:: Добре дошъл CommonCrawl [Bot] (Бот)
Какво трябва да се направи с КТБ?
Да бъде обявен фалит
Да се спаси
Нямам мнение
Резултати
СТАТИСТИКИ
Общо 217,230,323
Активни 740
Страници 28,957
За един ден 235,726
Фамилия

Пет истории на Ина Маслева

Шефката в кувейтския "Шератон" - за малко по-различното овчарско куче; за местния почитател на България, който знае защо в София има толкова дупки, и за професионалните принципи, които никой не прескача
Снимки: Архив
Ина Маслева от 19 години работи в системата на "Шератон". От 2003 година е директор "Обучение на персонала" в "Шератон"-Кувейт. В момента отговаря за обучението на над 700 души в двата хотела от веригата в тази страна. Наскоро нейният хотел беше избран за водещ в цялата дивизия от хотели в Европа, Африка и Близкия изток в категорията "Обучение и развитие на талантите".

Ина Маслева е родена в София. Завършила е английска филология в Софийския университет. Кариерата й в световната верига започва като асистент на генералния мениджър на "Шератон"-София.

-----

1. Овчарката в "Шератон"



Пристигнах в Кувейт през септември 2003 г. През декември същата година в нашия хотел "Шератон" имаше правителствена конференция на ръководителите на страните от Залива. Гостуваха ни представители от 6 държави - държавни глави и министри. Квартирата ми е съвсем близо до хотела. Първото нещо, което видях сутринта от спалнята си, беше бодливата тел, с която е ограден. Когато се приближих, видях, че са построени наблюдателни вишки, имаше бронирани машини, всичко беше блокирано. За да вляза в хотела, трябваше да покажа специалната си карта. Без нея не можеш да пресечеш дори улицата. Уж бях подготвена за всичко това, което се случваше на стотина километра от размирния Ирак, но никога не бях го виждала - минах покрай големи бетонни блокове, които предпазват от коли-бомби.

В хотела по коридорите срещах военни със специално обучени кучета, с които проверяваха залите, където щяха да се състоят срещите на лидерите. Превеждаха огромните овчарки през служебните коридори. Повечето от моите колеги се страхуваха и пищяха, когато минаваха покрай тях. Аз обаче съм имала в София домашен любимец и носталгията така ме завладя, че ми се прииска да погаля една от овчарките. Тя много ми напомняше на моя Панчо, който дълго си играеше с дъщеря ми. Пристъпих към кучето. Бързо обаче ме спряха. Обясниха ми, че то е обучено да не позволява на чужди лица да се доближават до него.



2. Тренировка "на сухо"



Едно от най-интересните обучения, които съм провела миналата година с всички трейнинг-мениджъри от нашата дивизия беше направено от един бизнесгуру, прелетял направо от Калифорния при нас - Майкъл Джонстън. Историята на този човек е много интересна - той е бивш главнокомандващ на американската флота. Занимавал се е с проекта по преструктурирането й. При него обучението, което е три дни и половина, се свеждаше в промяна на мисленето на хората, така че те самите да станат архитекти на своето бъдеще. Свеждаше се до това "как да създадем бъдещето". Каза ни да си представим как един тежък танкер може да промени посоката. Обясни ни, че промяната на посоката не се прави от руля, а от страничните перки. Идеята е самият екип на кораба да може да промени курса - когато задницата поеме в по-различна посока, и носът тръгва в нова. Той каза, че една такава структура с 200-годишна история (каквато е мениджмънтът на "Шератон") може да се промени само ако хората и тяхното мислене се променят. Интересното е, че още преди 2 години в системата на "Шератон" Майкъл Джонстън прави изключително успешно обучение на всички номер две генерални мениджъри. Успеваемостта на курса е била 90% - за 2 години тези заместници са станали генерални мениджъри.

Моята работа с Джонстън беше изключително интересна, тъй като трябваше да направим предварително интервю на всички мениджъри, на началниците на отдели и техните заместници - как виждат те хотела. Интервюто беше едно към едно с всеки от тях и се казваше "История на селото, видяно през очите на селяните". Всеки от тях разказа откровено как вижда хотела, линията на мениджмънт, капитана, който при нас е генералният директор - кои са силните страни и кои са слабите.

Преди да бъде разгледана по време на самия тренинг "Историята на селото", трябваше да я изпратим на генералния директор, за да даде насоките на обучението, тъй като в крайна сметка решението за посоката взема капитанът. Изпратихме му по имейла историята и след около 2 часа ми се обажда Майкъл Джонстън много разтревожен от хотелската стая. Каза ми: "Обади ми се твоят шеф и ми каза, че утре няма да има обучение." Аз също се разтревожих. Видяхме се във фоайето на хотела и започнахме да мислим къде сбъркахме.

След час и половина се свързах с моите преки началници. Оказа се, че причината е друга. Част от колегите, които бяха на обучение в Кайро и трябваше да дойдат специално за този тренинг, ще се забавят с един ден и трябва да ги изчакаме. Тревогата беше напразна.



3. Вечните дупки на София



В Кувейт се запознах с господин Иса. Човек с чувство за хумор, вече пенсионер, но работил като съветник на емира. В тяхното културно министерство господин Иса се е занимавал с различни етноси и култури, които е представял в Кувейт. Той много живописно разказва за пътуването си до България в края на 70-те. Много му е харесало. Има български плочи с народна музика, знае за Валя Балканска, изключително много харесва нашата култура и етнография, което на кувейтска земя е много рядко срещано явление. Разказва български вицове и от него могат да се научат доста пикантерии за тогавашна България. При една от многобройните ни срещи ме попита съвсем сериозно: "Ина, все още ли са разкопани софийските улици?" Аз съответно реагирах много спонтанно - казах: "Да, как знаете, че все още има толкова дупки по софийските улици?" Той ми каза: "О, аз знам и защо. Още ли търсят дипломата на Тодор Живков?"



4. Характер в бурята



Годината е 1996. Току-що бях назначена за директор "Прогрес" - това беше програмата за управление на качеството във веригата "Шератон". Тя действа до 2000 година. В софийския "Шератон" работех заедно с тогавашния ни генерален мениджър Ивън Фрийденберг.

Идеята беше колективът да се сплоти, преди да тръгне към промените. Тогава ни посетиха Outworld bound Bulgaria - току-що стъпили на местния пазар, те бяха много ентусиазирани. Предложиха ни програма за оцеляване при максимално трудни условия. Целият мениджърски екип, всички шефове на отдели и заместници начело с генералния директор тръгнахме за Мальовица. Спахме в туристическа спалня, бяхме изцяло на походи, планинско ориентиране, физически натоварвания. Едно от най-големите упражнения за оцеляване беше изкачването на върха. То започна много рано сутринта при почти оловно небе. След малко щеше да завали. В Outworld bound Bulgaria обаче никога не се променя планът. По пътя ни застигна невероятна гръмотевична буря. Част от задачката беше да минем по една въжена градина - това са въжета на разстояние метър и половина от повърхността на земята, откъдето се отиваше нагоре по дърветата през препятствия, които също трябваше да се преодолеят. Кулминацията бе на 3-метрово дърво, където имаше площадка. Там трябваше да се скочи, естествено с предпазни въжета, и да се хванем на трапеца. Целта бе преодоляването на страха, на скока в неизвестното. На Ивън Фрийденберг това му коства 20 минути, вземането на решението - дали да скочи от 3,5 м, за да хване трапеца. Успя да го хване. В интерес на истината малко хора успяха, но всички скочиха. На мен успехът ми костваше 5 минути. Силата бе в живия пример. Фрийденберг наистина беше изключителен лидер.



5. С гърне в Ташкент



Няколко години работих и в "Шератон"-Узбекистан. Хотелът току-що беше открит, а аз реших да замина със семейството си. Дъщеря ми тогава беше на две години и половина. Нямаше директен полет и се прехвърлихме през Киев. Като ръчен багаж носехме чанта с памперси, вода и храна за бебето и едно гърне. На аерогарата в Ташкент беше дошъл да ни посрещне лично генералният директор - това е знак за уважение към персонала на хотела. Учудването му беше огромно, когато пристигнахме само с една ръчна чанта багаж и едно гърне в ръце. Оказа се, че останалият ни багаж погрешка бе отпътувал за Хелзинки.

----

Записа: Наделина Анева
 
С колегите си от софийския "Шератон" Ина Маслева намира време и за излети в планините.
 
Д-р Иван Маслев и Ина не пропускат да прекарат всяка свободна минута семейно.
 
Ина Маслева в момент на самодоказване.
 
Маслева обучава персонала на хотела винаги да се усмихва на клиента и да му бъде максимално полезен.
2128