:: Добре дошъл CommonCrawl [Bot] (Бот)
СТАТИСТИКИ
Общо 211,550,850
Активни 692
Страници 227
За един ден 235,726
Анализ

Тънката граница между доплащане и корупция в болниците

Докато липсва контрол, недоимъкът в здравеопазването няма да се реши с тоталното легализиране на даването на пари на ръка
В момента в редица болници има регламентирано доплащане, но парите вместо в касата отиват директно в джоба на някой лекар. Шефовете на лечебните заведения знаят за тази практика, но се правят, че не я забелязват.
Пациент с проблем отива в "Пирогов". Пита санитарката на входа къде е еди кой си кабинет. Тя отвръща: "Дай 5 лв. и ще ти кажа". Това не е виц, а истинска история.

Покрай историята с д-р Стоян Пернишки от същата болница, обвинен в искане на подкуп от 1500 лв., за пореден път изплува тезата за регламентиране на доплащанията в здравната система. Апологетите й твърдят, че в здравеопазването се плащат от джоба на пациентите 1 милиард лева. Част от тях са рушвети, част - легално доплащане за непоети от здравната каса лекарства, услуги и консумативи. Болният обаче рядко има представа за какво именно дава пари - дали за нечий джоб или за финансиране на собственото си лечение.

Затова защитниците на копеймънта смятат, че е по-добре официално да се каже: има доплащане, затова болният да си го внася легално в касата на болницата, след което никой няма да има право да му иска още пари, а ако го направи, пациентът ще знае, че това вече е незаконно и съответно ще си търси правата. Така ще има контрол и ще спре изнудването.

Тезата на здравния министър Радослав Гайдарски пък е, че чрез задължителното доплащане пациентът ще контролира системата. Т.е. болните да поемат сами около 5% -10% от цената на лечението си. Например, ако пневмонията струва 500 лв., пациентът трябва да плати от джоба си или през доброволен фонд 50 лв. Ако обаче болницата надписва и назначава ненужно скъпи лекарства или изследвания, сумата скача, скача съответно и делът на пациента. И за да не плаща повече, той има стимул да контролира разходите на болницата.

Има и още една теза - на депутата Атанас Щерев от НДСВ. Тъй като здравната каса не поема 100% цената на лечението в болниците, самите лечебници да определят колко им струва дадена пътека, а разликата между реалната стойност и плащаното от касата да се поема от болния.



По ред причини всичко това е абсурдно



Ето още един пример. Едно от регламентираните доплащания в родните болници е това за избор на медицински екип. Ако пациентът иска да го оперира именно хирургът Петров, а не който е на смяна, плаща на касата на болницата. Част от парите отиват при избрания лекар, останалите са за клиниката. Друго регламентирано финансиране са т.нар. ВИП условия - собствена стая, лична медицинска сестра и т.н. Тези ценоразписи стоят най-официално на видно място в болницата, което би трябвало да показва воля за спазването им.

Но както може да се очаква на територията на държавна или общинска собственост, този регламент е врата в полето. Официално изборът на лекарски екип на едно от местата, където тази практика е най-разпространена - една от софийските АГ болници, е 500 лв. Реално обаче част от пациентките не плащат сумата на касата на болницата, а на ръка на избрания лекар. Плюс това сумата не е като посочената на ценоразписа. На някои от родилките се искат 600 лв., на други - до 1000 лв. Отделно избралите ВИП стая съща дават парите на ръка на сестрата, а не в касата на болницата.



Корупция ли е това?



Всеки може да прецени сам. Каква част от сумите отиват в клиниката - не е ясно. Вероятно никаква, т.е. въпреки че това се води официално доплащане, то по никакъв начин не дофинансира болницата. Със сигурност директорът на болницата знае за тази практика и със сигурност се прави, че не я забелязва. Иначе тя нямаше да съществува. Тя обаче срива теорията как регламентираното доплащане ще спре рекета. Лекарите са пределно наясно, че родилките винаги ще предпочетат да платят колкото им поискат, при това без да задават въпроси. Защото са зависими от лекарите. Това обезсмисля и идеята пациентката сама да контролира разходите по раждането си. За нея най-важно е докторът да свърши работа, а не да следи ценоразписа.

Естествено, има и болници, в които тези услуги се плащат, където трябва - на касата. Колкото и странно да звучи, дори има и болници, в които не се искат рушвети. И те не са само частни. Затова въпросът опира до контрола, а не толкова до регламентирането. Да се официализират още повече доплащания, без да има адекватен контрол от страна на здравната каса и държавата, е все едно да се очаква, че наркоманиите ще се прекъснат, ако се легализира трафикът на наркотици.



Легално



Всъщност и в момента доплащането у нас е масово явление, при това съвсем легално. Част от пациентите обаче не го знаят. Доплащане е потребителската такса, чиято цел е именно контрол над пациента. В момента тя е 1.80 лв. за посещение при личен лекар, специалист и стоматолог и 3.60 лв. за ден престой в болница. Очаква се, че тези суми възпират желаещите да ходят при лекар за щяло и нещяло. Естествено, има и известен процент пациенти, които не могат да си позволят и толкова минимални суми, въпреки че имат нужда от медицинска помощ.

Доплащане има при стоматологичната помощ. Здравната каса поема само няколко пломби и въпреки това пациентът доплаща част от услугата. В момента за кариес или вадене на зъб осигуреният доплаща 4 лв. Пациентите вадят от джоба си пари и за част от лекарствата, поети от здравната каса.

НЗОК не плаща изцяло и някои изследвания. Например пациентът сам плаща контрастното вещество при изследване със скенер и ядрено-магнитен резонанс. В зависимост от лечебното заведение, където се прави тестът, платеното от пациента може да стигне до 100 лв. Касата също така не поема и прегледа с триизмерен ехограф при бременните.

НЗОК поема скъпи консумативи за болниците - стентове, протези и стави, но до определена стойност. Например касата плаща до 1000 лв. за стент. Ако пациентът иска или ако лекарят му препоръча, може да си осигури по-скъп, като доплати разликата. Естествено, трудно ще се намери медик, който да каже, че най-евтиното е достатъчно добро.

Не особено известно е, че при значителна част от клиничните пътеки в болниците също има доплащане за консумативи, които касата не плаща. От 298 пътеки за тази година при 45 има непокрити консумативи, обясняват от НЗОК. "През 2006 г. в софийската окръжна болница преброихме 57 пътеки, по които имаше официално доплащане. Тази година не сме ги смятали още, но не са по-малко, защото пътеките са същите", твърди директорът й д-р Димитър Димитров.

Доплаща се основно за хирургичните пътеки - от леките като апандисит и херния, през пластичните операции при изгаряния, до тежките интервенции в неврохирургията. "Към цената на хернията например не влиза т.нар. медицинско платно. То струва от 50 до 150 лв.", поясни Димитров. Пациентите купуват лапароскопски инструментариум в хирургията, гинекологията, урологията. Например за лапароскопска операция на жлъчката инструментите могат да стигнат до 1200 лв. В тежката неврохирургия при аневризма на мозъка касата не плаща т.нар. клипси. "Най-евтиният е 400 лв., а има случаи, при които се налагат по няколко", пояснява директорът на "Св. Ана".

При част от пътеките пациентът има избор. Ако се подложи не на лапароскопска, а на конвенционална хирургия, не би трябвало да плаща нищо освен потребителска такса. "Но всеки нормален гражданин би предпочел да се оперира безкръвно, затова и хората предпочитат лапароскопията въпреки доплащането. При нея има по-малка опасност за живота и на втория ден човекът си отива вкъщи. А касата плаща напълно само за старите, травматизиращи методи от времето на Амброаз Паре (френски хирург от началото на XVI в.) - минимум 15 дни престой, тежка реанимация, до 30 дни възстановяване", пояснява Димитър Димитров.

Как се извършват тези плащания?



Общ регламент няма,



а здравната каса дори не оповестява официално, че по 45 пътеки се налага доплащане. Да не говорим, че никой не контролира как стават тези доплащания.

Болниците като търговски дружества решават сами как да постъпят и с кои производители на консумативи да работят, което определя и цената. Освен това повечето клиники пращат пациентите сами да си купуват консумативите от фирмите. Малка част ги осигуряват сами - държат нужното на склад и болните купуват от клиниките.

"В "Св. Ана" не вземаме парите, за да купуваме вместо пациентите, а ги насочваме директно към фирмите, които ги продават", пояснява Димитър Димитров.

Подобна практика обаче е идеална среда за комисиони. В друга голяма столична болница пациентът в зависимост от това на кой хирургичен екип е попаднал, може да се натъкне на 3 различни цени за набор за лапароскопска операция на жлъчка - 400 лв., 600 лв. и 1200 лв. Парите се плащат в касата на болницата, като изрично се пише и името на лекаря, който ще прави операцията. След това се дава заявка към фирмата. Не е трудно човек да се сети, че медикът получава комисиона от фирмата за осигурения клиент.

По принцип този вид доплащане - непокритите от здравната каса консумативи, може да се поема от допълнителни здравни фондове, има и такава практика. По закон фондовете не могат да плащат за неща, поети от здравната каса, което съответно не важи за консумативите. Освен това фондовете дават на болницата по 20%-30% от стойността на пътеката на здравната каса. Мотивът е, че така пациентът е с предимство, влиза до 48 часа след подаването на документите и не се налага да се записва в листа на чакащи.

"Допреди 2 г. работехме с всички фондове. Имаше случай на една госпожа, осигурена в частен фонд от банката, в която работи. Тя влезе точно за лапароскопска операция, за която се доплащат консумативите. И когато се оказа, че фондът трябва да плати и инструментариума, писъкът беше огромен. От фонда попитаха: "Нали това се плаща от касата?", обяснява Димитър Димитров. Накрая фондът отказал да плати консумативите и те останали за сметка на болницата. "Оттогава ние нямаме договори с частни фондове", пояснява Димитров.

Фондовете обаче твърдят, че самите болници не желаят да кажат точни цени за тези консумативи, така че да е ясно кой за какво и колко плаща. Те не искат ясен регламент, който ще спре комисионите, смятат осигурители.

Фондовете и болниците са единни за едно - че трябва ясно да се каже какво поема здравната каса и какво - пациентът. Дали това ще реши проблема с корупцията и нерегламентираните плащания, е съвсем друг въпрос.
Снимка: "Сега"
Депутатът Атанас Щерев от НДСВ защитава тезата, че щом здравната каса не поема 100% цената на лечението в болниците, самите лечебници да определят колко им струва дадена пътека, а разликата между реалната стойност и плащаното от касата да се поема от болния.
Снимка: Юлиян Савчев
Тезата на здравния министър Радослав Гайдарски пък е, че чрез задължителното доплащане пациентът ще контролира системата. Т.е. болните да поемат сами около 5% -10% от цената на лечението си.
12
4672
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
12
 Видими 
05 Април 2007 06:58
В частните клиники в Америка договаряш се с лекаря или зъболекаря за цената на лечението.Ако не ти харесва отиваш при друг.
Ако и той не ти харесва или неможеш да платиш оставаш с развалени зъби или с хернията си!
Болници представят сметка след изписване зашото трудно определят разходите си предварително!Осигурителните фондове плашат по своя схема но никога 100%
Само спешни случай се лекуват безплатно.

Ако лекар, сестра, санитар иска подкуп или комисионна единственно в България то се дължи на дивашкият комунизъм на правителството който все още цари в страната ни!
Привтизирайте медицината в България и закрийте 90% от Здравното Министерство!Уволнете всички ченгета и плъзнали да гонят лекарите!
05 Април 2007 08:58
Тъй като здравната каса не поема 100% цената на лечението в болниците

Нагъл тип, Щерев. А защо да не плаща? Когато ни събирате парите, ни ги събирате на 100% и с тях издържате никому ненужни полуграмотни докторчета на хранилка в НЗОК, вместо тези пари да отидат при тези, които се занимават с прилагане на получените знания. Т.е. при практикуващите лекари.
Освободете ни от задължението да ви плащаме вноски, пък тогава приемайте каквито си искате правила.
Едно от регламентираните доплащания в родните болници е това за избор на медицински екип. Ако пациентът иска да го оперира именно хирургът Петров, а не който е на смяна, плаща на касата на болницата. Част от парите отиват при избрания лекар, останалите са за клиниката

Доплащане за това -ДА!
Друго регламентирано финансиране са т.нар. ВИП условия - собствена стая, лична медицинска сестра и т.н. Тези ценоразписи стоят най-официално на видно място в болницата, което би трябвало да показва воля за спазването им.

За това - ДА!
Доплащане е потребителската такса, чиято цел е именно контрол над пациента.

Категоричоно НЕ! За какво да ви плащаме кенефна такса?
Очаква се, че тези суми възпират желаещите да ходят при лекар за щяло и нещяло

Какво значи за щяло и нещяло? Ако съм отишъл "за щяло"? Превърнахте лекарите на бакали! Пфу!
05 Април 2007 09:07
тънко е само, г-жо Здравкова, червеното конче, с което сте съшили материалчето :
- "копеймънт" е един термин, който витае между бялото и сивото мозъчно вещество, за да се загнезди накрая в станичния вентрикул.
- "Колкото и странно да звучи, дори има и болници, в които не се искат рушвети. И те не са само частни. Затова въпросът опира до контрола, а не толкова до регламентирането. Да се официализират още повече доплащания, без да има адекватен контрол от страна на здравната каса и държавата, е все едно да се очаква, че наркоманиите ще се прекъснат, ако се легализира трафикът на наркотици." Това да сравняваш нечий труд с поведение на наркоман е меко казано цинично и доста безотговорно. А в съседната колонка самият министър си признава, че не знае откъде да намери пари, така че въпросът ВЪОБЩЕ не опира до контрола!
- и да припомня - в медецината лекарят определя кое е най-подходящото лечение за пациента, а не обратното. Друг е въпросът за изборът му. А в условия на спешност - най-вече.
- това е една реклама, доколкото схванах, на определена положителна болница. Дано се появят повече такива, при по-добри условия.
05 Април 2007 09:53
. И когато се оказа, че фондът трябва да плати и инструментариума, писъкът беше огромен. От фонда попитаха: "Нали това се плаща от касата?", обяснява Димитър Димитров. Накрая фондът отказал да плати консумативите и те останали за сметка на болницата.

Това е един от големите проблеми в липсата на яснота кой, кога и какво плаща. Затова трябва да има възможност пациентът да се осигурява на едно, избрано от него място. Тогава въпросът : "Нали това се плаща от касата" просто няма да бъде задаван. Когато този фонд откаже да ми плати, отивам при друг, с цялото си досие и съответните суми. Или преставам да се осигурявам и си плащам всичко в брой.
НЗОК в сегашния й вид е вредна за българското здравеопазване институция. Дори тя е в по-голяма степен вредна за лекарите.
05 Април 2007 09:56
Решението за заплащането на медицинските услуги е безкрайно просто, но то се спъва от Мафията с бели престилки. Лекари и техните съюзи, насочено деистват срещу внасяне на ред и порядък в отношенията лекари - пациенти!
Какво пречи Здравната каса да работи на принципа на застраховането!
Здравната каса, изработва ценораспис за лечението на разни заболявания и други здравни услуги, които тя покрива срещу редовни вноски на осигуряващите се.
Болниците и лекарите, които и сега работят по търговският закон и са практически търговци, tрябва да предлагат на лекуващият се своята цена. Ако пациента се съгласи да поеме разликата между това, което касата дава и лекарите(болницата) иска - лекува се, иначе му се дава право да не се лекува. Трябва да има и задължителни лечения - примерно от сифилис.
Да се криминализира всяко друго вземане на пари от белите престилки!
Толкова е просто и са прави навсякъде по света! Но, тук не! Не, защото белите престилки съдират кожите на изпадналите в беда и богатеят яко!
05 Април 2007 10:12
лекарят лекува по правилата на мецицинското изкуство, чекира те, кой ще плаща е проблем, пари нема
05 Април 2007 11:01
МИРИЗЛИВ БАТАК!
05 Април 2007 19:48
Жалко е да се види колко малко уважаемите форумци се вълнуват от ИСТИНСКИТЕ ПРОБЛЕМИ на здравеопазването, дадени нагледно в статията (не че съм съгласен с всичко написано от авторката). В сравнение с истерията във връзка с един НЕЗНАЧИТЕЛЕН по своята същност "СЛУЧАЙ ПЕРНИШКИ", днешната пълна апатия е просто тъжна. Много повече хора са се изказали по проблемите на аятоласите, които са на няколко хиляди километра от нас, за разлика от мизерията в болницата през две преки.
05 Април 2007 20:18
Наи-големия проблем на българското здравеопазване е липсата на морал у здравните работници или по-точно при значителна част от тях! Единственото им оравдание може да бъде твърдението, че като вземеш такси или отидеш на ресторант даваш бакшиш - това евентуално ако се виждат на нивото на таксиджиите и келнерите...
05 Април 2007 21:55
Най-големият проблем на българскотот здравеопазване е в липсата на отговорни български политици.
05 Април 2007 22:52
Хипократ2006, тъкмо се канех да задам същия въпрос, но ти си ме изпреварил. Щах да поритам и за постингите под вчерашната статия за "Мъртвите души", но ще се въздържа. Пак заради тебе, защото вчера имаше и твое мнение под нея.
Провери си пощата
05 Април 2007 23:38
Федя,
1.Благодаря за файла! Календара е
2. Като се замисля, за да коментираш "случая Пернишки" е достатъчна само първата сигнална система. За да се включиш в настоящата дискусия е необходимо да включиш и втората. Темата е безкрайно важна и интересна. Съжалявам, че днес бях прекалено зает да пусна някой фитил по-рано!
Дай мнение по статията