:: Добре дошъл CommonCrawl [Bot] (Бот)
Какво трябва да се направи с КТБ?
Да бъде обявен фалит
Да се спаси
Нямам мнение
Резултати
СТАТИСТИКИ
Общо 217,251,829
Активни 760
Страници 50,463
За един ден 235,726
Опасни връзки

Скандалният руски бизнесмен Григорий Лучански даде първото документално доказателство за съмнителното финансиране на СДС.

Иван Костов няма как да се дистанцира нито от партията си, нито от съпругата си, нито от приятеля си Красимир Стойчев
Едва ли някой се съмнява, че скандалното интервю на руския бизнесмен Григорий Лучански, в което той хвърля гръмки обвинения към СДС, премиершата Елена Костова и семейния приятел Красимир Стойчев, е част от войната между правителството и Майкъл Чорни. Ако се абстрахираме от факта, че битката става все по-мръсна, то е показателно с няколко неща. За първи път виден преуспяващ бизнесмен публично потвърждава неща, за които до този момент имаше само подозрения - че януарските събития от 1997 г. са били специално финансирани, а не са "спонтанен народен гняв". Че СДС приема пари от съмнителни фирми срещу обещания за просперитет у нас. Че фондация "Бъдеще за България" не се занимава само с благотворителност, а е своеобразна касичка за неотложни нужди. Че Красимир Стойчев и семейство Костови не са свързани само емоционално, но и финансово.

Управляващите лесно можеха да се справят със скандала и да го впишат в графата "отмъщение на бившите спецслужби и мафията за решителните действия на правителството", ако не беше един детайл. Григорий Лучански показва документ - бордеро за преведени пари, и то не къде да е, а във фондацията на премиерската съпруга.

Оттук логично следват няколко въпроса: защо "Теленорд", която е дала парите, липсва в отчета на "Бъдеще за България" за дарителите за 1997 г.? С 80 000 долара фирмата би трябвало да е сред най-големите благодетели. Колко още дарители са превеждали суми в неизвестни сметки на "Бъдеще за България"? При всичките си официални мероприятия фондацията посочва само сметката си в ИНГбанк.



Колко още тайни сметки има?



Кой ги контролира и за какво се харчат парите оттам?

Тук трябва да отбележим още едно съвпадение. Преди две години покойният Николай Добрев за първи път публично обяви, че на участниците в януарските събития през 1997 г. им е било плащано от български и чуждестранни фирми. "Събирането на пари в два центъра в Германия е започнало в края на октомври 1996 г. Тук много групировки плащаха, част от тях останаха излъгани и после идваха да ми се оплакват на мен", каза през 1998 г. бившият вътрешен министър. Той назова поименно фондация "Джон Паница", Емил Кюлев чрез БРИБ, Красимир Стойчев чрез "Мобилтел", "Отворено общество", застрахователните компании "Корона инс." и ВИС-2.

"Глобус инвестмънт" и "Теленорд" станаха собственици на "Мобилтел" на 21 юни 1996 г. През февруари 1997 г. Красимир Стойчев обявява, че се оттегля от компанията, за да стане консултант на СДС, и анонсира предстоящата продажба на "Мобилтел" на италианската "Стет". През юни 1997 г. "Глобус" връща "Мобилтел" на Красимир Стойчев. Няколко месеца по-късно компанията става собственост на Майкъл Чорни.

Де факто Григорий Лучански е бил



собственик на "Мобилтел" именно в най-горещите за СДС месеци



- разгара на атаката срещу Жан Виденов, януарските събития, служебния кабинет и първия месец от управлението на Иван Костов. Т. е. напълно е възможно до февруари 1997 г. той чинно да е плащал под една или друга форма на СДС, после да е изчакал сините да навлязат във властта и да изпълнят обещанията си, а след като се е уверил, че това няма да стане, да се е оттеглил.

В потвърждение на тази теза са няколко факта - Лучански е превел парите за "Бъдеще за България" точно в германска банка - "БНП-Дрезднер банк", и твърди, че няма документи за спонсорството на СДС, защото това ставало чрез отчисления от "Мобилтел", управлявана от Красимир Стойчев. Преводът на 80 000 долара е от 4 април 1997 г. А кабинетът на Стефан Софиянски разгледа и отхвърли предложението за преоформянето на лиценза на "Мобилтел" в концесия, което беше условието на италианците да купят компанията, месец по-късно. Иван Костов стана премиер в средата на май 1997 г., а сделката между Лучански и Стойчев е анулирана след още месец.

Подобен сценарий е напълно в стила на Григорий Лучански. Открай време "Нордекс" действа така - подпомага политическа сила, която като дойде на власт му се отплаща с изгодни икономически договори. След това задължително избухва скандал на политическа основа - така беше в Украйна (връзката бе президентът Леонид Кравчук), в САЩ (засегнат бе не кой да е, а президентът Бил Клинтън), в Израел (пострада тогавашният премиер Бенямин Нетаняху).



В тезата на Лучански има едно слабо място



- той няма документи за парите, които според твърденията му всеки месец са влизали в касата на СДС. Обяснението, че това е ставало чрез дивиденти от "Мобилтел" е неубедително, защото дивиденти се плащат веднъж годишно и то при печалба. А и мобилният оператор през 1996 г. съвсем не бе в цветущо финансово здраве, за да говорим за 1 млн. марки дивидент дори годишно, камо ли всеки месец.

Въпреки всичко обаче, премиерът Иван Костов е хванат на тясно. Той просто няма как да се дистанцира нито от Елена Костова, нито от Красимир Стойчев, нито от СДС. Въпросът е кой ще е изкупителната жертва.

СДС най-безболезнено може да се измъкне - документи няма, така че спокойно може да го удари на морална вълна. "Призоваваме лицата, които евентуално са получавали такива пари, уж за каузата на СДС, да имат доблестта и морала да си признаят защо са ги поискали и за какви цели са ги използвали", написаха сините и обещаха да потърсят политическа отговорност от провинилите се.



Красимир Стойчев също може да се измъкне "по терлици".



Славата му на бизнесмен със съмнителни връзки вече е толкова голяма, че никой за нищо няма да се учуди. Факт е, че Стойчев публично призна, че финансира СДС. Тук може би е моментът да попитаме как точно шефът на "Трон" го е правил и има ли документи за това? Факт е и, че откакто СДС е на власт, Красимир Стойчев се изявява като виден посредник за връзки с изпълнителната власт. А съпругата му е в "Бъдеще за България". Факт е и връзката му с Григорий Лучански и Майкъл Чорни, както и приятелските му отношения с Иван Костов. Всичко това обаче може да се сведе само до размисли на морална основа. Затова и шефът на "Трон" е толкова самоуверен.

По-интересното е друго. Според Красимир Стойчев цялата история си има логично обяснение - след като в обществото вече битувала наложената ос Чорни-Бонев, появата на новата ос Лучански-Костов била естествено продължение на първата.

Ето тук е много прав -



оста действително е една - Лучански-Чорни-Костов.



Бонев е точно толкова свързващо звено, колкото и Красимир Стойчев. Разликата е, че единият е низвергнат заради връзките с Чорни, а другият - не. И тук пак следва логичният въпрос защо.

Ако се погледнат фактите, Стойчев има много по-тясна връзка с Чорни от Бонев. Де факто именно Чорни погаси всички дългове на Красимир Стойчев - и към Капиталбанк, и към Лучански преди това, и така го измъкна от доста сложни ситуации. В единия случай го заплашваше арест и дело за фалит, а в другия - разправа с недоволен руски бизнесмен, който не си поплюва с некоректните партньори.

Днес, разбира се, Красимир Стойчев предпочита да не си спомня връзките и с Лучански, и с Чорни. "Посочените от Лучански фирми -"Глобус инвестмънт" и "Теленорд", никога не са били акционери в "Мобилтел". Той искаше да купи компанията, но не плати. За да се променят акционерите в мобилния оператор, трябва да има разрешение на Комитета по пощите и далекосъобщенията. Такова никога не е имало за фирмите на Лучански", казва Стойчев.

Доста по-различна теза обаче той лансира преди 2 години. "Глобус", което под някаква форма е "Нордекс" бяха се договорили с правителството на Виденов "Трон" да бъде ликвидиран, защото сме лоши хора. Те дойдоха тука, договориха се с правителството, аз нямах друг избор. О`кей. Само че не стана. "Глобус" не успяха да продадат на "Стет" и ние си взехме "Мобилтел" обратно", обяснява Стойчев през лятото на 1997 г. Прав е, но има една подробност - акциите на "Мобилтел" са на приносител. Ако "Глобус" наистина е била обикновен посредник и истинският купувач са били италианците, юридическото прехвърляне на акциите е само излишно усложнение.

От друга страна,



добрите връзки между Григорий Лучански и фамилията Чорни



също не са тайна. Освен че имат много допирни точки в бизнеса си, те са и доста добри приятели. Западните спецслужби отдавна разследват тези връзки. Така например по време на развода на Лев Чорни със съпругата му Людмила в Лондон миналата година, шармантната дама разказа, че братята са свързани с руската мафия в Израел. "Докато бяхме в Тел Авив ползвахме шофьор и охрана, предоставени ни от Григорий Лучански, смятан за глава на руската мафия", разказва тя пред лондонската полиция, която я обвинява в опит за убийство на съпруга й.

Така че рамото, което Лучански дава на Чорни в скандала, не е случайно. Още повече, че СДС се опита по един и същи начин да преметне и двамата - взема пари, дава обещания, после изхвърля доскорошните "коректни" партньори.



Най-сложно е положението на Иван Костов



Скандалът дойде във възможно най-неподходящия момент - когато правителството обяви война на руската мафия в лицето на Майкъл Чорни и Григорий Лучански. И ако доскорошният просперитет на Чорни в България можеше да се обясни с благоразположението към него на определени министри, които премиерът е отстранил в момента, в който е получил доказателство за това, то случаят с Лучански не може да се "пришие" на някой неудобен. Замесени са приятелят Стойчев и съпругата Елена. Премиерът не може да не е чувал кои са Лучански и "Нордекс", какво е отношението на Интерпол към тях и какви са им връзките в България.

Все пак не може да се очаква, че разкритието ще доведе до падането на правителството или до предсрочни парламентарни избори. Скандалът е във вреда на СДС, но опозицията няма да може да се възползва кой знае колко от него, защото все още е слаба и разпокъсана, а и няма ресурс за решителни действия. Скандалът обаче ще ускори разделителните процеси вътре в СДС - всеки, който може, ще се дистанцира от Костов и в удобен момент ще му потърси сметка за сриването на авторитета на партията, а защо не и за изразходването на тези крупни суми.

Най-сериозен обаче ще е ударът в международен план. Показаният от Лучански документ е категорично доказателство за корупцията сред управляващите, от която чуждестранните инвеститори непрекъснато се оплакват. Той напълно срива градения от премиера имидж на виден борец срещу руската мафия в България - в сводките на Интерпол и Лучански, и Чорни фигурират като видни нейни представители. А комбинацията от корупция, връзки с мафията, дискредитиран премиер и очертаващ се икономически срив не предвещава нищо добро. Не само за СДС.
2057