:: Добре дошъл CommonCrawl [Bot] (Бот)
Премиерът Борисов се извинил на реформаторите за арогантното поведение на финансовия си министър
Съгласни ли сте парите за втора пенсия да могат да се пренасочват към НОИ?
Да
Не
Не мога да преценя
Резултати
СТАТИСТИКИ
Общо 221,528,652
Активни 854
Страници 89,678
За един ден 235,726
Интервю

Виктор Самуилов: Още не можем да свържем двата края - на социализма и на демокрацията

Малките и големите хора в държавата отново си поделиха малката и голямата правда, казва поетът, който е сред основателите на "Тримата глупаци"
Снимка: Велислав Николов
-------------

ВИКТОР САМУИЛОВ е роден в София през 1946 г. Завършил е българска филология в СУ "Св. Климент Охридски". Работил е в различни младежки, литературни и хумористични издания и като редактор в Студия за анимационни филми "София". Той е единият от тримата официално членуващи в клуб "Тримата глупаци". Автор е на 13 книги за деца и възрастни, 6 от които са отбелязани с литературни отличия. А съвсем наскоро Виктор Самуилов бе удостоен с националната награда "Петко Рачов Славейков" за цялостен принос в детската литература. Сценарист е на анимационни филми. Превежда от руски.

--------------



- Как гледаш на сериозни държавни мероприятия, предприети точно навръх 1 април?

- Забелязал съм, че за разлика от сериозните държавни мероприятия 1 април все пак идва веднъж годишно.

- Близо десет години - от 1991 до 1999 г. - ти заемаше длъжността "безотговорен глупак" в екипа на в. "Тримата глупаци", чието призвание бе да лекува глупостта. Вестникът вече не излиза. Можем ли да приемем, че и глупостта в България си е отишла?

- Защо й е да си отива? Да не би да й е лошо тук? Пък и нали всички разправят, че единствено глупостта у нас не се била втурнала да емигрира. Знае ли човек, може би й е стигнало пипе да проумее, че глупостта "Made in Bulgaria" няма да шашне глобалното село, затънало до гуша в собствените си глупотевини.

- Кои са пиршествата на глупостта, които си наблюдавал напоследък в България?

- Май печалната ни глупост ще се окаже в това, че не смогнахме и все още не можем да свържем двата края - на социализма и на демокрацията. Помня дълбокото огорчение на една чистачка: "И за какво, вика, скачах по митингите, след като пак си останах чистачка?!"



---------------

Така е, всички революции са движени от древната заблуда, че последните ще станат първи. Не се ли оказахме вкупом жертви на собствените си блянове? Е добре, срутихме колосите на соцалтруизЪма. Но за чий, след като сме се парили от химери, изграждаме нови грозилища, този път на Негово Величество Егото? На силния, властния, паралията...

-----------------



Каква е тази шестнайсетгодишна Кристална нощ на разправата, законодателно толерирана свише, която затрива всяко по-крехко, белязано с недъг или болест тяло, всяка надломена душа, всеки сирак, дори и при живи родители, всеки мъждукащ "върху гърба на работещите!" пенсионер, който и чудо да стане, няма как да се пръкне супермен, спайдърмен или мутромен в разцвета на бойната си готовност... Откъде накъде ще ни се внушава, че озовалите се (не само по своя вина!) под чертата на мизерията и безпътицата са хора нечитави и трябва "да намалеват"? Дайте, значи, да се юрнем сега към новата си утопия: слънцето да не свети за всички. Е, сори!

- Смехът ли е най-силното и горчиво лекарство за глупостта?

- Лекарството се превърна в лукс, а смехът си остава необходимост. И, слава Богу, ни е по джоба. Смехът е като вдъхващ виталност и упование негърски спиричуъл по време на скърби.

- Глупостта у обикновения човек засяга само него и близките му. Но глупостта на държавника - мнозина. Какво би препоръчал на държавник, разобличен като глупак?



--------------------

- Нека погледнем в какво възпитаваме децата си: глупак ли е държавникът, загрижен за келепира си, или глупак е по-скоро държавникът, дето се жертва за народ и отечество? Пред тази дилема всеки тийнейджър би се колебал до мига, в който и той като кандидат-държавник намести крак върху стълбата.

----------------------



Малките и големите хора в държавата отново си поделиха малката и голямата правда. Тъй че разобличеният като глупак държавник предизвиква у нас не толкова омерзение, колкото жалостиво съчувствие и кръчмарска симпатия - той не се ползва пожизнено с недосегаемостта, привилегиите и престижа на "разобличения" като печен мерзавец държавник. Какво да му препоръчам на такъв, дето и хабер си няма от чаровната глупост на обикновения, както го наричаш, човек?

- Познаваш ли човек, признал си глупостта?

- Побратимите ми от клуб "Тримата глупаци" Доньо Донев и Димитър Бежански и до днес правят без бой пълни самопризнания. Дори и следствие не се води. И макар че тримата се оказахме единствените глупаци в държавата, така и не станахме, както вероятно си е и редно, босове в печелившия бизнес с разпространението на меките наркотици и антидепресанти от рода на задявката, скеча, майтапа...

- Коя е по-обидната дума според теб - "тиква" или "кратуна"?



----------------

- Следвайки логиката на твоята синонимна градация, думата "избраник" не е ли днес дваж по-обидна? Че и триж по-обидна, понеже изборът на избраниците е наш, чистосърдечен, премислен и доброволен.

-----------------



- Даже и в чистите ти стихове хуморът присъства силно. Това не е ли противопоказно за високата поезия?

- Да ти призная, музата, с която работя по граждански договор, явно не става за баскетболистка, тъй че високата поезия, няма как, ще трябва да се оправя без мене. А пък за другата крайност - хайде условно да я наречем "ниската поезия" - също търся днес не строга присъда, а някакво приемливо оправдание за множащите й се почитатели. И си го извеждам така: когато не ти е до песен, ти е до чалга.

- Къде ситуираш вашата поетична фаланга - ти, Миряна Башева, Васил Сотиров, Емил Симеонов, Борис Гуляшки... в пейзажа на българската поезия. Кои са ви учителите? Кои са ви следовниците?

- Чак пък следовници... Човек, ако иска да остави следа подир себе си, е достатъчно да настъпи и кучешко лайно. Но да се върна към бон-тона: споменатите пишещи братя някога действително бяхме сбутвани върху рафт, на който само подменяха етикетчетата - бяхме ту "градски поети", ту "тихи поети", а веднъж пък, след поредния исторически пленум, осъмнахме "юлски".



-----------------

И все пак, като че повече си припомняме другата, комплиментарната оценка: отдавна бяхме прехвърлили 40-те, а така и не се наканиха да ни изместят от етажерката "Млади поети". Млади си и останахме. За което - мерси.

-------------------



Питаш ме за учителите. Първите, които лично на мен "ми отвориха сетивата" за поезия, бяха Валери Петров и Константин Павлов. А нататък - името им легион.

- Разкажи най-смешната история, случила се с теб.

- Младо-зелено редакторче съм в списание "Български воин". Пристига депеша за командировка на обменни начала до Унгария. На нашия главен, генерала, му е байгън вече от соцчужбини. Полковниците - и те не щат. Майорите - също. Кого, кого... опряха до редника от културния отдел! И аз - гащи, чорапи, блейзър, кърпички "Българска роза"... Абе, първа задгранична командировка! Посреща ме в Будапеща генералът на (забравил съм как е по тяхному) "Унгарски воин" заедно с генералшата си. Настаняват ме в хотел "Милитари". Закарфичват ми преводачка - от ставането до лягането. Обаче моя глупост, джентълменът, я дръпва встрани. Слушай, прошепвам й, няма нужда да ме придружаваш и на закуска, наспи се добре и час по-късно - във фоайето. Едва не ме разцелува от благодарност: ще се оправиш, вика, много е просто, търсиш масата с българския трибагреник, сядаш, хапваш и напускаш без коментари. Надигам се аз заранта: душ, контра, блейзър и - в ресторанта. Благословен да е трикольорът. Сядам. Пред мене: кофичка кисело мляко, кой знае защо глава лук и, представете си, бая голямшко плато с прочутите унгарски салами. Отмествам с кутре лука и млякото и удостоявам с цялата си любознателност невижданите деликатеси от порциона. Ммм - не е за разправяне... Сетне - бегом по задачите. Следващата заран наново: контра, блейзър, ресторант... А! Родният трикольор го няма! Подранил съм май, викам си. Сядам чинно на вчерашното си място, чакам. От трапезата ми даже и лукът изчезнал. Подир малко забелязвам сервитьора да спира пред масата на двойка французи със споменатото саламено плато в ръка. Франсетата галантно поемат с вилица и лъжица (тоя номер не го овладях и до днеска) по един резен и гарсонът прелита нататък - да храни следващите достопочтени гости. Ле-ле, майко-о-о, резил: излиза, че съм омаал предния ден салама на целия хотел "Милитари"!... До края на десетдневната си командировка разправях, че от дете не закусвам - да не петня повече държавния символ...

- Опиши с по 1-2 думи основните политически сили, които ще се явяват на предстоящите избори, било сами, било в различни коалиции.

- Ако викна на помощ някои познати герои от литературата и фолклора - партиите, горе-долу, ми се олицетворяват така:



-------------

БСП - Юнакът, що бозал сто и кусур години

НДСВ - Барон Мюнхаузен

СДС - Спящата красавица

ДПС - nastradin_hodja.bg

ДСБ - Сърдитко Петко

БЗНС - Тримата братя и златната ябълка

-------------



А ние, останалите братя и сестри, дето се маем дали пак да гласуваме... Що ли ми идва наум българската народна приказка "Кой каквото прави - на себе си го прави?"
9
2886
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
9
 Видими 
31 Март 2005 23:11
Много хубава статия! Особенно определението за Българските Партии!
31 Март 2005 23:28
И мен разсмя от сърце, може го Който зло не мисли се смее....
01 Април 2005 00:46
Браво на Виктор Самуилов! Браво и на "СЕГА". Пускайте по-често свежи интервюта като горното. Буламачите на Дайнов ми втръснаха.
01 Април 2005 01:23
/:/ "...И си го извеждам така: когато не ти е до песен, ти е до чалга."
......................................... ......................................... ....................
Когато на готин човек му е кофти и той пее-това е БЛУС !
Когато на кофти човек му е готино и той пее- това е ЧАЛГА !
01 Април 2005 06:31
Виктор е пич - една изчезваща порода.
01 Април 2005 06:51
Малиииййй, голям глупак тоя Виктор бе!
01 Април 2005 07:53
Добре........ .
За нещастие, глупостта най-добре се забелязва когато се облече във власт....
01 Април 2005 11:24
01 Април 2005 16:15
Не знам защо, ама вече не ми е смешно от истината, макар и поднесена по този начин.
Дай мнение по статията