:: Добре дошъл CommonCrawl [Bot] (Бот)
Румънски защитник стана герой на вратата на разградчани
Първата ни ракета Григор Димитров прие предизвикателството "Ледена кофа", след като бе номиран от физиотерапевта си и негов кондиционен треньор Рори Кордиал.
Интересни са и номинациите на хасковлията. На първо място той посочва не кого да е, а бившата номер едно в света и негова половинка Мария Шарапова. Другите двама предизвикани са тенис треньора Дарън Кейхил и президента на АТР Крис Кермод.
СТАТИСТИКИ
Общо 210,974,788
Активни 236
Страници 14,772
За един ден 235,726
ИНТЕРВЮ

Властта трябва да ограничи апетитите си към еврофондовете

Управлението на оперативните програми се нуждае от централизация и от опростена система, казва българският представител в Европейската сметна палата Надежда Сандолова
снимка: БОРИСЛАВ НИКОЛОВ
Надежда Сандолова
Надежда Сандолова е родена в София. Завършила е немската гимназия и управление и планиране в УНСС. Работила е в министерството на промишлеността и в банкови институции. През 1995 г. е избрана в Първия състав на българската Сметна палата, а от януари 2007 г. е член на Европейската сметна палата. Преди дни беше в България за участие в кръгла маса, посветена на управлението на европейските фондове.





- Г-жо Сандолова, предстоят избори за Eвропейски парламент. През изминалата година сериозно бе дискутиран начинът, по който депутатите харчат и отчитат полагащата им се издръжка. Има ли данни Европейската сметна палата за злоупотреби с тези пари?

- Преди всичко искам да подчертая, че съм тук не в качеството си на член на Европейската сметна палата, а като български гражданин, на който не му е безразлично колко бързо и как ще преодолеем някои негативни оценки по отношение на усвояването на европейските средства. Годишният доклад на Европейската сметна палата не съдържа данни за злоупотреби в тази област. Обикновено, ако има съмнения или се идентифицират рискове за неправомерно изразходване на средства с характер на умишлени престъпления, Европейската сметна палата се обръща към OLAF за по-нататъшни разследващи действия с цел доказването на престъпления. Миналата година, доколкото си спомням, имаше дебат в Европейския парламент по повод издръжката на депутатите на базата на одит на вътрешния контрол на Комисията, но мисля, че се коментираше системата на отчетност.

За мен по-сериозният проблем сега, по време на европейските избори, е как да подобрим мнението за България като нов член на ЕС. Мисля, че е много важно да се наблегне на качеството на хората, които ще бъдат избрани. Защото това ще са хора, които ще представляват страната ни и ще създават нейния образ там. За съжаление не мога да кажа, че предишната извадка от депутати в целия си състав изпълняваше тази мисия. Когато се прави подборът на листите, според мен, трябва да се включват хора, които отдавна са забравили собствената си суета. Хора, които ще отидат там, за да работят за държавата си и имат капацитета, интелектуалните възможности и професионална подготовка да вземат решения и да правят коментари на европейско равнище.

- Появиха се коментари сред някои германски и италиански депутати, че вече нямат интерес и изгода да бъдат повече евродепутати, защото с новия мандат им падат заплатите, отнемат им безотчетността на парите... Как преценявате този феномен - и евродепутатът да търси изгода на всяка цена?

- Ако евродепутатът търси изгода от заплатата си, да си седи вкъщи и да се занимава с частен бизнес. Това бих казала. Той не е там, само за да получава някаква заплата. Защото всяко възнаграждение е оценка на определен труд, а трудът в случая е много особен и отговорен, както от професионална, така и от морална гледна точка.

- Европейската сметна палата изисква ли отчети за кампаниите за евровота в националните държави?

- Европейската сметна палата няма правомощия да проверява национални сметки, които не са свързани с европейска субсидия. Подобни проверки са от компетенцията на националните одитни институции. Европейската сметна палата се занимава с одит на европейските средства, с тяхното разходване и отчитане. Правим проверки и по различните бюджетни направления и програми - като селското стопанство, предприсъединителни фондове, кохезионни фондове и други цели и политики, финансирани от европейския бюджет. Одитите, съгласно международните стандарти за одит, се извършват на базата на различни извадки от държави, които разходват определените от бюджета средства. В някои случаи се отива на място в определената държава, за да се проверят системите за управление и усвояване на европейските средства и да се оцени тяхната ефективност, а не за да се занимаваме с национални политики или проблеми.

- Как Европейската сметна палата наблюдава България и как си взаимодейства с българската Сметна палата?

- Специално наблюдение над България няма. Тя е една от 27-те членки на ЕС и по всички регламенти се третира като една от тях. Ако попадне в определена извадка по определена тема, се проверяват системите за управление у нас, както и правомерността на разходване на средствата и тяхното отчитане.

- ЕСП планира ли да фокусира интереса си върху България по отношение на системите за управление на еврофондовете?

- Планирането е интересен и много стандартизиран процес в ЕСП. Както и във всяка една Сметна палата, тъй като процесът на планиране в един външен одитен орган е свързан със степента на независимост. ЕСП, както и българската Сметна палата, е на най-високата степен на независимост, затова и палатите правят самостоятелно своя планов процес. Структурата на доклада на ЕСП не е свързана с отчета или проверки по отделни държави. Докладът е направен въз основа на различните сфери на прилагане на програмите на ЕС. Правим извадка от 6 държави по определена тема, от 8 държави по друга. Ако и България попадне, както и е попадала в такава извадка, ще се направи проверка. Няма никакво отделно приоритетно посочване или тълкуване. Когато има критики, когато една държава е посочена в определената полоса, трябва на вътрешнополитическо равнище да се вземат конкретни спешни решения за подобряване на ситуацията. Защото ако следващия път тя отново попадне в извадката и отново нещата са негативни, виждате - прилагат се санкции от ЕК.

- Казахте, че в България системата за управление на европейските фондове не действа добре и бързо трябва да се промени, но много внимателно. Как трябва да стане това?

- Много от анализите на ЕК и на българското правителство, както и докладите на българската Сметна палата, посочват доста негативи. За мен те са свързани с малко по-широката децентрализация, заложена при изграждането на системите, която фактически разпределя всяка една оперативна програма в отделно министерство. Това до голяма степен води до лоша координация, до възможност за политически натиск и влияние върху прилагането на програмите в тази сфера. Така че и двата фактора са доста сериозни. Знаете, че ако една система допуска риск от политическо влияние, са отворени вратите и за корупция, и за недобросъвестно и нецелесъобразно усвояване на средствата. Моето убеждение е, че е необходима промяна в посока на централизация. Това сочи анализът на фактите. Оттук нататък започват действията, които трябва да бъдат и политически отговорни. Моето мнение е, че те трябва да бъдат и политически консенсусно подкрепени. Защото в противен случай отново ще получим удължаване във времето, рискове от преминаване от една система към друга. Трябва да е много ясно към каква система се върви, да се изчислят всички рискове от тази промяна и да се види за колко време ще можем малко да централизираме системата. За мен това ще бъде политически тест за България. Самата политическа класа трябва да ограничи себе си, апетитите си към политическо влияние и да направи една система, която да работи обективно, да бъде проста и много добре управлявана. Комуникативна навън, към европейските структури, и прозрачна навътре - към българските граждани. И най-вече да създаде едно съвсем ново усещане за политическа отговорност.

- Казвате, че самата политическа система трябва да ограничи себе си. Но в момента апетита на политиците към тези 12 млрд. евро, които се очакват от ЕС, е много голям. Как мислите като българин, възможно ли е това да бъде постигнато?

- Мисля, че е възможно. Не защото човек толкова лесно се отказва от апетитите си. Възможно е поради два факта. Мисля, че за тези две години стана ясно, че това не се допуска. Най-малкото заради институции като тази, в която аз представлявам страната в момента. Второ, вече се разбра, че без политически консенсус национален интерес не се защитава. На парче европейско членство няма. Партийно европейско членство няма, няма и индивидуално. Има национално европейско членство.

- Очаква се и следващото правителство да бъде коалиционно. И тъкмо тук е големият проблем. Защото ако се отиде към централизация, ще се създаде едно мегаминистерство, което ще акумулира много власт и ресурс, и коалиционните партньори просто не могат да си го поделят. Децентрализираният модел е много по-удобен.

- Всяка една коалиция по принцип е нещо рисково, защото изисква взаимни компромиси и консенсус от няколко политически сили. Не съм политик и не мога да предвидя какво ще бъде следващото правителство. Но нашите политици трябва да са натрупали вече достатъчно опит, за да знаят как се правят тези неща. Защото коалиционно управление според мен не означава парцелиране на власт. Коалиция означава взаимни компромиси, политическо сътрудничество и пълна подкрепа на националните приоритети.

- Как на практика политиците мога да освободят от опеката си тази бъдеща централизирана структура?

- За независимост на една структура или една управленска система си има законодателство, което да я предпази от политически влияния. Това се нарича статут. Ако с един мъдър политически консенсус се създаде един статут, който юридически да я предпази от вмешателство, това ще бъде за мен голяма победа на разума в България.

- Добре ли е тази нова агенция да се управлява от мениджър, избран на конкурсна основа, а не от политически назначен ръководител?

- Политическите назначения трябва да ги забравим въобще. Те не са нещо, което България трябва да си позволява вече. Това означава да нямаш качествата за този пост, но да са те смъкнали с парашута там. Важното е, че ние сме излезли отдавна от ситуацията, в която можем да си го позволим. Това навън е смехотворно. На това се гледа страшно зле.

- А виждат ли се оттам политическите назначения?

- Много по-хубаво се вижда всичко, отколкото оттук. Много по-добре.

- Тук има страхове, че при създаване на една такава централизирана мегаагенция, която да управлява оперативните програми, могат да се обезвластят министрите. Как е решено в другите държави?

- Решението, за което в момента се говори и за което имам информация, че има голяма степен на готовност, е един модел, който се прилага в голяма част от държавите от ЕС. Щом това е приложено успешно там, означава, че ще проработи и у нас.

- Имате ли усещането като член на ЕСП, че България е с имидж на корумпирана страна и как се чувствате като български представител в евроинституция?

- Аз се чувствам много добре като български представител. Защото считам, че България има и капацитета, и желанието тези неща да бъдат преодолени. Говореше се за корупция, четохме за това и в докладите на ЕК - естествено, че не ми е било приятно. Но считам, че нещата са оправими в съвсем реални срокове. Трябва да има отговорност от горе до долу. Има и един преходен период в манталитета ни, който трябва да приключи.

- Изглеждате като един много голям оптимист.

- Ако не съм, защо ще представлявам България.
1
2667
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
1
 Видими 
21 Май 2009 01:41
В новоизбрания Европарламент заплатите (базисните, за участие в комисии, работни групи и т.н. има куп екстри, отделно - командиовъчни и др. сладки келепирчета) на всички депутати, независимо от коя страна са те, ще бъдат еднакви: над 7000 евра на месец. Поемат се отделно разходи за детски градини и др. семейни "пера от бюджета"... "Гювечът" е пълен !


Е точно за тази копаня е "борбътъ", другото си е бла-бла-бла и хвърляне на прах в очите на "електората". Как да не вкараш роднини, авери и верни кучета в изборните списъци, това би било смъртен грях и нечувана глупост ...
Дай мнение по статията