-хубавия смисъл на думата за граждани, в точната й противоположност спрямо идиота като човек извън обществото - необходими за съвместния ни живот хора, работещи мравешки на поприще - незабележимо, неважно откъм личните ни проблеми и откъм истерията на все актуалното. Идиоти сме! Тия хора все по-рядко влизат и във вниманието ни, и в новините, претендиращи да представят българското общество, което трябвало да бъде, дърдорят, гражданско. Едно, защото са от село и вниманието се разсейва от безинтересно естествени неща към пряко интересуващите ни. Друго, защото самите новини са истерични точно с известяване на най-новото, предимно от центъра на София, при което, за да станат още по-идиотски нещата, то се оказва и най-познатото. Извън това, че е някак неприлично Ирина да се мотае със старото си колело в общество, постоянно присъстващо в тия познати новини и по улиците с тежките си джипове, естествено с охрана.

Такива бяха и новините тая седмица: дърдорещ каквото му хрумне премиер, зализан и в приказките си президент, уволнявани и назначавани министри, старонови партии и новостари коалиции, патриоти-пиромани и душмани на исляма, политически търговци и купувачки на банки, еврокомисарки и комисионери, леки жени и тежки мъже с още по-тежки присъди в мечтите на читателите и зрителите, деца-убийци и убийци на деца и пр. В това неявявяне на Ирина и хора като нея, разбира се, има известна справедливост: не за обществото, за тях ще е неприлично - ще изглеждат нелепо и смутено, както нелепо и смутено изглежда читалището "Съзнание 1912 г." в край, където хората са изпаднали от каруцата на Бога, както казваше Радичков. Или което е почти същото, живеят в най-изпадналия край на Европа, както пък сочат статистиките на Европейския съюз.

Та както заради идиотията, така и заради приличието Ирина не се появи в новините. Освен това тя беше само номинирана при годишните награди на Българската библиотечно-информационна асоциация за званието "Библиотекар на годината", както бяха номинирани и нейните посестрими Веселина Спасова от първото българско читалище "Еленка и Кирил Д. Аврамови - 1856", Свищов, и Рени Велкова, библиотекарка в Националната професионална гимназия по прецизна техника и оптика "М. В. Ломоносов", София. Но в тия новини не влезе, щеше да е неприлично да влезе, и Биляна Юрукова, заместник-директорката на Университетската библиотека "Св. Климент Охридски", нищо, че тя спечели наградата за "Млад библиотекар". Не влезе дори и носителката на наградата Славка Шопова, главен библиотекар на Народната библиотека "Иван Вазов", Пловдив. Даже и Цецка Цачева не бе спомената, макар и тя да присъстваше сред рехавата публика на връчването на тия награди в понеделник.

И не защото идната седмица е 24 май, когато някой би се сетил за тия труженици на книгата, а защото наистина идиотията ни е потиснала, един лесно изпълним съвет - вземете идния вторник книга, каквато и да е, преди да я прочетете, се опитайте да се вживеете за миг в живота на Ирина, спомнете си за работещите в библиотеките на местата, където все някога сте били - училището, читалището, казармата, затвора, института или университета. Никак не е актуално, не е и нещо особено, ала поне за няколко мига лекува от болестта на идиотията със спомена за хора, без които сигурно може, както може и без книгите. Но без които, както и без книгите, без читалището и без четенето всички ще пропаднем от каруцата на историята още по-дълбоко в дупките на идиотизма, дори и ако на магистралите случайно няма дупки.
54
8226
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
54
 Видими 
20 Май 2011 20:03
За библиотекарите - оцелелите -
За автора -
------------------------------
Блогът на Генек


20 Май 2011 20:22
20 Май 2011 20:35
Ами като видим кой е капелмайсторът, какво се чудим, че като се заговори за култура, оня се хваща за маркуча и става опасен?
20 Май 2011 20:37
Свестните у нас - считаме за луди! Доказано с писмени паметници от Ботева насам! Промяна - ни на йота! За автора - , а за г-жа Ирина Петрова и другите светли лъчи в ада наш -

20 Май 2011 20:47
Жестока статия с жестоко първо изречение.
Живот на един дъх, на една глътка.

20 Май 2011 21:18
Автора
А за читалищата и читалищните дейци грижа не берете. Жилави са те. Със здрави корени. Вижте само годините на учредяване, които са в названията на тези стари огнища на духа.
Тези дни често се чуват думи като патриот, патриоти, патриотизъм, Отечество. Добре, че са хората като тези от българското народно читалище в села и градове, че да не забравяме истинския смисъл. Ако пък към патриотизма добавим и култура, наука и просвета, в навечерието на 24 май, то пак там - в българското народно читалище ще ги намерите най-здраво и естествено съчетани. Докато в нашия народ има този порив и влечение за общност, обединена около разумното, красивото и прогресивното - във всяко село и всеки квартал на градовете ни, аз съм спокоен. Докато в читалищата активно членуват по три, а някъде и четири поколения от една фамилия, аз съм спокоен. Ще ни бъде.
20 Май 2011 21:30
Предполагам, идиотията повелява също да се сещаме за читалища, библиотеки и отдадени на книгите хора само около 24-ти май? Нищо против автора, де. Добре се е сетил и четивото е добро.
20 Май 2011 22:22
Не е важно "четивото", важното е, че тези, за които става дума в него, са Хора! А такива има все по-рядко. Аз не съм оптимист като Фирмина.
20 Май 2011 22:35
Великолепно! Уважаеми г-н Денков, ще помогнете ли на обикновен златотърсач като мен... нали знаете, че разговарям под "nom de guerre", а истинското ми име е Елам Харниш... Съвременник съм на един велик руснак - бях, съм и зная, че ще бъда винаги, но това е друг въпрос - който казва "всю жизнь по капле выдавливал из себя раба". Питам се какво значи това
20 Май 2011 23:13
За Димитър Денков и Ирина Петрова
20 Май 2011 23:14
и за всички библиотекари с душа , както и за всички четящи.
20 Май 2011 23:44
Михайлово (бивше Долна Гнойница) е село в Северозападна България. То се намира в община Хайредин, Област Враца. По данни от ЕСГРАОН на община Хайредин към 2 май 2005 г. в с. Михайлово живеят 1153 човека. До 1950 година името на селото е Долна Гнойница, така както е записвано в старите турски документи и в документите след Освобождението. С указ №191 на Президиума на Народното събрание (ДВ 95/22 април 1950 год.), населеното място се преименува в Михайлово на името на Михаил Кънчев - активен функционер на комунистическата партия и регионален ръководител на Септемврийското въстание 1923 година.
20 Май 2011 23:45
Разположено е на левия бряг на река Огоста и от двете страни на устието на Горногнойнишка бара при вливането ѝ в Огоста. То е равноотдалечено по на 40 километра от големите населени места Оряхово, Козлодуй (районен център), Лом и Монтана, а по шосе отстои на 60 километра от областния център Враца. Релефът е равнинен, силно повлиян от това, че е пресечен от две реки и се явява тяхна водосборна зона. Селото е разположено във валог със разлика във височините около 30 метра. На църквата е поставен нивелачен репер с надпис „Височина на надморско равнище 71.548 м.“. Водното ниво на река Огоста в района на землището на селото е над 56 m. Разположението на селото в поречието на двете реки - Огоста и Барата, го прави естествен пътен възел. През него преминават шосето от Оряхово за Монтана и София и това от Видин и Лом за Бяла Слатина, Плевен и Източна България.
20 Май 2011 23:46
В региона почвата е чернозем, а по поречието на Огоста има наноси с песъклива структура. Землището на селото граничи със землищата на селата Хайредин, Манастирище, Бели брод, Лехчево, Септемврийци (Област Монтана) (Горна Гнойница) и Бъзовец (Област Монтана). Земята е плодородна и благоприятства развитието на земеделие и скотовъдство. На север в землището на Михайлово е включена земя от местността Златия — една изключително продуктивна по отношение зърнопроизводството земеделска земя, а поречието на Огоста доскоро успешно се използваше за производсто на плодове и зеленчуци.
20 Май 2011 23:48
Климатът е умереноконтинентален. Зимите са студени, снеговити, с температури в средата на м. януари достигащи минус 20 градуса. Летата са горещи и летните температури достигат до 35-38 градуса. Характерни са за есента мъглите, обхващащи Дунавската равнина и с това понижаващи температурите от 5 до 8 градуса. В миналото е имало по-големи горски масиви с по-голямо разнообразие от дървесни видове. По време на създаването на ТКЗС са изсечени и изкоренени акациеви, брястови и дъбови насаждения. Сега преобладават дървета от видовете топола и върба около поречието на двете реки.Околностите на селото се обитават от дребен дивеч - зайци и лисици и птици - пъдпъдъци, гургулици и яребици. Освен този дивеч обект на ловната страст през зимата са и дивите патици по поречието на река Огоста. Разпространени са водната змия, смокът и няколко вида гущери.
20 Май 2011 23:49
В домакинствата се отглежда дребен -(овци и кози) и едър рогат добитък - крави. В малките семейни стопанства се отглеждат магарета и коне, свине и птици - предимно кокошки и гъски. Отглеждането на биволи е прекратено по време на масовизацията при създаването на ТКЗС.
Двете реки Огоста и Горногнойнишка бара, плодородната земя и тучните пасища са привличали хората още от древността към това място. Не са правени системни разкопки, но от проучванията на случайно намерени находки, може да се каже, че селището е обитавано още в шестото хилядолетие пр. н. е. Изследването е документирано и регистрирано от Богдан Николов.
20 Май 2011 23:50
Намерени са останки от погребения с трупоизгаряне - глинени погребални урни и златни накити от бронзовата епоха (края на четвъртото хилядолетие пр. н. е.). Изровени са останки от глинени съдове характерни за ранно-желязната епоха - около първото хилядолетие пр. н. е. Намерени са отделни монети и колективни монетни находки от времето на Римската република и Римска империя. Двете най-големи находки са от 1800 и 1098 броя монети (денари и антониниани) са открити случайно в м. "Крушите", край старото ТКЗС. Последните монети в тях са отсечени при император Галиен (253-268), което доказва, че тази земя е била провинция на Римската империя. Нашествията на варварите - готи носели смърт и разрушения и вероятно по това време селото е разрушено. От населението тук са оставени много тракийски могили, което определя народността на хората обитаващи тези земи. Открити са керамични съдове от Първото Българско царство и некрополи от времето на Второто Българско царство. Материалните свидетелства доказват, че мястото, където се намира село Михайлово е заселвано могократно, но не са намерени документи за името на селището.
о борба
20 Май 2011 23:51
След падането на България под турско владичество, от турски данъчни описвачи около 1483 година е описан Никополския санджак. Доцент Румен Ковачев дава точни данни за населените места тук:
* село Койдозлу (Козлодуй) има 8 домакинства.
* село Бутанофче (Бутан) има 6 домакинства.
* село Хайрреддин (Хайредин) има 4 домакинства.
Село Долна Гнойница не се споменава, което значи че то отново е било празно място - селяните или са изселени в Анадола, както тези от с. Цибър, или селището е разграбено и опожарено. Турски данъчни документи споменават за селище с име подобно на Гнойница в каза Джибре (Цибър), Никополски санджак, както следва:
* в 1617 год. село Гунанидже или Гнояница;
* в 1620 год. село Гонайниче с 35 домакинства;
* в 1632 год. село Гнояниче с 30 домакинства;
* в 1639 год. село Гуяниче или Гояница.
20 Май 2011 23:52
След кърджалийските безчинства във Врачанско в края на XVIII век, селото около Барата е опустошено, опожарено и се създава едно временно селище, на около километър от старото, но скрито и далеч от пътища в местността „Влашко селище“. В това селище се заселват българи, връщащи се от Румъния, както и такива, бягащи от родните си места на път за Влашко. Обитавано е около 15 години, и след 1800 година семействата от това ново селище се преместват отново около Барата, където и сега е село Михайлово. Според възрастни хора при едно изследване през 1904 година (отразено в издадения тогава „Пътеводител на Оряховска околия“)[3], селото носи името на близкия соват (голямо пасище, мера) „Гоеница“. В това пасище всяко домакинство от селото е отглеждало и угоявало до 150 овце, телета и работен добитък - волове, биволи и коне. В турска редакция най-близък до името Гоеница е записа от 1639 година.
20 Май 2011 23:55
След 1800 година селото е записано като Гунуйниче-и зир (Гунуйница-и зир), което означава Долна Гнойница. Това е било необходимо, според турските власти, тъй като създаденото селище е ново на това празно място, а в горното течение на Барата съществува вписаното от 1631 година в турските данъчни „дефтери“ село Гунуйница-и баля. По-рано такъв запис на името не е бил необходим, защото Гоеница е по-старото от двете села и за да се отличават към името на второто е прибавено „и баля“, т.е. „Горна“

За първи път на български селото е записано като Долна Гноеница в календарче „Летоструй“, издадено във Виена-Австрия през 1873 година. Там в списъка на селищата от Оряховска околия се споменава, че това село е заселено с българи.
В селището на новото място през 1848 година се открива килийно училище с първи учител Глигор Маринов от Ново село (Благово), обл. Монтана. Двадесет години по-късно се построява сграда, наричана „Хамбаря“, защото имала помещение за събраното зърно от данъци, помещение за религиозни ритуали и стая за нуждите на училището. През 1873 година се освещава новопостроената черква „Св. Параскева“ от свещеника останал да служи в нея — Атанас Попниколов. Тя е построена в дарените дворни места от фамилиите Ценьовци и Младенчовци. Свещеници служили в църквата са още Филип Трифонов, Кирил Манчев (от 1926 до 1932 година), Георги Макариев (от април 1932 до 1936 год.), Иван Александров (от 1936 до 1948 год.) и Ангел Филипов Попов. През 1889 година се построява училищна сграда, която да позволи провеждането на четирикласно обучение на децата. Училището е построено на дареното от Найден Илчев дворно място в центъра на селото. През 1931 година е завършена и осветена нова голяма училищна сграда, която да отговори на нарастналите нужди от учебни помещения за провеждане на седем годишен курс на обучение. Учители оставили трайна следа, не само с обучението на децата, но и с широката си обществена дейност и работа за културното обогатяване на селяните и съхранение на българските народностни традиции са: Петко Цалков Барзов (1838-1914), Илчо Горанов, Въло Ценов Калчев, Георги Атанасов Попов (1873-1959), Куно Симеонов Йончев, Иван Найденов Илчев (1877-1933)- станал по-късно Околийски училищен инспектор, Михаил Георгиев Попов (1892-1984), Петко Тударов Илчев (1902-1985)- като главен учител организирал стоежа на новата училишна сграда през 1930–1931 год., Цветан Петров Константинов (Цинцарски) (1909-1989), Цонка Георгиева Барашка, Любен Стоев Спасов (1915-1988), Гена Иванова Попова. Инициативен комитет от учители са организирали през 1939 г. с доброволен труд и дарения построяването на паметник на загиналите за Отечеството 53 войници от селото във войните от началото на XX век. Директори на училището през годините са: Иванка Димитрова Лилова, Алексей М. Крачков, Петко Тудоров Илчев, Михаил Г. Попов, Цветан Димитров Маринов, Любен Стоев Спасов, Димитър Найденов Евтимов, Димитър Георгиев Димитров, Косто Ганов Костов и Цветана Георгиева Студенобушка.
20 Май 2011 23:56
При избухването на Балканската война един човек от Долна Гнойница е доброволец в Македоно-одринското опълчение.
Нуждата от общинска административна сграда се чувствала осезаемо. Населението на селото в края на тридесетте години на XX век е над 2 700 човека, и през 1938 година се построява Общински дом. В него се настанява кметската администрация, пощата и здравната служба. Телеграфопощенската станция е открита на 13.11.1923 г. През 1952 г. е поставен номератор с телефонистка, а през 1981 г. е монтирана и работи автоматична телефонна централа.
20 Май 2011 23:57
Читалище „Съзнание“ е създадено през 1912 година по инициатива на учителите баща и син - Георги Атанасов Попов и Михаил Г. Попов. То се помещава на различни места, докато през 1978 година е направена пристройка към училищния салон и в нея са настанени библиотеката, читалнята и детската сбирка. През 1957 г. е построена сграда за детски ясли. Те функционират до 1960 г., когато се закриват. Сградата се преустройва и предоставя за нуждите на целодневна детска градина.
Природни забележителности в селото е преминаването на р. Огоста през селото, а пясъкът около коритото на реката може да се конкурира с пясъка по нашето Черноморие. Между селата Михайлово и Септемврийци има язовир, на който всеки любител на риболова може да отдъхне. Черквата в селото е една от най красивите в Б-я, но е разграбена.
Традиционият събор на селото се провежда на 2 август.
ушия) и др. Традиционият събор на селото се провежда на 2 август.
20 Май 2011 23:58
Личности:
* Пенчо Рачков — български хайдутин
* Найден Илчев (1854-1902) — български политик
* Михаил Кънчев (1863-1923) — български политик
* Камен Петров (1892 - ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 5 одринска дружина, ранен[5]
* Константин Петров Константинов (1900-1995) — инженер, стопански ръководител
* Атанас Георгиев Попов (1904-1991) — български политик
* Христо Шейнов (1915-2003) — партиен функционер и стопански ръководител
* Цветан Петров (1940) — инженер, стопански ръководител и краевед
* Любомир Калчев (1942) — български спортист лекоатлет
* Маргарита Цонзарова — лекар-кардиолог
* Нено Цонзаров (1942-1984) — режисьор
* Атанас Александров (1952-2004) — футболист от ФК „Славия“ и Националния отбор на България
* Стоян Върбанов — републикански шампион
21 Май 2011 05:37
Вижте и за читалище "Саморазвитие" от Завет, Разградско - читалищен протокол от 1915-а година...

Редактирано от - Правописец Храбър на 21/5/2011 г/ 05:39:41

21 Май 2011 09:07
пред тази жена ще се поклоня до земи, преед бат бойко ще се***

Редактирано от - sybil на 21/5/2011 г/ 11:45:16

21 Май 2011 09:47
вече има интернет и читалищата стават излишни. освен това са скъпи.
21 Май 2011 11:45
Имало още ИСТИНСКИ ХОРА в България!

Да е жива и здрава още дълги години и дано делото на тези хора намери признание и подобаваща Дянкова подкрепа (надеждата умирала последна).
21 Май 2011 12:43
Благодаря за тази статия, г-н Денков!
21 Май 2011 12:54
..освен това са скъпи.

Точен както винаги!
Именно и поради което, читалищата са правени с доброволен труд и дарения..
Их на Дядо умничкото ми американче бе - ял' да та благословя с гьостерицата по "трибуквието"!
21 Май 2011 13:33
То бърка Читалище с читалня
21 Май 2011 13:36
Господ здраве и сили да им дава!
21 Май 2011 14:21
тези, които са строени с дарения са от турското робство и са съборени. а сега дарения за читалище никой не прави. интернет върши техните функции. затова повече компютри и търговски центрове вместо никому ненужни и скъпи читалища.
21 Май 2011 15:27
Ти изобщо знаеш ли какви дейности развива едно читалище, умнико?
21 Май 2011 15:52
Основната дейност на читалищата напоследък е точенето на субсидии и осигуряване на заплатите на няколко тариката.
21 Май 2011 15:55
америка, това вече и бабите го знаят.читалищата са светилища.минахме на изкуствени домати, закриваме кинотетрите, помпами силиконови цици, ще измислим заместител и на оргазмите, и така до пълна стерилизация на човека.читалището сближаваше хората, има общуване, чувства.хората дишаха.
21 Май 2011 17:18
драмсъстави, народни песни и танци на народите вече са отживелица. остатъци от минали векове.
а за общуване има толкова много други места, например клуб на пенсионера.
21 Май 2011 18:18
Ъхъм, като речете да учите пиано сигурно на комповете си го правите, нали?
Ето какво предлага едно софийско читалище Натиснете тук
21 Май 2011 18:35
като искаш да учиш пиано ще се запишеш в средното музикално училище и ще се научиш.
21 Май 2011 18:45
Преди години едни американци казаха - "Ами вие имате Читалища във всяко село!"
И USAID даде доста пари на читалищата.
--
Сега фондацията на Мелинда и Бил Гейтс дава 15 милиона на библиотеките
http://www.glbulgaria.bg/
---
По-големият проблем са българските политически началници - от тях главно алчност и цинизъм струи
21 Май 2011 22:01
america1332002 – “вече има интернет и читалищата стават излишни. освен това са скъпи.” Ами не може да не са скъпи, като всичко, което е ценно. Евтиното скъпо излиза, а безплатното пък - съвсем.
22 Май 2011 08:17
Думите нямат смисъл
22 Май 2011 09:35
Монтен, видял си, че Гейтс дава пари за читалищата (всъщност са за читалищните библиотеки), погледни и за какво ги дава. В духа на автора, ще използвам думата "Идиотизъм" за тези колеги, които смятат, че читалищата точат пари от държавата. Коментирах в статията от първа страница и тук ще кажа, че ПОЛОЖЕНИЕТО Е ТРАГИЧНО в библиотеките, регионални, градски, читалищни. Нямам думи да опиша разрухата, която цари в тях, колко незаинтересувано е обществото и само кратки изблици на родолюбие припламват подир добре написани думи по поводи почти забравени. Влезте и ще видите (ако искате да погледнете, естествено), обърнете внимание, на стената във фоайето стои забит Етичен кодекс на библиотекаря, там в сумрака, като огледало с кърпа върху него. Къща на мъртвец. Не, нямам думи и душата ми потънала е в скръб. Да са живи и здрави колегите от библиотеките и читалищата, дано Господ се смили над тях, защото няма кой друг да го направи в тази държава.
22 Май 2011 09:37
Монтен, прощавай, правилно си писал за библиотеките.
22 Май 2011 11:02
в този германски град, в който живея, ще строят супермодерен дом на културата(с защеметяваща с дизайна си библиотека):явно, полуидиотизмът ни е в червата(идиотите не могат да са вредни, обяснимо е защо)ума търман каза, че са я учили в къщи (не вкъщи) да мисли.това важи и за всяко германче.всеки ден в netto пръква някакъв нов предмет:ако щете за клечки за зъби.плашат ме полуидиотите, кото могат да тропат по клавиатури(преди, когато имаше ерики, оливети и марица, ги нямаше никакви, бяха се изпокрили)
22 Май 2011 21:20
Brent,
аз съм израсъл в библиотека и живея в библиотека.
.
Тъжното е, че аналфабетите с титли и без титли здраво държат властта и арогантно лустрят пърформанса.
-
Да ти кажа какви шикозни познати имам:
1. Член-кореспондент от БАН с лична библиотека от 75 книги. Само на руски. Много прашни.
2. Професор от университет в София - със 110 книги. Половината от служебен ксерокс.
-
Но само да посмее някоя класическа читанка да ги подразни - ще му скъсат нашивките за радост на зомбирания пролетариат
22 Май 2011 22:51
Да си жив и здрав Монтен, повече като теб да има. Стопли ми сърцето, човече.
22 Май 2011 22:56
Моята скромна библиотечка от около 1000 тома и я разподарявам. Работих около 500 000 екземпляра и знам какво е усещане. обичам книгите и хората свързани с тях
22 Май 2011 23:52
Brent,
дано да "разподаряваш" на подходящи хора, да не стават книгите зян.
-
А какви библиотеки имат някои люде
Умберто Еко - 55 000 тома
Орхан Памук - 16 000 тома
23 Май 2011 00:14
Заявки приемаш ли?
23 Май 2011 15:25
Браво на автора за статията!
И дано все пак има такива хора като библиотекарката на село, въпреки идиотията, ширеща се повсеместно у нас...
... Има непоказани мнения ...
Дай мнение по статията