:: Добре дошъл CommonCrawl [Bot] (Бот)
Как ще гласувате на евроизборите?
За партийна листа и с преференция
С партийна листа
За независим кандидат
Няма да гласувам
Резултати
СТАТИСТИКИ
Общо 197,125,555
Активни 788
Страници 57,187
За един ден 235,726
Интервю

Виктор Самуилов: Още не можем да свържем двата края - на социализма и на демокрацията

Малките и големите хора в държавата отново си поделиха малката и голямата правда, казва поетът, който е сред основателите на "Тримата глупаци"
Снимка: Велислав Николов
-------------

ВИКТОР САМУИЛОВ е роден в София през 1946 г. Завършил е българска филология в СУ "Св. Климент Охридски". Работил е в различни младежки, литературни и хумористични издания и като редактор в Студия за анимационни филми "София". Той е единият от тримата официално членуващи в клуб "Тримата глупаци". Автор е на 13 книги за деца и възрастни, 6 от които са отбелязани с литературни отличия. А съвсем наскоро Виктор Самуилов бе удостоен с националната награда "Петко Рачов Славейков" за цялостен принос в детската литература. Сценарист е на анимационни филми. Превежда от руски.

--------------



- Как гледаш на сериозни държавни мероприятия, предприети точно навръх 1 април?

- Забелязал съм, че за разлика от сериозните държавни мероприятия 1 април все пак идва веднъж годишно.

- Близо десет години - от 1991 до 1999 г. - ти заемаше длъжността "безотговорен глупак" в екипа на в. "Тримата глупаци", чието призвание бе да лекува глупостта. Вестникът вече не излиза. Можем ли да приемем, че и глупостта в България си е отишла?

- Защо й е да си отива? Да не би да й е лошо тук? Пък и нали всички разправят, че единствено глупостта у нас не се била втурнала да емигрира. Знае ли човек, може би й е стигнало пипе да проумее, че глупостта "Made in Bulgaria" няма да шашне глобалното село, затънало до гуша в собствените си глупотевини.

- Кои са пиршествата на глупостта, които си наблюдавал напоследък в България?

- Май печалната ни глупост ще се окаже в това, че не смогнахме и все още не можем да свържем двата края - на социализма и на демокрацията. Помня дълбокото огорчение на една чистачка: "И за какво, вика, скачах по митингите, след като пак си останах чистачка?!"



---------------

Така е, всички революции са движени от древната заблуда, че последните ще станат първи. Не се ли оказахме вкупом жертви на собствените си блянове? Е добре, срутихме колосите на соцалтруизЪма. Но за чий, след като сме се парили от химери, изграждаме нови грозилища, този път на Негово Величество Егото? На силния, властния, паралията...

-----------------



Каква е тази шестнайсетгодишна Кристална нощ на разправата, законодателно толерирана свише, която затрива всяко по-крехко, белязано с недъг или болест тяло, всяка надломена душа, всеки сирак, дори и при живи родители, всеки мъждукащ "върху гърба на работещите!" пенсионер, който и чудо да стане, няма как да се пръкне супермен, спайдърмен или мутромен в разцвета на бойната си готовност... Откъде накъде ще ни се внушава, че озовалите се (не само по своя вина!) под чертата на мизерията и безпътицата са хора нечитави и трябва "да намалеват"? Дайте, значи, да се юрнем сега към новата си утопия: слънцето да не свети за всички. Е, сори!

- Смехът ли е най-силното и горчиво лекарство за глупостта?

- Лекарството се превърна в лукс, а смехът си остава необходимост. И, слава Богу, ни е по джоба. Смехът е като вдъхващ виталност и упование негърски спиричуъл по време на скърби.

- Глупостта у обикновения човек засяга само него и близките му. Но глупостта на държавника - мнозина. Какво би препоръчал на държавник, разобличен като глупак?



--------------------

- Нека погледнем в какво възпитаваме децата си: глупак ли е държавникът, загрижен за келепира си, или глупак е по-скоро държавникът, дето се жертва за народ и отечество? Пред тази дилема всеки тийнейджър би се колебал до мига, в който и той като кандидат-държавник намести крак върху стълбата.

----------------------



Малките и големите хора в държавата отново си поделиха малката и голямата правда. Тъй че разобличеният като глупак държавник предизвиква у нас не толкова омерзение, колкото жалостиво съчувствие и кръчмарска симпатия - той не се ползва пожизнено с недосегаемостта, привилегиите и престижа на "разобличения" като печен мерзавец държавник. Какво да му препоръчам на такъв, дето и хабер си няма от чаровната глупост на обикновения, както го наричаш, човек?

- Познаваш ли човек, признал си глупостта?

- Побратимите ми от клуб "Тримата глупаци" Доньо Донев и Димитър Бежански и до днес правят без бой пълни самопризнания. Дори и следствие не се води. И макар че тримата се оказахме единствените глупаци в държавата, така и не станахме, както вероятно си е и редно, босове в печелившия бизнес с разпространението на меките наркотици и антидепресанти от рода на задявката, скеча, майтапа...

- Коя е по-обидната дума според теб - "тиква" или "кратуна"?



----------------

- Следвайки логиката на твоята синонимна градация, думата "избраник" не е ли днес дваж по-обидна? Че и триж по-обидна, понеже изборът на избраниците е наш, чистосърдечен, премислен и доброволен.

-----------------



- Даже и в чистите ти стихове хуморът присъства силно. Това не е ли противопоказно за високата поезия?

- Да ти призная, музата, с която работя по граждански договор, явно не става за баскетболистка, тъй че високата поезия, няма как, ще трябва да се оправя без мене. А пък за другата крайност - хайде условно да я наречем "ниската поезия" - също търся днес не строга присъда, а някакво приемливо оправдание за множащите й се почитатели. И си го извеждам така: когато не ти е до песен, ти е до чалга.

- Къде ситуираш вашата поетична фаланга - ти, Миряна Башева, Васил Сотиров, Емил Симеонов, Борис Гуляшки... в пейзажа на българската поезия. Кои са ви учителите? Кои са ви следовниците?

- Чак пък следовници... Човек, ако иска да остави следа подир себе си, е достатъчно да настъпи и кучешко лайно. Но да се върна към бон-тона: споменатите пишещи братя някога действително бяхме сбутвани върху рафт, на който само подменяха етикетчетата - бяхме ту "градски поети", ту "тихи поети", а веднъж пък, след поредния исторически пленум, осъмнахме "юлски".



-----------------

И все пак, като че повече си припомняме другата, комплиментарната оценка: отдавна бяхме прехвърлили 40-те, а така и не се наканиха да ни изместят от етажерката "Млади поети". Млади си и останахме. За което - мерси.

-------------------



Питаш ме за учителите. Първите, които лично на мен "ми отвориха сетивата" за поезия, бяха Валери Петров и Константин Павлов. А нататък - името им легион.

- Разкажи най-смешната история, случила се с теб.

- Младо-зелено редакторче съм в списание "Български воин". Пристига депеша за командировка на обменни начала до Унгария. На нашия главен, генерала, му е байгън вече от соцчужбини. Полковниците - и те не щат. Майорите - също. Кого, кого... опряха до редника от културния отдел! И аз - гащи, чорапи, блейзър, кърпички "Българска роза"... Абе, първа задгранична командировка! Посреща ме в Будапеща генералът на (забравил съм как е по тяхному) "Унгарски воин" заедно с генералшата си. Настаняват ме в хотел "Милитари". Закарфичват ми преводачка - от ставането до лягането. Обаче моя глупост, джентълменът, я дръпва встрани. Слушай, прошепвам й, няма нужда да ме придружаваш и на закуска, наспи се добре и час по-късно - във фоайето. Едва не ме разцелува от благодарност: ще се оправиш, вика, много е просто, търсиш масата с българския трибагреник, сядаш, хапваш и напускаш без коментари. Надигам се аз заранта: душ, контра, блейзър и - в ресторанта. Благословен да е трикольорът. Сядам. Пред мене: кофичка кисело мляко, кой знае защо глава лук и, представете си, бая голямшко плато с прочутите унгарски салами. Отмествам с кутре лука и млякото и удостоявам с цялата си любознателност невижданите деликатеси от порциона. Ммм - не е за разправяне... Сетне - бегом по задачите. Следващата заран наново: контра, блейзър, ресторант... А! Родният трикольор го няма! Подранил съм май, викам си. Сядам чинно на вчерашното си място, чакам. От трапезата ми даже и лукът изчезнал. Подир малко забелязвам сервитьора да спира пред масата на двойка французи със споменатото саламено плато в ръка. Франсетата галантно поемат с вилица и лъжица (тоя номер не го овладях и до днеска) по един резен и гарсонът прелита нататък - да храни следващите достопочтени гости. Ле-ле, майко-о-о, резил: излиза, че съм омаал предния ден салама на целия хотел "Милитари"!... До края на десетдневната си командировка разправях, че от дете не закусвам - да не петня повече държавния символ...

- Опиши с по 1-2 думи основните политически сили, които ще се явяват на предстоящите избори, било сами, било в различни коалиции.

- Ако викна на помощ някои познати герои от литературата и фолклора - партиите, горе-долу, ми се олицетворяват така:



-------------

БСП - Юнакът, що бозал сто и кусур години

НДСВ - Барон Мюнхаузен

СДС - Спящата красавица

ДПС - nastradin_hodja.bg

ДСБ - Сърдитко Петко

БЗНС - Тримата братя и златната ябълка

-------------



А ние, останалите братя и сестри, дето се маем дали пак да гласуваме... Що ли ми идва наум българската народна приказка "Кой каквото прави - на себе си го прави?"
9
2552
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
9
 Видими 
31 Март 2005 23:11
Много хубава статия! Особенно определението за Българските Партии!
31 Март 2005 23:28
И мен разсмя от сърце, може го Който зло не мисли се смее....
01 Април 2005 00:46
Браво на Виктор Самуилов! Браво и на "СЕГА". Пускайте по-често свежи интервюта като горното. Буламачите на Дайнов ми втръснаха.
01 Април 2005 01:23
/:/ "...И си го извеждам така: когато не ти е до песен, ти е до чалга."
......................................... ......................................... ....................
Когато на готин човек му е кофти и той пее-това е БЛУС !
Когато на кофти човек му е готино и той пее- това е ЧАЛГА !
01 Април 2005 06:31
Виктор е пич - една изчезваща порода.
01 Април 2005 06:51
Малиииййй, голям глупак тоя Виктор бе!
01 Април 2005 07:53
Добре........ .
За нещастие, глупостта най-добре се забелязва когато се облече във власт....
01 Април 2005 11:24
01 Април 2005 16:15
Не знам защо, ама вече не ми е смешно от истината, макар и поднесена по този начин.
Дай мнение по статията