:: Добре дошъл CommonCrawl [Bot] (Бот)
СТАТИСТИКИ
Общо 207,799,617
Активни 1,334
Страници 44,666
За един ден 235,726
ПАНАИР

Мила родна картинка

В центъра на град Плевен се намира голяма българска забележителност. В екзотична сграда с кубета се съхраняват неприсъщи за страната ни ценности. Освен всичко са ни подарък.
Снимки: Велислав Николов
-----

Имало едно време двама човеци. Единият рисувал картинки, продавал ги, а с парите отново купувал картинки. По някое време дал картинките в музей - да ги гледат други човеци, да им се радват и да се извисяват духом. Вторият нито рисувал, нито гледал картинки. Но имал мечта: да спечели от тотото и да си купи един суперджип, та да се побърка оная мръсница, както и всички гадове наоколо. Така живеели - първият се грижел картинките да са на чисто и сигурно; вторият давел мечтата в ракия, а нощем опикавал стената на музея или трошел стъклата му с камъни.

Така живеят и досега.

Първият се казва Светлин Русев.

Вторият си седи без име, щото името му не значи нищо - при него важното е мечтата.

-----



Плевен е град като град. По своему хубав и по своему провинциален. Има един "Кайлък", има си театро, има си кмет, има си местните богаташи и местните сиромаси, както навсякъде. Този град "за мнозина навярно е скучен", съответствайки на "Тангра" и прочутата им песен навремето. Обаче за едни малцина си е направо шашкащ. Тези малцина не се шашкат лесно, защото са видели доста свят. За съжаление те са най-вече чужденци от по-първа ръка - дипломати, интелектуалци, бизнесмени. Когато ги поведат на музей в провинциалния български град, те тръгват с дълбоко скрито снизхождение. Очакванията им са, че ще трябва да се поусмихват вежливо двайсетина минути, докато им показват местна етноекзотика - шевици или носии някакви, а после да се метнат на колите и да забравят всичко за секунда. Обаче в бившата "Турска баня" на Плевен, сега Постоянна изложба - дарение на Светлин Русев, ги чака сюрприз. Там ги посрещат оригинали на Ренато Гутузо и Салвадор Дали, на Пикасо и Шагал, на Дега, Миле, Домие, Роден... И те дивом се дивят. И пишат възторжено в книгата с отзиви.

Да не говорим, че няма известно българско име, което да липсва в залите.



Маестрото Светлин Русев дарил 322 работи



от личната си колекция още през 84-та година. (Отпосле дал още). Общината пък ремонтирала бившата баня, несправедливо наричана "Турска", и я превърнала в чудна галерия. Банята е строена през 1904 година от известния ни архитект Никола Лазаров и си е чисто българска - омивала е поколения плевенчани, докато новото време не накарало хората да индивидуализират този хигиенен акт... Чевръстата и ерудирана директорка на музея - Мария Мескин, се съкрушавала известно време, че хората продължават и до днес да наричат сградата така - "Банята". Успокоил я дарителят, казал й - "че нека да е баня, какво от това. Само че тази баня е за душата." Докато се разхождаме из залите, от 98-ма година разположени вече на три етажа, Светлин Русев се поспира пред някоя картина и си спомня: "Ето този Никола Петров ми струваше доста скъпо - платих навремето колкото за една кола на собствениците...Не стига това, ами ми поискаха да издействам и бележка за кола - тогава колите ги даваха с бележка." Близо до Никола Маринов, "София зиме" на Никола Петров излъчва вечната сивота на сезона. Тъкмо се каня да кажа, че колата сигурно отдавна е изгнила някъде, пък ето - софийската зима на Петров не е, и се сещам, че нито Никола Петров, нито Светлин Русев имат нужда от христоматийна реторика.



Парите и изкуството се гледат като куче и котка,



там, където първите не стигат. Затова Светлин Русев не обича да говори кое колко струва, за колко е купено и т.н. Отвън светът е зинал и налита - трябват му пари, при това светът иска да ги изяде, изпие и да си купи повече сетивни кефове и по-бляскави салтанати. Тутакси и веднага. А тук има някакъв оазис на кротостта и високата естетика, които дразнят със стойността и несмилаемостта си. "По едно време, през 94-та, започнаха да ме заплашват по телефона - разказва маестрото. - Явно някой е искал да прави заведение в сградата." Светлин Русев се обадил на кмета и казал:

- Оправете си хората - те са местни. Иначе идвам с един камион, товаря си картините и ставам най-богатия човек в България. А вие ставате за вечен резил.

С кметовете нещата горе-долу вървят. Скърцат понякога със заместниците. Един такъв заместник се изказвал: "Какъв бизнес въртите там?" Или: "Имал бол пари - платил", за сума, която дал Русев вместо общината, която всъщност е собственик на музея.



Веднъж в музея нахлули мъжаги,



и взели да питат: "Коя къртина струва 60 милиона, бе?" Мария Мескин и четирите й помощнички не се уплашили, а укротили мъжагите с блага дума. Всъщност на две от тях заплатите плаща лично маестрото. От задната страна на музея има кръчма, а нощем в градинката се пие. Често чупят прозорците. Сутрин стените са изпъстрени с пречупени кръстове, а нощните пияндурници са харесали едната стена за писоар. Докато минаваме покрай Цанко Лавренов, Владимир Димитров-Майстора, Златю Бояджиев, Бенчо Обрешков, Васка Емануилова и Иван Ненов, говорим за това, че кметът Зеленогорски е обещал да съдейства за обезопасяване на музея, както и общината да отстъпи вече цялата сграда за нуждите му. "Проблем ни е всяка крушка - тюхка се Мария Мескин. - Идват например чужди посланици и питат защо едната зала е тъмна. Аз обяснявам, че това е временен технически проблем. Как да им кажа, че нямаме пари за крушки, нито за стълба да се качим да ги сложим."



"Зафирка" на Златю Бояджиев



и сега гледа свежо, самата тя издокарана и окомуш. Преди години най-неочаквано се обадила истинската Зафирка от Пловдив, вече прехвърлила 70-те, и казала, че иска да дойде да се види...Болест й попречила. Иначе би била интересна среща. Срещу входа - като всевиждащ страж, е бялата Ванга - единствената маслена картина на Светлин Русев в галерията. Дали пази наистина, никой не може да каже, но е факт, че двамата пишман-апапи, дръзнали да нахлуят през прозорчето да крадат, били спипани от полицията мигновено; втория го уловили за краката, както си висял през джама. Близо до светите безсребреници Козма и Дамян са гипсовите скулптури на Павел Койчев. Авторът искал да ги унищожи, защото нямал пари да ги работи от камък. Светлин Русев ги прибрал и освободил цяла зала за тях. Днес децата са им най-верните фенове.

Маестрото разказва как нарисувал Ванга. Вече имал неин портрет. През 1988 г. поискали да го купят. Той попитал Ванга да го продаде ли.

- Па продай го, ке направиш друг - отвърнала пророчицата.

И Светлин Русев се засмива. Той е упорит. Единственият голям наш художник и колекционер едновременно усеща всяка хубава работа като своя. "Чакат да не ми издържат нервите и да си прибера всичко, но не става", зарича се той.

Но и мечтателят отвън е упорит. Държи едно шише, и се навежда за камък.

Той е част от композицията.
 
Дарителят Светлин Русев и директорът на музея Мария Мескин не искат количество, а качество от посетителите.
 
"Зафирка" на Златю Бояджиев - млада завинаги.
 
"София зиме" на Никола Петров.
 
Плевенският Марк Шагал. Наскоро в музея направили и вечер на неговата поезия.
2363