:: Добре дошъл CommonCrawl [Bot] (Бот)
Анкара нанесе удари по летище, в Сирия, което се ползва от САЩ
„Благодарим на България за това, как тя пази нашата обща граница, особено българо-турската граница, обяви тя
Той коментира спора за името с Република Македония
Инициативата носи името "Не на острова на скъпотията - за справедливи цени"
Около 40 човека се събрали в двора на болничното заведение и обвинявали лекарите за смъртта
СТАТИСТИКИ
Общо 365,291,110
Активни 264
Страници 11,337
За един ден 1,302,066
Най

Акад. Матей Матеев - ученият с мисия

Според известния български физик най-важно за успеха е да преживяваш работата си
Според физика решаването на сложно уравнение е едно малко откритие.
Отношенията между учените и властта винаги са били сложни и не съвсем ясни. Глупавите политици са подценявали науката, а прозорливите са осъзнавали толкова добре нейните възможности, че са се опитвали да я поставят в зависимост от себе си. Във всеки случай науката и политиката имат допирна точка. Тя се е проектирала и в съдбата на един от големите съвременни български физици акад. Матей Матеев, който бе и министър на просветата в първите години на прехода.

Матеев не е само учен, той винаги е бил и общественик. За тази черта от характера му имат принос и неговите родители и роднини - част от някогашната софийска интелигенция, лекари, общественици.

--

"Като ученик бях силен по всички предмети. Макар по-приятни да ми бяха химията, физиката, математиката, никога не съм чувствал някакво призвание", казва днес академик Матей Матеев. Изучил се е в духовит клас, създал не една и две личности, които по-късно заеха важни позиции и предизвикаха интереса на обществото - депутатът Петър Берон, конституционният съдия Тодор Чипев, артистът Иван Дойчев.

След гимназията Матей Матеев решава да се отдаде на химията, но, както обикновено се случва в преломните моменти от човешкия живот, съдбата го подвежда в друга посока. "Първата година в университета беше най-големият интелектуален скок в моя живот. Бях толкова увлечен от физиката, че никога повече не ми хрумна да се местя в друга специалност", спомня си физикът. Много силни бури в младежката душа предизвикват преподавателите в университета -



вълнуващи личности, направо легенди



"Своя ентусиазъм и знания предаваха и на нас. Накараха ни да обичаме науката, както те я обичаха", обяснява Матеев. Това го подтиква сам да разширява познанията си. Интелектуалните пирове в библиотеката траят с часове, и така - до края на следването.

Университетът е преди всичко дух, който Матеев днес се опитва да предаде на свой ред на днешните студенти. "Има една разлика с онези времена - сега студентите са принудени да работят, а преди цялото време отиваше за занимания с наука. Освен това повечето младежи идват с отчайващо слаба подготовка от средното училище", казва преподавателят. Според него за един учен обучението на студенти е мисия. "Един чирак трудно може да научи друг чирак да стане майстор. Майстор трябва да направи това. Добрите университети трябва да имат преподаватели, които са добри учени. Това означава, че те са работили това, което преподават, дълбоко познават всичко и знаят тайни, които не ги пише в учебниците", казва Матеев.

През годините на следването научните интереси на Матеев постепенно започват да се концентрират в областта на теоретичната физика - свръхлюбопитна и свръхамбициозна бездна дори за мечтател. В момента тя се опитва да отговори на въпроси, които показват в каква грамада от неизвестност плуват нашите представи за света - да създаде теория за всичкото, да докаже, че всички сили в природата имат общ произход, да отговори защо елементарните частици имат маса и защо тя е различна, да обясни бил ли е и е ли многоизмерен светът... "Имаме чувството, че разбираме и че малко ни трябва да доразберем. Но дали е вярно това чувство или не, не е ясно, защото същото усещане са имали физиците и преди Айнщайн да им преобърне света преди 100 години", съмнява се акад. Матеев. Той обича да припомня едно изказване на американски професор, според когото голямо предизвикателство пред теоретичната физика е майсторството на учения да забрави за натрупалите се в него слоеве интуиция. Той трябва да е готов



да разкрива неща, които не може да си представи,



които са прекалено далечни за нашето възприятие за света.

И сега Матей Матеев със свой руски колега работи по поредното научно предизвикателство - проблема за произхода на масата на елементарните частици. "Целта ни е да кажем дали зад този проблем стои някаква симетрия на природата, по-дълбок механизъм, който определя силите, от които зависи масата на частиците", обяснява физикът. Теоретичната физика е най-вече пресмятане, уравнения. "Решаването на една задача е едно малко откритие", казва Матей Матеев. Днес с наука той се занимава главно вкъщи, където събира нужната концентрация и изолация от щипещата сетивата външна среда.

Скоро след завършването си спечелва стипендия и заминава за една година в току-що сформирания Международен център по теоретична физика в Триест, Италия. Там за пръв път среща световния елит в областта на теоретичната физика и става близък с хора, които по-късно стават свръхизвестни учени. Връща се в България с опит в науката, но съвсем скоро отново заминава - по традиция в Обединения институт за ядрени изследвания в Дубна. Тръгва като младши научен сътрудник, а 9 години по-късно се връща като професор. "Късметът е важна част от живота. Познавах и към мен се отнасяха добре най-авторитетните учени, занимаващи се с физика. Не всеки успява да влезе в средите на тези хора и да го чувстват като свой", отбелязва днес Матеев за времето, прекарано в Дубна. Руската интелигенция разпалва у него страстта да участва в споровете в областта на литературата, изкуството, културата.

В момента акад. Матеев е председател на Съюза на физиците в България. Изминал е



едно по едно всички стъпала



на административната пирамида - бил е ръководител на катедрата по теоретична физика, декан на факултета, зам.-ректор на университета, председател на комитета за наука към правителството преди 1989 г., а след това и министър. Разказва, че на всяка административна позиция се е стремял да направи нещо полезно, което да остане - например по негово време е построена новата сграда на Физическия факултет. Според Матеев един ръководител трябва да има качества да мотивира хората, да умее да слуша това, което му се говори от другите и да взема решения най-накрая.

--



Министър в трудно време



Тежка година в кариерата на Матей Матеев е 1987-а, когато става т. нар. изключване на четиримата. На партийна конференция на БКП в СУ четирима преподаватели се изказват против Тодор Живков. Точно в този ден обаче Матеев е заминал за Швейцария да преговаря за българското участие в най-авторитетния днес център за ядрени изследвания - ЦЕРН. Обаждат му се по телефона и му съобщават, че е назначен за партиен секретар на СУ, без дори да са го питали. "За мен това бе тежък момент, защото не се бях занимавал с партийна работа. Моята слабост е, че въпреки протестите ми, все пак се съгласих. Искаха авторитетен учен да оглави организацията, за да няма съпротива сред академичната общност", спомня си акад. Матеев.

В първото правителство на Андрей Луканов през 1990 г. Матеев е поканен за зам.-министър на просветата, а във второто вече е министър. Същия пост заема и в коалиционното правителство на Димитър Попов. "Това бе много интересно за мен време. Докато Луканов работеше, както се е работело преди това, т. е. основните въпроси се решаваха без знанието на цялото правителство, Димитър Попов обсъждаше всичко в Министерския съвет. Процедурата беше много по-демократична и от министрите се изискваше много повече размисъл", отбелязва акад. Матеев.

Времето, прекарано в Министерството на просветата (тогава имаше отделно министерство на висшето образование и науката, б. р.), акад. Матеев е запомнил главно с трудностите - непрекъснати стачки, спорове с профсъюзите за посоката на реформата, проблема с изучаването на майчиния език. Екипът на Матеев премахва училищните зам.-директори, които дотогава са били хората на партията в училищата. Учебната седмица се скъсява от 6 на 5 дни, което е свързано със съкращения на учители. Дава се възможност за повече от един учебник по предмет, а също и отпечатването им да се поверява на частни издателства. Въвеждат се безплатните учебници до 8 клас, отменени по-късно от екипа на Иван Костов. Приет е Законът за народната просвета, изработени са текстовете на конституцията за образованието. "Тогава мечтаех да направя и подготвителен клас по език във всяко училище, но срещнах сериозна съпротива", казва Матеев.

--



Дълги години акад. Матеев се бори България да стане член на ЦЕРН. Това е организацията научен гръбнак на ЕС, най-силната научна организация в света, която се занимава с изучаване на структурата на материята. На страната ни тя дава уникален достъп до научни изследвания на най-високо равнище, до върхови технологии, а също и поръчки за индустрията, защото ЦЕРН строи огромни ускорители и детектори.

Какви качества трябва да притежава човек в своя стремеж към науката, а и в другите сфери на изява? Любопитство, да преживява това, което прави, ежедневно и постоянно трудолюбие. А също и да бъде всестранно образован както в областта си, така и извън нея - е отговорът на акад. Матей Матеев.

Свободното си време академикът гледа да посвети на спорт и туризъм. Чете само препоръчана литература. С класиците се е запознал още като млад, а по-късно ги е препрочитал, защото "за да разбереш някои книги, е нужен жизнен опит и зрялост". Съпругата на физика е лекар. Дъщеря му е икономист, а синът му е завършил физика, но се занимава с фотография.
Снимка: Николай Дончев
Акад. Матеев на изложба, посветена на ЦЕРН, която бе открита в началото на ноември.
Снимки: Личен архив
Акад. Матеев (в средата) придружава президента Желю Желев при посещението му в ЦЕРН през 1994 г.
 Матей Матеев на министерското бюро, което е още от времето на Иван Вазов.
5738
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД