:: Добре дошъл CommonCrawl [Bot] (Бот)
Според Бойко Пенков лекарите остават без заплати, ако няма актуализация на бюджета на НЗОК
България щяла да има по-голяма полза от еврокомисар, различен от комисар по външната политика
"Аржентина фалира - натовска, голяма държава. Нощес фалира", обясни лидерът на ГЕРБ на форум
ООН няма данни, че Русия въоръжава опълченците
СТАТИСТИКИ
Общо 208,188,127
Активни 1,037
Страници 103,850
За един ден 235,726
НАЙ

Фабиан Естояноф може да е българската следа на Мондиал`06

Уругвайският футболист е правнук на софийски скотовъд, емигрирал в Южна Америка през 1912 г.
България няма да участва на световното първенство по футбол през 2006 г. Въпреки това обаче там вероятно ще има българска следа. Шансът да измие срама на страната ни се пада на 23-годишния Фабиан Естояноф - нападател и един от голмайсторите на националния отбор на Уругвай, стига да бъде спечелен плейофът с Австралия.

През лятото той бе закупен от испанския гранд "Валенсия", който пък го преотстъпи за една година в новака в Примера Дивисион (Първа дивизия) "Кадис".

------

"Наистина ли ме търсите от България? Да не се шегувате? Никога досега не съм разговарял с българи!". Южноамериканецът Фабиан Естояноф не скри учудването си, когато бе открит по мобилния си телефон в Испания. Връзката стана възможна благодарение на любезното съдействие на мадридския спортен всекидневник "Марка" и кореспондента му в Кадис Даниел Пиниля.

"Ще ви разочаровам. Не само, че не знам и дума български, но дори не знам коя е вашата столица. Почти нищо не знам и за родата ми", продължава Естояноф.

Не е за учудване. Връзката му с България е много далечна. Наш сънародник е неговият прадядо Димитър Димитров Стоянов. Роден е на 25 септември 1894 г. в София. Баща му също се казвал Димитър, а майка му - Теодора. Тези данни разказа пред "Сега" бащата на футболиста - 52-годишният Раул Естояноф, който бе открит по телефона в дома си в Монтевидео.

Семейство Стоянови развъждали добитък край София. Синът им Димитър едва навършил 18 години, когато избухнала Балканската война. За



да се спаси от армията и от бедността,



един прекрасен ден през 1912 г. младежът се метнал на кораб и се запътил към чужбина.

По онова време много българи емигрирали в Америка. Най-много от тях отишли в САЩ и Аржентина. Димитър Стоянов обаче решил нещо по-различно - да отиде в Уругвай. Твърдо бил амбициран да се замогне и да се върне в родната си България. Захванал се с хлебарския занаят. Натрупал сравнително добро състояние, но така си и останал в Южна Америка, защото по това време в Европа вече бушувала Първата световна война.

В Уругвай българинът се прекръстил на Деметрио Естояноф, за да бъде името му по-лесно разбираемо за местните жители. Оженил се за уругвайката Систа Родригес и му се родил син Хорхе, който днес е на 78 години. Деметрио (Димитър) починал на 7 юли 1957 г. от инфаркт.

"Дядо ми много малко е разказвал за България на баща ми. Явно е решил да скъса с тази страна", смята Раул Естояноф. Днес бащата на Фабиан е чиновник в службата за поддържане на чистотата в Монтевидео. Съпругата му Селика Похио е потомка на италиански преселници. Фабиан е най-малкият от трите им деца. На 27 септември т. г. той навърши 23 години. Заедно с него в Испания живее брат му Хавиер (24 г.). Сестра му Карина е на 30 години.

"Всъщност единственото, което знам за България, е, че оттам бе един страхотен футболист, казваше се Естойков", сеща се Фабиан Естояноф за Христо Стоичков. "Като дете гледах мачове на "Барселона". И пред всички мои приятели се хвалех, че той ми е сънародник."

Като научава, че България е имала президент на име Петър Стоянов, Фабиан възкликва? "Ама да не ми е някакъв далечен роднина?" Бързаме да охладим ентусиазма му. Обясняваме, че тази фамилия у нас е доста популярна, както например Гарсия и Лопес в испаноговорящия свят.

Фабиан не обича да говори много за себе си. Все пак той споделя, че



близките му го наричат Лоло



Така викали на дядо му по майчина линия Маноло Похио. "Външно приличам на него и ми остана този прякор", казва футболистът.

Макар да не си спомня за военната хунта в Уругвай, той е заклет противник на всякакъв вид диктатура. Тя властваше в страната от 1973 до 1982 година. "Родителите ми също бяха противници, макар никога да не са се занимавали с политика. Слава Богу, че не са пострадали, но един от чичовците ми прекара известно време в затвора само защото си позволил да се подиграе с някакъв офицер", казва Естояноф.

"Не знам дали съм толкова добър. Във всеки случай не съм нито Хуан Скиафино, нито Алсидес Гихия", добавя футболистът. Тези две имена са светини за всички футболни запалянковци в Уругвай. Това са играчите, които вкарват головете за победата на "небесносините" с 2? над Бразилия през 1950 г. Така малката южноамериканска страна става световен шампион насред митичния стадион "Маракана" в Рио де Жанейро.

"На първо място трябва да играя добре за "Кадис". А догодина, живот и здраве, ще облека екипа на "Валенсия" за постоянно", завършва правнукът на български скотовъд.

Макар да е едва на 23 години, Фабиан Лари Естояноф има вече богата футболна кариера. В родината си той играе само за два отбора. Във "Феникс" е до лятото на 2001-а, когато го купува най-титулуваният отбор в Уругвай - "Пенярол". Там Естояноф се утвърждава в основния състав и печели първото си голямо отличие - шампионска титла на страната през 2003 г. Следват мачове в турнира "Копа Либертадорес" (еквивалент в Южна Америка на Шампионската лига).

С добрите си изяви по това време Фабиан попада в полезрението на селекционерите на холандския гранд "Аякс". По същото време един от богатите мексикански клубове УНАМ "Пумас" също проявява интерес към Лоло. До трансфер обаче така и не се стига. Причина за това е и лекият спад в играта на младия талант. Като следствие той остава все по-често на резервната скамейка в "Пенярол". И вместо продажба в чужбина, Естояноф е... върнат във "Феникс" преди година. През цялото време той си остава в родния град - уругвайската столица Монтевидео.

Неприятният обрат в развитието му явно амбицира нападателя и той бележи повторен възход. Резултатът е налице - купува го испанският "Валенсия". Заради големия брой чуждестранни футболисти, които не са жители на ЕС, новият клуб на Фабиан решава да му даде възможност да се аклиматизира към местното първенство, като го прати за един сезон под наем в "Кадис".

Заложбите на



футболиста с българско потекло



логично довеждат до повиквателна в националния отбор на Уругвай. Естояноф е включен в състава на "урусите" още на 20-годишна възраст, при това на континенталното първенство "Копа Америка" в Перу през 2002 г. Той светкавично се възползва от предоставения му шанс и допринася за 3-ото място и бронзовите медали на Уругвай. В решителния мач срещу Колумбия Фабиан вкарва първия си гол за държавния тим, който спомага за победата с 2? След 2 години, през 2004-а, той отново участва на "Копа Америка" - нещо, което не е постигано от доста именити играчи.

Естояноф засега има само още един гол с небесносинята фланелка, но това е оправдано - неговото амплоа е по-скоро да създава положенията, не да ги завършва, тъй като играе изтеглен зад централния нападател. 173-сантиметровият играч носи и в тима на Уругвай любимия си N13. В настоящия си клуб "Кадис" обаче "Лоло" е неприятно изненадан, тъй като номерът вече е зает от вратаря Навас. Нашият човек е принуден да облече не по-малко престижния N10.

Във футбола няма чак толкова други известни случаи като Фабиан, играчи с български произход. Те са единици като шотландския национал Пол Диков (дядо му е бил българин) и дебютантът за Унгария Балаш Николов (баща му е наш сънародник). Със сигурност обаче Естояноф има потенциала да се прочуе в Европа. И да накара запалянковците да се питат за произхода на нетипичната за уругваец фамилия.
 
Фабиан е вкарал гол за Уругвай срещу Колумбия на Копа Америка.
2223