:: Добре дошъл CommonCrawl [Bot] (Бот)
Кой трябва да управлява страната?
- Коалиция ГЕРБ - БСП
- Коалиция ГЕРБ - ДПС
- ГЕРБ да управлява с правителство на малцинството
- Коалиция ГЕРБ - Реформаторски блок - Патриотичен фронт
- Никой, да отиваме пак на избори
Резултати
СТАТИСТИКИ
Общо 216,053,930
Активни 546
Страници 17,201
За един ден 235,726

20 години след 1989 г. зарзаватчиите искат реванш

Падането на комунизма бе голямо облекчение за повечето граждани от Източния блок. Но в някои части на района много хора днес чувстват, че само елитите се освободиха напълно - и сега популистите се възползват от хорското разочарование
Иван Кръстев
Революцията през 1989 г., която събори комунистическите правителства в Източна Европа, се смята за една от най-приемливите на континента. Левицата я възхвалява като израз на властта на народа и победа на гражданското общество срещу държавата. Десницата я празнува като триумф на свободния пазар и свободния свят. Но комбинацията от световна икономическа криза и възход на политическия популизъм в Източна Европа отправя предизвикателство към утвърдените разбирания. Финансовата криза подложи на изпитание неолибералния капитализъм, а успехите на Китай разлюляха претенцията, че демокрацията е най-добрият път към растежа.



Геополитическите печалби от края на студената война



сега също изглеждат несигурни. През септември 2008 г. философът Джон Грей предсказа в "Обзървър", че "сегашното разместване на пластовете е нещо повече от финансова криза". Според него "ерата на американското глобално лидерство, започваща от Втората световна война, свърши..., което е промяна с дълготрайни последици като краха на Съветския съюз". А отслабването на глобалното влияние на ЕС се признава дори от Брюксел. Удари часът на ревизионистите.

Революциите винаги са чествани заради освобождаването на хората. Но друга интерпретация на събитията отпреди 20 години печели все повече привърженици: че през 1989 г. се освободиха елитите. Лесно е да се отхвърли това като теория на конспирациите, но не е лесно да се игнорират нейните политически привърженици. В Източна Европа се засилва популизмът - политическа доктрина, която представя интересите на "обикновените хора" срещу "елитите". Популисти взеха властта в Полша, Словакия и България. Но защо хората трябва да са гневни на своите управляващи елити, след като същите управляващи ги направиха по-свободни, по-богати и граждани на ЕС?

През 1978 г. Вацлав Хавел написа есе за обикновените граждани в източния блок под заглавие "Силата на безсилните". Той си послужи с образа на въображаем зарзаватчия преди и след 1989 г. Преди той поставил надпис на магазина си: "Пролетарии от всички страни, съединявайте се!", не защото се интересува от пролетариата и неговото единство, а като израз на лоялност към хората на власт и молба да бъде оставен на спокойствие от тях. След 1989 г. зарзаватчията, разбира се, можеше свободно да свали лозунга. Но как я кара през последните 20 години?

Може би зарзаватчията е успял да приватизира магазина. Може би е заменил надписа с "Най-добрите плодове в града". Но положението му може и да не се е подобрило. През 90-те години комунистическата държава майка бе заменена от посткомунистическа държава със затихващи функции. Той може и да успее да се измъкне от данъци, но е принуден да плаща на местни престъпници, които упражняват същинската власт.

Най-вероятно той не е успял да поеме контрол над магазина. Ако се намира на привлекателно място, най-вероятно е приватизиран от неговия началник. След това зарзаватчията може би е загубил работата си и следователно социалния статус и финансовата си сигурност.

Твърде вероятно синът на зарзаватчията е напуснал страната, за да работи в Западна Европа, а децата на дъщеря му са получили лошо образование в местното училище. Един от съседите му вероятно е забогатял и постоянно се оплаква от неефективността на държавата. Може би новопоявилите се супермаркети са отмъкнали клиентите му. Може би е изпаднал в объркване и разочарование.

Тази картина не е преувеличена. Изследване в България през 2003 г. установи, че само



15-20% от хората са спечелили от прехода



по отношение на доходи, социална мобилност и консумация. А само 5% от хората се определят като печеливши от прехода.

Така че не е трудно да си представим защо зарзаватчията мрази посткомунистическите управници и ги обвинява за проблемите си. (Но едва ли изпитва носталгия по комунизма). Парадоксално обаче политическият популизъм в Източна Европа се надигна, след като положението се подобри - когато в повечето страни отмина десетилетието на беззаконие и олигархичен капитализъм. Какво подклажда тогава недоволството?

През 2004 г. двама изтъкнати социолози с лява ориентация - Андрей Райчев и Кънчо Стойчев, публикуваха книгата "Какво се случи? Разказ за прехода в България 1989-2004 г." Книгата има ясно и безпристрастно послание. Политическата поляризация е приключила: няма десница и левица. Комунизмът е нашето общо минало (стига сме истеризирали за него), капитализмът е нашето общо бъдеще (стига сме се плашили от него). Безпредметно е да се говори за граждани или поданици. Новото общество е населено само от консуматори и неуспели консуматори. Преходът бе мръсен, болезнен и нечестен, но изпълни функцията си за превръщане на комунизма в пазарна демокрация и за подбор на нови елити, които да управляват. Тези елити са странна порода: имат мозъци на банкери, маниери на сервитьори и мечти на тийнейджъри. Те се справят ефективно не с държавното управление, а с мениджмънта и с развлечението - част от индустрията на услугите.

"Какво се случи?" предизвика сензация в заспалите български интелигентски среди. Райчев и Стойчев са също успешни бизнесмени - акционери в първото българско голф игрище, и затова причислени към новия български елит. Книгата бе възприета като манифест: еманципираните елити прокламират победа над останалата част от обществото и декларират своята независимост, без да се интересуват, че обществото, както изглежда, ги мрази. Повечето от критиците на книгата се съгласиха с твърдението, че меритократски групи от стария елит са главните печеливши от революцията. Но те не споделят хвалебственото виждане на авторите за прехода. Левицата бе вбесена от техния антиегалитаризъм, а десницата - от твърдението им, че революцията е довела до релегитимиране на комунистическите елити.

Независимо дали Райчев и Стойчев са прави, падането на Берлинската стена



разведе елитите в Източния блок с техните общества



При комунизма елитите можеха да бъдат всякакви, но не си позволяваха да тържествуват открито. Криеха се в специални магазини и в мерцедеси с тъмни стъкла.

Комунистическите елити бяха брутални, но и достъпни - те бяха длъжни да се смесват с обикновените хора. Това бе идеологически императив и условие за партийния контрол над обществото, но това бе и неизбежна реалност, налагана от недоимъка. Ключът за разбиране на комунистическото общество е мистериозното (и в същото време прозаично) явление, наричано от руснаците "блат", от поляците - "zalatwic sprawy", а от българите - "връзки": неофициалното уреждане, размяна на услуги, черната борса, партийните контакти, използвани от хората, за да вървят напред.

Днес зарзаватчията може и да печели повече, отколкото при комунизма, но е изгубил приятелите си с добрите връзки. Преди 20 години дори членовете на елита трябваше да се сприятеляват със зарзаватчията, ако искаха свежи плодове. В замяна трябваше да му ходатайстват при нужда. В извратения свят на дефицитната икономика зарзаватчията решаваше кой какво да получи. Той бе безвластен и овластен едновременно. Той "владееше" магазина без рисковете на същинското упражняване на собственост. Корупцията ерозираше и поддържаше комунизма чрез преразпределение не само на стоки, но и на власт.



Размяната на услуги неволно овластяваше слабия



Но докато зарзаватчията печелеше от корупцията при комунизма, той стана жертва на посткомунистическата корупция. Революцията го освободи от нуждата да украсява магазина си с идеологическа безсмислица. Спечели свободата да говори, да пътува, да гласува, да консумира. Но загуби ограничените си лостове за влияние върху елита. Силата на изборната бюлетина се оказа по-абстрактна от тази на връзкарството. Сега никой не е принуден да се умилква на зарзаватчията, за да има пресни плодове. А той не може да иска услуги от влиятелните си клиенти. Съвременният политик говори на избирателите чрез телевизията и ги слуша чрез избирателните урни. Засилването на социалното неравенство бе придружено от процес на социална сегрегация. Неотдавнашно изследване в България показа, че хората с ниски доходи нямат практически никакви контакти със заможните.

Много българи се отвратиха от "Какво се случи?" като себична книга, пълна с полуистини и оправдаваща статуквото. Но най-много ги шокира, че авторите бяха говорители на новата меритокрация: властта на компетентните и обучените. След като бяха управлявани половин век от посредствени партийни верноподаници, протагонистите на революциите от 1989 г. желаеха меритокрация. Това убеждение в много по-голяма степен от демокрацията бе общата основа, на която се срещнаха комунистическите реформатори и антикомунистическите дисиденти.

Краят на 90-те години се характеризираше с отваряне на посткомунистическите икономики и с край на голямата приватизация. В този момент меритократите започнаха да изместват олигарсите като гръбнак на управленските структури в Източна Европа. Примитивните вътрешни фактори бяха изместени постепенно от добре образовани пришълци. Днес в района приходите зависят повече от образователния статус, отколкото от други фактори. Владеенето на английски език и дипломата от западен университет са най-добрата предпоставка за личния успех. Меритократските елити - онези с образование и талант, са истинските печеливши от прехода.

Меритокрацията е естествената утопия на постполитическите общества. Тя предполага компетентно ръководство, защита на личния живот (без нужда от гражданско участие) и социална мобилност чрез образование. Меритокрацията зависи от добрата образователна система, от чувството за общност и отговорност между елитите, от разумните избиратели, които ценят качествата. Тези условия в Източна Европа не съществуват.

Както предсказа Майкъл Йънг във "Възхода на меритокрацията" (1958 г.), меритокрацията създава свят с ясно и оправдано разделение между печеливши и губещи. В резултат на това елитите, убедени в легитимността на своя успех, имат склонност да проявяват по-слабо съчувствие към бедните от предшествениците си. Или както казва либералният философ Джон Роулс, неравенството е по-приемливо от несправедливото неравенство.



При комунизма да си беден имаше морално оправдание



При меритокрацията да си губещ е психологически много по-опустошително: това означава личен провал.

Традиционните аристократични елити имаха чувство за дълг. Броят на загиналите в Първата световна война във Великобритания е много по-голям сред висшето общество. Новите елити не знаят какво е саможертва. Децата им не гинат във войни. Мобилността на меритократичните елити ги прави практически независими от натиска на държавата. Те не зависят от образователната система (децата им ходят в частни училища) или от националното здравеопазване (могат да си позволят по-добри болници). И така губят "емоционалното си гражданство" по израза на антрополога Ивайло Дичев - склонността да споделят чувствата на общността.

Краят на комунизма задвижи процеса, който освободи меритократските елити от страха, вината, идеологията, оковите на обществото, верността към нацията и дори от нуждата да управляват. Това е истинското завещание на 1989 г. и ключът към разбирането на възхода на популизма в Източна Европа. Популистите не предлагат истинска алтернатива, нито пък са егалитаристи. Тяхната привлекателност се опира на обещанието да ренационализират елитите, да възстановят ограниченията, премахнати през 1989 г. Тайната цел на популистите е да инжектират страх и несигурност в живота на елитите и дори да ги вкарат в затвора. Това е борба не за справедливост и равенство, а за сближаване. Популистите са като изоставена съпруга, която не може да приеме новата свобода и безразличието на съпруга си и би направила всичко, за да напомни на партньора си, че още са женени.

Въоръжена с боеприпаси от световната финансова криза, кампанията на популистите за ренационализация на елитите ще продължи. Остава да се види колко успешна ще е тяхната контрареволюция срещу наследството на 1989 г.



---------------

Статията е публикувана и в британското списание "Проспект".
Снимка: Борислав Николов
Много от приветствалите промените преди 20 години сега искат реванш за несбъднатите си мечти и очаквания.
119
5734
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
119
 Видими 
10 Ноември 2009 00:11
Каква революция какви пет лева. Горбачов и обкръжението му решиха да сринат лагера и го направиха, а хора като автора вече 20 години не престанаха да повтарят едни и същи лъжи. Професия - генератор и разпространител на лъжи.
10 Ноември 2009 00:48
Така беше, обаче Горби не „реши” да срине лагера, както Нерон решил да запали Рим, за да се вдъхновява за новата си песен. На Горбачов му платиха за това му „решение”. Обикаляше щатите да „изнася” лекции, за които неговите братя американци му платиха солидно. Всъщност това се случи и с нашия бивш президент Пешо Конската усмивка. За това, че разреши на братята американци да бомбардират Белград от наша територия, той беше поканен от тях да чете лекции в Америка. Може да се предположи какви лекции ще чете един бракоразводен адвокат. Сигурно и на студентите са им плащали, за да има „кворум”.
Впрочем, честит ви юбилей на "димукрацията"!
10 Ноември 2009 01:42
Е как пък един човек, бил той и генерален секретар на КПССС, успя да ви го срине тоя хубав лагер? Ей така- изведнъж и от нищо.
10 Ноември 2009 02:59
Много, много интересна статия на г-на Кръстев. Аз имам известен проблем с разбирането на термина меритокрация ( подбор и управление, базирани на достоинства, на качества) , приложен към елитиТе, създадени от прехода. Погледнах в Вики и ето , значи, какво:
The term 'meritocracy' was first used in Michael Young's 1958 book Rise of the Meritocracy.[2][3][4] The term was intended to be pejorative, and his book was set in a dystopian future in which one's social place is determined by IQ plus effort. In the book, this social system ultimately leads to a social revolution in which the masses overthrow the elite, who have become arrogant and disconnected from public sentiment. НО, ПАК ТАМ:Conversely, detractors of meritocracy point to the central dystopian aspect of Young's conception: the existence of a meritocratic class that monopolizes access to merit and the symbols and markers of merit, thereby perpetuating its own power, social status, and privilege.
Meritocracy has been criticized as a myth which merely serves to justify the status quo; merit can always be defined as whatever results in success. Thus whoever is successful can be portrayed as meriting (deserving) success, rather than success being in fact predicated on rational, predetermined criteria of merit.
еТО ТОВА, ПОСЛЕДНОТО, ми хареса, защото равнопоставя без съмнение интелигентния Андреи Раичев и наи тъпия дебеловрат бандит И двамата са облагодетелствувани от прехода, защото са имали нужните качества, например: крадливост, безскрупулност, дадена им безнаказаност; Сферата на приложението на тези мерити е без значение.
10 Ноември 2009 05:59
20 години след 1989 г. политолозите се опитват да продават краставици на зарзаватчиите.
Статията е лъжлива и манипулативна от първия до последния ред. Което изобщо не е изненадващо - Кръстев е член на либералната мафийка в България (самата тя наричаща се "общност" ), която обслужва световната олигархия. Срещу парите, които получават от нея, добре познатите ни старши икономисти от Института за пазарна икономика (и разроилите се от него центрове), политолозите и анализаторите от всичките му там центрове и фондации (Център за либерални стратегии, Либерален политологичен институт, фондация "Либерална демокрация", Център за изследване на демокрацията и пр., и пр.) имат една-единствена задача - усилено и неуморно да втълпяват, да набиват, да трамбоват в главите на хората угодни на световната олигархия схеми и интерпретации.
Първата схема я виждаме още в първото изречение:

Революцията през 1989 г., която събори комунистическите правителства в Източна Европа, се смята за една от най-приемливите на континента.


Нито е имало каквато и да била (кървава, нежна или кадифена) революция, нито пък комунизмът е бил съборен, но тази схема е угодна олигархиите и на изток, и на Запад, та затова и се поддържа. Старата комунистическа олигархия (номенклатура) мимикририра в нова демократична олигархия ("елит" според Кръстев и подобните му) по собствено желание и инициатива. За новото поколение на номенклатурата старата система вече не беше удобна и изгодна. В нея достъпът до благата се определяше от позицията в партийната и държавна йерархия, но запазването на тези позиции и предаването им на техните синове и дъщери беше доста проблематично. На всеки пореден пленум можеше да изпаднеш в немилост и край - благините, ако не свършват, то поне силно намаляват. В това отношение частната собственост, която е свещена и неприкосновена, е доста по-удобна. Лесно се предава и много трудно се отнема.
Новата "демократична" система премахна и друго неудобство за номенклатурата, за което Кръстев намеква:

При комунизма елитите можеха да бъдат всякакви, но не си позволяваха да тържествуват открито.


Те трябваше да се въздържат от показна консумация (всяка нова западна кола или дори мотор за синчетата им беше повод за масово обсъждане), докато сега те могат съвсем необезпокоявано да консумират каквото и колкото им се ще. Кеф ти джипове, кеф ти ламборгинита и бентлита, яхти и самолети.

Разбира се, чрез инсценираните "нежни революции" комунистите на първо място трябваше да замажат икономическия си провал. Ако те бяха оставили нещата да стигнат до истинска революция или поне бунт, вследствие недоволството и отчаянието от неизбежната мизерия и глад в някоя зима, за тях нямаше бъдеще.

Редактирано от - Д-р Тормозчиян на 10/11/2009 г/ 06:01:35

10 Ноември 2009 06:18
Още една брутална лъжа (която Кръстев се опитва да пробута, защото статията е писана за западняци):



Днес в района приходите зависят повече от образователния статус, отколкото от други фактори. Владеенето на английски език и дипломата от западен университет са най-добрата предпоставка за личния успех. Меритократските елити - онези с образование и талант, са истинските печеливши от прехода.


На тая глупост само Манрико и Крюела ще повярват, макар да не е трудно да бъде моментално опровергана. Ако наистина хората с добро образование и талант бяха печелившите от т. нар. "преход" (какъвто няма - още една успешно втълпена обяснителна схема), защо по-голямата част от тях емигрира и защо е това масово оплакване във всички сфери, че липсват не талантливи, ами просто добре квалифицирани хора. Защото чуждият език и дипломата от западен университет стигат само да бъдеш относително добре платен наемник, но никога да придобиеш едра собственост и да бъдеш част от управляващата класа, от олигархията. Местата в нея са все така запазени за други хора. Меритокрацията по принцип и за всяка страна си е чиста измислица, но да се говори за меритократски елит в България е безумна наглост.
10 Ноември 2009 06:34
Много е погрешно да се счита, че събитията през ноември 1989г. са революция. "Смяната на системата" по този начин имаше за цел единствено да се отклонят хората от истинската революция и да им се сервира една псевдо. Цялата идея бе, комунистите да запазят икономическата си власт и да бъдат залъгани хората че има промяна. .......
Помислете в кого са парите, кой държи властта ( зад кулисите) и ще съжалявате, че не сте си направили една истинска революция. Само в Румъния беше направен опит, Чаушеско беше разстрелян. Но и там нещата бяха спряни.
Това е истината ..........
10 Ноември 2009 06:48
Доживях да дигна палец на д-р Тормозчиян
10 Ноември 2009 06:54
Истината е, че след 20 години нямаме нито промишленост, нито селско стопанство.
10 Ноември 2009 07:15
Ей това не го разбрах.
Изследване в България през 2003 г. установи, че само


15-20% от хората са спечелили от прехода


по отношение на доходи, социална мобилност и консумация. А само 5% от хората се определят като печеливши от прехода.


Каква е разликата между 15-те и 5-те процента?
А по същество - Бойко и Цветелина ли са водачите на зарзаватчиите и ренационализаторите???

Редактирано от - Calina Malina на 10/11/2009 г/ 08:08:32

10 Ноември 2009 07:49
Идеологическият отдел на единадесетоноемврийци в действие.
А за последните 20 години девизът е готов – „Не зяпай! Лапай!”. Който не се зазяпвал по митинги, речове, гръмки слова и армии наполеончета – успя да се налапа. Другите – също. Но не е удобно да казвам какво.

Повече - в блога, в прегледа на печата и "Та какво се е променило?". Няма време да препоствам, трябва и да се работи.
Натиснете тук
10 Ноември 2009 07:52
Повърхностно, объркано, претенциозно, дълго и ... скучно.
10 Ноември 2009 08:24
Революцията през 1989 г., която събори комунистическите правителства в Източна Европа, се смята за една от най-приемливите на континента. Левицата я възхвалява като израз на властта на народа и победа на гражданското общество срещу държавата

"Революцията от 1989 се смята за една от най-приемливите на континента" - от кого се смята? какво означава приемливи? а най-приемливи? колко и кои революции има предвид обърканата главичка, та тази е "една от най-приемливите"?
"Израз на властта на народа и победа на гражданското общество срещу държавата" - този човек на Луната ли е бил през последните 20 години?
10 Ноември 2009 08:34
Всичко друго, но не и скучно.
Разбира се, за усещания не се спори. Аз едва изтраях някаква серия на Междузвездни войни. Просто бях влязал в погрешен киносалон.
Кръстев не случайно споменава Кънчо и Андрей.
И тримата са от една порода. Умни, дори интелигентни, способни да вземат опорна точка от всяка споходила ги мисъл и около нея да изградят собствена Вселена. С обитатели и вътрешна логика.
Разликата между тях е, че Кръстев, като един Господ след творението, сяда и наблюдава отстрани проекта си (в случая проекта Б.Б.) за разлика от двамата социо-политолози, които архангелски се опитват активно да влияят на проектите си - Евролевица, късно НДСВ, БСП в тройка.
Писано е за чужденци, но изобщо не е скучно.
10 Ноември 2009 09:01
След 20 години.. нямаме нищо като държава. Някои хора се облажиха яко.
Но: Нямаме промишленост, селско стопанство, нямаме съд, нямаме полиция.. нямаме даже администрация която да си върши работата задоволително.
Нямаме демокрация.. имаме свободия - всеки прави и краде каквото иска .. и колкото повече открадне по- не го хващат. С другите престъпления е същото.

И най-важното .. още живеем от нещата напревени преди 20 години - улиците и пътищата са още от тогава.. само позакърпвани тук там, заводите. За тези 20 години, само един 2 големи проекта реализирани.

Може ли да направим паралел с периода 1945-1965? Какво е построено тогава, какво сега?
10 Ноември 2009 09:01
Господинът правилно си е подбрал аудиторията - на изводите в нея могат да се вържат единствено английски зарзаватчии.
Иначе - след 20 години в България липсват освен селското стопанство и промишлеността
И образованието И здравеопазването И свестните хора.
10 Ноември 2009 09:04
Йори,
силно въображаеми изкуствени осакатени конструкции и то сглобени от повърхностни елементи, само че казани терминологично претенциозно. А е скучно, защото тезата може да бъде казана в три изречения и се изчерпва с тях. Другото е нейното предъвкване. А то е скучно.
Но явно заради някакви цели е гонел обем. И явно творението е изпълнило целите на създаването си.

Редактирано от - Brightman на 10/11/2009 г/ 09:13:06

10 Ноември 2009 09:08
- Кой си ти? - дрезгаво и лукаво го попита Дяволът.

- Аз съм принц по рождение и боговете ми са братя! О, колко красива е земята и колко са щастливи зарзаватчиите!
10 Ноември 2009 09:09
Мили Авторе , този Вестник не е диплянка . ...

10 Ноември 2009 09:35
Падането на комунизма. Така се изцепва авторът. Коминузъм нямаше. Намаше и социализъм, а държавно-монополистически капитализъм, оформен в лозунгите на бКП като комунизъм.Това първо.
...победа на гражданското общество срещу държавата...У нас до 10 ноември само в устава на Фондация "Народен Лечител" съществуваше като понятие ГРАЖДАНСКОТО ОБЩЕСТВО. никъде другаде не можеше да се срещне.Това второ.
Като трето, този автор трябва отново да препрочете своите лекции, за да се ориентира правилно в онова, което стана на 10.11.1989 г. БКП получи шамар за това, че през 1917 година не е вдигнала хората на революция, както в Русия. Нека авторът отвори "Работнически вестник" от 10.11.1917 г. и ще види само една малка информацийка за станалите събития в Русия. Стратезите от 1989 г. възнамеряваха все още да преустроят статуквото и премахнаха онзи, който привидно им пречеше. Но това премахване стана много егоистично, тъй като в него най-комфортно се насади Луканов. Той подчини цялата организация в последствие на идеята си да е пръв сред първите в новото правителство, пак съставено от същите другари и другарки. СДС го създадоха за да може да парира народния гняв, който можеше да изби в множество сблъсъци с органите на реда. дадоха трибуна на пастрадалите, и така ги приспаха...народът общо взето не можа да изкара гнева си върху партията, която хитро се посниши, в очакване да премине бурята. защо нещата тръгнаха в обратна посока-реставрация на либералния, индивидуален капитализъм.Ами че за това, че Горбачов изгуби доверието на влиятелните кръгове ат Запад-прати войски в Литва, Латвия и Естония; оцапа се в кръв. Та в закслячение, няма нито революция, нито падане на комунизъм, нито пък победа на някакво си аморфно гражданско общество. под това понятие в онази фондация се разбира пълното разоръжаване, тоест само граждани, а военни. Тоест, пълно отрицание на т.нар. военен комунизъм и милиционеро-социализъм.
10 Ноември 2009 09:45
Тормозчиян, най-вече за втория ти коментар.

Begemot, напълно съм съгласен с коментара ти за меритокрацията.

Иначе статията не е лоша, ако игнорираме дитирамбите за меритокрацията. Но има ли друг начин Кръстев да види нещата ? Концепцията за меритокрацията е в основата на съвременната либерална идея, а той - доколкото ми е известно - се прехранва именно от нея.
10 Ноември 2009 09:48
Ми ще го публикуват при ингилизите, щото това четиво е смилаемо за тях и АБСУРДНО НА 99% ЗА българите!1Едно е да предъвкваш информация за навън, друго е да живееш в това общество а трето и четвърто да бъдеш разбран!!
10 Ноември 2009 09:49
Толкова излишни приказки за "ренационализацията на елита". Елита се пази старателно.
10 Ноември 2009 10:06
Мислех си да коментирам 10 ноември, но........Има ли смисъл!?
По-добре да ви припомня един стар виц от моите студентски години - средата на 70-те:
"Кои са трите фази на развитото социалистическо общество?
1. Грешки на растежа.
2. Растеж на грешките.
3. Бавен и мъчителен преход към капитализма."

Редактирано от - malechko на 10/11/2009 г/ 10:07:01

10 Ноември 2009 10:10
Статията е един напън на автора певец на капитализма и неолиберализма да напипа реалността. Събитията след 1989г. не са революция, а реставрация на капитализма точно тогава, когато той е в една съвсем различна фаза - глобализъм =неолиберализъм. И точно когато техния балон се спука. А ние знаем, че реставрацията е много тъжен период, това е описано от Балзак и др. автори при реставрацията на феодализма в западна Е№вропа след наполеновите войни. Наивните представи на голяма част от народонаселението ни за капитализма следствие на лъскавата му фасада в Западните страни, без да гледат грозната му фасада в Африка, Латинска Америка и Азия доведе до това, че много си въобразяваха, че ще станем като Запада - спомнете си за Швейцария на Балканите. Вместо това ние, които се движехме между 20-25-то место в света сега сме между 65-70-то. Голямата лъжа беше за средната класа, към която ттрябваше да принадлежи и зарзаватчията - сега в България навлизат големите вериги, като Кауфланд, Карфур, Била, Плус, които сриват дребните търговци. Вацлав Хавел пише, че големият стремеж на чехския зарзаватчия е била ваканция в България, сега, обаче големият му стремеж е да оживее търговията му. Тук трябва да се спомене за продажната политика на нашите политици-ибрикчии на Запада, които приеха на драго сърце неолибрализма, с което бастардисха и държавата и индустрия и селско стопанство - всичко, на цената на някаква илюзорна свобода да се говори. Споменете си, че когато затваряха 4-те реактори се обещаваше, че ще се построи Белене, сега вече почва да се говори, че Белене не е нужно. Наш Бока, поради пълна неадекватност и поради продажност на Запада слеша лелиното Симеон Дянков, а леля му Кристалина вече говори за "нова нормалност", при която нарастването на БП щяло да бъде малко, т.е., българския народ да свиква с беднотията.
10 Ноември 2009 10:17
Авторът
Някои не го разбрали, други не го харесали, за трети не е удобен...Свят широк- хора всякакви, но истината трябва да се казва

Редактирано от - Benedicta на 10/11/2009 г/ 10:17:30

10 Ноември 2009 10:21
Свят широк- хора всякакви, но истината трябва да се казва
Само дето няма такова нещо като абсолютна истина, benedicta.
10 Ноември 2009 10:24
Днес Димитър Иванов / шеф на дирекция в ДС/заяви по БТВ, че социализмът е бил обречен, защото никога не е бил и е нямало да бъде водещ в развитието на света, а винаги е бил догонващ капиталистическите държави...Та, марксе, най-естественото е експериментът "социализъм" да бъде финализиран, както и стана през 1989г. , а експерименталните държави от източния блок да се върнат в изходна позиция..
10 Ноември 2009 10:26
Ей, тук някои форумци си позволяват да хулят Центъра за изследане на демокрацията/ ЦИД/ , сорсчетата и прочие.
Долу ръцете от тях !
Какъв би бил определяния от някои като криминален прехода, без техните "анализи" и прочие алабализми, без финансирането им от задгранични центрове , без услужливото публично легитимиране на сбирките им от всеки от идващите на власт именно заради факта, че чрез тях се дава правата линия на партията. А понякога / като ЦИД например / помагат да се преразпределят и пазари чрез манипулативни кампании, използвайки авторитета на ЕК......Какъвто случай имаше.
Долу ръцете от Безлов, Ангелов и компания !
10 Ноември 2009 10:29
няма такова нещо като абсолютна истина, benedicta.

Това е друг въпрос... философски, което не значи, че ние трябва да се откажем от всекидневното търсене на истини в техния частен случай.

Редактирано от - Benedicta на 10/11/2009 г/ 10:30:29

10 Ноември 2009 10:30
И аз ще вдигна по един палец на постингите на д-р Тормозчиян, и на този на Йори, с който той дообяснява без заобиколки "феномена" Ив. Кръстев.
10 Ноември 2009 10:43
прекалено големи бяха илюзиите в началото за да няма разочаровани. а за това най-виновна е скапаната соц.пропаганда, която до такава степен отричаше и очерняше запада, че съвсем естествено хората не вярваха на нищо дори и на истините. нямаше един да хване и да обясни простички неща като що е страх от безработица, икономическата зависимост от това да ти лежат 2-3 лизинга и кредита на врата (щот пък иначе ще спестяваш точно толкова за всяка стока от бита колкото тогава се чакаше ред), още по-голямото разслоение на демократичните общества и публичната показност на тази разлика, безумния стремеж към консуматорство налаган за да не се мисли върху несправедливостите на една демокрация. та за краха до голяма степен е виновна самата върхушка а не разни природни закони и естествени ходове на нещата (то така и векове наред са защитавали феодализма примерно "по божия воля". но виновни сме и всички като общество, защото позволихме тази върхушка да се откаже от формалната власт запазвайки я реално като икономическа.
10 Ноември 2009 10:55
Хубаво щеше да е, ако в статията се използваше български език, а не побългарен ангийски. Меритокрация като дума я няма в българския, освен ако някои не са я въвели набързо, поради незнание на българския. В крайна сметка не ми се рови да науча какво точно означава, а и не си заслужава. Иначе статията се чете, въпреки че с много неща не съм съгласен, особено с дежурните фрази според силните на деня. По изводите също може да се поспори, но всеки си има право на мнение.
10 Ноември 2009 10:59
Просто съм стъписан от повърхностните разсъждения на сума ти участници, робуващи на шопски мирогледи (генетично наследени, май). Какво Ви /ни интересува във биографията на Ив.К., та по нея трябва да съдим дали статията е стойностна или не? ІМНО - който чете и разбира предоставения материал, може и да си направи извод, дали изразеното е стойностно или блудкаво. НО - задължително е да прочете поставените тези, да ги осмисли (струват или не) и да се съгласи или отрече подадените заключения. И тъй като сме непосредствени свидетели, а мнозина и непосредствени участници в събитията, нека да сложим ръка на сърце и да кажем кое от мирогледа на зарзаватчията е погрешно - дали философията му как да оцелее в "развитото социалистическо общество", или недоволството му от меритократите и техните издънки? Begemot Benedicta за второто включване.

10 Ноември 2009 11:00
През 2004 г. двама изтъкнати социолози с лява ориентация - Андрей Райчев и Кънчо Стойчев, публикуваха книгата "Какво се случи? Разказ за прехода в България 1989-2004 г." Книгата има ясно и безпристрастно послание. Политическата поляризация е приключила: няма десница и левица.
Грешно. Има и левица и десница, но хаоса е пълен. Лява партия няма, а представящата се за лява партия БСП, всъщност е най-дясната партия. Останалите партии са десни. Почти всички избиратели са леви, но по-голямата част се самоопределят като десни. При това това са само избиратели, а не някаква организирана група хора, било в партия, било в профсъюз, който да защитава професионалните им интереси или в някакъв друг тип обществена организация.
10 Ноември 2009 11:02
"Тежко е да си представи човек подтистничеството и терора на който беше подложен нашият народ през тези години."


Реч на президент Медведев за Сталиновия терор

има я на Президентската страница в Internet

http://eng.kremlin.ru
10 Ноември 2009 11:03
Един въпрос към всички, които гледат на действителността през ... идеологията, политологията и другите логии. Възпитано да ги наречем така въпросните умствени гимнастики, а вие си сложете по една звездичка вместо всяка буква ...
Та: Колко пъти съвкупният, на български "брутният" ни национален продукт днес е по-малък от този през 1989?
10 Ноември 2009 11:04
Д-р Тормозчиян -
Статията -
Като говори за зарзаватчиите, синчето на активните партийни другари, да беше се сетил, че на краставичари краставици не се продават.
Ето малко поезия:
Преди 20 години

Станах аз на тази дата

и почесах си…брадата.

Тя е знак за революционера –

с него никой не се мери.

Щом с бръснача не се бори –

срещу Партията говори.

Митинги, слова, „ура” –

тъй си времето мина.

Останалото е -
Натиснете тук
10 Ноември 2009 11:08
Революциите винаги са чествани заради освобождаването на хората. Но друга интерпретация на събитията отпреди 20 години печели все повече привърженици: че през 1989 г. се освободиха елитите.
Всъщност точно това го разбраха много хора още тогава. Преди 1989-та имаше силни спирачки пред забогатяването и разкоша, които сега ги няма. Тогавашните управници и децата им, ходеха по света и видяха какъв живот биха могли да водят, ако се смени системата и го направиха. Разликата с тогава е, че ако тогава 1 на 10000 или повече живееше на наш гръб, то сега станаха много и доста по-разточителни. Няма друг път за осигуряване на тези средства от многократното обедняване на повечето хора, както и стана в България. С други думи елитите си осигуриха възможноста да няма ограничения пред тях, но не всички упсяха да я използват. Беше изпуснат духа от бутилката - мафията.
10 Ноември 2009 11:13
Един наивен въпрос.
С какво ние СЛЕД "революцията" от 1989 година се различаваме от френското простолюдие ПРЕДИ революцията от 1789 година?
10 Ноември 2009 11:17
По цивилизационното развитие след 89 /която и да е/ година.
10 Ноември 2009 11:19
Парадоксално обаче политическият популизъм в Източна Европа се надигна, след като положението се подобри - когато в повечето страни отмина десетилетието на беззаконие и олигархичен капитализъм. Какво подклажда тогава недоволството?

И отговорът, даден отдавна от Ерик Хофър:
Недоволството като че ли е най-голямо, когато мизерията е поносима; когато условията толкова са се подобрили, че идеалното състояние ни се струва много близко. Болката е най-мъчителна, когато е почти преминала.
-
силата на недоволството е обратно пропорционална на разстоянието до обекта на горещите ни желания. Това е вярно, независимо дали се приближаваме или отдалечаваме от нашата цел.
10 Ноември 2009 11:20
прекалено големи бяха илюзиите в началото за да няма разочаровани.
Така е! Почти всички, кой повече, кой по-малко, бяха обхванати от илюзията, че като дойдат в България демокрацията и капитализма, ще станем автоматично и бързо нещо като развитите западноевропейски държави. Пък се оказа, че това са само възможности и всеки народ може да ги използва по различни начини и с различни резултати - може да се получи и демократична капиталистическа западноевропейска държава, може и демократична и капиталистическа африканска. Някои източноевропейски народи тръгнаха към западноевропейския модел и полека-лека вървят и към западноевропейски резултати.

_______________________
Блогът на Манрико
10 Ноември 2009 11:24
Безпорно добра статия. Нямаше да пиша под нея, ако не ме бяха споменали.
Вярно, управляващите елити си разпределиха собствеността на социалистическата държава и точно по принципа на меритокрацията, но в една затворена общност (не всички, получили куфарчета, връзки и възможност за забогатяване успяха) се формираха новите елити.
Сега, къде е мястото на "малкия човек" в такава ситуация? Все пак смея да твърдя, че единственото, с което може да придобие по-висок социален статус е придобиване на добро образование, знания и умения, т.е. да станат адекватни на изискванията на трудовия пазар.
Другото е да си каже: "От мене нищо не зависи" и да се задоволи с ниско заплащане и каква и да е работа.
Пък и мога да твърдя на базата на опита на моите деца и децата на моите познати, че юпитата в България (не говоря за царските) имат по-висок социален статус в момента, отколкото ние имахме на техните години. Далеч по-отворени са към света и могат да си позволят много повече неща. Много от тях са живели в чужбина (като дъщеря ми), но са се върнали защото са преценили, че в България им е по-добре. Не че не са могли да останат.
Пък и във всички западни държави хората не се раждат еднакво богати. Но има много примери на деца от скромни семейства, постигнали отлична житейска реализация.
10 Ноември 2009 11:42
И за каква меритокрация бълнувате в България, след като от всякъде е видно, че тук е идиотокрация ?
-
И това си има както емпиричните доказателства за това кои станаха и са си "елита", така и теоретичните основания.
-
Емпиричните доказателства - вижте, кой притежава богатствата в България и какво му е образованието (купените дипломи не ги броим), и какви умения владее. Вижте и кадрите по върховете на държавата и администрацията й.
-
Теоретичните основания - ами просто, като не знаеш, какво ти пречи (от закони до морал) то престава да ти пречи. (Ако знаеш и се съобразяваш в българската идиотска реалност краката ти са оплетени във всевъзможни и тъпи закони, подзаконови актове, глупости и не можеш да направиш и крачка напред. ) Важно е да имаш мускули, наглост и селска хитрост. И най-важното - да можеш да корумпираш и да се корумпираш.
Това е. Идиотокрация.
10 Ноември 2009 11:44
Като чета статията в главата ми се върти образът на героя на Велко Кънев от филма "Да обичаш на инат" - "експедитор" на зарзават. Вярно че при социализма беше фигура, но и сега такъв типаж ще завърти нова, по-голяма далавера, особено при капитализма от нашенски тип.
С две думи казано: зависи от зарзаватчията. Щом при "развитото социалистическо общество" му е намерил колая, ще го намери и при капитализма. Задачата му е да оцелее, а при това положение няма правила - мачкаш наред, "какво тук значи някаква си личност", както е писал поетът.
Но аз си мисля и друго: а не взеха ли властта през 1944 г. именно такива зарзаватчии, хора, способни да менят убежденията си ежечасно, да мимикрират, да се приспособяват, да излизат сухи от водата при всяко положение, да вървят напред и да оцеляват. Изпълзяха изпод юргани и стари черги, турнаха каскети, вдигнаха юмрук и завикаха "Смърт на фашизма, свобода на народа!"
А след 10.11.1989 г. кои пак викаха най силно? Кои бяха най-гръмогласни?
10 Ноември 2009 12:05
представящата се за лява партия БСП, всъщност е най-дясната партия.

XYZ,
Имаше време, когато тази приказка хващаше дикиш. Ама след 100-те дни на най-любимия народен избраник и неговото правителство вече не върви.
Замразяване на заплати и пенсии, спиране на кредитни облегчения за млади семейства, отмяна на материални стимули за близнаци и майки-студентки (ще рече човек, че сме в Китай и се борим за ограничаване на раждаемостта), намаляване на осигурителните вноски - ето това е дясно, а не екскурзиите за пенсионери на Масларова.
10 Ноември 2009 12:08
....героя на Велко Кънев от филма "Да обичаш на инат" - "експедитор" на зарзават.

Бай Илия,
Не знам защо си го турнал в кавички това 'експедитор', ама да те светна - сега на същото му викат 'мърчъндайзер'.
10 Ноември 2009 12:15
Шоо...
10 Ноември 2009 12:17
хубаво се възхвалява меритокрацията, но се пропуска че няма как 100% от населението да са такива. все пак някой трябва и тютюна да наниже, друг да ни изчисти кенефите и спирките. а и тези хора трябва да могат да си плащат сметките, че и някои 21 инчов Sang да си купят през 10г., че и една почивка поне в някоя хижа или при баба-хазяйка да извъртят... е затва ще продължава да има емигранти - щот тук трябва наистина да направиш кариера за да имаш задължителните неща за всяко човеко същество! иначе и аз имам разни такива познати със заплати по 2 бона, и да - пътуват, харчат, НО са дълбоко зависими от работодателя си и стискат зъби и в крайна сметка си го изливат на приятели и семейство щот не могат да си позволят едно избухване в работата и един месец на помощи и без заплата да изкарат.
... Има непоказани мнения ...
Дай мнение по статията