:: Добре дошъл CommonCrawl [Bot] (Бот)
Интензивен е трафикът на Кулата и Калотина
Върви се към нови разговори за нови самолети, каза военният министър
Децата на президента също обаче са завършили в САЩ и Англия
СТАТИСТИКИ
Общо 348,685,214
Активни 406
Страници 16,656
За един ден 1,302,066
Юбилей

Стоян Михайлов търси грешка у Маркс - и не намира

Един от създателите на родната социология - бившият секретар на ЦК на БКП Стоян Михайлов, издаде нова книга навръх 70-годишнината си. В нея съжалява, че не поехме китайския път
Снимка: Красимир Юскеселиев
-----

През 1987 г. Тодор Живков прави опит да яхне задаващите се политически земетръси и да удържи властта - и свойта, и на обкръжението. И предлага т. нар. Юлска концепция. По стар навик на обсъжданията в Политбюро и ЦК всички без изключение се скъсват да хвалят. Всички освен Стоян Михайлов. Той намерил кусури. "След изказването ми настъпи гробно мълчание. Завеждащият отдел "Деловодство" Продан Стоянов после ми каза: Абе, ти си луд, бе! Др. Живков три пъти позеленя, като те слушаше." Та впоследствие Стоян Михайлов го избутват. Закономерно би било да е в първите редици на вътрешнопартийното "дисидентство" по-късно. Но той, един от създателите на българската социология, пак търси пътища, които за някои граничат с политическата екзотика. Остава верен на марксизма, не влиза в БСП, а наскоро написа обемист том, в който дава своя трактовка на тоталитарното общество.

Очаквам да видя поизхабен от апаратни игри бивш велможа. Срещу мене сяда изключително младолик и енергичен човек с внимателен поглед и бърза реакция.

-----

Пръв помощник и сътрудник на именития професор Живко Ошавков е Стоян Михайлов. Още през 50-те години в България почва да покълва науката социология, гледана доста накриво от партийните ортодокси. Тя по принцип противоречи на историческия материализъм, защото брои и мери там, където партията е преброила и премерила веднъж завинаги. Според Стоян Михайлов едва смъртта на Сталин дава възможност на социологията да влезе в нашите университети. Дотогава тя е



буржоазна "лъженаука",



която трябва да се натирва още от прага. Макар че през 20-те години в СССР социологията дръпва доста напред, после Сталин й слага крак. Реабилитацията й настъпва едва в края на 50-те години, с книгата на Ошавков "Историческият материализъм и социологията", въпреки че и тази книга е приета на нож от твърдокаменните идеолози. Няколко месеца Ошавков трябвало да ходи с дебела чанта, за да доказва на функционерите, че няма да взривява строя. Доста си поизпатва. Обявяват го за ликвидатор на истмата и т.н. И все пак Ошавков и Стоян Михайлов побеждават. Международната социологическа асоциация е учредена през 1949 г. А от 1953 г. тази асоциация провежда своите конгреси. Още през 1959 г. в България се създава социологическо дружество. То завоюва силни позиции в Асоциацията, и през 1970 г. в България се провежда VII световен конгрес по социология - във Варна. На конгреса идват около 3000 делегати; от тях 900 пристигат от "опасните" капстрани. Преобладаващата част от тези 900 души за първи път посещавали социалистическа страна, та изгаряли от интерес. След конгреса сътрудничеството става много активно. Стоян Михайлов е убеден, че в значителна степен



Желязната завеса е приоткрехната именно от социологията



Още през 1962 г. българските социолози провеждат много интересно изследване - за религиозността в България. И когато представят резултатите в ЦК на БКП, оттам реагират като ужилени. Данните показват, че над 33% от пълнолетното население на страната е религиозно. А ЦК се опъва: "И дума да не става!"

"В интерес на истината ЦК никога не си позволи да фалшифицира данните, дори когато не бяха удобни" - признава Михайлов. За голяма изненада в ЦК на БКП се съгласяват да се направи конгрес на МСА - Международна социологическа асоциация, в България. Но от Асоциацията били недоверчиви към социалистическа България. И на другата година пратили заместник-генералния секретар на Асоциацията - проф. Мишел Басан, да провери има ли тука материални и организационни възможности. Отвели разузнавача във Варна да види. По това време още нямало Дворец на културата и спорта. Едва бил започнат. Басан разгледал Златни пясъци и по принцип одобрил.

Там станал интересен случай. Седнали в кафене. Басан си поръчал кафе, а Ошавков и Михайлов - кока-кола. Когато Басан видял това, се хванал за главата и възкликнал:



"Ама как е възможно да пиете кока-кола? Вие, комунистите!



Та ние в Швейцария не я пием - в знак на антиамерикански протест!"

Нашите се спукали от смях. Конгресът бил насрочен за септември 1970 г. Предишната година делегация посетила Варна. Те огледали мястото, където ще бъде конгресът. Били налети само основите. "Ето тук ще стават заседанията" - похвалили се нашите. Гостите не повярвали, че за година и половина ще се построи такава сграда. Но професор Ян Шчепански от Полша, тогава председателстващ Асоциацията, се подсмихнал и мъдро отбелязал: "Уважаеми колеги, ако Партията е решила да построи - да знаете, че ще стане!"

И Конгресът минал успешно.



Кой е Стоян Михайлов?



Роден е в с. Скравена, Софийско, на 6 октомври 1930 г. Завършил е философия в СУ "Св. Климент Охридски". По-късно е асистент по философия във ВИИ "Карл Маркс", сътрудник е на Института по философия. От 1968 г. и досега работи в Института по социология на БАН. Директор му е от 1973 до 1976 г. Създател и бивш главен редактор на сп. "Социологически проблеми". Професор в БАН, професор в СУ "Св. Климент Охридски", член-кореспондент на БАН.

Бил е завеждащ отдел и секретар на ЦК на БКП.

Основните му научни трудове са "Емпиричното социологическо изследване" - настолна книга на българските социолози, "Обществото като социологическа система", "Социологически студии", "Възрожденският процес в България", "Живковизмът през призмата на една лична драма", "Енциклопедичен речник по социология" - обща научна редакция и ръководство. Най-новата му книга - "Сталинисткият тоталитаризъм", излезе от печат току-що.

Основната теза в книгата на Стоян Михайлов е, че предишното общество, съществувало у нас и в бившия Съветски съюз, наречено "социалистическо", не е било такова. Терминът, който използва Михайлов, е "сталинистко-тоталитарно общество". Характеристиката на социалистическото и комунистическото общество, която се съдържа в трудовете на Маркс и Енгелс, не само се различава от резултата в СССР, но в много пунктове е противоположна, твърди Стоян Михайлов.

Авторът е убеден, че това тоталитарно общество е имало алтернатива. Според него е било възможно то да се реформира и да се превърне в истинско социалистическо общество. Той смята, че досега са оформени два варианта на преход от сталинистко към ново общество. Единият вариант е перестроечният - на Горбачов и неговите реформи. Този вариант според Михайлов е проста реставрация на капитализма. Другият модел, чийто апологет е авторът, е китайският. Този модел почнал да се осъществява от Дън Сяо Пин. Михайлов е впечатлен, че 22 години брутният вътрешен продукт в Китай нараства средно с около 10%.



"През ХХI век Китай ще се оформи като водещата сила в света"

- цитира Михайлов футуролози и изследователи. Той твърди, че сме сбъркали, като сме избрали първия път. Ръководството на БКП, а след това на БСП съзнателно е поело пътя на Горбачовата перестройка. Прословутият доклад на Ричард Ран и Роналд Ът, платен от правителството ни, отрежда на България движението към "демократичния капитализъм." Докладът е богато хоноруван, но Михайлов е разочарован, че никой от тогавашното правителство на Луканов, нито от партията, нито от парламентарната група, не възразява срещу него.

Авторът е убеден, че в резултат на начертаната от този доклад линия 11 години България е подложена на абсолютно разграбване. Михайлов твърди, че фактът на продължаващ грабеж само показва какви огромни активи са били натрупани. Той е противник на НАТО, както и на военните пактове.

Глобализацията според него няма алтернатива, но тя трябва да се осъществи при ред, при който няма водеща полицейска сила. Една от бедите на България, според него, след 1944 г. е едностранното обвързване с СССР и крайно редуцираните връзки със Запада. Сега отново се допуска подобна грешка. Нали има Япония, Китай, Индия и Русия? Такова едностранно обвързване винаги води до дефицит на модели. Ето - Китай е привлякъл стотици милиарди долари капиталовложения. Михайлов не вижда грешки в китайската политика.

За него казват:



никога не е бил интригант



Тодор Колев пише как Михайлов спасил филм на Николай Волев, има и други свидетелства за "чрезмерна либералност на идеолога". Не случайно само в негова защита в. "Култура" организира подписка след 10 ноември. Тогава е избран като независим депутат след конфликт с ръководството на БСП. Кариерата си в ЦК дължи на Александър Лилов, макар че по-късно отношенията им не са особено добри. Лилов извикал Михайлов в ЦК като първи зам. завеждащ отдел. Михайлов се дърпал, искал да си стои в науката. Но кандисал. После станал зав. отдел, а след това секретар на ЦК. След известно време почнал да разбира, че системата демонстрира неефективност и горе. После прозрял, че нещата няма да се оправят. Било през 1983-84г. Не смеел обаче да се опълчи доста дълго. Не го било страх, че ще го уволнят. Но можели да прибегнат до репресиране на децата, както и до физическо елиминиране. Опасно си било и доста време събирал кураж. Затова си цени акцията срещу Юлската концепция; заявил ясно, че тя не може да е програмен документ. Казал също, че темповете на развитие отдавна са спаднали. Живков тогава замълчал и излъгал пленума, че никой не е направил критични бележки. Но когато през 1988 г. гръмнал и скандалът с етрополския прокурор и Георги Тамбуев от в. "Труд", Стоян Михайлов бил изхвърлен от високите партийни етажи.

Сега не съжалява. Непрекъснато го канят за политическа изява, но напатилият се социолог се дърпа. Предпочита да чете Маркс и да търси къде е грешката му. Не намерил такава. В новата си книга твърди, че грешката е у Сталин.
 
Стоян Михайлов предпочита да не се занимава с политика днес.
3644
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД