:: Добре дошъл CommonCrawl [Bot] (Бот)
СТАТИСТИКИ
Общо 214,435,156
Активни 893
Страници 83,965
За един ден 235,726
Скандал

Инвалиди губят право на работа заради бюрократично безумие

Вместо да преценява възможностите им да вършат конкретна работа, ТЕЛК раздава на едро присъди за непригодност на хората с увреждания
Снимка: Личен архив
Незрящият адвокат Хари Хараламбов и приятелката му Аглика успяват да откриват и приятната част от живота въпреки недъга си и въпреки ада, през който минават, когато си търсят работа.
Аглика Данова е млада жена с увредено зрение, решила да не чака на държавната грижа. Има диплома за бакалавър от СУ "Климент Охридски", специалност психология. Печели конкурс за работа в рехабилитационен център за деца с увреждания в Перник. Предупреждава работодателя си за решението от ТЕЛК, което притежава. В него в графата какво не може да върши, пише само, че не бива да вдига тежко.

След около месец обаче, вероятно когато започва да оправя заплатите, счетоводителката на центъра забелязва, че в решението на ТЕЛК е отбелязано 100% трайна намалена работоспособност. "Ти можеш ли изобщо да работиш нещо?", питат я в центъра и мъките започват. Работодателят й настоява Аглика да мине през Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК) за преосвидетелстване. Но какъв е смисълът? Там пак ще определят проценти нетрудоспособност.

Аглика се свързва с адвокат Хари Хараламбов. Той е със 100% увредено зрение, работи към Комисията по дискриминация. От нейно име юристът пише писма до социалното министерство, което отговаря за трудоспособността, и до здравното, което може да даде оценка за увреждането. Искат да знаят дали работодателят носи санкции, ако назначи лице със 100% трайна намалена работоспособност. Отговорът е "не". Въпреки това след тримесечния изпитателен срок договорът на Аглика не е подновен.

Като нея са



стотици умни младежи с увреждания,



квалифицирани, но останали без възможност за работа заради глупава терминология и липса на политическа воля тя да бъде изчистена, смята адвокат Хараламбов. Те са жертви на решението групите инвалидност от едно време - I, II, III, да се заменят с проценти намалена работоспособност. И тази думичка дава коз на работодателите да "се спасяват" от нежеланите инвалиди.

"Когато някой педантичен работодател или адвокат прочете 100% трайна намалена работоспособност, е нормално да се притесни да не би пък да го обвинят, че експлоатира труда на инвалид. Работодателят не знае как да разреши проблема и те праща отново на ТЕЛК да се преосвидетелстваш и да ти кажат ставаш ли за дадената работа. Но трима лекари не могат да кажат аз имам или нямам нужните качества да бъда адвокат, защото не са компетентни. Те на практика оценяват увреждането, но в документа пише, че оценяват работоспособността. Аз като адвокат може да имам 100% работоспособност", коментира заплетения казус Хараламбов. Освен това остава въпросът трябва ли при всяка смяна на работата да ходиш в ТЕЛК да ти пишат, че можеш да я работиш.

На Хари



липсата на зрение не му пречи



да бъде адвокат. "Може би щеше да е пречка преди 40 години, когато е трябвало адвокатите да се ровят по архиви и бумаги. Но сега има компютри, говорящи програми. И това е проблемът на нашето законодателство - не върви в крачка с развитието на обществото - казва той. - Хората в Европа са го измислили. Намалена работоспособност се определя спрямо дейност, която вече си работил. Например ти си пианист и ти ампутират пръстите. Вече не можеш да свириш на пиано, т.е. не можеш да работиш точно това. Аз цял живот съм бил незрящ, но съм завършил за адвокат. Спрямо какво оценяват мога ли, или не да работя това?!", пита Хараламбов.

Председателят на Комисията по труда и социалната политика в 40-ото Народно събрание Хасан Адемов, който е участвал в правенето на закона, единствен се нае да го коментира. Според него проблем няма. "Логично е в работоспособна възраст да се определя степен на работоспособност спрямо здравия човек - колко може да работи единият и колко другият. Освен това всеки може да поиска в ТЕЛК-а да му напишат какво точно може да работи. А и всички предложения бяха съгласувани с Агенция за хората с увреждания", казва той. "Дори не са ни канили на обсъжданията", категоричен беше пред "Сега" председателят на агенцията Минчо Коралски.

Прословутите забележки в ТЕЛК-овото решение всъщност са твърде общи - като например



човекът да не вдига тежко



или да не извършва дейност, напрягаща зрението, ако увреждането е в това. Никъде не е отбелязано, че човек може да работи конкретна професия. И пак стигаме до факта, че човек с увреждания в някои сфери може да е работоспособен точно толкова, колкото и здрав човек. Иначе в новия закон за здравето е определено, че при децата, за които се създават вече специални експертни лекарски комисии (ДЕЛК) и при хората в нетрудоспособна възраст, ще се оценява степен на увреждане, както трябва да бъде.

Според д-р Адемов всеки с увреждане може да поиска социална оценка от Агенцията за социално подпомагане и в нея да има становище какво може да работи. Но от АСП увериха "Сега", че тази социална оценка важи само за отпускане на интеграционни добавки, които са от 8 до 12 лв. на месец.

Другият проблем, който остава и в новия Закон за здравето, обнародван през юни в "Държавен вестник", е, че болни и хора с увреждания са сложени под един знаменател. "Хората с някакво заболяване могат да се лекуват. При нас нещата не могат да се променят. Имаме проблем и се опитваме с него да се адаптираме", обяснява адвокат Хари Хараламбов.

Организациите на хората с увреждания обаче могат да се похвалят и с някои победи. Например при оспорване или преразглеждане на решение на ТЕЛК,



пенсията ще се изплаща,



докато процедурата върви. Според бившия шеф на НОИ Йордан Христосков това развързва ръцете на недобросъвестните "инвалиди" да източват института, тъй като при загуба на обжалването те не връщат получените пари. При по-внимателно вглеждане обаче промяната има за цел да накара институциите да заработят, а не да се гаврят с тези хора както досега. Защото в промените е записано, че към чл. 112, който касае обжалванията, се създава ал. 9: "При обжалване, ако НЕЛК се произнесе след тримесечния срок с решение, с което се определя намалена работоспособност, вид и степен на увреждане, водещи до намаляване на първоначално определеното обезщетение, освидетелстваното лице не възстановява получената в повече сума." И досега срокът беше три месеца, но хора с увреждания се жалваха, че е трябвало да чакат много повече - по половин и цяла година.

"Опашките едва ли ще намалеят със създаването на ДЕЛК за отделно освидетелстване на децата. Проблемът е, че няма желаещи лекари да работят. А пък и голямото чакане е пред националната комисия, която пак остава една", предупреждава адвокат Хари Хараламбов. Впрочем за вечните недомислици и бюрократично нехайство към съдбата на хората с увреждания можем да дадем и още един пример. Вместо конкретно да кажат какъв е най-дългият период за разглеждане на жалба от НЕЛК, какви са аргументите, с които е решено на хората в трудоспособна възраст да се оценява процент работоспособност вместо на увреждане и как ще се скъси отчайващо дългата процедура на освидетелстване, от пресцентъра на здравното министерство ни пратиха да четем закона. Който, както знаем, почти никога не се спазва.



ПОГЛЕД

Как работодателите гледат на хората с увреждания става ясно от справка, направена за "Сега" от Агенцията по заетостта. От началото на годината постъпилите на работа лица с увреждания са 3142. От тях 1423 са на първичния пазар на труда, където няма данни колко са останали на работа и след пробния период. По програми и мерки за заетост са назначени 1719 лица с увреждания. След изтичане на субсидирания период данните сочат, че при същия работодател са останали... 29 работници от програмите за заетост и 144 по мерките за лица с увреждания.
Снимка: ЮЛИЯН САВЧЕВ
Хората с увреждания често протестират за правата си, защото законът за интеграцията им на практика е само на книга. Доказателство за това е, че дори Народното събрание, което го е приело, още е недостъпно за тях. А би трябвало да е от 2006 г.
9
5244
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
9
 Видими 
27 Юли 2009 08:43
имам племенник, който е глухоням и от 6 години работи в чужбина по квалификационни програми о тяхната организация.От 3 години е в Гърция и работи като строител при сравнително добро заплащане със социални и здравни осигуроки.Владее писмено гръцки език.Ако беше в България щеше да продава запалки по кафенетата(и това е правил).Друга работа тук не може да си намери.Така е при нашия капитализъм.
27 Юли 2009 08:47
То и при нашия социализъм беше същото. Винаги сме имали отвратително отношение към инвалидите.
27 Юли 2009 09:15
При социализма имаше едно предприятие "Тих труд"което даваше възможност тези хора да работят и комуникират помежду си.Наистина е трудно за чуващите да работят с глухонемиязащото комуникацията е по бавна, но ако има желание е въможно.
27 Юли 2009 09:15
За голямо съжаление си напълно прав Оракле
27 Юли 2009 11:40
То отношението и към старите хора е подобно. Защото ние сме индивидулисти. Звучи гордо , ако не беше тъжно. Ние сме си едно общество с ниска степен на социализация.
27 Юли 2009 11:58
Анастаси, и сега си ги има „Тих Труд”. Но там хората не работят, а ..комуникират.И затова получават мижави заплати.Пример?? В едно предприятие шивачка ушива на ден 20 палта. В „Тих труд” глуха шивачка ушива на 10 ден палта.С какво е по-калпава глухата шивачка?? И защо ушива двойно по-малко палта?? Отговорът е съвсееем простичък. Ако в предприятиета чуваща шивачка може да шие и да си говори, в „Тих Труд” глухата шивачка, за да си говори, трябва да използва ръцете си за жестомимика.А като използва ръцете си за жестомимика, не може да шие.
27 Юли 2009 13:43
"То и при нашия социализъм беше същото. Винаги сме имали отвратително отношение към инвалидите."
***
Така беше до 1990, така е и след 1990 и довчера. В домовете за инвалиди отношението към тези хора е ужасяващо!
27 Юли 2009 15:38
Ха сега задайте си въпроса какво означава всъщност понятието "инвалид" и дали то съществува в някоя страна от ЕС например. Това е едно от понятията, с които лъсва истината - горчива, но истина - животни сме били, животни сме и животни ще си останем. Който може да се отдели от стадото - независимо здрав или с "процент нетрудоспособност", да бяга. На останалите Бог да им е на помощ!
27 Юли 2009 21:10
Здравейте Госпожи и Господа,

Аз съм един от хилядите хора които се трудят вече повече от 20г. в едно предприятие за хора с трайно увредено здраве. Преди 89-тя в П.П. "Бузлуджа"а след 91-ва в Т.П.К. "Бузлуджа" която сами създадохме.От Общината получихме само обещние да ползваме част от собствеността/част от зграсния фонд и машинния парк на бившето предприятие , която бе актувана като собственост на Общината през 90-та година/ безвъзмездно докато има хора "там" и разбира се добри пожелания.Както се казва :-До тук добре. От там насам , обаче и особено след 99-та , 2001-ва нещата стават от зле още по-зле.Като започнаха едни 'борби" , едни лъжи и измами и в крайна сметка ха познайте кой победи.Не се напрягайте няма да познаете.само ще ви кажа че победиха хората с голямо Ч. /т.е. тези който не са с "решения" А най-лошото е, че сега тази собственост се управлява от Едноличен Търговец и СИЕ и то в противоречие на Устава който "ТЕ" сами създадоха и гласуваха ./ в който между-впрочем има и текстове в противоречие и с Конституцията/. Създадоха и правилник който не е в общ интерес и порди тази причина се създава страх и стрес и разбира се лоши отношения . А посредством нереални норми и измами превърнаха "хората с решения" в безправни кооператори т.е. в хора с малко -ч, да не кажа"роби".Така било е и така ще бъде казват "ТЕ", понеже "хората с експертни решения" получавали и пенсий и рехабилитация и дори някакви социални помощи.А "ТЕ" само по някакви си 600-700-1000 лв.Но както казват хората :-Господ има . И ние вече само на него се уповаваме.
Дай мнение по статията