:: Добре дошъл CommonCrawl [Bot] (Бот)
Кой трябва да управлява страната?
- Коалиция ГЕРБ - БСП
- Коалиция ГЕРБ - ДПС
- ГЕРБ да управлява с правителство на малцинството
- Коалиция ГЕРБ - Реформаторски блок - Патриотичен фронт
- Никой, да отиваме пак на избори
Резултати
СТАТИСТИКИ
Общо 216,243,983
Активни 1,013
Страници 102,913
За един ден 235,726
Истинската история

Вечните ритуали в българската сватба

За венчавка у нас се кани с вино и ракия, във Византия са го правели с плодове
Булка с плътно покривало, Великотърновско, ХХ в.
Булката е млада, девствена и окъпана. Младоженецът хем нетърпеливо, хем страхливо пристъпя от крак на крак. Уговорено е вече кой на кого какво и кога дава. Определен е денят, поканени са гостите. Време е сватбеното тържество да започне.
Във Византия каненето на гостите става с изпращане на плодове. В българската народна традиция за сватба се кани с вино и ракия. В Пазарджишко на сватбата се "поканват" и три плодни дръвчета, като се излива по малко вино или ракия в корените им.
Празникът започва с тържественото пресяване на брашното и замесването на тестото, от което ще се изпече хляба за сватбеното угощение. Ритуалът се нарича "засевки" и се изпълнява и в дома на младоженеца, и в дома на момата. Днес се прави, разбира се, само символично.

Приготвя се и сватбеното знаме, наричано "стяг, пряпорец, оруглица".

Представлява бяла и/или червена кърпа, закачена на дълга дръжка. В нови времена сватбеното знаме се заменя с българския национален трибагреник. Значението на сватбеното знаме е подчертано особено в съвременния сватбен ритуал в днешна Македония, където червено-жълтото знаме се вее на всяка сватба, включително и в градовете.
Изработва се и така нареченото "сватбено дръвце" - клонче от бор, ела или плодно дърво, окичено с цветни прежди и панделки, живи цветя, плодове. Приготвено от приятелките на младоженката, сватбеното дръвце се забива в пита и стои начело на празничната трапеза. Сватбено дръвце има и в днешните български сватби.
Преплитането и сресването на косата на булката се прави от дружките й непосредствено преди началото на тържеството. Днес заедно с приятелките на булката се канят фризьор и гримьор за наистина зашеметяващ резултат. Бръсненето на младоженеца се извършва в същото време. Обичаят е повсеместно разпространен и се прави и тогава, когато младоженецът няма никаква нужда от бръснене поради крехката си възраст.
В някои райони на Северозападна България се прави така наречената "прощална момкова вечер", обикновено в петък. На вечеря се канят приятелите на младоженеца. Такава прощална вечер по същото време се организира (например в Котелско) за девойката, като дружките й обикалят около нея и пеят тъжни песни за раздялата с моминството (например "Смиляна" в Кукушко). През последните 30 години у нас се забелязва възраждане на момковата и на момината вечер, които се наричат още "вечерници". У другите славянски народи прощалната вечер е също важен сватбен обред. Сред руснаците прощалната момина вечер се нарича "девичник", но включва и ритуално окъпване на булката, което няма нищо общо с окъпването проверка във Византия. В банята булката е само с дружките си, които пеят и подреждат косата й.
Непосредствено преди идването на сватбарите младоженката се забулва с плътно покривало. В Южна България то обикновено е яркочервено и е аналогично на римския flammeum. До края на ХIХ в. в Софийско лицето на булката се скрива от чужди погледи (а и нейния поглед от външни съблазни) с тънко преплетената й коса, обкичена със сребърни монети.

Плащането на старата византийска "цена на девствеността"

у нас се е превърнала днес в най-разпространения български сватбен обичай. Според народната ни традиция братът на булката не изпълнява никаква роля. Само в някои народни песни братът пази сестра си от похитители на честта й. Според съвременния обичай булката трябва да се "откупи" именно от брат й или от близък неин приятел. Пред залостената врата на жилището на девойката сватбарите, начело с младоженеца, увещават домашните й, начело с брата, да им дадат момата. След дълъг шеговит спор участниците постигат "споразумение" за "откупа", който е в размер обикновено на една по-едричка банкнота. Чак тогава вратата се отваря и сватбарите нахлуват в дома на момичето. Във Византия точно в това време булката отмята покривалото си и показва лицето си на жениха, който често го вижда за първи път. Според народната ни традиция момъкът бива пуснат при булката само ако покаже някаква сръчност, ако се бори с шурея си, например. Подобен е обичаят и при сърбите. За да бъде допуснат до булката, младоженецът трябва да извърши някакво геройство, например да уцели с пушката си предварително окачен глинен съд или тиква.
Поне през ранната епоха във Византия венчавката става през нощта. Младоженецът отива с музиканти в дома на девойката. Замерят го с ябълки и рози. Ябълките са еротичен символ още от Античността. При размерите на съвременните селектирани и генномодифицирани плодове включването на този обичай в съвременната сватба крие сериозни рискове за участниците в него.
Накрая невестата изпълнява ритуал по прощаване с родителите си, като им се покланя, целува им ръка, а те я целуват по лицето. В същото време се пее известната навсякъде по българските земи песен "Ела се вие превива". При излизане от родния дом след или пред булката се плисва вода, за да й върви "като по вода". Върху излизащите най-близките жени на невестата хвърлят жито, сушени плодове, бонбони или дребни пари "за плодовитост и богат живот".
Във Византия след прощаването качват младоженците на кола и ги изпровождат с песни до църквата, застилайки пътя с рози, горят ароматни треви и растения. Според българската народна обичайна практика, ако в селото няма църковна сграда, венчавката се прави направо в дома на булката. До късно е запазен обичаят за венчавка без свещеник - ритуалът се изпълнява от бащата на момичето.

Невестата влиза в момковия дом по бяло платно,

а в Разложко по червен конец, който след нея се изгаря. Свекървата я посреща с два хляба под мишница, наричани "якори", понеже са с форма на котвен щок (огънати като скоба), често с паничка мед, съдинка с масло и ябълки. Наличието на ябълки в обреда е свидетелство за неговата древност. Всичко това се предава на невестата, която с двата хляба под мишница влиза в къщата. Преди това още пред прага й подават малко дете, което тя прегръща, целува, а е добре и да го поразплаче, за да не е заплашена от безродство. Обичаите по посрещането на булката се изпълняват масово и днес навсякъде по българските земи.
Празничният обяд е в дома на младоженеца. Във всички времена и при всички народи сватбата трябва да бъде колкото е възможно по-пищна. В предресторанската епоха сребърни прибори и съдове, мебели, огледала, дрехи и тъкани се заемат от съседи и приятели. Във Византия по време на сватбения пир заетите вещи са толкова много и толкова ценни, че главното притеснение се отнася до опазването им. Още от ХI в. за византийските императорски сватби голяма част от необходимото за празничния пир е заемано от видните цариградски граждани.
На празничното угощение във Византия жените и мъжете сядат отделно. През цялото Средновековие този принцип не се нарушава. Руска миниатюра, представяща сватбата на Иван Младия (р. 1457-1490), син на великия княз на Москва и на цяла Русия Иван III (1462-1505) с Елена, дъщеря на молдовския княз Стефан III, показва нагледно разделянето по пол. В българската народна култура деленето по пол, ранг и възраст е също много ясно изразено.


Днес
На лист 185 R в мадридския препис на "История" на Йоан Скилица е представена сватбата на Мирослава, по-малката дъщеря на цар Самуил, с Ашот, син на солунския стратег Григорий Таронит, през 999 г. Бащата на булката извършва венчалния обред. Младоженците са под кърпа, символизираща общия им път, общия покрив, който ще делят, общия ярем, който ще теглят. Този български народен обичай е известен и днес повече в западните български земи. Първоначално кърпата е простряна над главите на младоженците, след което с нея се увиват вратовете им и така се вкарват заедно през прага на дома. Достъпната символика на този очевидно древен обичай го прави лесен за приложение.
Много семейства пазят като безценна родова реликва тъкани, съдове и накити, свързани със сватбените обичаи. В нашето семейство такава реликва е кърпата, с която са вкарвани през прага на дома младоженците от 150 години насам. Брачният живот, последвал този ритуал, не винаги е бил задоволителен за участниците в него, но винаги е впечатляващо, а и възпитателно за подрастващите да разгледат изработената с необикновено умение тъкан, дала началото на съвместния живот на предците им.
Тъжно е, че при обилието на възхитително красиви български народни сватбени обичаи сме свидетели на приложението на цяла поредица лигави вносни ритуали, които могат да изпълнят с отчетлива погнуса дори най-коравия свидетел на милото събитие. И това ще продължи, докато някой не се заеме със създаването на съвременен вълнуващ национален сватбен обред, основан на народната ни традиция.
 Сватбата на Мирослава, дъщеря на цар Самуил, с Ашот, син на солунския стратег Григорий Таронит (999 г.), рисунка от мадридския препис на "История" на Йоан Скилица, лист 185 R, ХIII в.
 Забулена невеста, Димотишко, 1932 г.
 Булка от с. Равна, Провадийско, втора половина на ХIХ в. В Северна България яркочервеното булчинско покривало е редуцирано до къса кърпа.
12
28620
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
12
 Видими 
17 Януари 2008 00:25
Може би тук е уместно пак да припомним че когато "поканят" магарето на сватба, то не е за да е.е булката..
17 Януари 2008 01:50
....и после от чаршафа се прави Японско знаме.

17 Януари 2008 08:12
ПАК ли?
17 Януари 2008 09:03
При размерите на съвременните селектирани и генномодифицирани плодове включването на този обичай в съвременната сватба крие сериозни рискове за участниците в него.
- Браво бе шеговит си!
17 Януари 2008 10:25
И как ще направиш нов сватбен ритуал, основан на народната ни традиция, като е казано- " булката е млада, ДЕВСТВЕНА и окъпана"!!!
От тези три изисквания със сигурност може да се отговори на третото- "окъпана" За първото-"млада" може да се случи, може и да не се случи.
За изискването "девствена" е много трудно и мисля, че това ще е основната пречка да не могат да се въведат сватбени ритуали, основани на старите народни традиции. По-добре да се въведе в ритуала младоженецът да знае със сигурност, че е вторият на булката.
17 Януари 2008 10:48
И това ще продължи, докато някой не се заеме със създаването на съвременен вълнуващ национален сватбен обред, основан на народната ни традиция.
Още един, който чака някой друг да свърши нещо и си запълва времето с мрънкяне. Ами създай го ти този ритуал, приятелю! Ожени дъщеря си по него. Ако е хубав, хората ще го възприемат. Или всъщност искаш министерството на културата да направи проект за нов сватбен ритуал и да ти плати консултантски хонорар? Или да ни задължат всички да се женим по новия ритуал и да ти плащаме авторско право?

_______________________
And if I spend somebody else’s money on somebody else, I’m not concerned about how much it is, and I’m not concerned about what I get. And that’s government.
Milton Friedman, Fox News interview (May 2004)
17 Януари 2008 10:53
Аз като да взимам момата заявих, че намеря ли вратата залостена хич няма да се занимавам с бутане на пари, пехливанлъци с шурея и други подобни щуротии. Викам "Ако не намеря вратата широко отворена, обръщам колите и се установявам в "Бай Иван Черното". Ако трябвам на някого, там съм...до някое време".
Казах го по - скоро на шега, разбира се. Обаче явно са ме разрбали доста буквално и като дойдох, де що имаше врати в къщата и двора бяха отворени докрай. Крепостта се даде без бой, демек - само бяло знаме нямаше.
Е, не че месеци преди това жената не живееше у нас така или иначе.
17 Януари 2008 13:01
Весталка, ...Веста, ...Невеста, ...Невестинец (публичен дом?!)...От какво ли пространство пристига Девственицата и... какво ли носи?!...13-16 годишните все си говорят с извънземни!? ..и все се намира по някакайъв палав полтъргайст в къщата та троши посудата като при италиански семеен скандал...
17 Януари 2008 13:29
Таа както си му е редът в Разложко младоженякът излиза с японското знаме на чердакя и гръмва с берданата във въздуха - да се знае! Само след това деяние музиката може да засвири на сватбарите - до тогава тишина и трепет. Та чул се гърмежа и гъдуларя бута гайдаря - Аре бе Ванче - пукна пушкалото - свири! Маке - вика Ванче - яз на мойто пушкало ли да вервам или на неговото, а?
17 Януари 2008 15:27
Какво се има предвид с

"цяла поредица лигави вносни ритуали, които могат да изпълнят с отчетлива погнуса"

Да не би гражданския ритуал или пък църковния?
17 Януари 2008 18:08
Whitest boy alive
"....и после от чаршафа се прави Японско знаме".

...само че от другата страна трябва да напишт:
"Това знаме е старо"

11 Април 2014 14:43
Традициите ни са хубави! Разликата сега е, че булките отдавна не са девствени (и така трябва!). Друга разлика е, че сега бъдещите ни булки могат да напазаруват всичко в Сватбен Мол България за нула време.

Хора женете се, правете деца и се обичайте, че иначе майка България ще се превърне в гето!
Дай мнение по статията