:: Добре дошъл CommonCrawl [Bot] (Бот)
За кого ще гласувате на 5 октомври?
ГЕРБ
БСП
ДПС
Реформаторският блок
България без цензура
Патриотичен фронт
Атака
АБВ
Други
Не съм решил/а още
Няма да гласувам
Резултати
СТАТИСТИКИ
Общо 214,348,309
Активни 805
Страници 99,004
За един ден 235,726

10 ноември и поколението дезертьор

Генерацията на днешните 40-годишни загърби мисията си, избра да се спасява поединично, а днес се утешава с вицове
Иво Христов
Един лепкав виц ме преследва от месеци. Чували сте го - с него напоследък приключва всяко подобие на разговор. От днешния хал на България имало само два изхода: терминал 1 и терминал 2. Вицът се роди сега, защото отскоро имаме летище с два терминала. Можеше да се пръкне и преди 20 години. Че и преди това. Светът се отваря, разрастват се комуникациите, множат се терминалите, пътищата, изходите, а с тях и



възможностите за ирония с една константа: усещането за безизходица



То е част от националната идентичност. Разбира се, българите са разнолики, но българската общност е примирена с орисията си. Ако американците приветстват химна с ръка на сърцето, нашият би трябвало да се изпълнява с ръце на кръста и стойка "свободно" на краката. По маниера на футболистите ни, които спонтанно заемат позата след получен гол.

Преди 21 години датата 10 ноември сякаш стисна за гърлото задремалия поток от делници-празници на късния соц и времето започна да тече като през пясъчен часовник. Едни се процедиха през теснината и се озоваха отдолу, с различен късмет, но в ново пространство. Погледнат ли назад, те виждат теснина. Други се задръстиха в гърловината и още чакат реда си да преминат надолу. Погледнат ли назад, те виждат пространство от спомени, а бъдещето им изглежда задънено в теснината. В различната участ на преживелите промяната



съдбата играе по-голяма роля от личните им усилия



Народът ни, както стана дума, е повече зрител, отколкото актьор на историята си и на 10 ноември една външна ръка напъти неколцина местни велможи да обърнат пясъчния часовник.

Споменах съдбата. За личните усилия оставям да говорят онези, които се имат за "успели". Разбирането за успех е различно за православния, бизнесмена, парвенюто, за емигранта по неволя и емигранта по избор. Срещат се и богоугодливи (не богоугодни) парвенюта, и емигранти, които представят неволята си за избор, но те са тема за ненаписания още роман на прехода. Думата ми тук е за възрастта, която беше част от началния капитал на промените. Старостта беше пасив, зрелостта - относително предимство, а младостта (да си около 20 към въпросната дата) се оказа особено тежка екзистенциална драма. Тъкмо това поколение, днес около 40, най-често разказва вица с двата терминала.

Разбира се, партийността, причастността към службите и прочее дадености бяха общият знаменател на успеха, отвъд всички други особености, но и това не ни е темата.

Позабравеният днес Ортега и Гасет твърди, че в историята се редуват времена на старци и младежки времена. При първите цари стабилност, а младите охотно пристават на наследените порядки и се подчиняват на старите, вписват се в тяхната идейна схема. При младежките времена се случват революции, йерархиите се пренареждат, променят се конституции, утвърждава се нова естетика в изкуството, пренаписват се научните теории. Философът излага тезата си в "Темата на нашето време" през 1923 г. Тогава той е точно на 40, а постколониална Испания е депресивно общество, което търси себе си и трупа неудовлетвореност. Тя ще експлодира по време на гражданската война 1936-1939 г.

Според великия испанец във всяко поколение има непримирими противници, но отвъд отликите наблюдателното око долавя един воден знак, някаква обща дилема, която терзае всички връстници, независимо от различията. За българското поколение с двата терминала



тази дилема беше и си остава емиграцията



Зад граница са вече над милион, предимно връстници. Други стягат багажи.

Оттам и нашенският парадокс: в младежки времена, каквито без съмнение бяха турболентните години на прехода, вместо "съзидателна войнственост" младите, доколкото останаха, се вписаха в старите схеми. 40-годишните до днес водят дебата комунизъм - антикомунизъм предимно на маса, а когато се домогваха до властта /Станишев/, приемаха ролята на регенерираща козметика за сбръчканото лице на статуквото. Пак те придадоха плът на вулгарното подсъзнание, което слушаше скришом сръбско по кухните в годините на Живков, и го разгърнаха до чалга-идеология.

Поколение, което изневерява на призванието си да моделира обществото според своите ценности, Ортега и Гасет удостоява с присъдата "поколение дезертьор". "Дезертирането" бива разнообразно: емиграция, безмълвна асоциалност, конформизъм в рамките на наследените порядки. Да речем поколението с двата терминала приветства демокрацията, но



рядко гласува, камо ли да протестира



Според Ортега и Гасет "това дезертиране" не остава безнаказано. "Престъпното" поколение се влачи през съществуването си вечно несъгласно със самото себе си. Животът му е "провал". За да не възпаляваме егото на успелите, се налага да уточним: вътре в този "провал" има хиляди индивидуални триумфи, истински и илюзорни, но като поколение, то не оставя свой исторически жалон. И още нещо: дезертирането не бива да се приема като обвинение, всеки има своите мотиви за пасивност, но отсъствието в едно противоборство е безспорен и очевиден факт.

Наборът на 40-годишните избра спасяването поединично. Мнозина скочиха от кораба "България", някои доплуваха до спасителни брегове, други се издавиха. А тези, които останаха, приличат на ватерполисти, които с ръце и крака се борят за топката в басейна на лайнера, но индивидуалните им усилия никак не влияят на курса на кораба. А вече не е ясно ще имат ли сила и воля за нещо повече.

Изходите от моралните дилеми винаги са поне два. От естетическите са безброй. Но когато се правиш, че не ги забелязваш, скоро ти остава само утехата на вицовете.
Снимка: Иво Хаджимишев
Младите бунтари на прехода се вписаха в идейната схема на старите режисьори. На снимката 20-годишният Емил Кошлуков, който оглави студентската стачка през смутния ноември 1989 г., говори за пръв път пред публика под наставническия поглед на Петър Берон.
Снимка: Борислав Николов
Поколението-дезертьор на 40-годишните, което избра спасяването поединично и изневери на мисията си да моделира обществото според своите ценности, днес се утешава с вицове за терминал 1 и терминал 2.
454
31787
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
454
 Видими 
09 Ноември 2010 19:51
Примерът със Станишев не е много сполучлив. Той винаги е бил за запазване на статуквото.
09 Ноември 2010 19:56
Преди 21 години датата 10 ноември сякаш стисна за гърлото задремалия поток от делници-празници на късния соц и времето започна да тече като през пясъчен часовник. Едни се процедиха през теснината и се озоваха отдолу, с различен късмет, но в ново пространство. Погледнат ли назад, те виждат теснина. Други се задръстиха в гърловината и още чакат реда си да преминат надолу. Погледнат ли назад, те виждат пространство от спомени, а бъдещето им изглежда задънено в теснината.

Много добро! Освен че е умен анализатор, Иво Христов умее и да пише.
09 Ноември 2010 20:04
Суматохата и безпорядъка се викат турбула, а турболентен ми е нещо като трилентов ... знам ли какво. Турбоаспирин.
09 Ноември 2010 20:22
Напипал е верни неща авторът и добре ги е поднесъл !

Друг е въпросът, че много от хората няма да се съгласят с него за една или друга оценка, но това е нормално, всеки заема позиция според житейската си история, наречена лична съдба. Но темата е добър повод за размисъл и дискусия, точно преди утрешната дата.
09 Ноември 2010 20:25
Нагло е някой да обвинява едно цяло поколение, дори и с някои nесъществени уточнения, че не е точно така, че всеки бил индивидуален и т.н.
Моето поколение (и аз бях около 20 през 1989) НЕ Е дезертьорско поколение!
Моето поколение е единственото и последно поколение, което помни соц-а, без да е участвал реално в него, така че няма как да бъде обвинено в комунизъм, ДС-арство, връзкарство и т.н. Последното поколение, възпитано в здравите морални човешки устои, дисциплина и ред. Поколениет от филма „Вчера”, „Да обичаш на инат” и „Маргарит и Маргарита”
Моето поколение беше на митингите 89-90-а и скачаше по площадите, вярвахме, че предстоят трудни, но кратки преходни времена и после всичко зависи от нас, младите, амбициозните, умните и учени момчета и момичета.
Грешка!
Оказа се, че кокалодръжците ни бяха подкотвили неприятна изненада – те ни пуснаха кокала на свободата, за да си грабнат финансовия и най-вече властови кокал. Почна се с мутрите, които ни съсипаха всички опити за собствен бизнес, собствено хай-тек производство и собствено развитие. После дойдоха лицензиозните режими, после – умишленото съсипване и директните разпродажби на предприятие на свои хора, унищожаването на селското стопанство и т.н.
Ние НЕ СМЕ дезертирали, господа! Вие ни изгонихте с всичките си действия, постъпки , наглост, нахалство , простотия и лакомия! Вие убихте буквално не само всичко детско, но и всякакъв смисъл за амбиция, морал, труд, кариера и т.н. Заменихте го с мутри, чалга и простащина.
Ние НЕ избягаме, а бяхме прогонени! Повечето от нас направиха всичко възможно да останат и да се борят с вятърните мелници, но простотията и ганьовщината са вечни, те са паразити, които задушават всичко! Един след друг окапахме, след години битки ние просто решихме, че не ни е по силите да спасим една убита с простащина държава. Но ни беше по силите да спасим поне собствените си деца и тяхното поколение след това.
Затова ние избрахме трудният път навън! За да може поне нашите деца да живеят може и не толкова богато, не толкова доволно, но напълно нормално! Да имат надеждата, която от нас беше изтръгната.
И не ви щем ни обвиненията, ни мненията, ни правото за гласуване, ни медицинското, ни пенсионното осигуряване. Искаме си свободата да ковем собствения си живот – кой както го изкове.
Ако наричайки ни дезертьори някои тушират собственото си безсилие – нека го правят. Дано някога се научат, че не с оценката за другите, а с оценката за самия себе си се започва собсtwеното изграждане...
09 Ноември 2010 20:29
Немо, не си чел внимателно, или не си разбрал идеята.
Той не обвинява поколението, към което той самият принадлежи. Просто прави констатация. Това е тъжна статия, не обвинителна. И, ако съдя от собствените си впечатления за това поколние, доста вярна.
09 Ноември 2010 20:34
''20-годишният Емил Кошлуков, който оглави студентската стачка през смутния ноември 1989 г., говори за пръв път пред публика под наставническия поглед на Петър Берон.''
През 1989г. е на 24г., но в 1-ви курс.
09 Ноември 2010 20:40
съдбата играе по-голяма роля от личните им усилия

Мда, дори само това да беше написал Иво
Доста се чепкахме днес по много теми.
Общество, в което трябва да разчиташ на съдбата, НЕ Е ЧИТАВО!
С други думи - живот, в който трябва да разчиташ на ТОТО2, е всичко друго но не и нормално.
Увисват всички приказки за инициатива, трудолюбие, образование, предприемчивост, качества като коректност, интелигентност, прозорливост, ...........колко точки да сложа?
Съдба, орис, късмет!
Аз му викам простичко - бил си "под чучура".
Айде сега да почват:
черногледство
песимизъм
лузър
.....
само не употребявайте - взел съдбата в ръцете си!
09 Ноември 2010 20:46
Капиран Немо наистина не схваща
Ние НЕ СМЕ дезертирали, господа! Вие ни изгонихте с всичките си действия, постъпки , наглост, нахалство , простотия и лакомия! Вие убихте буквално не само всичко детско, но и всякакъв смисъл за амбиция, морал, труд, кариера и т.н. Заменихте го с мутри, чалга и простащина.

Кои са "ние" и кои са "вие"? Нима мутрите не са от същото поколение? Да не би конците след прехода да са дърпали старците от ДС и БКП? Ако това е тезата, връщаме се към теорията за червените кардинали и как комунистите са власт в сянка - несъстоятелно според мен. Комунягите са здраво впити в държавата, както е обяснявал неведнъж Манрико, но това са пак от това поколение хора... примирили се, зарязали амбиции (ако някога са ги имали), нагодили и здраво загнездили се по знайни и незнайни служби и службички, вземащи 500 лв заплата+200 от рушвети+300 от злоупотреби, и доволни, доволни... това е загубеното поколение.
09 Ноември 2010 20:51
Доста хубава статия на Иво Христов
А поколението, за което иде реч, може накратко да се обобщи като поколението на комсомолците.
То и без това (или - именно затова!) именно баш-комсомолците измежду това поколение успяха да регистрират най-съществените "индивидуални успехи"...
09 Ноември 2010 20:55
Кои са връхчетата на Прехода към Демокрация ? Все те - двата Терминала , а Поколението виновно ...
09 Ноември 2010 20:56
Познавам една група приятели, които сега са точно на 40 г. Бяха големи личности пред 20 години. И сега са такива. Не напуснаха кораба "България". Вярно е, че не държат кормилото, но достойно са се справили с всички житейски предизвикателства - създадоха семейства и домове, израстнаха в професиите си. Но разбира се те не са представителна извадка за родените през 1970 г. Бяха внимателно селектирани - от образователната система.
И доказаха качествата си.
Жалко, че подобни примери не са много.
Познавам и други - които загинаха нелепо като част от престъпния свят, които унищожиха здравето си с алкохол и дрога, които не оцеляха. За тях ми е повече жал.
09 Ноември 2010 20:58
Знаете ли как се влизаше на "Раковска" през 1990? През парадния с брада. Преди това се минаваше през една градска кръчма "Видин" на същата улица. Който, каквото... Костов го нямаше тогава, той ходеше с шлифер и носеше папки кеш и кери
09 Ноември 2010 20:58
На 10-ти ноември 1989 бях на 18. Сега съм на 39. Аз съм точно от това поколение. Участвах в митинги, стачки, протести. Скачах, щот не съм червен. Гласувах. Без пропуск и въпреки разочарованията. Бях на работа в чужбина, никога не съм си помислял сериозно за емиграция, стъпки в тази посока не съм правил. Създадох семейство, имам дете, имам и нелоша работа. Вероятно не много хора могат да кажат, че ходят на работа с удоволствие, но аз съм един от тях.

Бях един от тях.

Жена ми е от същото това поколение. Тя и дума не дава да се издума за емиграция. Казва - тук е нашият дом, тук си тежим на мястото, ще градим живота си в България. До онзи ден. Тогава я чух за пръв път да казва, че и иде да се махне. Не можах да повярвам на ушите си. А още по-странното е, че и на мен напоследък взеха да ми пълзят такива мисли в главата, и то все по-често и по-убедително. Вече не ми е толкова кеф да си върша работата. От година насам нещата, в чийто градеж съм участвал, се рушат като пясъчен замък на морския бряг под удара на вълните.

Като се замисля, си давам сметка, че съм започнал да губя надежда. Надежда, че нашата България може да поеме по правия път. Досега никога не съм си представял, че мога да изгубя надежда. Възпитаваме си детето така, както смятаме че трябва, за да стане съвестен и достоен човек, свободен гражданин в родната си страна. Щяхме ли да го правим, ако нямахме надежда?

Наскоро гледах моноспектакъл на Камен Донев с много дълго заглавие, в което се споменаваше народното творчество. Великолепен спектакъл. Само че вместо да изляза весел от представлението, аз излязох тъжен и още по-обезнадежден. Творецът хубаво го е усетил и казал, но малцина ще го чуят. Същото се случи и като гледах "Мисия Лондон". Салонът се тресеше от смях, а не виждат, че се смеят на себе си. То това не е лошо, стига да е осъзнато. Ама ако е осъзнато, няма да се смеят. Плаче ми се.

Къде сбъркахме? Ние, избралите да останем. Защо сега упрекват нас? Какво не направихме? И имахме ли сили само ние, "дезертиралото поколение", да го направим? Другите поколения притекоха ли ни се на помощ? Духовните водачи на народа протегнаха ли ръка? А имаше ли кой да поеме тази десница? А имаше ли въобще духовни водачи? Много въпроси - кой с ясен отговор, кой - не толкова. Въпроси - укор, въпроси - самообвинения. Но едно е ясно - и моето семейство се е запътило уверено към Терминал 2, с 20 години закъснение.

Това, което ще оставим след себе си ще бъде държава, оплетена в бандитски мрежи, грабена от октоподи, разкъсвана от ненаситни акули. А нашето "дезертирало поколение", в едно с целия народ, дреме, спи, похърква в някакъв наркотичен унес и се заблуждава, че това е лош сън. Вестници му пеят приспивна песен, телевизии го дундуркат с безумни шоу програми и сериали, та белким никога не излезе от дрямката. Как да извикам, за да го събудя? Имам ли глас? А някой има ли уши за моя глас? След толкова години борба за по-добро бъдеще нямам сили за още.

Предавам се. И хващам самолета.
09 Ноември 2010 21:00
Ами така си е.
Става някаква генерална промяна - каквато се случва веднъж на 200-300 години.
Кой би трябвало да е най-активен в тази промяна? Естествено - хората между 20 и 40-годишна възраст... Кой друг?
От тях излизат и престъпниците, и политиците, и интелектуалците, и емигрантите...
Не че от другите няма такива, ама нормално е от активната възраст да преобладават....

09 Ноември 2010 21:01
Динаине, прочети ме пак и ще разбереш...
Руританец, мнго добре разбирам идеята на автора. Той е на етап "преоценка на смъсъла на собствения си живот" и търси индулганции от чужди автори да тушира собствената си (според него) пасивност. И е точно обвинител на цялото си поколение, въпреки, че уж уточнвява, че не такъв и именно с това аз не съм съгласен.
Ето какво казва:
..но като поколение, то не оставя свой исторически жалон. И още нещо: дезертирането не бива да се приема като обвинение, всеки има своите мотиви за пасивност, но отсъствието в едно противоборство е безспорен и очевиден факт...

Нашето поколение ОСТАВИ жалон - 1 милион вече ни няма в България. И не пасивно, а АКТИВНО емигрирахме. Бяхме активни и в България, актовни сме и там, където живеем. Градим си сами живота и този на нашите деца.
Аз не се чувствам нито дезертирал, нито пасивен, нито безличен. Ако авторът се чувства такъв - да си направи блог за съмишленици. Ако търси смъсъла на това, което е направил в живота си и не е удовлетворен - да потърси психолог.
Но нека не поставя всички от нашето поколение в един кюп на безлични пасивни сурогати...
09 Ноември 2010 21:03
Капитан Немо е прав за много неща !


Магураджиите и мутрите в по-голямата си част не бяха на по 20 г., а по-възрастни. 20-годишните сред тях "носеха кафето" или въртяха дребна търговия на черно, както и перяха част от червените пари. Проклятието не иде от тях, а от сивите кардинали в сянка и техните най-близки роднини и помагачи (семейно-кланови или обадинени на групово-партиен принцип). Червените "старци" бяха шаманите, "кръстниците" на прехода, без техните пари и връзки по-младите нямаше как да завъртят далаверата и окаадат държавата. Към тях се примъкна след "Кръглата маса" и СДС-номенклатурата, а после - тази на НДСВ, и постоянно в грабителския процес - феодалите от ДПС.


Някои интересни данни от 1-ва страница на изданието: "България е шеста в Европа по приходи от емигранти. Тази година сънародниците ни в чужбина ще пратят 1.6 млрд. долара вкъщи"
09 Ноември 2010 21:12
Този анализ няма да влезе в "ненаписания роман на прехода". Иво Христов е под обичайно високото ниво за своите анализи, с които лично мен ме е впечатлявал досега.
09 Ноември 2010 21:16

Турбуленция се пише с две у-та, както се пишат акумулатор и кумулативен заряд - цум байшпил: Кумулативното въздействие на революционната турбуленция не успя да разгони акумулираните през застойното време кумулуси и кумулонимбуси (но успя да ни подгони към терминалите)...
09 Ноември 2010 21:18
Не съм съгласен с обобщенията за поколенията. Няма хомогенност - някои учехме, други крадяха, някои работехме, други перяха пари на комунистите. Не поколението е такова или онакова. България не случи на комунистическа партия - комунистите в България се оказаха най-големите диваци и варвари в цяла Европа. Най-некадърната и крадлива пасмина изпълзя нагоре по времената на комунизма в България. С такива твари човек няма как да се бори активно. Ако се бориш активно с такива, трябваше да окичим София с бесилки. Не го направихме и избрахме да оставим държавата на тях - да са щастливи. Всичко е тяхно в България, но те пак не са щастливи. Натрупаха пачките, направиха фирмите и зачакаха някой да им работи, но се оказва, че будалите са все по-малко. Поколенията след нас също се измъкнаха изпод лапите на камунезката паплач в България. И те останаха сами - огромни къщи, но заобиколени с цигански орди, без пътища, без медицинска помощ. Проклети да сте! Да се задавите с парите си.
09 Ноември 2010 21:20
Zum Beispl = цум байшпийл, Правописец !
09 Ноември 2010 21:20
Неразбирко, повечето ми приятели в България са на твоя хал. Постигнали много, отгледали деца, станали и останали професионалисти, въпреки дивотията са успяли да запазят Себе си, устоите си, морала си и да възпитат в тях своите деца!
В това няма нищо лошо, приятелю (ако позволиш, да те наричам така) - напротив - това е геройство и изключително достойна позиция. Ти си направилнай-трудното - да останеш честен пред себе си и да отгледаш децата си такива. Това в България си е геройство - във всяка друга държава това е по-лесно. Така че не се вини в пасивност, недей!
Това, което е тъжното е, че споделям визията ти за надеждата... че колкото и да е тъжно - няма я в България. И вече не е въпрос на време, не е въпрос ще се "оправи" ли България докато сме живи или не, а че по чисто демографски причини (и други, но демографските са най-важни) вече това никога няма да е възможно.
Признавам, че когато емигрирах преди две петилетки не се водех от тази причина. Водех се от по-прагматични причини - да спася себе си, жена си и децата си. Защото знаех, че поне за нашето и за поколението на нашите деца живота ще бъде мизерия, чалга и простотия.
Ужасно тъжно е, да установиш, че това ще е бъдещето на самата държава...
Просто съм безмълвен, дано не съм прав. И, повярвай ми никак не ми става радостно, че аз съм далеч, а ти, например си там, напротив - нека всеки намери достоен живт та, където е избрал, но е много тъжно, когато това стане невъзможно по независещи от теб причини.
Но бих ти отговорил с думите на един познат, емигрирал съвесем наскоро с децата си (той е от поколението на 50-годишните, с деца следващи в ЕС): "Аз нямах проблем в България да живея, но децата ми ще имат. За тях няма надежда там и затова с жената дойдохме тук."
Оствям всеки да си размисли за себе си...
09 Ноември 2010 21:22
ай сихтир, бе.
оценител на поколение.
09 Ноември 2010 21:29
Какви поколения. Каза се - дойде му времето, взимайте другари!
Виждах нещата отблизо и си казвах - тук няма никакви конспирации. Нямаше наистина, но имаше нещо друго - келепир. Юни 1990, Орлов мост е най-голямата българска утопия.
09 Ноември 2010 21:33
Мдаа, уви, неразбирко и те разбирам и те съжалявам и те укорявам и те оправдавам и те подкрепям и ...не мога да те посъветвам.
Не търси противоречия в постинга ми - всичко го има и си е на място.
По-скоро, помисли за Ин и Ян.
Не знам какво друго да кажа.
09 Ноември 2010 21:33
"Ужасно тъжно е, да установиш, че това ще е бъдещето на самата държава...
Просто съм безмълвен, дано не съм прав"... "Аз нямах проблем в България да живея, но децата ми ще имат. За тях няма надежда там и затова с жената дойдохме тук."



Немо,


За голямо съжаление, си много прав. След почти 20 г. в емиграция мога да кажа същото ! (само дето не съм съгласен с твоя познат за едно: не само на 50, но и на 30-35 да живееш в Бъглария, превърната в Мутристан, си е сериозен проблем...)
09 Ноември 2010 21:38
Чак сега след 20 години, стана ясно, че нашето поколение е участвало в един подъл сценарий, като въодушевени статисти, на които са обещали главните роли, в същото време, зад кулисите са стояли истинските кукловоди, потривайки доволно ръце. И емитранти и неемигранти бяхме употребени и захвърлени след това като ненужни парцали. Нашето поколение на 20+ години от 1989-та беше пожертвано в името на големите далавери, пирамиди фараони, банкови фалити, финансови и политически манипулатори от страната и отвън нея, за да се разграби българският капитал и да обогати шепа манипулатори. Когато ние скачахме по митингите, те са преразпределяли милионите и милиарди български пари, спечелени с труда на нашите родители и техните родители. Те ограбиха труда на поколения преди нас, нашият живот и живота на децата ни. Всички знаем кои са ТЕ. Чак сега. Когато животът ни е изгубен. Или почти. Вече сме уморени, обезверени, отчаяни, посребрени и застаряващи момчета и момичета, които преди 20 години бяха изпълнени с надежда и мечти.
09 Ноември 2010 21:42
Сгромолясването на държавата преди 20 години естествено имаше огромно въздействие върху цялото общество. 20-годишните тогава така и не проумяваха за какво протестират (и за какво "скачат". Освен, че искаха повече от това което тоталитарната държава можеше да им предложи... Само дето не осъзнаваха, че след като тя се сгромоляса, никой нямаше да им предлага нищо - а сами трябваше да постигнат това което желаят. Ама някой им пречел?! Всички тези глупости за политическата власт ставаща икономическа и за мутрите, дето уж не били част от онова поколение са някакви глуповати оправдавания. Още не ми е ясно кои точно са ония комунисти дето са взели икономическата власт - ама май на никой не му е ясно (те са тайни като мъдреците от Цион). Капитализмът отприщи анархия съчетана с една крадлива клептокрация дето управляваше държавата с гласовете на "скачащите" та до днеска. А за мутрите - хубаво е да се помни кой пусна осъдени изнасилвачи като Г. Илиев от затвора та да стават "бизнесмени".
*
Никога не трябва да се позволява студентски движения да диктуват насоката на едно общество - това Дън Сяопин прекрасно го разбираше. А като стана дума за дезертьорство и като гледам Е. Кошлуков на снимката, ще напомня че именно за дезертьорство от армията беше осъден от тогавашната власт - пък той се изкара че бил репресиран за вижданията му - все едно на някой преди 10ти му е пукало за вижданията му . Дезертьорство всъщност е когато бягаш от отговорност и задължения. 20 годишните тогава май не искаха таквизи работи - не виждам от какво са дезертирали (така де - освен Кошлуков).
09 Ноември 2010 21:46
Николас и Правописеца са прави за турбУлентните неща. Както и правописеца за кумулусите, кумулОнимбусите, алтокумулусите, стратокумулусите, кумулОнимбус лентикуларис и.т.н. Но марсианеца е прав също за дългото "и" в "Zum Beispiel"
09 Ноември 2010 21:48
Фрида,
все съм се питал дали ще ми отговорят честно, ако задам въпроса-какви чувства изпитвате сега към хората, пред които скачахте?За другите-знам.
И още не съм сигурен дали да задавам такъв въпрос.
Не искам щото отговор заради който трябва учтиво да се правя на глупак.
Не знам дали е време да се задава този въпрос.Дали ВЕЧЕ е дошло.
Ако искаш - можеш да ми спестиш много с отговор - не, не е дошло време.
09 Ноември 2010 21:50
Фрида, в голяма степен се оказва, че нашето поколение се оказа изманипулирано не само в България, но и в световен мащаб.
Само една цифра - за САЩ - за въпросните две десетилетия ножицата межу заплатите между "големия шеф и средния бачкатор е нарсанала от 42:1 до 531:1. забележи - 531 пъти! И че 80% от богатсвтвото, създанение през тези две десетилетия е отишло в джобовете на горните 1% от населението.
Така че проблемът не е само български. Но ужасното на българския проблем е, че липсва надеждата за нормален живот, когато и да е, поне за правнуците да бъде... А уж тя умирала последна...
09 Ноември 2010 21:50
Те ограбиха труда на поколения преди нас, нашият живот и живота на децата ни. Всички знаем кои са ТЕ.

Аз лично ще ти бъда много благодарен ако поясниш кои са ТЕ. Две-три имена - та да съм наясно.
*
Ако са Андрей Луканов и Петър Младенов - то ще да са първите взели парите си в гроба, щото семействата им живеят доста скромно. Иво Прокопиев може би - ама той е точно от онова поколение на 20 години... ; ) така че нещо не връзва с другите твърдения.
09 Ноември 2010 22:03
Хм.
"Дезертьори" начи...и 40-годишни Сега.
А 40-годишните през 89-та?
Дето Сега сме почти на 60..
09 Ноември 2010 22:03
Nickolas, прощавай, не съм видял, че си ме изпреварил за турбо-фолка... ама то е защото пиша от Уошингтън, цум байшпийл (мараба, Марсе, Tsanev- да сме последователни в изписването) и съм още на работа...
09 Ноември 2010 22:04
Иво Христов е от малцината стойностни червени списващи братя, ако не последния такъв мохикан. И на него като на журналист му липсва живата връзка с живия живот, но има здрава интуиция докато колегите му плуват кой в локвата, кой в калта, кой в облаците и никой не стъпва на земята. Най-важното известно на всички, обаче не е казано: периода 1989-2010 е просто криминален период – Crime Wave. При тази постановка всичко става ясно, а всичко друго е от лукавия.
09 Ноември 2010 22:10
А 40-годишните през 89-та?
Дето Сега сме почти на 60..

Вълци тъ яли бе дъртак, не пречи на децата!
Тъй вика леля ми на 82, на чичо ми - на 84.
09 Ноември 2010 22:13
Yantar:
Само дето не осъзнаваха, че след като тя се сгромоляса, никой нямаше да им предлага нищо - а сами трябваше да постигнат това което желаят. Ама някой им пречел?! Всички тези глупости за политическата власт ставаща икономическа и за мутрите, дето уж не били част от онова поколение са някакви глуповати оправдавания.

Yantar, мутрите БЯХА част от нашето поколение. Тъпата, вдлъбната, просташка и проста част от него. Физичеките изпълнители.. и дотам. Не ми се спори ако някой не е съгласен с този факт.
Но ако не се сещаш кой наистина е пречел на нас, младите, с прохождащата кариера и бизнес преди 15-20 години - значи или си тъп, или се правиш на недоразбрал съвсем съзнателно.
Нямам намерение да изброявам юридическите, бюрократични, а и болезнени физически юмручни и бухалкови спънки, които имах години наред, докато вдигна ръце и зарежа проходилия с години мъки хай-тек производство.
Но и нямам намерение някой да ми дудне, че нещата са били в моите ръце, а ме е мързяло просто да си ги извадя от едно тъмно място... Щото ако си седяха там И ако бях останал там - нямаше тук и сега да работя точно такава работа в една от двете възможни фирми точно за това, което съм учил и работил...

09 Ноември 2010 22:14
Веднъж в автобуса две девойки на горно-гимназиална възраст си говорят "МАни го тоя дъртак, той е на 24!"
А если сериозно - поколението между 30 и 40 наистина е такова - не побеснява, а се отдръпва, дезертира. И това не е обвинение, а тъжна констатация.
09 Ноември 2010 22:23
Само една цифра - за САЩ - за въпросните две десетилетия ножицата межу заплатите между "големия шеф и средния бачкатор е нарсанала от 42:1 до 531:1. забележи - 531 пъти! И че 80% от богатсвтвото, създанение през тези две десетилетия е отишло в джобовете на горните 1% от населението.

Ще се сетите вие... Макар че някои все още вярват в справедливостта на неолибералната лъжа.
Немо, прав си, че е много трудно да се живее без надежда. И аз сега, макар и от друго поколение, си задавам въпроси дали да стоя в България, или да потърся някакъв друг вариант. Но ситуацията е много по-отворена, отколкото е била преди 20 или 10 години, да "стоиш" в България е вече нещо доста по-относително, много хора живеят между "тук" и "там", някои само мисловно, други - и физически. Не казвам, че подобно съществуване не е лишено от известна доза шизофрения. Но като че ли това е единственият възможен начин за съществуване на интелигентния човек в България на този етап.
09 Ноември 2010 22:30
Тъй де, тъй..пак ние сме виновни, че не сме ги възпитали борбени и нахъсани.
Как беше лафът, че съм го позабравил - "Докъм 30-сете ше ме гледат наш'те, а нататък - ваш'те!"

09 Ноември 2010 22:35
Марсе, остави го човека, бре! Той го казва на американски: зум байшпил, върботен. Да не мислиш, че аз ще взема да му слагам Й. Иначе ако е на немски и се префърцунваш, което и правиш, самият ти трябва да му туриш и едно апострофче заради палАта: байшпийл'. Ето тука нещо за произношенията. Друг език. Натиснете тук Пък ти за един байшпил!
При което все още не сме решили дали да пишем байшпила с главна. Какво викам аз винаги - конската опера е трудна за пеене. Но както се вижда от видеото, има и други трудни езици.

Редактирано от - Nickolas на 09/11/2010 г/ 22:43:23

09 Ноември 2010 22:37
Руританец, така и така си устискал, стой си в България. Едва ли вече нещо може да те изненада. Докато при кап.Немо е по-сложно и макар и прав винаги пред него ще стои въпроса дали е дезертирал или не, дали е бял негър или не. Всъщност хвала на всички българи издържали досега 3-та национална катастрофа и останали читави.
09 Ноември 2010 22:39
Фрида, все съм се питал дали ще ми отговорят честно, ако задам въпроса-какви чувства изпитвате сега към хората, пред които скачахте?


Old_BG,
Ще ме извиниш ли, ако се опитам да отговоря на въпроса, въпреки че не е зададен към мен?
Съвсем честно - не знам. Може би затова още не му е дошло времето на този въпрос. А може просто да не искам да си призная (значи не съм честен), че съм бил излъган. Тайничко се надявам, че не всички са ме лъгали. Не знам защо се изкарвам толкова толерантен към лъжците, при положение че в личния си живот кипвам моментално, ако някой ме мами. Но наистина не изпитвам нищо конкретно.

Но мога да кажа, че по-скоро се чувствам излъган не от тези, които бяха горе на трибуната, а от тези около мен. Вероятно и аз самият съм се лъгал. Ето затова започнах да губя надежда. Мога да приема, че някой отделен политик ме лъже. Ще го преживея. Но ми е трудно да приема, че цял народ се оставя да бъде воден като стадо, без мисъл, без разум. Трудно ми е да приема, че аз също съм част от този наш народ, дето се юрва към урните да гласува за поредния Спасител, колчем такъв се появи на хоризонта. Колко пъти ще трябва да настъпим мотиката, преди да се опомним? И няма ли дотогава да лежим бездиханни с разцепена глава от многократните удари?

Аз не искам повече удари с мотика по главата си. Още повече, че не съм имал "късмета" лично да я настъпя.

Ха, сега като прочетох писанието си, виждам, че е доста объркано и пълно с противоречия. Но наистина така се чувствам - объркан и раздвоен. За което моля да бъда извинен.
09 Ноември 2010 22:41
По-умните отстъпиха.
09 Ноември 2010 22:44
А ние, дето не скачахме, какво изпитваме към тези, които скачаха и към тези, пред които скачаха? В известен смисъл, доброволно се преструвахме, че не разбираме как ни лъжат. На себе си ли да се сърдим?
09 Ноември 2010 22:50
Не виждаме спасението ендустриализация плюс совецка власт предписано он някои предприемачи.
А това е пораженчество.
09 Ноември 2010 22:52
А ние, дето не скачахме, ... На себе си ли да се сърдим?

това са подробности. важното е, че не е забравен основният постулат на развития соц:
кой ми сра в гащите?

Редактирано от - Bira на 09/11/2010 г/ 22:55:03

09 Ноември 2010 22:52
Какво значение има дали сте скачали или не?
09 Ноември 2010 22:58

>>><<<
Поколение гледало " море до колене",
но останало в това море на колене...
Щом "на колене" ще му е хала
изход са два, даже три терминала...
... Има непоказани мнения ...
Дай мнение по статията