:: Добре дошъл CommonCrawl [Bot] (Бот)
СТАТИСТИКИ
Общо 211,256,326
Активни 840
Страници 74,850
За един ден 235,726
Наказателно право

Неплащането на издръжка се преследва по частна тъжба

В Глава четвърта от Особената част на Наказателния кодекс (НК), озаглавена "Престъпления против брака, семейството и младежта", има раздел за престъпленията против брака и семейството. Тук са включени редица престъпления: отвличане на лице от женски пол с цел принуждаване да встъпи брак; многобрачие (сключване на брак при наличност на друг законен брак); умишленото заменяне, скриване или подхвърляне на малко дете и др. Сред престъпленията от тази категория най-масово е



съзнателното неплащане на издръжка



Разпоредбата на чл. 183, ал. 1 от НК има следното съдържание: "Който, като е осъден да издържа свой съпруг, възходящ, низходящ, брат или сестра, съзнателно не изпълни задължението си в размер на две или повече месечни вноски, се наказва с поправителен труд или със задължително заселване."

Този текст се нуждае от няколко разяснения.

Издръжката цели да задоволи ежедневните нужди на лицата, които са неработоспособни и не могат да се издържат от личните си имущества. Издръжката служи за задоволяване на бъдещи нужди на лицето, в полза на което тя е присъдена. За да се осъществи състава на престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК, е абсолютно необходимо лицето да е осъдено с влязло в сила решение да плаща издръжка, и да



не е изплатило дължимите вноски два или повече месеца



За неплатена издръжка за времето, преди да има влязло в сила решение, не се носи наказателна отговорност (в този случай би могло да се претендира за гражданска отговорност).

В алинея втора на чл. 183 от НК е посочено, че "същото наказание се налага и на онзи, който нарочно се постави в невъзможност да дава издръжка, било като прехвърли имуществата си, било като не упражнява правата си или по друг начин".

В чл. 183, ал. 3 от НК е формулирана една поощрителна наказателно-правна норма: "Деецът не се наказва, ако преди постановяване на присъдата от първата инстанция изпълни задължението си и не са настъпили други вредни последици за пострадалия." Важно е да се знае, че неплащащият издръжка не може да се възползва от тази благоприятна възможност повторно (чл. 183, ал. 3, изр. 2 от НК).

Най-тежко наказание при неплащане на издръжка (включително и лишаване от свобода) е предвидено в чл. 183, ал. 4 от НК. Там е посочено, че ако престъпленията по ал. 1 и ал. 2 на чл. 183 от НК са извършени повторно,



наказанието е лишаване от свобода до две години



или задължително заселване, както и обществено порицание. Това означава следното: лицето е осъдено от наказателен съд с влязла в сила присъда за неплащане на издръжка по чл. 183, ал. 1 от НК, и след това отново съзнателно не плаща издръжка в размер на две или повече месечни вноски. Не е необходимо това осъждане да се отнася за недаване на издръжка на същото дете (например), за което подсъдимият повторно е предаден на съда.

На 13 септември 2002 г. Народното събрание прие на второ четене Закон за изменение и допълнение на Наказателния кодекс. Той бе обнародван в "Държавен вестник", бр. 92. Този закон промени процесуалния ред за търсене на наказателна отговорност при неплащане на издръжка по чл. 183 от НК.

До влизане в сила на измененията в Наказателния кодекс това престъпление бе от общ характер. Това означава, че за него се провеждаше полицейско производство като форма на досъдебно разследване, а доказателствената тежест в съдебната фаза на наказателния процес се носеше от прокурора.

Но в параграф 40 на Закона за изменение и допълнение на НК е посочено, че за престъпление по чл. 183 от НК



наказателното преследване се

възбужда по тъжба на пострадалия



С други думи, неплащането на издръжка вече е престъпление от частен характер. Това на практика означава, че за него няма да се провежда досъдебно производство (т.е. няма да се води разследване от дознател или следовател), а в съдебните заседания няма да участва прокурор като държавен обвинител. Цялата доказателствена тежест вече се носи от пострадалото от престъплението лице (спрямо което се дължи издръжката), което добива статута на частен тъжител в наказателното производство.

По силата на чл. 57 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) пострадалото лице трябва да подаде писмена тъжба до районния съд, която да съдържа данни за подателя и неговия подпис, данни за лицето, срещу което се подава, и данни за обстоятелствата на престъплението. Тъжбата трябва да бъде подадена в шестмесечен срок от деня, когато пострадалото лице е узнало за извършване на престъплението. В производствата от частен характер частният тъжител не може да бъде разпитван като свидетел. Той обаче може да предяви граждански иск за съвместно гледане с наказателното дело за причинените от престъплението имуществени и неимуществени вреди.

Трябва да направим още едно съществено уточнение. В една от преходните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на НК от септември т. г. е посочено, че висящите производства за неплащане на издръжка по чл. 183 от НК се довършват по досегашния ред, ако в тримесечен срок от влизане в сила на измененията в НК пострадалият поиска това. Този тримесечен срок още не е изтекъл, тъй като измененията в НК са обнародвани на 27 септември т. г., а влязоха в сила три дни след това. Препоръчително е в тези случаи пострадалото лице да направи изрично писмено искане пред дознателя, прокурора или съда (в зависимост от това на какъв стадий се намира висящото наказателно дело за неплащане на издръжка), в което изрично да заяви, че желае делото да се довърши по досегашния ред (т.е. като дело от общ характер).
9057