:: Добре дошъл CommonCrawl [Bot] (Бот)
Как ще гласувате на евроизборите?
За партийна листа и с преференция
С партийна листа
За независим кандидат
Няма да гласувам
Резултати
СТАТИСТИКИ
Общо 197,721,808
Активни 973
Страници 99,440
За един ден 235,726
Кариера

За Богдан Томалевски архитектурата е съдба

Той е един от създателите на комплексите "Владимир Заимов", "Младост", "Мусагеница", на резиденция "Бояна", МВР, МВнР, църквата на Ванга и десетки други. Децата и внуците му са последвали неговия творчески път
СЕГА СНИМКИ
Комплексът "Заимов".
Арх. БогданТомалевски е от архитектите от първите випуски на Софийската политехника, започнали работа в трудния следвоенен период. През тези години той и колегите му имат щастието творчески ръководители да им бъдат големите български архитекти Иван Васильов, проф. Димитър Цолов, проф. Станчо Белковски, проф. Иван Данчов, Георги Овчаров и др. Те бяха извоювали своя авторитет с реализацията на значимите творби, сред които живеем и днес: Народна библиотека „Св. Св. Кирил и Методий", БНБ, архитектурен комплекс „Зала България", МВР, Агрономическия факултет и др. През целия си творчески път 81-годишният арх. Томалевски е изповядвал веруюто, че ако проектираш сграда сред природата - във всички случаи тя е по-хубава от теб, затова я уважавай. Ако проектираш къща в града - направи я така, че хората да кажат: „Ами тя отдавна е тук!" Архитектът, преди да започне да мисли и проектира, трябва да се огледа - къде какво ще прави!

----

След дипломирането си арх. Томалевски постъпва на работа в проектантската организация „Софпроект", където работи в продължение на 40 г. Тук той се среща с колеги от различни поколения, с висока професионална култура. "Работехме в обстановка на колегиалност, толерантност и творческа атмосфера. Този дух бе създаден от първия ръководител на „Софпроект" Георги Папазов и бе съхранен и поддържан от неговите последователи Неделчо Паскалев и Чедомир Павлов", спомня си Томалевски.

Първата му голяма задача като ръководител на проектантски колектив е проектирането и изграждането на жк "Владимир Заимов" в София между 1956 -1959 г. „Най-голямото ми задоволство беше, че този комплекс получи един по-съвременен образ, чиято стойност впоследствие значително порасна от създаването на един прекрасен парк, заместил старите военни казарми", спомня си архитектът. Заради появилото се съмнение относно етажността на сградите



(9 етажа - "американски кули")



се наложило ръководството на Държавния комитет за строителство и архитектура в лицето на архитектите Фурнаджиев и Рибаров за застанат зад идеите на младите.

По-късно същият екип от архитекти - Детелин Мушев, Павел Николов, Христо Златев, Маргарита Божикова и Блага Благоева, проектира градоустройствени разработки на отделни зони в София и реализира комплексите „Младост-1", „Мусагеница", бул. „Черни връх", бул. „Н.Вапцаров".

В „Софпроект" арх. Б.Томалевски има щастливата съдба да се срещне с арх. Лозан Лозанов. Резултат на тяхното дългогодишно сътрудничество са сградите на МВнР, (с участие и на арх. Никола Антонов), на КНСБ - София, на "Позитано" 20, резиденция "Бояна", Пощенската палата в Русе. Същият тандем участва и в международни конкурси: Културен дом в Абу Даби, Административна сграда на УНИДО, Виена, и др.

В редица обекти Томалевски и Лозанов (заедно с арх. Рибарова) са се постарали да пресъздадат облика и атмосферата на уютната българска възрожденска къща. Сред тях са резиденция "Калина" в Бояна, домът на кинодейците в Лесидрен и мн. др.

"Архитектурното проектиране е сложен и специфичен творчески процес. За да се превърне една идея в конкретен проект, е необходимо архитектът да си представи сградата във въображението си и още в този момент да търси решение на функционалните и естетичните проблеми. От идеята до реализацията на един проект - пътят е твърде дълъг и труден. Невинаги вкусовете на инвеститора и строителя съвпадат с естетичните виждания на автора", казва архитектът.

Той споделя, че в много случаи се сблъсква с грубото вмешателство на инвеститора, което може да сведе творбата му до "абсурд и антипрофесионализъм". Не са редки случаите, когато собственик търси проект само и само да получи заветния строителен билет. „Намирането на най-малкия компромис между идеята и реализацията е постоянното главоболие на архитекта." Според него „архитектурното главоболие" е значително по-болезнено, отколкото при художника, скулптора, музиканта, поета и др. творци. На времето, отбелязва арх. Томалевски, ако след всички видове комисии, съвети и обсъждания в инстанции, първоначалната идея има



шанс да се реализира в 40-50%, казвахме: "Добре е!"



"Сложният творчески процес в архитектурата предопределя необходимостта да се работи в екип от различни специалисти. Архитектът трябва да познава работата на конструктора, на инженера, за което е нужна лична и професионална култура ", казва арх. Томалевски.

"Навремето всички работехме в т.нар. „големи проектантски организации". Макар и без възможностите на днешната творческа свобода, ежедневно контактувахме с архитекти, получили своето професионално образование в Европа. В резултат на това се осъществяваше необходимата приемственост между поколенията, която в днешни дни е до известна степен принизена", спомня си творецът.

Той прави сравнение с днешни дни, когато младите архитекти разполагат с порасналите възможности на информационните средства, свободно ползват литература, интернет, филми, пътуват по света, което е особено важно за формирането на един професионалист. При това, макар и недостатъчно, младите архитекти имат възможност да получат възнаграждение за труда си, "докато по наше време - вземахме месечната си заплата".

"Появата на компютъра, изместил чертожната дъска, улесни и ускори проектантския процес. Появата на неизброими нови строителни материали, на разнообразни строителни системи доведе до творческо въображение с неограничени възможности. В невероятни срокове израстват нови градски структури, крупни реализации по Черноморието и планинските курорти, сред които се появяват и обекти с висока архитектурна и художествена стойност", казва Томалевски.

Според него се открояват архитекти от „добрата средна възраст", които показват стил и заявка за нещо по-ново, по-различно и по-добро. „Наблюдавам всичко това с повишен интерес,



вълнение и малко притеснение



Може би тук следва да се припомни, че добрата мярка е верният израз на културата" споделя арх. Томалевски. Неговата надежда е в младата генерация, която намира за по-дръзка и по-смела. За себе си казва, че опитът умножава критичните погледи и оценки.

Обичта към избраната професия, която става негова съдба, е подсказана още от дядото Христо Томалевски, роден в Крушово, Македония. Заедно с майстори-строители от Дебър, Тетово, Крушово в края на XVIII и началото на XIX век, той е строил сгради в градове на Мала Азия и София. Линията на съдбата продължава и в потомството на архитектурното семейство Мария и Богдан Томалевски - архитекти са синът Владимир, снахата Люба, племенникът Дамян и неговата съпруга Регина, внуците Богдан и Веселин, които през настоящата година завършват своето архитектурно образование в САЩ и Франция.

През всичките тези години за творческата си дейност арх. Богдан Томалевски е многократно удостояван с държавни и съюзни награди и отличия. Последното признание за 81-годишния архитект е годишната държавна награда "Св. Паисий Хилендарски", която му бе връчена преди 3 месеца за принос във формирането на българската културна идентичност и съхраняването на националните духовни ценности и традиции. Отличието той нарича „особено отговорно и престижно" и го приема като признание за ролята на българския архитект в културния живот на страната. Арх. Томалевски пожелава тази награда да бъде стимул за всички млади колеги, които, отстоявайки ценностите на архитектурната професия, да бъдат по-безкомпромисни, по-силни и по-смели!
 В творческия дом на кинодейците в Лесидрен архитектите Томалевски и Лозанов са се опитали да пресъздадат облика и атмосферата на българската възрожденска къща.
 Известната църква "Света Петка Българска" в Рупите.
снимка: Юлиян Савчев
14.11.2005 Министър-председателят Сергей Станишев връчи държавната награда УСв. Паисий ХилендарскиФ на нейния носител Ц арх. Богдан Томалевски.
Снимка: Юлиян Савчев
Министър-председателят Сергей Станишев връчи държавната награда "Св. Паисий Хилендарски" на нейния носител арх. Богдан Томалевски.
1
5443
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
1
 Видими 
25 Февруари 2006 22:38
тъп комунистически архитект които е направил от селяните граждани и от софииския чернозем спалня и е лишил селяните от поминък
Дай мнение по статията