:: Добре дошъл CommonCrawl [Bot] (Бот)
Александър Данаилов, Вили Георгиев и Светлозар Стоилов са виновни за убийството на Стоян Балтов, реши ВКС
Засега най-предпочитано име е "Квадрат 500"
Пенсионните фондове заподозряха кампания по дискредитирането им
Съгласни ли сте парите за втора пенсия да могат да се пренасочват към НОИ?
Да
Не
Не мога да преценя
Резултати
СТАТИСТИКИ
Общо 221,864,941
Активни 996
Страници 72,370
За един ден 235,726
ПАНАИР

Мила родна картинка

В центъра на град Плевен се намира голяма българска забележителност. В екзотична сграда с кубета се съхраняват неприсъщи за страната ни ценности. Освен всичко са ни подарък.
Снимки: Велислав Николов
-----

Имало едно време двама човеци. Единият рисувал картинки, продавал ги, а с парите отново купувал картинки. По някое време дал картинките в музей - да ги гледат други човеци, да им се радват и да се извисяват духом. Вторият нито рисувал, нито гледал картинки. Но имал мечта: да спечели от тотото и да си купи един суперджип, та да се побърка оная мръсница, както и всички гадове наоколо. Така живеели - първият се грижел картинките да са на чисто и сигурно; вторият давел мечтата в ракия, а нощем опикавал стената на музея или трошел стъклата му с камъни.

Така живеят и досега.

Първият се казва Светлин Русев.

Вторият си седи без име, щото името му не значи нищо - при него важното е мечтата.

-----



Плевен е град като град. По своему хубав и по своему провинциален. Има един "Кайлък", има си театро, има си кмет, има си местните богаташи и местните сиромаси, както навсякъде. Този град "за мнозина навярно е скучен", съответствайки на "Тангра" и прочутата им песен навремето. Обаче за едни малцина си е направо шашкащ. Тези малцина не се шашкат лесно, защото са видели доста свят. За съжаление те са най-вече чужденци от по-първа ръка - дипломати, интелектуалци, бизнесмени. Когато ги поведат на музей в провинциалния български град, те тръгват с дълбоко скрито снизхождение. Очакванията им са, че ще трябва да се поусмихват вежливо двайсетина минути, докато им показват местна етноекзотика - шевици или носии някакви, а после да се метнат на колите и да забравят всичко за секунда. Обаче в бившата "Турска баня" на Плевен, сега Постоянна изложба - дарение на Светлин Русев, ги чака сюрприз. Там ги посрещат оригинали на Ренато Гутузо и Салвадор Дали, на Пикасо и Шагал, на Дега, Миле, Домие, Роден... И те дивом се дивят. И пишат възторжено в книгата с отзиви.

Да не говорим, че няма известно българско име, което да липсва в залите.



Маестрото Светлин Русев дарил 322 работи



от личната си колекция още през 84-та година. (Отпосле дал още). Общината пък ремонтирала бившата баня, несправедливо наричана "Турска", и я превърнала в чудна галерия. Банята е строена през 1904 година от известния ни архитект Никола Лазаров и си е чисто българска - омивала е поколения плевенчани, докато новото време не накарало хората да индивидуализират този хигиенен акт... Чевръстата и ерудирана директорка на музея - Мария Мескин, се съкрушавала известно време, че хората продължават и до днес да наричат сградата така - "Банята". Успокоил я дарителят, казал й - "че нека да е баня, какво от това. Само че тази баня е за душата." Докато се разхождаме из залите, от 98-ма година разположени вече на три етажа, Светлин Русев се поспира пред някоя картина и си спомня: "Ето този Никола Петров ми струваше доста скъпо - платих навремето колкото за една кола на собствениците...Не стига това, ами ми поискаха да издействам и бележка за кола - тогава колите ги даваха с бележка." Близо до Никола Маринов, "София зиме" на Никола Петров излъчва вечната сивота на сезона. Тъкмо се каня да кажа, че колата сигурно отдавна е изгнила някъде, пък ето - софийската зима на Петров не е, и се сещам, че нито Никола Петров, нито Светлин Русев имат нужда от христоматийна реторика.



Парите и изкуството се гледат като куче и котка,



там, където първите не стигат. Затова Светлин Русев не обича да говори кое колко струва, за колко е купено и т.н. Отвън светът е зинал и налита - трябват му пари, при това светът иска да ги изяде, изпие и да си купи повече сетивни кефове и по-бляскави салтанати. Тутакси и веднага. А тук има някакъв оазис на кротостта и високата естетика, които дразнят със стойността и несмилаемостта си. "По едно време, през 94-та, започнаха да ме заплашват по телефона - разказва маестрото. - Явно някой е искал да прави заведение в сградата." Светлин Русев се обадил на кмета и казал:

- Оправете си хората - те са местни. Иначе идвам с един камион, товаря си картините и ставам най-богатия човек в България. А вие ставате за вечен резил.

С кметовете нещата горе-долу вървят. Скърцат понякога със заместниците. Един такъв заместник се изказвал: "Какъв бизнес въртите там?" Или: "Имал бол пари - платил", за сума, която дал Русев вместо общината, която всъщност е собственик на музея.



Веднъж в музея нахлули мъжаги,



и взели да питат: "Коя къртина струва 60 милиона, бе?" Мария Мескин и четирите й помощнички не се уплашили, а укротили мъжагите с блага дума. Всъщност на две от тях заплатите плаща лично маестрото. От задната страна на музея има кръчма, а нощем в градинката се пие. Често чупят прозорците. Сутрин стените са изпъстрени с пречупени кръстове, а нощните пияндурници са харесали едната стена за писоар. Докато минаваме покрай Цанко Лавренов, Владимир Димитров-Майстора, Златю Бояджиев, Бенчо Обрешков, Васка Емануилова и Иван Ненов, говорим за това, че кметът Зеленогорски е обещал да съдейства за обезопасяване на музея, както и общината да отстъпи вече цялата сграда за нуждите му. "Проблем ни е всяка крушка - тюхка се Мария Мескин. - Идват например чужди посланици и питат защо едната зала е тъмна. Аз обяснявам, че това е временен технически проблем. Как да им кажа, че нямаме пари за крушки, нито за стълба да се качим да ги сложим."



"Зафирка" на Златю Бояджиев



и сега гледа свежо, самата тя издокарана и окомуш. Преди години най-неочаквано се обадила истинската Зафирка от Пловдив, вече прехвърлила 70-те, и казала, че иска да дойде да се види...Болест й попречила. Иначе би била интересна среща. Срещу входа - като всевиждащ страж, е бялата Ванга - единствената маслена картина на Светлин Русев в галерията. Дали пази наистина, никой не може да каже, но е факт, че двамата пишман-апапи, дръзнали да нахлуят през прозорчето да крадат, били спипани от полицията мигновено; втория го уловили за краката, както си висял през джама. Близо до светите безсребреници Козма и Дамян са гипсовите скулптури на Павел Койчев. Авторът искал да ги унищожи, защото нямал пари да ги работи от камък. Светлин Русев ги прибрал и освободил цяла зала за тях. Днес децата са им най-верните фенове.

Маестрото разказва как нарисувал Ванга. Вече имал неин портрет. През 1988 г. поискали да го купят. Той попитал Ванга да го продаде ли.

- Па продай го, ке направиш друг - отвърнала пророчицата.

И Светлин Русев се засмива. Той е упорит. Единственият голям наш художник и колекционер едновременно усеща всяка хубава работа като своя. "Чакат да не ми издържат нервите и да си прибера всичко, но не става", зарича се той.

Но и мечтателят отвън е упорит. Държи едно шише, и се навежда за камък.

Той е част от композицията.
 
Дарителят Светлин Русев и директорът на музея Мария Мескин не искат количество, а качество от посетителите.
 
"Зафирка" на Златю Бояджиев - млада завинаги.
 
"София зиме" на Никола Петров.
 
Плевенският Марк Шагал. Наскоро в музея направили и вечер на неговата поезия.
2753