:: Добре дошъл CommonCrawl [Bot] (Бот)
За кого ще гласувате на 5 октомври?
ГЕРБ
БСП
ДПС
Реформаторският блок
България без цензура
Патриотичен фронт
Атака
АБВ
Други
Не съм решил/а още
Няма да гласувам
Резултати
Наводнение в Берковица
СТАТИСТИКИ
Общо 213,594,559
Активни 320
Страници 3,128
За един ден 235,726

Два кодекса казват кога и колко може да се удържа от заплатата

Красимир Добрев
При какви условия и в какъв размер може да се правят удръжки от трудовото възнаграждение? От месеци ми вземат различни суми и не мога да им хвана края. Понякога не ми остава много за вземане. Може ли да ми разясните правилата в тези случаи?

М.Ч., Пловдив



За да се стигне до отговор на поставените конкретни въпроси, е добре да се тръгне малко по-отдалеч. Според Кодекса на труда - чл. 269, трудовото възнаграждение се изплаща в пари. Пак там се посочва, че допълнителни трудови възнаграждения или част от тях могат да се изплащат в натура, ако това е предвидено в акт на Министерския съвет, в колективен трудов договор или в трудовия договор. Има и още няколко общи правила. Според едно от тях трудовото възнаграждение се изплаща в предприятието, където се извършва работата. То се дава авансово или окончателно всеки месец на два пъти, доколкото не е уговорено друго. Плаща се лично на работника или служителя по ведомост или срещу разписка или по писмено искане на работника или служителя - на негови близки. По писмено искане трудовото възнаграждение се превежда на влог в посочената от работника банка.

В КТ изрично се казва, че работникът или служителят не е длъжен да връща сумите за трудово възнаграждение и обезщетения по трудовото правоотношение, които е получил добросъвестно. Дори и да получи в повече, той не е длъжен да ги връща. Тук имуществената отговорност се търси от виновните длъжностни лица, които са наредили или допуснали неоснователното изплащане.

И тук идваме до конкретните въпроси и техните отговори. Според чл. 272 от КТ без съгласието на работника или служителя не могат да се правят удръжки от трудовото му възнаграждение. Веднага след това са дадени всички изключения, при които такива все пак се допускат.

Удръжки може да има за:

1. получени аванси;

2. надвзети суми вследствие на технически грешки;

3. данъци, които по специални закони могат да се удържат от трудовото възнаграждение;

4. осигурителни вноски, които са за сметка на работника или служителя, осигурен за всички осигурителни случаи;

5. запори, наложени по съответния ред - тук се имат предвид запори заради доказани дългове, заради поръчителство, заради дължими издръжки и т.н.

6. удръжки в случаите, в които е ангажирана ограничената имуществена отговорност на работника или служителя, ако, да речем, е повредил нещо, ако е загубил пари и т.н.

Веднага след това е постановено, че общият размер на месечните удръжки не може да надвишава размера, установен с Гражданския процесуален кодекс. Това означава, че КТ определя кога може, а ГПК - колко може.

В ГПК под рубриката несеквестируем доход е записано, че ако изпълнението е насочено върху трудовото възнаграждение или върху друго каквото и да е възнаграждение за труд, както и върху пенсия, чийто размер е над минималната работна заплата, може да се удържа само в определени размери.

Законът ги разписва и конкретно. Така:

1. ако осъденото лице получава до 300 лв. месечно, може да се удържи само една четвърт част, ако е без деца, и една пета, ако е с деца, които то издържа;

2. ако получава от 300 до 600 лв. месечно, удържа се не повече от една трета част, ако е без деца, и една четвърт, ако е с деца;

3. ако получава от 600 до 1200 лв. месечно - половината, ако е без деца, и една трета, ако е с деца;

4. ако получава над 1200 лв. месечно - горницата над 600 лв., ако е без деца, и горницата над 800 лв., ако е с деца.

Тези суми се определят като размер, след като се приспаднат дължимите върху него данъци и задължителни осигурителни вноски.

Ограниченията не се отнасят, ако задължението е за издръжка. Тогава присъдената сума се удържа изцяло. А удръжките за другите задължения на осъдения и за задължения за издръжка за минало време се правят върху остатъка от всичките му доходи.

Друго основно правило е, че върху вземания за издръжка не се допуска принудително изпълнение. Както и че върху стипендии се допуска принудително изпълнение единствено за задължения за издръжка.
2436