:: Добре дошъл CommonCrawl [Bot] (Бот)
СТАТИСТИКИ
Общо 207,914,183
Активни 1,293
Страници 47,781
За един ден 235,726
Истинската история

„От неучение бивает душевна болест”

Слабата съхраненост на паметниците във Византия и България се използва, за да се изтъкнат предимствата на Ренесанса в западните покрайнини на Европа
Илюстрация: автора
Единият от двата автопортрета на нескромния поп Пунчо (вляво) в неговия сборник, съдържащ жития на български светци и т. нар. първа преправка на Паисиевата история, както и разказ за покръстването на русите и възхвала на руския цар Петър I; подготвен за печат ръкопис, с. Мокреш, Ломско, 1796 г., Национална библиотека "Кирил и Методий" - София. Възрожденски българи; стенопис, част от по-голяма сцена, рисувана от Захарий Зограф върху външната страна на игуменарницата в Бачковската обител, 1840 г. Автопортрет на Софроний Врачански в ръкописа на неговия "Неделник", отпечатан през 1806 г., Регионален исторически музей-Шумен.
(Продължение от 18 март)



Потиснат, безправен и унизен, народът ни прекарва в униние и безпътица началните четири века от турското робство. Би било наивно обаче да смятаме, че спомените за имперското величие на средновековна България не са били живи в народната памет. Паисий всъщност "само" припомня още веднъж и със съвременните му научни методи това славно време, като го систематизира, въвеждайки и утвърждавайки твърдата му хронология. С Паисий и неговото обобщение завършва бляскавото ни Средновековие. Неговата "История славянобългарска" ще стане в следващите десетилетия истинската българска Библия, ще се преписва, преиздава и препрочита, ще разбуди народните сили и ще доведе в крайна сметка до всенароден подем, който днес наричаме Българско национално възраждане. Десетки новобългарски граматици ще съчетаят усилията си с Паисиевите за постигане на националната задача. Не е време вече да се унива, идва краят на времето на спомените. Идва време да се тръгва нагоре, макар и в робство.

През втората половина на ХVIII в. в с. Рельово, Самоковско, граматикът Янкул Хрельовски става автор на множество сборници. По-рано, през 1738 г., пак там поп Вуче вече е оставил за нас своята летописна приписка. Един от първите преписва Паисиевата история Алекси Велкович Попович през 1771 г., който вероятно е син на книголюбеца протопоп Велко от Самоков. Инокът Никифор Рилски, родом от Арбанаси, прави през 1772 г. препис на "История славянобългарска" за библиотеката на Рилската обител по заръка на игумена Герасим.

Поп Тодор Врачански създава десетина ръкописни сборника, които по език и сила на идеите мерят ръст с Паисиевото дело. Освен прочутата му мисъл "от неучение бивает душевна болест" той е автор и на крилатата фраза "неучени чловек подобан ест несъмислъному скоту". Поп Тодор е следван плътно от Йоан Врачански и Теофан Рилски.

В края на ХVIII в. в Пирдоп даскал Тодор написва вероятно най-пълната летопис на кърджалийското време. Еленският учител Дойно Граматик отново преписва "История славянобългарска" през 1784 г., като прибавя към нея части от прочутото произведение на Андриа Качич-Миошич (1702-1760) "Приятен разговор за славянския род".

В този интелектуален кръг съвсем самостойно звучи поп Пунчо от с. Мокреш, Ломско. Неговият сборник, подготвен в ръкопис през 1796 г., остава неотпечатан, но и така е достатъчен, за да видим новия българин - със самочувствие, необременен, със съзнание за собственото си значение, нелишен от суета даже. Поп Пунчо напълно оправдава май името си (от Паун - да е хубав като паун), като ни оставя цели два свои автопортрета - като средновековен книжовник, с пъстра, богато украсена роба, каквато едва ли е притежавал с действителност.

На родения през 1739 г. в Котел Стойко Владиславов ще се падне честта да затвърди българските национални тенденции в обемистото си творчество. Той е първият същински възрожденски автор. Негова и на Паисий е заслугата за започването на тежката работа по спасяване и укрепване на българския език, за създаване на българския литературен език.



* * *

Често и почти задължително, когато се говори за Българското национално възраждане, се отчита, че то е насочено както срещу османския поробител, така и срещу гнета на гръцките духовници и фанариоти. При едно бързо сравнение със съседите ще се окаже за пореден път, че Балканите са напълно единна историческа зона. В гръцките земи стопанското оживление започва практически по едно и също време с нашия стопански възход. Просвещението достига до нашата Европа едновременно. Промените в бита, които обозначават началото на Възраждането, ако правилно сме предположили, също са едновременни. Това, което ние нямаме, е застъпничеството на официалната турска власт.

За гръцките земи началото на промените в бита се свързва със засилените търговски връзки извън Османската империя след сключването на Пожаревацките мирни договори от 1718 г. между Османската империя и Венеция, както и с Австрия (А. Вакалопулос, 1973). Един от тези договори, сключен на 27 юли, е търговски и е от особено значение, защото дава право на австрийските поданици свободно да търгуват на цялата територия на Османската империя при само 3% вносни и износни мита. Австрийци основават в резултат на Пожаревацкия мир Източната компания (Orientalische Compagnie) на 27 май 1719 г. В резултат на Пожаревацките договори се развиват районите по Адриатическото крайбрежие на Гърция - островите Кефалония, Керкира, Левкада, които в това време са венециански. Оживената търговия развива в средата на ХVIII в. и прилежащите до това крайбрежие планински области. В Загора, на границата между Епир и Тесалия, се специализират в текстилно производство за износ в Австрия. Градчето Мецово в Южна Македония се замогва благодарение на една производствена хитрост. Там можели да съединяват почти незабележимо малки парчета остатъчна кожа и изрезки така, че да изглежда кожата цяла и да се продава следователно по-скъпо. Солун се специализира в обработката на овчи кожи.

Използвайки предимствата на Договора от 27 юли 1718 г., множество гръцки търговци се установяват трайно във Виена. Наследник на такъв род - Караянопулос, е например диригентът Херберт фон Караян. Голям брой гръцки буквари издават преселниците в Будапеща. Гръцката общност в Бреслау търгува с памук, отглеждан в Южна Македония.

Влиянието на Просвещението навлиза по гръцките земи сравнително късно, към края на ХVIII в., преди всичко чрез студенти, които следват в Париж. Един от най-ранните дейци на Гръцкото просвещение е добруджанецът Йосиф Мизиеца (Мисиодакс) (1730-1800) от с. Черна вода, Кюстендженско. Заедно с българите в националноосвободително движение Йосиф Мизиеца бележи нашия принос в гръцкото национално възраждане.



* * *



Дълго време в масовите представи един процес, зародил се в недрата на средновековното европейско общество, се представяше като особен, неизбежен и престижен. Разорените през III-VIII в. западни покрайнини на Европа успяват да се равнят технологично и стопански по същинската част на континента приблизително в средата на ХI в., а след още две столетия достигат културното и интелектуалното равнище на Европейския югоизток. В средата на ХIV в. стопанството на страните от Източна Европа е вече напълно изтощено от вековните борби с непрестанно извиращите от Азия диви племена и народи. Охраната на Европа, осъществявана от източноевропейските народи в продължение на няколко века, спасява европейската цивилизация от унищожение, но това никога не се признава, да не говорим за някаква форма на отблагодаряване.

Осигурени и спокойни, сред народите в безопасната Европа се развива този особен, неизбежен и престижен процес, наречен от тях самите Ренесанс. Със или без Ренесанс обаче западните покрайнини на Европа остават гладни, бедни и студени чак до ХVIII в. Спомените им от това време още не са избледнели.

И ако на Запад са имали нужда от Прераждане след векове на разорение и християнско мракобесие, то на Изток историческото развитие е плавно и постъпателно. Там няма нужда от революционни прераждания, а християнството не е чак толкова угнетително. Като общоевропейски процес Западният ренесанс има своето източноевропейско съответствие - т. нар. Палеологов ренесанс. Погрешно като название, Палеологовият ренесанс е впрочем измислен пак на Запад, за да бъде подчертано още веднъж някакво западно предимство, като се разчита на слабата съхраненост на паметниците във Византия и на Балканите.

* * *

Чрез общославянските идеи влиянието на Просвещението по българските земи е едновременно с възприемането на тези идеи в нашата част на Европа. Българското национално възраждане, отглас на общоевропейското политическо развитие, идва на върха на езика, ако ни е позволено това перифразиране (от "на върха на щиковете", т.е. със сила), то може да се пипне и усети, настъпва с промените във всекидневието, със ситата трапеза, с голямата къща, с топлината през зимата.

Кой може да е сигурен, че у нас е нямало, в космополитния Търновград или във високоразвития средновековен Червен, произведение като "Декамерон" например?! Колко хиляди са изчезналите произведения на средновековното българско изкуство?! Такива въпроси могат да бъдат задавани безкрай. Това, което няма как да се пропусне, изчезне или случайно затрие, е всекидневният живот. Неговите характеристики се поддават даже на количествено измерване, а това прави изводите, основани на този показател, безспорни.
 Вечерята на холандските селяни е всекидневната им каша, която се поднася в една-единствена паница и се гребе с една-единствена лъжица; гравюра върху дърво на А. ван Остад, 1653 г.
18
9792
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
18
 Видими 
07 Април 2010 22:33
От неучение се пишат и такива изумителни глупости. Едно вярно нещо няма в цялата статия.
07 Април 2010 22:45
На невярното в статията вероятно съответства нещо вярно. Бъди добър да ни го съобщиш.
07 Април 2010 22:51
.... ооо, докторе, има - холандците са ходели с потури ... това да не е малко?
07 Април 2010 23:43
На мен ми звучи твърде вероятно и смислено. Кой беше казал, че "...историята е само една история за историята"... На мен историята на Петрински ми е съвсем правомерна.
08 Април 2010 00:52
Щото не знаеш никаква друга , затова.
08 Април 2010 02:53
Петрински общо взето е прав. Защото:
В аванс: Няма никакъв смисъл да се оборват глупаци, които не могат да обяснят, как в българския е попаднала думата БАЩА и защо у другите славяни я няма. И къде всъщност я има? И къде са падежите в българския и защо са изчзнали.
1. Необоримият факт е, че България е тази, която всъщност опитомява Русия. За това се иска капацитет, не шанс или просто желание. Който капацитет просто няма как да изчезне с идването на варварите.
2. Византия е истинският център на света за своето време и. основоположник на това, което днес наричаме цивилизация.
3. Населяващите Балканите антични народи, най-вече елините, но също и траките, както и последошлите прабългари, без кой зане какво участие на славяните (безписмовни народи), са истинската основа на съвременните религия, изкуство и наука. Мързи ме да изброявам, повече от очвидно е. Апропо, намерените розетки-календари в Плиска добавят доста факти към т.нар. Кирлица, която всъщност не е нито кирилица, нито методиевица.
4. Старославянски език. Тук е заровено кучето. Цялата доктрина на руската империя е изградена върху това - да се покаже че има такова нещо. Само не разбрах, защо всеки руснак вдява български, но не и всеки поляк, чех, словак? От тук започва последователното унищожение на българската история, не защото сме кофти, а защото без панславизма, Русия остава империя без крака. Ето затова.
5. Гените. Следете гените и езика. Тях пропаганда не ги лови, носим си ги в устата и гащите. Ъхъ.
6. За домашно - кой праник е Игнажден (жокер: денят извън годината), какво празнуваме на Коледа (отпреди християнството), защо до 18ти век на гробищата кръста е върху слънце, за чий ... са строени скалните манастири (аре лесно е - примерно Аладжа манстир) и къде по западна европа има такова чудо, и т.н. и т.н. Кво ли се пенява, неукия е бесмислено животно, както го е рекъл отчето.
08 Април 2010 07:16
Генек пак за Византия пишат. Кажи им че такова нещо няма
08 Април 2010 07:39
Какво да разправям - мий магаре, губи сапун и време, е казал народът!
А заглавието е концентрация на матр'ялчето. Наистина се разболява...
----------------------------------------- -----
Блогът на Генек

08 Април 2010 07:51
!!!

Редактирано от - Angel Kandiloto на 08/4/2010 г/ 10:01:54

08 Април 2010 08:21
...От неучение бивает душевна болест...

Ндаа, бивает...бивает...видно ест

***
Лъжата, която прилича на истина, не е по- добра от истината, която прилича на лъжа - <Кабус Наме>
08 Април 2010 08:40
Любопитен факт е , че съпругът на кралица Елизабет II , Филип Дук на Единбърг е роден на остров Корфу - единият от островите , който не е бил под турско робство !!
08 Април 2010 08:42
Ангеле,
С това ми напомни за ученическия бисер:
Карл V е роден при леля си, защото майка му тогава не била там.
08 Април 2010 10:19
Автора - Мисиодакс защо си го побьлгарил
Такава информация никьде не намирам. По принцип по вероятно е да е гьрчеещ се румьноговорящ вьпреки че и за това няма безспорни данни.
08 Април 2010 18:29
Заключителният абзац е уникум от всяка нАучна гледна точка.
***

Редактирано от - sybil на 08/4/2010 г/ 21:00:31

08 Април 2010 20:17
Иван Петрински
09 Април 2010 11:55
1. Необоримият факт е, че България е тази, която всъщност опитомява Русия. За това се иска капацитет, не шанс или просто желание.

За потвърждение на горното твърдение, ще добавим, че цивилизаторската роля на българите продължава в Русия. Забележително лингвистично откритие беше фактът, че именно българските строители са научили руснаците да работят с ъглошлайфмашината, популярна у нас с наименованието"флексо". Руснаците за благодарност кръщават флекса "Болгарка".
09 Април 2010 15:41
Ах..
09 Април 2010 23:34
Вечерята на холандските селяни е всекидневната им каша, която се поднася в една-единствена паница и се гребе с една-единствена лъжица; гравюра върху дърво на А. ван Остад, 1653 г.

Било е XVII век.
А при нас този период е продължил и сто години по-късно.
Дай мнение по статията