От 1901 до 2009 са дадени над 100 Нобелови награди за мир. Ще спомена само 19 от тях: 1906 Т. Рузвелт, 1919 У. Уилсън, 1922 Фр. Нансен, 1938 Нансеновата мисия за бежанците, 1944 Червеният кръст, 1952 Д-р Швайцер, 1961 Д. Хамаршелд, 1962 Л. Полинг, 1964 М. Л. Кинг, 1972 Х. Кисинджър, 1978 Ан. Садат и М. Бегин, 1979 Майка Тереза, 1983 Лех Валенса, 1988 Мироопазващите сили на ООН, 1990 М. Горбачов, 1993 Н. Мандела, 1994 Я. Арафат, 2002 Лекари без граница, 2009 Б. Обама.
ТЕСТ: Ако поне трима от лауреатите събудиха във вас преклонение, двама от тях - възмущение и един от лауреатите смях, вие издържахте първата част от теста.
За разлика от наградата за икономика (измислена през 1969 от банкери, които се присламчиха и те да излъчват нобелисти, все едно икономиката е наука), наградите за физика, химия, медицина (или физиология) са от 1901. Наградите за литература и за мир също са от 1901. Липсата на Нобелова награда за математика е озадачаваща, както през 1901, така и сега, но да не възкресяваме забравени клюки, а да преминем към втория въпрос от теста:
Ще има някога български нобелист за литература?
Не знам. Зная, че от Ванкувър до Владивосток, като минем през бившите Чехословакия и Югославия, през Румъния, Албания, и Турция, единствена България няма нобелист. Елиас Канети не го броя. След 2002 разказах в осем писма (в поредиците "Когато бях агент" и "Уилфред и императора") как хора от едно западно разузнаване предпазиха Уилфред Бърчет и мен от провал (да не се опитваме да кандърдисаме Елиас Канети да дойде в България, понеже той няма да дойде). Роденият в Русчук Е. Канети стана нобелист не с книги написани на български.
Кръстан (Дянков), Тошока (Тодор Вълчев) и аз бяхме със самочувствие, откакто, седейки на кафе на една масичка на третия етаж в БТА всеки от нас каза една буква и така се получи "ЛИК" (Литература, Изкуство, Култура) и Кръстан стана първият главен редактор на ЛИК. Кръстан беше по театрал от Тошока и от мен. Аз бях превел една английска пиеса за Пазарджишкия театър, Тошока превеждаше за телевизията Карл Сейгън и Артър Кларк - телевизионна драматургия, - а Кръстан вече беше драматург на театър "София". Кръстан каза:
- Я да преведем българска пиеса. На Радичков, дето снощи..
- Ама там онзи викаше "Хараламбене му е майката" - поклати глава Тошока.
- За хараламбенето - каза Кръстан на Тошока - Джимо да му мисли, пък ние с теб ще преведем останалото. - Те си мислеха, че аз ще успея да преведа "хараламбене", понеже бях превел "Я колко моем да не работим, они никигиш не моат толкова да ми не платят (No underpayment will ever match my underperformance).
- Не мога да го преведа това хараламбене - оклюмах се аз. - Но след няколко питиета се ококорих:
- Кръстане, ти нали преведе онзи там, мюзикъл, West Side Story, дето Бърнстейн ли беше, по текста на Стондхайм ли беше, дето онзи пееше, как беше?
- Crazy boy, Get cool, boy, Stay loose, boy! Breeze it, buzz it, easy does it - подсказа ми Кръстан.
- Значи, това "Buzz it does it" ще го префасонираме на "хараламбене му е майката".
Тошока и Кръстан се зарадваха, но после, казаха, че не ми е добър преводът. Аз се съгласих, че не е (ще ми подскаже ли някой по-добър превод на "Хараламбене му е майката"?)
Било що било. Не преведохме пиесата с радичковото хараламбене. Радичков още не беше казал, че тефтерчето на Сорос е чисто като тефтерчето на Левски. Да бяхме знаели, че един ден той ще каже такова нещо, хич нямаше да се напъваме да му преведем хараламбенето. Няма да обяснявам защо.
Имало е през ХХ век шушу-мушу някой или някоя от България да получи Нобел за литература, но не станало. Струва ми се, че и през ХХI век няма да стане. Което не е беда. Беда е културният залез на България, предсказващ икономическия й залез. По данни на Евростат (от декември 2009) България е страната, в която процентът на неграмотните най-бързо нараства.
Един "уманитар" (тая дума от форумците я научих и ми хареса) написа в учебника по български за "променливия праг на достъпност на словесното съобщение като функция на съотношението между източника на съобщението и рецептивния потенциал на адресата ". Друг "уманитар" написа: "Хараламби, герой от пиеса на Радичков, изразява дълбоката си социално-антропологична мъдрост в изречението: "Днес хараламбене му е майката."
Глупости! Аз, дето съм следвал история, филология и икономика и зная езици, не мога да ги разбера тия глупости, а горките български дечица трябва да ги проумеят и запомнят.
Преди да напиша това писмо препрочетох един недовършен ръкопис (Le premier homme) на Албер Камю. Камю получил Нобеловата награда за литература през 1957 само понеже неговият първоучител правел учебните си часове интересни.
А българското образование си хараламби ли хараламби.
Bulshit talking moves the things.
Или още:
Bulshit talking makes the things moving.