:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 438,770,686
Активни 259
Страници 18,309
За един ден 1,302,066
Писмо от "България" 1

Хараламбене му е майката

От 1901 до 2009 са дадени над 100 Нобелови награди за мир. Ще спомена само 19 от тях: 1906 Т. Рузвелт, 1919 У. Уилсън, 1922 Фр. Нансен, 1938 Нансеновата мисия за бежанците, 1944 Червеният кръст, 1952 Д-р Швайцер, 1961 Д. Хамаршелд, 1962 Л. Полинг, 1964 М. Л. Кинг, 1972 Х. Кисинджър, 1978 Ан. Садат и М. Бегин, 1979 Майка Тереза, 1983 Лех Валенса, 1988 Мироопазващите сили на ООН, 1990 М. Горбачов, 1993 Н. Мандела, 1994 Я. Арафат, 2002 Лекари без граница, 2009 Б. Обама.

ТЕСТ: Ако поне трима от лауреатите събудиха във вас преклонение, двама от тях - възмущение и един от лауреатите смях, вие издържахте първата част от теста.

За разлика от наградата за икономика (измислена през 1969 от банкери, които се присламчиха и те да излъчват нобелисти, все едно икономиката е наука), наградите за физика, химия, медицина (или физиология) са от 1901. Наградите за литература и за мир също са от 1901. Липсата на Нобелова награда за математика е озадачаваща, както през 1901, така и сега, но да не възкресяваме забравени клюки, а да преминем към втория въпрос от теста:

Ще има някога български нобелист за литература?

Не знам. Зная, че от Ванкувър до Владивосток, като минем през бившите Чехословакия и Югославия, през Румъния, Албания, и Турция, единствена България няма нобелист. Елиас Канети не го броя. След 2002 разказах в осем писма (в поредиците "Когато бях агент" и "Уилфред и императора") как хора от едно западно разузнаване предпазиха Уилфред Бърчет и мен от провал (да не се опитваме да кандърдисаме Елиас Канети да дойде в България, понеже той няма да дойде). Роденият в Русчук Е. Канети стана нобелист не с книги написани на български.

Кръстан (Дянков), Тошока (Тодор Вълчев) и аз бяхме със самочувствие, откакто, седейки на кафе на една масичка на третия етаж в БТА всеки от нас каза една буква и така се получи "ЛИК" (Литература, Изкуство, Култура) и Кръстан стана първият главен редактор на ЛИК. Кръстан беше по театрал от Тошока и от мен. Аз бях превел една английска пиеса за Пазарджишкия театър, Тошока превеждаше за телевизията Карл Сейгън и Артър Кларк - телевизионна драматургия, - а Кръстан вече беше драматург на театър "София". Кръстан каза:

- Я да преведем българска пиеса. На Радичков, дето снощи..

- Ама там онзи викаше "Хараламбене му е майката" - поклати глава Тошока.

- За хараламбенето - каза Кръстан на Тошока - Джимо да му мисли, пък ние с теб ще преведем останалото. - Те си мислеха, че аз ще успея да преведа "хараламбене", понеже бях превел "Я колко моем да не работим, они никигиш не моат толкова да ми не платят (No underpayment will ever match my underperformance).

- Не мога да го преведа това хараламбене - оклюмах се аз. - Но след няколко питиета се ококорих:

- Кръстане, ти нали преведе онзи там, мюзикъл, West Side Story, дето Бърнстейн ли беше, по текста на Стондхайм ли беше, дето онзи пееше, как беше?

- Crazy boy, Get cool, boy, Stay loose, boy! Breeze it, buzz it, easy does it - подсказа ми Кръстан.

- Значи, това "Buzz it does it" ще го префасонираме на "хараламбене му е майката".

Тошока и Кръстан се зарадваха, но после, казаха, че не ми е добър преводът. Аз се съгласих, че не е (ще ми подскаже ли някой по-добър превод на "Хараламбене му е майката"?)

Било що било. Не преведохме пиесата с радичковото хараламбене. Радичков още не беше казал, че тефтерчето на Сорос е чисто като тефтерчето на Левски. Да бяхме знаели, че един ден той ще каже такова нещо, хич нямаше да се напъваме да му преведем хараламбенето. Няма да обяснявам защо.

Имало е през ХХ век шушу-мушу някой или някоя от България да получи Нобел за литература, но не станало. Струва ми се, че и през ХХI век няма да стане. Което не е беда. Беда е културният залез на България, предсказващ икономическия й залез. По данни на Евростат (от декември 2009) България е страната, в която процентът на неграмотните най-бързо нараства.

Един "уманитар" (тая дума от форумците я научих и ми хареса) написа в учебника по български за "променливия праг на достъпност на словесното съобщение като функция на съотношението между източника на съобщението и рецептивния потенциал на адресата ". Друг "уманитар" написа: "Хараламби, герой от пиеса на Радичков, изразява дълбоката си социално-антропологична мъдрост в изречението: "Днес хараламбене му е майката."

Глупости! Аз, дето съм следвал история, филология и икономика и зная езици, не мога да ги разбера тия глупости, а горките български дечица трябва да ги проумеят и запомнят.

Преди да напиша това писмо препрочетох един недовършен ръкопис (Le premier homme) на Албер Камю. Камю получил Нобеловата награда за литература през 1957 само понеже неговият първоучител правел учебните си часове интересни.

А българското образование си хараламби ли хараламби.
158
17249
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
158
 Видими 
16 Декември 2009 01:50
Bulshit talking moves the things.

Или още:

Bulshit talking makes the things moving.
16 Декември 2009 02:11
Ще има някога български нобелист за литература?

..има ли елегантен отговор на този въпрос?
Силно съм разочарован от нобеловия комитет, щото някак си пренебрегват нашите изтъкнати уманитар-литератори-шпионе..
16 Декември 2009 02:12
Според мен не упадъкът на културата води до упадък на икономиката, а обратното. Но, бази-надстройки и т.н. Пък дали богаташите у нас са културни - вие си знаете най-добре. Кому-как!
16 Декември 2009 02:15
Нали по едно време се говореше, че нобеловите награди за мир и литература нещо ги объркали и поразменили - затова бяха дали литературната на Солженицин, например. Турските интелектуалци май недолюбват Памук Орхан, а и китайци са ми се оплаквали че техния нобелист Gao Xingjian също не бил най-добрият китайски автор. Литераторите няма как да се сравняват помежду си, освен с обществената си значимост.


Чу се че Антон Дончев лобирал силно в Швеция и близките страни, макар че Даниела Горчева малко е попресолила манджата с нелицеприятност Натиснете тук. Може нашите литератори да не вземат нобелови премии, но ние пък си ги правим академици на науките, като физиците и химиците.


А Джимо да не е толкоз пренебрежителен към икономиката, защото там е сега нашият единствен шанс. След като онзи ден почина първият и най-велик нобелист Пол Самюелсън (мир на праха му!), дали Дянков се е придвижил от 98-ми (по Бойко Борисов) с едно място нагоре в класациите за най-добър жив икономист? Значи, може би му остават да елимира само още 96 в списъка преди него! Или пък, Самюелсън си е бил след него и без това?

Редактирано от - tknikodim на 16/12/2009 г/ 02:19:31

16 Декември 2009 02:22
За мен причината за това да нямаме нобелист е дълбокия провинциализъм в мисленето ни и липсата на истински христиански начин на живот и най-вече липсата на страх от Бога. От това което слушам и чета в мрежата българина вярва, че е:
1. Най-интелигентен след евреите.
2. Най-добрия технически познавач и монтьор (т.е. на другите народи ръцете са им заврени в г...за)
3. Много древен и всички други народи произлизат от него.
4. Най-големия полов атлет на света с най-голям полов орган и най-голямата ерекция.
5. Целия свят е в коспирация срещу България, в резултат на което сме най-бедната страна в Европа. Виновни са: Евреите, масоните, комунистите, фашистите, царя, Костов, Доган, Путин, Буш, западняците, демокрацията, Бойко, Тодор Батков......

Има ли смисъл да продължавам????
16 Декември 2009 02:28
Догодина като му друснат още 3-ма нобелисти на Дянката и ще го изкарат от стотицата за нула време... Само на оная с косата требе да се надява.... И на бат Бойко министерски нобел отвори
16 Декември 2009 02:46
Дим и 3 става ясно че османската империя е имала нобелист щом е от русчук канети
Buzz правят пчелите св Хараламби е светия на пчеларите димек хараламбене е да се правят пчели и тьртеи и да бачкат а да бачкаш в днешни времена трябва да си грамотен още ведньж димек бьлгария е на последно място по раждаемост и по грамотност
димек да живее човеколюбивото население на бьлгария
16 Декември 2009 04:53
Темплейра сам дава отговора в първата си точка.

- От всички наградени, по всички дисциплини, най-много нобелисти имат тези, по-умните и от българите.

Хараламбивците.
16 Декември 2009 05:25
Не мога да преведа "хараламбене му е майката" - не разбирам какво точно значи. На английски също има такива форми от собствено име - ето в Хамлет, "it out-Herods Herod", у Валери Петров, 'Ирода да надиродят" (‌ по памет).

Не ми харесват приказките като "единствени нямаме Нобел". Българите са народ като народ, не по-лоши, не по-добри от другите.

Канети всъщност се води на книга български (и британски) нобелист по литература. Роден и живял в България като дете, научил първо български, написал не много, но интересни страници и за България.

Албания, Косово, Македония, Молдова, Сърбия, Словения и Хърватска нямат засега нобелисти по литература.

Иво Андрич, който сега се води босненец, получи наградата в 1961 г. по политически причини, но след 1991 г. е низвергнат от всички - от сърбите, че бил хърватин, от хърватите - че бил сърбин, от босненците, че ги показвал стереотипно негативно.

Двамата гръцки лауреати Сеферис и Елитис в 1963 и 1979 г. бяха наградени за експлоатирането им на древногръцкото наследство, което тогава още носеше дивиденти. На мене ми навяват смъртна досада, напомнят ми Редингота - бащата на Борис Морев. Как да ги сравниш с Вапцаров?

Унгария получи в 2002 г., Турция - в 2006 г., Румъния - в 2009 г., и то пак като Канети - писателка от немското малцинство в Банат, пишеща само на немски, емигрирала в Германия. (Румъния има и друг писател - лауреат за мир, Елай Визел, унгарски евреин - сатмар хасид от Трансилвания, оцелял от Аушвиц, от мнопо време в САЩ и наскоро ограбен от Бърни Мадоф).

Наградите на Б. Ръсел (голям философ), Бунин, Пастернак, Бродски, Орхан Памук, Тони Морисън са също политически.

Но Толстой няма Нобел, нито Чехов, Пруст, Джойс, Кафка, Оруел...

Нобели имат куп неизвестни и навремето писатели от Скандинавия, и модни навремето, сега забравени писатели от големите световни езици, и от Третия свят, подбирани по принципа на equitable geographical distribution. Езикът, на който пишат, има голямо значение - Чили има двама лауреати, Тринидад и Сейнт Луша имат. И страните имат значение - един моден френски писател има голям шанс. Повечето нобелисти от старо време са сега абсолютно нечитаеми - кой за Бога сега чете Джон Голсуърти, Ромен Ролан, Пърл Бък или Карл Адолф Гелеруп?

Сред нобелистите всъщност има много малко наистина значими писатели, надхвърлили времето и мястото си - според мене това са Томас Ман, Хемингуей, Камю, Сартр, Шолохов, (ранният) Солженицин, може би и Дж.Б. Шоу, Юджин О'Нийл, Гюнтер Грас...

За България - най-добрите кандидати за Нобел според мене са били Йовков и Вапцаров, ако бяха живели повече, и Багряна. Защо тя не е станала - просто политическа слабост на режима след девети. П.П. Славейков също не е отстъпвал на лауреатите по негово време, Яворов, Гео Милев и Георги Марков (по политически мотиви) също не са живели достатъчно дълго. Орхан Памук е по-забележим писател от Вера Мутафчиева само със съвременните си политически писания, силно повлияни от руската класическа литаратура, но най-вече с политическата си позиция на дисидент.

Сега явно нашите усещат, че иде и нашия ред. Антон Дончев е написал на млади години увлекателна, романтична юношеска история, но политически некоректна, исторически и всякак невярна. По-късните му неща според мене са пълни бози. Не става за Нобел, ако го направят с клизма, ще е кофти за нас. Много прилича на сръбските Лилич и Чосич, които са директно виновни за Сребреница. И престарелия Хайтов все го влечеше натам.

Ако трябва да лансираме на държавно равнище българин за Нобел, според мене това трябва е да е Юлия Кръстева или по-скоро Цветан Тодоров. Те няма да ни посрамят.

Но поне от структурализма насам, и във времето на политкоректността, е прието да се мисли, че в литературата има някакъв набор "структури", които присъстват във всяка литература, от френската, руската и английската до фолклора на навахите и папуасите, че човешките култури са равноценни. Никой образован човек няма сега да седне да мери достойнствата на една нация по броя на нобеловите й лауреати или олимпийските й шампиони.

Редактирано от - Чичо Фичо на 16/12/2009 г/ 05:29:01

16 Декември 2009 05:33
Бачо ДИМИТРИ, колкото и да се обясняваме, защо еди-кой си бил взел Нобелова награда, обяснението, защо ние българите нямаме такава си остава едно и също. Хараламбене...Това е то.
Хараламбене от ляво и хараламбене от дясно.Хараламбене за да го замажем и хараламбене за да се покажем...Хараламбене му е майката....

Редактирано от - ivo kunchev на 16/12/2009 г/ 05:41:25

16 Декември 2009 05:43
Единствено, когато трябва да го кажем, хараламбенето не помага...

Редактирано от - ivo kunchev на 16/12/2009 г/ 05:47:20

16 Декември 2009 05:45
Така, че според ментълкуването на "хараламбене" е "да устискаш" или :"Да го замажеш, докато премине".А, оттам вече и превода: Led hold the fort.

Редактирано от - ivo kunchev на 16/12/2009 г/ 05:59:02

16 Декември 2009 06:45
" ...наградата за икономика (измислена през 1969 от банкери, които се присламчиха и те да излъчват нобелисти, все едно икономиката е наука) ...."
Мола ""учените по икономика" да го прочетат, запомнят, запишат и да ходят да се учат да смятат и да работят с компютър .........
16 Декември 2009 07:11
Къде, къде, е по- лесно да изхараламбиш една нобелка в хараламбенето, от колкото във физиката Политика да завъртиш...Щото и тя - политиката - си е чисто хараламбене
P.S. Все си мисля - Това - хараламбенето - да не идва от харен Ламби



Сергей е интелигентен и демократ, докато Бойко е прост и натурален комунист

16 Декември 2009 07:28
Не знам. Зная, че...
Само в 5 см тескт. Спелчекене му е майката.
А иначе, както винаги, главното е в последното изречение* -
Камю получил Нобеловата награда за литература през 1957 само понеже неговият първоучител правел учебните си часове интересни.

А българското образование си хараламби ли хараламби.

--------
*уманитарите му казват епилог.

Редактирано от - водопроводчик на 16/12/2009 г/ 07:30:10

16 Декември 2009 07:50
Ние не само във физиката и медицината, дори в мира и икономиката не смеем да кажем името на някой непризнат благодетел на човечеството. Ама в литературата още от сега са споменати 20-тина гении, да довечера числото ще стане поне трицифрено. Може би затова още нямаме нобелист. Появата на елит, елитен сам по себе си, без нужда от доказване е най-сигурният признак за нефункциониращо безсмислено общество.
16 Декември 2009 08:18
България няма да има нобелка по литература докато в България не бъде забранено на филолози, историци, икономисти и вся остальная уманитарская сволоч да преподава в училища или да се занимава с политика. Също така трябва непременно да отменим признаването на дипломи на завършили в САЩ българчета, те са по-опасни и от българските уманитари.
16 Декември 2009 08:25
Хар (от гръцки) - безплатно работене на други, обикновено на съседи
Следователно хараламбене може да означава прецакване . Някой да се възползва от добрината на друг.
16 Декември 2009 08:34
Глупости! Аз, дето съм следвал история, филология ...


Нее, уважаеми Джимо. Не ги разбирате интелектуалците. Проблемът е в децата, те са глупави. Не разбират засукани премъдрости. Също и родителите им са глупави. И като малки, пак са били тъпи. Затова интелектуалецът им говори на висок стил. Да разберат колко са по-прости. От него. Българският интелектуалец е дълбоко комплексирано и отритнато от обществото същество. Той е учил 5-10-15 години и като награда обществото му предлага 300 лв заплата и живот на квартира. И сега той си отмъщава. Защото единственото което може, е да говори неразбираемо.

Редактирано от - spectator на 16/12/2009 г/ 08:42:15

16 Декември 2009 08:40
Може и да греша, но хараламбенето произхожда първоначално от разказа на Радичков "Араламби". Сюжетът с две думи:
След като комунистите взели властта на 09.09, Араламби надушил откъде духа вятърът, изскочил на мегдана и взел да скандира: "Смърт на фашизма, свобода на народа!". Правил го много дълго и много упорито.
А партизанският командир, след като свършил най-неотложните работи, рекъл да си почине, щото бил грохнал от умора. А за негова най-голяма досада - откъм мегдана непрестанно крякане.
- Къв е тоя шум? - попитал човекът.
- Араламби - отговорили му.
Той не разбрал и рекъл:
- Много станаха тия араламби, трябва и от тях някак да се отървем.
.....................
Е, 45 години араламбене му беше майката.
16 Декември 2009 08:40
И що пък требе непременно да се "превежда" хараламбене, що требе да се персонализира един начин на поведение, разбиране на света или житейска философия...като че ли някой "преведе" хованщина на българский, как ще преведеш тогива андрешковщина...ами алабализми, или герберизми, бойковизми и прочие...Навремето артистите се питаха кога ще те кеворкират и тебе във Всяка неделя...
16 Декември 2009 08:55
Сократ, изпреваи ме.

ДИ измества оригиналния, радичковски смисъл на "араламбенето', което би могло да бъде преведено (доста фриволно), като 'asslicking does the thing'. Звучи толкова актуално, нали ?

Скоба: Подозирам, че Радичков е заимствал това от Илф и Петров - "Да обичаш съветската власт не е достатъчно. Трябва и да се работи".


Ще добавя, че терминът 'араламбене' не съществува в разказа на Радичков. Той се появи в постановката "Суматоха" в сатирата. Там на сцената излезе Хараламби с лозунг "Араламбене му е майката".

ПП. Всъщност, за самата дума 'араламбене' не съм сигурен. Но за израза - да.

Редактирано от - Калки на 16/12/2009 г/ 08:58:10

16 Декември 2009 09:15
!!!?
16 Декември 2009 09:17
Понеже Тамплиера е невероятно прав, мисля, че ДИ яко се изхвърля с тази нобелова награда. Но виж, за нобела за мир можем да се борим. Хараламбенето стои в основата на всеобщия мир и съответно някой трябва да отчете приноса ни в тази област. То стои и в основата на българската икономика, ама там нещо намирисва на вкиснато, та трябва да не се афишира, че туку виж и мира отекъл...
16 Декември 2009 09:22
Мамка му и прасе!

Я сега и аз да се изокам.

Не е прав Сократ за името на пиесата.
То си е "Суматоха"
(суматоха; сюматоха; соматоха; сумайтоха; схуматоха; сумахота; схимитоха; схюмитоха; сумутоха; сомейтоха; саметоха и т.н.)

Араламбенето ясно е дефинирано от сам Араламби:

АРАЛАМБИ. Ашколсун! А сега си остави говора, па седни да работиш само с мисълта, та да може и ние малко да си употребяваме говора. Брееееей! Кой откъде дойде и араламби, та от туй араламби не можеш да си кажеш своето араламби. Ами ние не сме дошли тук да се отегчаваме, а да се възпитаваме и поучаваме! Да се облагородяваме!

Между другото нема никви камунизи в целата суматоха!
Но пък участват белите вълци от Турну Магурели....
Но това е друга бира

16 Декември 2009 09:37
Я и аз да кажа.
Поставил Димитри Иванов проблема за хараламбенето /араламбене, както му викат в онзи край/. Араламбенето като метод за преживяване и оцеляване. А днес наистина най-много се араламби в училището. Защото друг начин за оцеляване няма.

Араламбят всички – учители, ученици, чиновници в просветата. Но най-полезно е това за учителите. Тъй като само по този начин те оцеляват. Не, не физически – едната заплата стига за някакъв живот днес.

Араламбенето е важно за психологическото оцеляване на личността в училище.
--------------
Останалото е тук
Блогът на Генек
16 Декември 2009 09:40
А, за автора -
16 Декември 2009 09:43
'За разлика от наградата за икономика (измислена през 1969 от банкери, които се присламчиха и те да излъчват нобелисти, все едно икономиката е наука), ...'
Ейй, и други да си мислят като мен...опаа, аз май се направих ненужно на велик- и аз да си мисля като ДИ!
16 Декември 2009 09:56
Между другото, вариант на араламбенето е краставицата на Мирча Кришан.
16 Декември 2009 10:01
И табелите на Митев.
16 Декември 2009 10:09
За математиците и Нобел - има някои версии защо няма. Те си имат fields medal и abel prize.
16 Декември 2009 10:18
Жесток текст!
16 Декември 2009 10:37
В нашият край на хараламбенето викат партики моабет
Димитри, моля те, напиши нещо по темата Post coitum (omne) animal triste est... - Празници идват!
16 Декември 2009 10:55
елиас канети няма как да се брои. роден е във васално на османска империя княжество и цял живот е пазил турското си гражданство.

уважението към османската империя (и турция) е характерно за евреите, може би поради специалното отношение към евреите може би (до освобождението на солун през 1912 г солун е бил най-големия еврейски град в света поради политиката на османската империя)
16 Декември 2009 11:02
Всъщност, може съвсем скоро България да има Нобелов лауреат за литература. Кои са последните наградени? Хора, писали неудобни за някого в родината си неща. За целта, родината трябва да е стегната в нечия хватка. БББ скоро ще затегне пестник около гушата на едва зараждащото се гражданско общество в България. И ако се намери някой с big balls да напише нещо - ето ти Нобелка.
16 Декември 2009 11:19
Такива спомени ми предизвика тази импресия на Д.И

--------------------------
По едно време се бях запалил , математически образ да направя, на представата дето се генерира , главно от писаната и говорима реч.Мамка и на математиката , не можах да математизирам програмата.
Не били измислени логически оператори за простотията и простащината.
Надувах ли и чивиите , винаги зацепваше .
Бедна била фантазията заложена в реч от няколко десетки думи , но много богато било въображението.
По едно време ми поиска , биологични данни от лабораторни изследвания.
Кодифицирането на мисленето трябвало да се търси в слюнката и продукта от цукалото, определяло се от стомашно чревният тракт.
Пропадна ми програмата , заради сложното комплексно явление , в центъра на което трябвало да заложа лабораторният анализ на стомашно чревният тракт , а не биотоковете между невроните.
Днес пък и друго разбрах.
Още по елементарен може да се окаже проблема с изхараламбването на съзнанието , защото бил вихров или потенциален .Достатъчно било да заложиш комунист и комунизъм , щяло да си се врътка в този вихър , спиране нямало , температурите се келвинизирали и даже термодинамиката с нейната ентропия не помагала.
Така ги разбрах и , , Боговете” с тяхната божествена простота.Затова и друго разбрах .
Излишно е на богове да се правят лабораторни анализи , за да им разкодираш мислите .
Флуидната механика при тях е определяща.Достатъчни са флуидните анализи , от голямо разстояние , за да се предпазиш от задушаване.И пак ядец.Имало нобелов лауреат , дето обяснява как при вълните се пренася енергия , но не и маса , но нямало такъв дето е изяснил енергията на миризмата и оцветяването.Оцветители се използвали само за да се докаже слоестото и повърхностно мислене .
Неволи , лошо е да си хунвейбин в селяндурска среда .В селяндурската среда се проявявали хунвейбините.
---------------------------------------
Това главоболие ми предизвика тази импресия на Д.И.

16 Декември 2009 11:28
Пенчо Славейков е бил много близо, ама а де
"...Поради преждевременната му смърт, предложението на шведския проф. Ал. Йенсен, преводач на „Кървава песен“ и на други негови творби, да бъде удостоен с Нобелова награда, не е разгледано от Нобеловия комитет.
..."[/b]
16 Декември 2009 11:39
Хараламбене ли? Нее мерси, с политика не се занимавам.
16 Декември 2009 11:42
Аре Ламби Аре Ламби
Ламби Ламби Аре Аре
Аре Дмитри Аре Дмитри
Дмитри стига хараламби...
16 Декември 2009 12:07
Хараламбенето си е нищоправене със самочувствие. Често срещано у нас. Разбира се , че може да бъде и друго , но си е нещо такова.
16 Декември 2009 12:17
Доколкото разбрах "араламбене" си е един вид приспособяване, адаптиране с цел оцеляване. Обаче има една дума в българския език и тя е много точна - нагаждане, нагодяване. Освен това съм чувал да казват за някой човек, че е "приспособленец". Е, тука вече има нюанс.
Buzz ми напомня за бъзикане, бъзикам се. При Ботев съм го срещал, за децата, които бъзикали кир Михалаки.
За Пенчо Славейков съм чувал, че е имало съмнения за плагиатстване от негова страна, но явно са си чисти слухове, без сериозно основание. Иначе "Кървава песен" е много силно произведение.
16 Декември 2009 12:28
Засягам се някак. Щото ние тука нали баш араламбим неуморно.
16 Декември 2009 12:37
Каквото и да си говорим продължаваме да си хараламбим. Браво на автора за позицията!
Най- много до Нобел се доближава Йовков и аз се чудя защо не се класира с Димитър Димов в любимите книги на българите.
А за приза не е достатъчно да си неудобен на властта, трябва да отстояваш националната си специфика в общочовешките ценности.
16 Декември 2009 12:42
Много съм учуден от мащаба на дискусията по тоя лаф "араламбене". Изокал се някакъв впиянчен шоп с някаква си измишльотина и видял Радичков в това нещо "много дълбоко и мъдро", направо "дзен". Сякаш Сократ или Лао Цзъ го е казал. Що енергия.... за пиянското бръщолевене на берковския мангал , който сигурно е искал да каже "налегайте си парцалите, че си е'а майката", обаче му е било трудно да го произнесе. Е... за такава "берковска"литература Нобелова награда не се дава. Много е далече Радичков и от Иво Андрич, и от Казандзакис, и от ...

Редактирано от - widenow на 16/12/2009 г/ 12:47:27

16 Декември 2009 12:45
Искам да обърна внимание на един факт, който може да остане несайдисан в нашата гюрултия. Настоящият министър на образованието предлага доста смислени стъпки в областта на средното образование. Да се отделят в сгради според степентта на обучение училищата. Никъде няма такива СОУ-та като нашите. Сега е времето да подкрепим това предложение и да дадем идеи как да се случи. Заедно с това обаче ще трябва да се набележат критерии да се оценяват училищата като пълноценен учебно-възпитателен процес. Училището ни трябва да стане място за среща и общуване на поколенията.
Колкото за нобелист, нямам идея. Но забелязвам, че какафонията ни заглушава словото. Има и сега много достойни мисли и слова, но кой да ги чуе.
16 Декември 2009 12:49
Тамплиер, Генек, ! Неграмотността и незаинтересоваността на учениците не са от вчера и не са плод на демокрацията. Преди 30 г., когато аз трябваше да се мъча в часовете по литература, положението си беше същото. Приблизително същите словоблудства на горе-долу същите литературни критици, само външния вид на учебниците беше друг. Защо децата трябва да се задължават да четат произведения, които не са им интересни и не са за тяхната възраст? Да не говорим за безумния език на литературните анализи. Децата донякъде инстинктивно усещат, че зад високопарните дивотии се крие дълбока духовна нищета и решават, че могат да я постигнат (нищетата) и без да си пълнят главите с глупости. И се почва едно хараламбене... По-умните от тях "не позволяват на училището да им пречи на образованието", както казваше дъщеря ми, докато беше ученичка, а другите си остават жертви на образователното хараламбене.
Да ме прощават "уманитарите", ама въобще не мога да разбера защо трябва да се обяснява едно литературно произведение. Литературата е изкуство. Никой не се мъчи да обяснява Лунната соната или Герника на Пикасо. Или ти харесва, или не. Кой разбрал, разбрал, който не, не. То по принцип изкуството не е за всички. Да обясниш изкуството е като да обясниш любовта. Обясниш ли я, тя изчезва.
Не мога да разбера и защо се набляга в образованието на едно от изкуствата - литература, а се неглижират другите - музика, филмово изкуство и др.?
16 Декември 2009 12:56
“видял Радичков в това нещо "много дълбоко и мъдро", направо "дзен". Сякаш Сократ или Лао Цзъ го е казал.” , каза някой от навалицата .
Не го посочвам нарочно


Врабчето му с врабче , на славей се направи?

----------------------------------------- ----------------
Вземете думичката маса.Нея Радичков не я е измислил.
Без маса физиката даже няма да е физиология.
Но?
Да видим представите и образите на , , интелекта”. Почнете да я спрягате , по паралелите и меридианите на двете ви полукълбета, като го махнем евклидовото и не евклидовото , разни обли , ръбати и други елементи , от полираното и разкривеното пространство на мозъка

А кажете какво щяхме да правим без кръглата маса , в началото на прехода.
Дали щяхте да можете да обясните прехода.
Ами днес.
Днес явленията се делят на такива НАД масата и такива ПОД масата.
Най вероятно утре ще се обясняват с кючек върху масата и повръщане под масата.

Виждате ли хараламбенето е страшно?.
Една думичка , с бедна фантазия и какви въображения е създала ?

А вярната представа е софра , трапеза.
Ама тя е турска и всякакви забрани са разрешени.
А с маса , дори космоса можеш .
Слагаш тройка кебапчета , няколко чаши пукница , врътваш копчето на мегабайтовата култура , и , мамка му на интелекта , селяндур го гази ?
Няколко речникови думи, няколко свинщини , няколко извратености и свободата на словото става божествена , както със своята простота , така и с още по простите резултати?


16 Декември 2009 13:13
Джимо, а какво ще кажете за haralambing?
16 Декември 2009 13:28
Шпионаж


Gens Una sumus


Преди две години с Томски снимахме филм за троянската сливова. Документален. Имахме сценарий и за игрален, но актьорите, които можеха да превъплатят достойни сливовари и сливопиви, вече не бяха сред живите. А и новите млади актриси бяха далеч от красотата на троянската слива. Замръкнахме близо до вилата на о.з. полк. Любчо Михайлов, последният заместник-шеф на научно-техническото разузнаване, наш приятел и УКВ гостоприемник. Започваше да снежи и целият Троянски балкан потъваше в белота и тишина. Любчо се зарадва на неочакваната среща и скоро седяхме около игриво припукващата камина. Кротко подреждахме пъзела от спомени, когато на двора се чу пръхтене на кон и някой потропа на портата. След минута домакинът се върна в стаята с жълт пакет на DHL. Вътре имаше писмо и бутилка Hennessy X.O. По старато означение за дълголетие на коняка, броят на звездите й щеше да е повече от сбора от звездите по пагоните на всички в стаята. Любчо напълни чашите, отпихме.

- 17 на 12 за мен. Сър Алекс се предава на 42-я ход. Бутилката е доказателство за това.

Погледнахме го с недоумение.

- С полковник Алекс Крейгън за първи път се видях през 1963 г. - заразказва полк. Михайлов. Славни години! Не минаваше и месец без да разменяме заловени шпиони на прочутия “Чекпойнт Чарли” в Берлин. Там се запознахме, а след това многократно се срещахме из западно-берлинските ресторанти. Оказа се, че и двамата сме шахматисти. Така започнаха нашите партии кореспонденски шах. Шпионите сме като шахматистите - Gens Una sumus. Загубилият винаги изпраща бутилка Хенеси.


Гарваните

- В края на 60-те години научно-техническото ни разузнаване бе отрупвано със задачи, така както пролетта отрупва троянската слива с нежни цветове - продължи да си припомня Любчо. Електроника, комуникации, биотехнологии, химия, фармация... Шпионирахме без прекъсване и без да си задаваме въпроса дали това е морално или не. Когато си беден, подобни мисли за излишни. Спомням си, че наш сътрудник ни извести за нов сорт пшеница с уникални качества, селектиран в опитното поле на Saint Denis, съвсем близо до Париж. Достъпът до него бе меко казано ограничен. Охраняваха го военни и жандармерия. Търговските преговори за покупка на семена от този сорт се провалиха. Исканата цена бе отблъскващо висока, три пъти над цената на белите трюфели. Тогава на търговското аташе – наш колега с чин майор - му хрумна чудесна идея. По професия той бе орнитолог и отглеждаше в двора на посолството гарвани. Хранеше ги, а те го слушаха и му се подчиняваха. След една седмица полети до Saint Denis вече имахме около 40 кг. от безценните зърна. А на 14-и юли един от гарваните се бе отклонил от маршрута и прелетял над булевард "Шанз-Елизе". Върнал се с ордена “Кавалер на почетния легион", навярно откраднат от разсеян зрител на военния парад.


Рибите

През 70-те години съветските стратегически подводници все още бяха значително по-шумни от американските и това ги правеше лесно откриваеми - разказваше Любчо, унесен в спомени. Твърде ефективна се оказа американската система SOSUS*, предназначена за акустично засичане на подводници. Хидрофонните станции на SOSUS опасваха западното и източното крайбрежие на САЩ. Системата улавяше сигнали с мощност акустичен ват от разстояние няколко хиляди километра. Специален софтуер премахваше паразитните морските шумове - викове на китове и делфини, шум от търговски кораби, взривове от търсене на нефт и т.н. За съветските подводници бе изключително трудно да се промъкнат незабелязано на ракетен обсег до брега. За това успяхме да им помогнем с едно почти гениално решение. Наш агент бе успял да достави от Япония рецепта за суши и няколко живи риби от вида Arothron hispidus. Рецептата отиде за стола на ЦК, а рибите - в института по океанология на БАН. Те бяха специална селекция на института по военна ихтиология в Куре. Лесно се приспособяваха във всички морета, имаха подчертано стаден инстинкт, а шумът от винтовете на риболовния траулер им действаше както лампа на нощна пеперуда. Ето какво направихме. Рибите захранвахме с хранителна добавка - извлек от добруджански боб с изоблие от сложните захари стахиоза и рафиноза. При тяхното разграждане от чревната флора, като страничен продукт се образува изобилие от газове: водород, въглероден двуокис и метан. Размерът на тези риби бе такъв, че звукът който се получаваше при неминуемото отделяне на газовете имаше същата акустична картина както тази на шумовете от съветските подводници. Първите опити направихме в Черно море - бяха окуражаващо успешни. А след това флотилиите на ДСО „Океански риболов“ и Атлантическия риболовен флот на СССР потеглиха към американското крайбрежие по планиран от адмирал Кузнецов строй. Трюмовете на корабите бяха пълни с тонове бобена храна, а зад тях послушно плуваха пасажите от Arothron hispidus. При навлизане в зоната на действие на SOSUS, по сигнал от командването на операцията, започваше захранване на Arothron hispidus с бобената добавка. След 44 минути всички съветски наблюдателни пунктове регистрираха задействане на силите на САЩ и НАТО за борба с подводници.

SOSUS - SOund SUrveillance System





Редактирано от - Звън® на 28/12/2009 г/ 17:39:08

16 Декември 2009 13:30
Haralambing е добре, почти като havanagiling.
Бараба, очевидно е защо литературата е най-важна за подрастващите - връзката между речта и мисленето е пряка.Друг е въпросът, че този предмет се поднася високопарно и не като за деца.Ако не анализирахме с думи музиката и образите щяхме да сме безсловесни създания.
... Има непоказани мнения ...
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД