:: Добре дошъл CommonCrawl [Bot] (Бот)
Подновяването ще е безвъзмездно за сгради поне с 36 апартамента
Ако иска да се омъжи за Р.Канев, но не от наше име, отвърна говорителят Дилов
Александър Данаилов, Вили Георгиев и Светлозар Стоилов са виновни за убийството на Стоян Балтов, реши ВКС
Засега най-предпочитано име е "Квадрат 500"
Съгласни ли сте парите за втора пенсия да могат да се пренасочват към НОИ?
Да
Не
Не мога да преценя
Резултати
СТАТИСТИКИ
Общо 221,905,539
Активни 577
Страници 172
За един ден 235,726
Кариера

За Богдан Томалевски архитектурата е съдба

Той е един от създателите на комплексите "Владимир Заимов", "Младост", "Мусагеница", на резиденция "Бояна", МВР, МВнР, църквата на Ванга и десетки други. Децата и внуците му са последвали неговия творчески път
СЕГА СНИМКИ
Комплексът "Заимов".
Арх. БогданТомалевски е от архитектите от първите випуски на Софийската политехника, започнали работа в трудния следвоенен период. През тези години той и колегите му имат щастието творчески ръководители да им бъдат големите български архитекти Иван Васильов, проф. Димитър Цолов, проф. Станчо Белковски, проф. Иван Данчов, Георги Овчаров и др. Те бяха извоювали своя авторитет с реализацията на значимите творби, сред които живеем и днес: Народна библиотека „Св. Св. Кирил и Методий", БНБ, архитектурен комплекс „Зала България", МВР, Агрономическия факултет и др. През целия си творчески път 81-годишният арх. Томалевски е изповядвал веруюто, че ако проектираш сграда сред природата - във всички случаи тя е по-хубава от теб, затова я уважавай. Ако проектираш къща в града - направи я така, че хората да кажат: „Ами тя отдавна е тук!" Архитектът, преди да започне да мисли и проектира, трябва да се огледа - къде какво ще прави!

----

След дипломирането си арх. Томалевски постъпва на работа в проектантската организация „Софпроект", където работи в продължение на 40 г. Тук той се среща с колеги от различни поколения, с висока професионална култура. "Работехме в обстановка на колегиалност, толерантност и творческа атмосфера. Този дух бе създаден от първия ръководител на „Софпроект" Георги Папазов и бе съхранен и поддържан от неговите последователи Неделчо Паскалев и Чедомир Павлов", спомня си Томалевски.

Първата му голяма задача като ръководител на проектантски колектив е проектирането и изграждането на жк "Владимир Заимов" в София между 1956 -1959 г. „Най-голямото ми задоволство беше, че този комплекс получи един по-съвременен образ, чиято стойност впоследствие значително порасна от създаването на един прекрасен парк, заместил старите военни казарми", спомня си архитектът. Заради появилото се съмнение относно етажността на сградите



(9 етажа - "американски кули")



се наложило ръководството на Държавния комитет за строителство и архитектура в лицето на архитектите Фурнаджиев и Рибаров за застанат зад идеите на младите.

По-късно същият екип от архитекти - Детелин Мушев, Павел Николов, Христо Златев, Маргарита Божикова и Блага Благоева, проектира градоустройствени разработки на отделни зони в София и реализира комплексите „Младост-1", „Мусагеница", бул. „Черни връх", бул. „Н.Вапцаров".

В „Софпроект" арх. Б.Томалевски има щастливата съдба да се срещне с арх. Лозан Лозанов. Резултат на тяхното дългогодишно сътрудничество са сградите на МВнР, (с участие и на арх. Никола Антонов), на КНСБ - София, на "Позитано" 20, резиденция "Бояна", Пощенската палата в Русе. Същият тандем участва и в международни конкурси: Културен дом в Абу Даби, Административна сграда на УНИДО, Виена, и др.

В редица обекти Томалевски и Лозанов (заедно с арх. Рибарова) са се постарали да пресъздадат облика и атмосферата на уютната българска възрожденска къща. Сред тях са резиденция "Калина" в Бояна, домът на кинодейците в Лесидрен и мн. др.

"Архитектурното проектиране е сложен и специфичен творчески процес. За да се превърне една идея в конкретен проект, е необходимо архитектът да си представи сградата във въображението си и още в този момент да търси решение на функционалните и естетичните проблеми. От идеята до реализацията на един проект - пътят е твърде дълъг и труден. Невинаги вкусовете на инвеститора и строителя съвпадат с естетичните виждания на автора", казва архитектът.

Той споделя, че в много случаи се сблъсква с грубото вмешателство на инвеститора, което може да сведе творбата му до "абсурд и антипрофесионализъм". Не са редки случаите, когато собственик търси проект само и само да получи заветния строителен билет. „Намирането на най-малкия компромис между идеята и реализацията е постоянното главоболие на архитекта." Според него „архитектурното главоболие" е значително по-болезнено, отколкото при художника, скулптора, музиканта, поета и др. творци. На времето, отбелязва арх. Томалевски, ако след всички видове комисии, съвети и обсъждания в инстанции, първоначалната идея има



шанс да се реализира в 40-50%, казвахме: "Добре е!"



"Сложният творчески процес в архитектурата предопределя необходимостта да се работи в екип от различни специалисти. Архитектът трябва да познава работата на конструктора, на инженера, за което е нужна лична и професионална култура ", казва арх. Томалевски.

"Навремето всички работехме в т.нар. „големи проектантски организации". Макар и без възможностите на днешната творческа свобода, ежедневно контактувахме с архитекти, получили своето професионално образование в Европа. В резултат на това се осъществяваше необходимата приемственост между поколенията, която в днешни дни е до известна степен принизена", спомня си творецът.

Той прави сравнение с днешни дни, когато младите архитекти разполагат с порасналите възможности на информационните средства, свободно ползват литература, интернет, филми, пътуват по света, което е особено важно за формирането на един професионалист. При това, макар и недостатъчно, младите архитекти имат възможност да получат възнаграждение за труда си, "докато по наше време - вземахме месечната си заплата".

"Появата на компютъра, изместил чертожната дъска, улесни и ускори проектантския процес. Появата на неизброими нови строителни материали, на разнообразни строителни системи доведе до творческо въображение с неограничени възможности. В невероятни срокове израстват нови градски структури, крупни реализации по Черноморието и планинските курорти, сред които се появяват и обекти с висока архитектурна и художествена стойност", казва Томалевски.

Според него се открояват архитекти от „добрата средна възраст", които показват стил и заявка за нещо по-ново, по-различно и по-добро. „Наблюдавам всичко това с повишен интерес,



вълнение и малко притеснение



Може би тук следва да се припомни, че добрата мярка е верният израз на културата" споделя арх. Томалевски. Неговата надежда е в младата генерация, която намира за по-дръзка и по-смела. За себе си казва, че опитът умножава критичните погледи и оценки.

Обичта към избраната професия, която става негова съдба, е подсказана още от дядото Христо Томалевски, роден в Крушово, Македония. Заедно с майстори-строители от Дебър, Тетово, Крушово в края на XVIII и началото на XIX век, той е строил сгради в градове на Мала Азия и София. Линията на съдбата продължава и в потомството на архитектурното семейство Мария и Богдан Томалевски - архитекти са синът Владимир, снахата Люба, племенникът Дамян и неговата съпруга Регина, внуците Богдан и Веселин, които през настоящата година завършват своето архитектурно образование в САЩ и Франция.

През всичките тези години за творческата си дейност арх. Богдан Томалевски е многократно удостояван с държавни и съюзни награди и отличия. Последното признание за 81-годишния архитект е годишната държавна награда "Св. Паисий Хилендарски", която му бе връчена преди 3 месеца за принос във формирането на българската културна идентичност и съхраняването на националните духовни ценности и традиции. Отличието той нарича „особено отговорно и престижно" и го приема като признание за ролята на българския архитект в културния живот на страната. Арх. Томалевски пожелава тази награда да бъде стимул за всички млади колеги, които, отстоявайки ценностите на архитектурната професия, да бъдат по-безкомпромисни, по-силни и по-смели!
 В творческия дом на кинодейците в Лесидрен архитектите Томалевски и Лозанов са се опитали да пресъздадат облика и атмосферата на българската възрожденска къща.
 Известната църква "Света Петка Българска" в Рупите.
снимка: Юлиян Савчев
14.11.2005 Министър-председателят Сергей Станишев връчи държавната награда УСв. Паисий ХилендарскиФ на нейния носител Ц арх. Богдан Томалевски.
Снимка: Юлиян Савчев
Министър-председателят Сергей Станишев връчи държавната награда "Св. Паисий Хилендарски" на нейния носител арх. Богдан Томалевски.
1
6280
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
1
 Видими 
25 Февруари 2006 22:38
тъп комунистически архитект които е направил от селяните граждани и от софииския чернозем спалня и е лишил селяните от поминък
Дай мнение по статията